Колега
sarbijanac, горе критериите са написани на шега, разбира се
Който е мислел че съм ги мислил жестоко се е излъгал - е така ги ми дойде шегата и я пуснах, като точките са създадени съвсем случайно, в хода на мнението, но явно хората ги възприели насериозно
Та към сериозните неща. Дай да хванем медицината, имам доста приятели учещи медицина и там няма как просто да не четеш...много, мен ме е срам да и кажа какви юристи и юристи-студенти съм срещал. Правото, като висша наука, трябва задължително да се усвоява, и то доста сериозно.
Първото и най-важно нещо е още със стъпването в университета да се захванеш с науката много сериозно чрез използване на юридическа книжнина писана от видни юристи - най-добре е по всяка дисциплина да се прочете една, две съвременни книги и една, две от предишното /или по предишното/ поколение юристи. Разбири се трябва да се избягват онези книги осеяни с комунистически, посткомунистически идеи и такива книги, в които са цитирани съветски автори. Рабира се, има изключения, става дума за ония автори, които е нямало начин да използват друга литература в учбниците си, но са нямали друг избор, т.е. ония, които обичали да гледат на запад, но са били огранчени - те си личат кои са.
В тоя ред на мисли другото важно нещо е да изгражиш юридически дух, без такъв дух, колкото и да си чел си един квази или най-много параюрист. Юридически дух се гради с интерес към науката и към книжнината и най-вече с желание за работа /учене/. По натаък са важни изграждане на юридическо мислене и юридическа логика, т.е. как ние мислим и как трябва да мислим - без книгата това няма как да стане. Разговрът с книгата е задължителен ! Когато ние научим нещо не означава задължително, че го разбираме. Всеки може да каже какво е административен акт или престъпление, но това не означава, че този някой го разбира. Проф. Долапчиев ме е учил, че трябва да правя разлика между "зная" и "съзнавам", учил ме е още, че трябвам да използвам номинална дефиниция, когато се уча, т.е. да разкривам съдържанието на едно понятие, а чрез материалната дефиниция -съдържанието на една дума. И последното нещо, което трябва да се усъвършенства е свързването на мисълта, съответно пониятието с думите, за да можем да ги волеизявим в обективния свят, защото е напълно възможно да съзнаваме едно понятие, но да не можем да намерим думите да го обясним.
Та винаги съм казвал, че учението /теорията/ е много по-важна от практиката, практиката е формула, с която се свиква. И най-големия глупак може практикува, стига да има кой да му обясни формулата
/затова занаят се краде/, но това не ознаава, че той е образован и ошлайфан от науката, от книгата. Затова тука в тоя форум някои да си избият от главата, че видиш ли като имаш практика си най-великия - напротив - не си, защото, ако беше така, нямаше да имаме продъдена съдебна систетма.
Мога да говоря още, ама мисля, че това е достатъчно.
Публикувано на: 10 Апр 2010, 20:51
Глупостите ти напълно съответстват на *** ти излъчване от снимките ти във фейса 
