laridii написа:Първо поставената тема изобщо не е за правен форум. Но понеже Вашите "благочестиви" и "добродетелни" коментари ме пораздраниха ....
Първо, да ви напомня, че това
първо не е "правен форум", а форум към сайт с правна насоченост,
второ темата е поставена в "общи дискусии", каквито има във всеки форум, с каквато и да била основна сфера,
трето много юристи, след като свалят кой черната, кой червената тога са майки, бащи, баби и дядовци и имат деца на които предстои или са в процес на средно образование. Силно се надявам, че и вие, драги Laridii в края на работния ден, когато се приберете у дома, да събличате тогата. Толкова по въпроса за местата на темите.
Относно вярата и вероучението ще си позволя да цитирам тук един мноооого дълъг текст. На който му е интересно ще го прочете.
„Духът Божий”
Йоана 1:1-10
Знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам изучаването на всичко, което Бог е създал. А вие сега не изучавате Божиите работи, а тези, които човек е направил – това не е предметно учение. Например черната дъска не е предметно учение. Под предмет аз разбирам живите предмети и тази дъска е предмет, доколкото на нея един разумен човек може да пише, така че тя да послужи като негово огледало.
Това, на първата рисунка, какво е? – Прозорец
Вие сте като малките деца и това е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма, има малки деца.
Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т.е. не може да изучава.Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът става по-голям и по-голям, толкова къщата става по-красива и светла – такава къща е напълно хигиенична и човек не боледува в нея. Ако този прозорец става все по-тесен и по тесен, той намалява светлината, предметите в стаята стават по-тъмни и по-неясни, най-сетне става тъмно и ще започвате да се блъскате. В тъмната стая може ли да учи човек?
Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба е да влиза през него въздух. Винаги в къща, в която има прозорец, има и врата, и в къща, в която има врата, има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух.
Човек е една къща – най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата, има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява дали влязлото отвън е добро, или не – когато не е добро, този инспектор не го приема. В тази къща има и двама слуги – те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте.” Значи у човека има пет сетива – петте сетива са живи. Трябва да знаете дали сетивата ви са нормални, дали е нормално например обонянието или зрението ви.
Има едно зрение в света, което не само отвън вижда човека. Само отвън не може да познаете човека – и вътрешно, и външно трябва да го познавате. Той може да си сложи много красива маска и на нея да са написани всичките черти на един отличен и добър човек – как ще познаете дали някой е добър или лош, как ще познаете дали някой човек има маска или няма? Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маска у вас: „В нашия дом правилото изисква който дойде на гости, да се окъпе!” Тази маска във водата ще се стопи, човек не може да се къпе с маска. Той ще започне да се поти, а всички хора, които се потят, все маски имат – между маската и тялото има пространство. Следователно, ако дойде някой, как ще го познаеш? Ще му кажеш, че трябва да се умие, за да си махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, много съм се стоплил отвътре, аз обичам да се потя.” Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре и казва: „Извинете, аз отвън си турих маска, сега ще я снема.” Той ще си снеме маската и вие ще го видите. Това е предметно учение. Вие ще попитате как може човек да е с маска? Когато вие играете роля на такава, каквато не сте, тогава какво носите? Ако вие се представяте за такива, каквито не сте, тогава не сте свободни, имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете.
Хората, които имат маски, се отличават с две качества – те са крайно меки и добри хора или крайно груби. Онзи, който е крайно мек, носи маска. Ти не можеш да разчиташ само на него, защото той се огъва; турците казват: със седем края става барашък. Такъв човек, където влезе, всичките роли играе. Понеже маската му е голяма, като върви, той много се уморява и казва: „Нямам сили.” Маската му тежи и затова е мек, а пък на онзи, който е груб, маската му е много лека, затова е силен. Трябва да се освободите от онази мекота и от онази грубост, които произтичат от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всички хора животинското и растителното царство са представени по този начин. Това е като правило и рядко ще срещнеш някой човек, когото, като го видиш, да ти е приятно.
Това на втората рисунка какво е? – Чаша (Фиг. 2). Но толкова голяма чаша, приличаща на чиния, възможна ли е? В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша, кое е по-важно? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това прилича още на лейка. Чашата е един символ. Не се смущавайте, аз не искам да ви объркам понятията, но искам да ви покажа, че символите могат да се превръщат. Така символът (Учителя показва Фиг. 3) може да се превърне в символа (показва Фиг. 4) – получава се буквата а. Значи, ако туриш една линийка върху корена на символа (показва Фиг. 3) или, като съединиш двете букви г и с на едно място, се образува а. Щом тези две букви се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да направиш? Втората буква б значи, че трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първата буква показва, че имаш семе, а втората показва, че си посял семето и то е поникнало в земята.
Ние се отклонихме от темата за предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако на чашата премахнем дръжката, тя става на гърне. Гърнето на какво може да стане? Това са длъжности, служби, които гърнето може да заеме; те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. С нея можеш да вземеш, да напълниш чинията и да изливаш. Значи чашата може да върши няколко служби – да черпи и да държи гореща вода в себе си. При чинията вече има прогрес, тя е само за човека. А лейката има служба да раздава вода на растенията. Чашата има за първообраз цвета на растенията. Човек е направил чашата – той я взема и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Къде са тогава чиниите в Природата?
Сега да се върнем към идеята за къщата. За да бъде една къща хигиенична, прозорците й трябва да бъдат големи, вратата й да бъде добра и да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. А къде е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша и ако човек пие само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да подлага под крана устата, а ръката си. Ако хората не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, в тях може да влезе червей или пиявица и с години да страдат от това. Ако човек употребява ръката си, той първо ще види дали в шепите му водата е чиста и тогава ще я пие. Онзи, който така прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати.
В заключение: очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Вие отваряте и затваряте прозорците цяла година – значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат, а стъклата им трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие ли я викате или тя влиза без покана? Тя идва нагости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза.
Тогава от този предмет реално какво можете да научите? Защо светлината влиза без покана вкъщи? В случай, когато хората могат да ви направят нещо лошо, вие ще затворите прозореца. Когато дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а когато влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци.
Сега аз ви говоря за вашите състояния: всяко едно състояние, което затваря у вас способностите, чувствата и постъпките ви, с които да го проявите, не е добро. Например казваш: „Мен не ми трябват много знания, много чувствания!” Човек не страда от много знания, от много чувства, от много Добро или от много Любов. Аз не съм срещал човек да страда от много Любов – от безлюбие съм срещал да страдат, целият свят страда от безлюбие, не от много Любов. И ако понякога има страдания в името на Любовта, те са нещо фиктивно, което минава под името Любов. Какво трябва да разбирате вие под Любов? Любовта в света е най-великата Сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда. Когато ти се достави това, от което имаш нужда в Живота, това се нарича Любов. Само животът, който се доставя чрез Любовта, се нарича Живот. Това е Живот, а външните красиви прояви и ласките не са Любов. Това са панделки, това са червени, сини и зелени накити, но това не е Любов. И когато ги няма тези панделки, Любовта не се мени. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък друг може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Във втория случай това са само етикети. Тогава какво е лъжата? Лъжата показва отсъствието на Любовта.
Човек трябва да подражава на Бога. И човек си има една печка. Тя е сърцето, в което се развива известна енергия. Само че тази печка, за да се разгори по-хубаво, се нуждае от духалка. Това са белите дробове – те постоянно работят, а печката гори, топли и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек у вас, внесе любовта и затвори всичките клапи, какво става? В една къща, където са запушени тръбите и печката не може да гори, има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо, ще отворите клапите, за да става вентилация! Когато започнете приятелство с кой и да е човек, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души – единият, наречен Мъж, другата, наречена Жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на Едната Жена. Понякога те си съдействат и образуват голямата Жена. От друга страна, тази голяма Жена има свойство да отлъчва подобни на себе си и така стават много жени в света. Не е ли смешно от ваша страна, когато искате да господарувате над вашата Майка? Още с раждането си дъщерята започва да заповядва на майка си и казва: „Майка ни е толкова учена, но не е модерна, тя е от старите жени.”
Ще ви обясня защо сте дошли като жени на Земята. Първоначално като поехте тази служба, каква декларация дадохте, насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея Вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е Вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане, защото това, което за теб не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не, но Онзи, който е направил първия богат, и теб ще направи такъв. Не си учен, но вярваш, че и ти можеш да станеш учен – всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва.
Например вие, жените, мислите, че имате Вяра, нали така? Много от вас създават дом и вярват, че с техния другар ще живеят щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както вярвахме.” На Земята вие не се намирате в завършен свят, но в един свят, който е в процес, който сега се развива. Вие сте влезли с вашия другар в отношения на вземане и даване – този човек има капитал някъде, но са необходими десет-петнадесет години, за да събере той този капитал. Макар и да е много богат, той не разполага с пари, поради което ти почваш да се съмняваш и казваш: „Мислех, че е богат, но той не е.” Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш.
Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е сегашната й слаба вяра. Например майката и бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш”, но тя отговаря: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра!” – така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: „Умирам от него!” Защо, нали го е взела с Вяра и със Знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска със засукани мустаци, с ръкавици, с лачени обуща, с хубавите му поклони. Той й казва: „Вие сте много жестока към мен, аз без Вас не мога!” Когато кажат на жената, че е богиня, тя се отваря като охлюв. Когато й каже: „Ти си ангел, ти си богиня”, тя се отваря, но после след брака той й казва: „Аз мислех, че си ангел, но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш – забелязвам, че някои думи от твоя говор не са от Ангелския свят и аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език.”
Това е предметно учение. Аз ви показвам отноше¬нията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво да е отношение, те образуват два полюса А и В (Фиг. 5). Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, докато мислят правилно, тази елипса е много правилна, движи се, усъвършенства се, но щом между съществата влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява (Фиг. 6), докато се образува толкова дим, че те, за да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин в една къща, в нея ангелският живот не може да се проявява и вече имате обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват и как няма да боледуват, като има дим? Къщата на неразбраните хора без дим не може, а пък къщата на разбраните хора от прозорци и врати се нуждае, а не от комини. Фабриките също имат комин.
........
Публикувано на: 05 Яну 2010, 00:00
. Вие какво мислите?
Да разбере и научи в какво вярват различните етноси, народи. Какво е съществувало преди Библията /Новия завет, кой е Буда, кои са Аллах и Мохамед - неговия пророк, в какво вярвали славяните и прабългарите, в какво индусите, кое отличава и обединява вярванията ни? Какво пише в Стария завет? Коя е Лилит? Все неща, които дори само като история са интересни, да не говорим като символика /все дисциплини, които се преподават в такива върнали се един век назад университети като тези в Кеймбридж и Оксфорд например, но пък е всеизвестно каква духовна нищета точно там цари и какви безработни богослови/теолози се пръкват точно от там/. Може би тогава, когато притежават познанието, някои от децата ни, а и самите ние, ще разберем защо религията никога не бива да се сблъсква и противопоставя на науката, а взаимно се допълват и обясняват. Как беше: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" ... За по - непредубеденото младо поколение - автор на тази мисъл е небеизвестният Алберт Айнщайн, онова гениално човече, професор по математика и физика, на което дължим теорията на относителността и формулката, с която се сблъскваме ежедневно: E = m. c^2 /второто да се чете на квадрат/. Но е много вероятно и той да е бил "добродетелен", "благочестив" и предубеден. Дали?
.