ТОДОРОВДЕН
Публикувано на: 20 Фев 2010, 02:2820 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ КАТАНСКИ
Свети Лъв се родил в благочестиво семейство. Получил добро образование, преминал всички степени на свещеност, той бил избран за епископ на гр. Катана. Светецът се прочул със своето изключително милосърдие, добродетелност и възвишен духовен живот, заради което бил удостоен с чудотворна сила.
В съботата на Тодоровата неделя българите отбелязват
ТОДОРОВДЕН
В
някои селища наричат празника конски празник или Конски Великден.
Според поверието Св.Тодор е покровител на конете и затова по традиция
се празнува за здраве на конете. Най- разпространен обичай е правенето
на кушия – надбягване с коне и е свързан с вярването, че ако няма
кушия, конете ще окраставеят.
Още рано сутринта жените
приготвят и раздават специален обреден хляб. Всяка от тях бърза да
раздаде първа погачата си, за да са силни и здрави, да се плодят през
годината и да няма краста по животните. През това време мъжете извеждат
конете и магаретата, напоявата ги на близката река или водоем, кичат ги
с китки и звънци. Събрани на едно място, попът на селото поръсва
животните със осветена вода, благославя ги и чак тогава започва
надпрепускването. Стопанинът, чийто кон или магаре е победило в
кушията, получава като награда бяла риза, конски тъкъми и кърпа. По
традиция наградите се дават от именниците. Обичаят в някои селища
завършва с гощавка в дома на този, чието животно е спечелило
надбягването.
На Тодоровден се изпълняват и много други ритуали. В
някои селища на Родопите, например, жените накисват във вода грахови
зърна. На другата сутрин стопанките вземат шепа от тях и ги хвърлят
нагоре в комина, за да няма бълхи в къщите. Останалите зърна хвърлят
към тавана или в черковния двор. По време на ритуала жените блеят,
мучат или кудкудякат, с което целят да повлияят на плодовитостта сред
домашните животни.
В други краища момите в предбрачна възраст
изпълняват обреда насяване. Привечер отиват на чешма и там пръскат
наоколо житни зърна. След това преминават под два кръстосани в горния
край кола и ръсят пшеница, за да се омъжат през идната година. Старо
поверие гласи, че ще вземат за съпруг този ергенин, който сънуват
същата нощ.
Някъде жените мият косите си с вода, в която е
престояла сламата, с която са отрили коня от главата до опашката.
Имитативният характер на този ритуал цели жената да се сдобие с хубава
дълга коса, като опашката на коня.
В добруджански край пък
по-възрастните жени свързват Тодоровден с поминалната обредност. В
петъка преди Конския Великден те приготвят специални хлебчета, наречени
кръстачки. Правят ги от чисто тесто и имат формата на кръст.
Кръстачките,
заедно със сварено жито без захар, бял и черен боб, ябълки и круши,
жените раздават срещу празника в памет на мъртвите.
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ КАТАНСКИ
Свети Лъв се родил в благочестиво семейство. Получил добро образование, преминал всички степени на свещеност, той бил избран за епископ на гр. Катана. Светецът се прочул със своето изключително милосърдие, добродетелност и възвишен духовен живот, заради което бил удостоен с чудотворна сила.
В съботата на Тодоровата неделя българите отбелязват
ТОДОРОВДЕН
В
някои селища наричат празника конски празник или Конски Великден.
Според поверието Св.Тодор е покровител на конете и затова по традиция
се празнува за здраве на конете. Най- разпространен обичай е правенето
на кушия – надбягване с коне и е свързан с вярването, че ако няма
кушия, конете ще окраставеят.
Още рано сутринта жените
приготвят и раздават специален обреден хляб. Всяка от тях бърза да
раздаде първа погачата си, за да са силни и здрави, да се плодят през
годината и да няма краста по животните. През това време мъжете извеждат
конете и магаретата, напоявата ги на близката река или водоем, кичат ги
с китки и звънци. Събрани на едно място, попът на селото поръсва
животните със осветена вода, благославя ги и чак тогава започва
надпрепускването. Стопанинът, чийто кон или магаре е победило в
кушията, получава като награда бяла риза, конски тъкъми и кърпа. По
традиция наградите се дават от именниците. Обичаят в някои селища
завършва с гощавка в дома на този, чието животно е спечелило
надбягването.
На Тодоровден се изпълняват и много други ритуали. В
някои селища на Родопите, например, жените накисват във вода грахови
зърна. На другата сутрин стопанките вземат шепа от тях и ги хвърлят
нагоре в комина, за да няма бълхи в къщите. Останалите зърна хвърлят
към тавана или в черковния двор. По време на ритуала жените блеят,
мучат или кудкудякат, с което целят да повлияят на плодовитостта сред
домашните животни.
В други краища момите в предбрачна възраст
изпълняват обреда насяване. Привечер отиват на чешма и там пръскат
наоколо житни зърна. След това преминават под два кръстосани в горния
край кола и ръсят пшеница, за да се омъжат през идната година. Старо
поверие гласи, че ще вземат за съпруг този ергенин, който сънуват
същата нощ.
Някъде жените мият косите си с вода, в която е
престояла сламата, с която са отрили коня от главата до опашката.
Имитативният характер на този ритуал цели жената да се сдобие с хубава
дълга коса, като опашката на коня.
В добруджански край пък
по-възрастните жени свързват Тодоровден с поминалната обредност. В
петъка преди Конския Великден те приготвят специални хлебчета, наречени
кръстачки. Правят ги от чисто тесто и имат формата на кръст.
Кръстачките,
заедно със сварено жито без захар, бял и черен боб, ябълки и круши,
жените раздават срещу празника в памет на мъртвите.