ТОМИНА НЕДЕЛЯ
Публикувано на: 11 Апр 2010, 13:35В народния календар седмицата след Великден е известна като
ТОМИНА НЕДЕЛЯ
В библейски план Томина неделя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от дванадетте апостоли, които не повярвали в чудото. Народните обичаи, които се изпълнявали този ден, финализирали празничния великденски цикъл.
В миналото я наричали още Празна неделя, защото през цялото време работа не се подхващала. Жените не насаждали кокошки, защото нямало да се излюпят пиленца. Мъжете не подрязвали млади феданки, защото нямало да родят никога плод.
В понеделник, вторият ден на Великден, по стар обичай младежите излизали извън селището, разделяли се на две групи и търкаляли червени яйца помежду си. Имитативния характер на обичая целял да гарантира плодородието през годината.
В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняли ритуала Мара Лишанка. Правели кукли, наречени Мара Лишанка, от три различни чехъла, които крадяли от бременни жени. Вмъквали ги един в друг, като първият винаги бил червен. За да приличат на истинска булка, слагали було, украсявали ги с накити и с песни ги понасяли към реката. Там пеели, после умивали лицето на Мара, измивали и своите лица. Лазарките вярвали, че така ще прогонят лошите змейове, които крадяли девойките, за да ги направят свои годеници. Така щели да си намеряд добър момък, с който да се задомят и да имат щастлив живот. После играели Ладино хоро.
Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Великден. Рано сутрин жените ходели на нивите, обикаляли ги три пъти и заравяли в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.
В петък отбелязвали дена на св.Петка, която почитали като покровителка на небесните стихии. Наричали деня още Летен Петковден. В Странджанският край вярвали, че точно в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали на такива мяста, в очакване на чудодейното изцеление.
Стара традация е край църква или манастир, който носи името на св.Петка, да се правят всенародни веселия. За празника жените приготвяли обредни хлябове, които раздавали за здраве и берекет. Организирали игри и състезания, играели буйни хора. Изпълнявал се ритуалът молебен за дъжд. Участници в него символично напръсквали с чиста вода лицата си, за да здрави и красиви. След празника всички се разотивали, като гледали да срещнат по пътя бременна жена или майка с мъжко дете. Вярвали, че те носят хубава поличба.
В някои краища Томината неделя завършвала с боядисването на червени яйца, които наричали за душите на умрелите.
ТОМИНА НЕДЕЛЯ
В библейски план Томина неделя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от дванадетте апостоли, които не повярвали в чудото. Народните обичаи, които се изпълнявали този ден, финализирали празничния великденски цикъл.
В миналото я наричали още Празна неделя, защото през цялото време работа не се подхващала. Жените не насаждали кокошки, защото нямало да се излюпят пиленца. Мъжете не подрязвали млади феданки, защото нямало да родят никога плод.
В понеделник, вторият ден на Великден, по стар обичай младежите излизали извън селището, разделяли се на две групи и търкаляли червени яйца помежду си. Имитативния характер на обичая целял да гарантира плодородието през годината.
В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняли ритуала Мара Лишанка. Правели кукли, наречени Мара Лишанка, от три различни чехъла, които крадяли от бременни жени. Вмъквали ги един в друг, като първият винаги бил червен. За да приличат на истинска булка, слагали було, украсявали ги с накити и с песни ги понасяли към реката. Там пеели, после умивали лицето на Мара, измивали и своите лица. Лазарките вярвали, че така ще прогонят лошите змейове, които крадяли девойките, за да ги направят свои годеници. Така щели да си намеряд добър момък, с който да се задомят и да имат щастлив живот. После играели Ладино хоро.
Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Великден. Рано сутрин жените ходели на нивите, обикаляли ги три пъти и заравяли в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.
В петък отбелязвали дена на св.Петка, която почитали като покровителка на небесните стихии. Наричали деня още Летен Петковден. В Странджанският край вярвали, че точно в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали на такива мяста, в очакване на чудодейното изцеление.
Стара традация е край църква или манастир, който носи името на св.Петка, да се правят всенародни веселия. За празника жените приготвяли обредни хлябове, които раздавали за здраве и берекет. Организирали игри и състезания, играели буйни хора. Изпълнявал се ритуалът молебен за дъжд. Участници в него символично напръсквали с чиста вода лицата си, за да здрави и красиви. След празника всички се разотивали, като гледали да срещнат по пътя бременна жена или майка с мъжко дете. Вярвали, че те носят хубава поличба.
В някои краища Томината неделя завършвала с боядисването на червени яйца, които наричали за душите на умрелите.
