27 март ЛАЗАРОВДЕН
Публикувано на: 27 Мар 2010, 11:0527 МАРТ
ДЕН НА СВЕТА МАТРОНА СОЛУНСКА
Матрона била бедно сираче, което работело в дома на един евреин. Тя служела вярно на господаря си и тайно се молела на Иисус, без да натрапва никому своята вяра. Но нейната господарка постоянно хулела момичето заради вярата му в Христос. Често го водела в синагогата и настоявала да се отрече от Бог. Непокорството на слугинята разгневило еврейката. Тя вързала момичето в малка тъмна стая, лишила го от светлина и храна.
Но Бог чувал горещите молитви на своята послушница и облекчавал нейното страдание. Още много време продължили мъките за бедното девойче. Накрая побоищата и глада надвили добродетелната Матрона и тя умряла. Еврейката хвърлила безжизненото й тяло на улицата за порицание на вярващите.
Добри християни прибрали мъченицата и тайно я погребали. Впечатлен от чудесата, които ставали на гроба на св.Матрона, епископ Александър наредил да съградят храм в нейна памет.
Тази година на българите празнуват е днес един от най-жизнерадостните пролетни празници
ЛАЗАРОВДЕН
По традиция той винаги се чества в съботата преди Връбница, една седмица преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са популярни като лазаруване и буенец, и принадлежат към т.нар обреди на преминаване. Участници в тях са всички момичетата, на възраст 6-10 години, и момите, които са между 14 – 16 години.
Подготовката за Лазаровден започвала още от Средипустовете (средата на великденския пост) или от Свети четирсе (9 март), когато се разучавали лазарските песни и се приготвяли обредните дрехи. Лазарките се организирали в групи, всяка от които си избира по една водачка, буенек - лична мома, която знае добре всички песни и благословии.
Малките момичета, които наричали лазарки или лазаркини, тръгвали из селото рано сутрин на Лазаровден. Те били облечени в празнични носии и носели на главите си червени кърпи. Във всеки двор, в който влизали, водачката играела, а другите момичета – пеели лазарски песни. Ритуалът се повтарял във всяка къща.
Големите лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, още преди изгрев слънце се събирали в дома на буенека. Обикновено били облечени в традиционни празнични носии само в един цвят, за да се разпознават. По-рядко носели булченски дрехи, които се смятали за „най-беректлии”. Обикалянето на къщите започвало от обяд на Лазаровден и завършвало до обяд на Връбница. Във всеки дома девойките пеели на всички в семейството, като започвали от най-старшия. След това изпълнявали обреден танц, буенец - буйно несключено хоро. Докато играели, лазарките високо подскачали – за да растат високо посевите, за да се плодят животните. Стопаните посрещали гостенките с голяма радост. Вярвало се, че всяка къща, споходена от лазарка, е честита. В знак на благодарност, домакините ги дарявали с бели яйца, брашно и мая, за да са здрави и весели, да имат късмет и щастлив семеен живот.
В някои селища празникът завършвал с лазарско хоро на мегдана, където се събирало цялото селото. На него се оглеждали и избирали бъдещите невести. Другаде на Лазаровден се изпълнява обредно обхождане на ниви и ливади, за да има здраве и берекет през годината.
В много райони на Лазаровден се прави голяма задушница в памет на мъртвите. Този ритуал ни препраща към библейския мит за възкръсналия от мъртвите Лазар. На Връбница, когато Христос влязал тържествено в Йерусалим, научил, че приятелят му Лазар е тежко болен. Иисус веднага тръгнал към дома му, но там намерил само опечалените му близки.
Сестрите на Лазар – Марта и Мария, упрекнали Божия син, задето е изоставил възлюбения си другар. Тогава Иисус отишъл на гроба му и рекъл три пъти:”Лазаре, излез!” Лазар веднага излязал – в плът и кръв, с кърпа на лицето си. Когато видели чудото, хората повярвали в божествената сила на Христос. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години и бил провъзгласен за първи епископ на гр.Китион.
Лазаровата задушница старите хора свързват с поверието, че преди Връбница Бог „разпускал умрелите”, за да посетят своите близки на земята. Затова в навечерието на празника жените варели жито и приготвяли обредни хлябове без мазнина – един голям – за живите, и няколко малки – за всеки починал в семейството. Близките ходели на гробищата, преливали гробовете на мъртвите с вино, палели свещи и раздавали малките хлебчета в тяхна памет. У дома разчупвали големия хляб, като давали на всички родственици да хапнат от него.
ДЕН НА СВЕТА МАТРОНА СОЛУНСКА
Матрона била бедно сираче, което работело в дома на един евреин. Тя служела вярно на господаря си и тайно се молела на Иисус, без да натрапва никому своята вяра. Но нейната господарка постоянно хулела момичето заради вярата му в Христос. Често го водела в синагогата и настоявала да се отрече от Бог. Непокорството на слугинята разгневило еврейката. Тя вързала момичето в малка тъмна стая, лишила го от светлина и храна.
Но Бог чувал горещите молитви на своята послушница и облекчавал нейното страдание. Още много време продължили мъките за бедното девойче. Накрая побоищата и глада надвили добродетелната Матрона и тя умряла. Еврейката хвърлила безжизненото й тяло на улицата за порицание на вярващите.
Добри християни прибрали мъченицата и тайно я погребали. Впечатлен от чудесата, които ставали на гроба на св.Матрона, епископ Александър наредил да съградят храм в нейна памет.
Тази година на българите празнуват е днес един от най-жизнерадостните пролетни празници
ЛАЗАРОВДЕН
По традиция той винаги се чества в съботата преди Връбница, една седмица преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са популярни като лазаруване и буенец, и принадлежат към т.нар обреди на преминаване. Участници в тях са всички момичетата, на възраст 6-10 години, и момите, които са между 14 – 16 години.
Подготовката за Лазаровден започвала още от Средипустовете (средата на великденския пост) или от Свети четирсе (9 март), когато се разучавали лазарските песни и се приготвяли обредните дрехи. Лазарките се организирали в групи, всяка от които си избира по една водачка, буенек - лична мома, която знае добре всички песни и благословии.
Малките момичета, които наричали лазарки или лазаркини, тръгвали из селото рано сутрин на Лазаровден. Те били облечени в празнични носии и носели на главите си червени кърпи. Във всеки двор, в който влизали, водачката играела, а другите момичета – пеели лазарски песни. Ритуалът се повтарял във всяка къща.
Големите лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, още преди изгрев слънце се събирали в дома на буенека. Обикновено били облечени в традиционни празнични носии само в един цвят, за да се разпознават. По-рядко носели булченски дрехи, които се смятали за „най-беректлии”. Обикалянето на къщите започвало от обяд на Лазаровден и завършвало до обяд на Връбница. Във всеки дома девойките пеели на всички в семейството, като започвали от най-старшия. След това изпълнявали обреден танц, буенец - буйно несключено хоро. Докато играели, лазарките високо подскачали – за да растат високо посевите, за да се плодят животните. Стопаните посрещали гостенките с голяма радост. Вярвало се, че всяка къща, споходена от лазарка, е честита. В знак на благодарност, домакините ги дарявали с бели яйца, брашно и мая, за да са здрави и весели, да имат късмет и щастлив семеен живот.
В някои селища празникът завършвал с лазарско хоро на мегдана, където се събирало цялото селото. На него се оглеждали и избирали бъдещите невести. Другаде на Лазаровден се изпълнява обредно обхождане на ниви и ливади, за да има здраве и берекет през годината.
В много райони на Лазаровден се прави голяма задушница в памет на мъртвите. Този ритуал ни препраща към библейския мит за възкръсналия от мъртвите Лазар. На Връбница, когато Христос влязал тържествено в Йерусалим, научил, че приятелят му Лазар е тежко болен. Иисус веднага тръгнал към дома му, но там намерил само опечалените му близки.
Сестрите на Лазар – Марта и Мария, упрекнали Божия син, задето е изоставил възлюбения си другар. Тогава Иисус отишъл на гроба му и рекъл три пъти:”Лазаре, излез!” Лазар веднага излязал – в плът и кръв, с кърпа на лицето си. Когато видели чудото, хората повярвали в божествената сила на Христос. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години и бил провъзгласен за първи епископ на гр.Китион.
Лазаровата задушница старите хора свързват с поверието, че преди Връбница Бог „разпускал умрелите”, за да посетят своите близки на земята. Затова в навечерието на празника жените варели жито и приготвяли обредни хлябове без мазнина – един голям – за живите, и няколко малки – за всеки починал в семейството. Близките ходели на гробищата, преливали гробовете на мъртвите с вино, палели свещи и раздавали малките хлебчета в тяхна памет. У дома разчупвали големия хляб, като давали на всички родственици да хапнат от него.