forum.lex.bg

system написа:

А на тебе к'во ти стана ? Изкара сесията и превъртя на тема политика. Мани ги тия горе, и те като предишните, и следващите като тях.
Кажи какво стана с изпитите ?[/quote]



Оо добре. Както знаеш по Наказателно (устен) право имам 5, дето ме урязаха, щото цитирах само литература преди 1944 и ме гледаха с безразличие.

По Криминология (писмен) имам пак 5. Там пък цитирах Рубинщайн, В. Макашвили, Долапчиев и проф. Михайлов. Падна ми се механизъм на деянието, полудях от кеф. Заслужено съм оценен, даже и високо оценен, щото по втория ми въпрос бе мноо зле, то беха некви дивотии. Но изключителните ми познания за МЕХАНИЗМА на деянието свършиха работа. Аз даже по Криминология не съм чел. То Долапчиев, Лист и Михайлов ми я преподадоха отдавна.

40 % са скъсани.


По Облигационно(писмен) предварително писах, че пишат тройки. Така и стана въпреки че работата ми бе за не по-малко от 4.50. Цитирах доста литература като Калайджиев, Кожухаров, Апостолов и др. Грешки немам, аз не греша на изпит, защото знам какво и как пиша. Тази дето ни води упр., реже мноо.

75 % скъсани


По Търговско чакаме резултати.

Прогноза за скъсаните - 90 %

За Lutman

Lutman, друго е като се мотивираш, нали?

Голям си, нема да те уча.

Браво, момче !!!!

По Облигационно(писмен) предварително писах, че пишат тройки. Така и стана въпреки че работата ми бе за не по-малко от 4.50. Цитирах доста литература като Калайджиев, Кожухаров, Апостолов и др. Грешки немам, аз не греша на изпит, защото знам какво и как пиша. Тази дето ни води упр., реже мноо.

Да не ти пука, нали си го взел !
В моя курс имах един колега - страхотен по наказателно, мога с
чиста съвест да кажа, че беше най-добрият в курса ни в тази материя, както и един от най-добрите студенти въобще. Но изпитваше отвращение към облигационното. Е, взе го, но повече не се докосна до тази материя.
Най-интересното е, че в момента изобщо не се занимава с право, а върти някакъв бизнес.
Както се казва, неведоми са пътищата Божии ...

По Криминология (писмен) имам пак 5. Там пък цитирах Рубинщайн, В. Макашвили, Долапчиев и проф. Михайлов. Падна ми се механизъм на деянието, полудях от кеф. Заслужено съм оценен, даже и високо оценен, щото по втория ми въпрос бе мноо зле, то беха некви дивотии. Но изключителните ми познания за МЕХАНИЗМА на деянието свършиха работа. Аз даже по Криминология не съм чел. То Долапчиев, Лист и Михайлов ми я преподадоха отдавна.

Браво за криминологията - много подценявана от много от нас дисциплина. Една от най-големите грешки в моето следване беше, че не се явих на изпит по този предмет. Но тогава се готвех за цивилист.

Е, като пеналист, нямаше начин да не избера Криминологията.

Всъщност има една школа, етиологично-юридическата, според която самото Наказателното право трябва да се гради върху правната догматика, криминалната етиология и криминалната политика. Самата криминология се е създала случайно. Етиолозите всъщност са искали да пренебрегнат догматичното учение за престъплението, като го заменят с каузално, т.е. предмет на изледване не трябва да бъде престъплението, а престъпникът, а именно - да се намерят и изследват причините за извършваните от престъпника деяния. Не напразно Чезаре Ломброзо дълги години се е опитвал да намери един точен критерий, минавайки през атавизма и родения престъпник.

И Ломброзо, и неговите последователи - Енрико Фери и Гарофало са теглили тоя извод, но без успех. Защото, за да говориш за "престъпник", трябва да се обърнеш към понятието престъпление. Това не е било изгодно за привържениците на Положителната школа, които по-късно определят престъплението, като симптом на престъпността, т.е. възприема се принцъпът на дееца.

Единственото спасение е било престъпните състави да се заменят със състави на престъпни типове, което е абсурдно.

И затова догматиците са "изгонили" антрополозите от Наказателното право, като последните са се обособили в една нова група, наричаща се Криминология и изследваща престъпността.

А етиологично-юридическата школа обединява двете схващания в едно цяло наречено Криминално право.


Ей, много знам бе

Браво, дотук добре.Ама гледай да не си пълниш много, много главата с подобна информация, защото като започнеш работа поне 90% ще трябва да я забравиш.

Безспорно е така. Но все пак трябва да се чете специализирана литература не толкова за самите знания, а за развитие на мисълта. Например страхотен ластик за мисълта са две монографии: Мотивът и другите субективни признаци на престъплението /проф. Михайлов/ и Неправда и вина /проф. Долапчиев/.

Пеналистът задължително трябва да притежава ум остър като бръснач.

Но на сила нищо не става. Не изпитваш ли удоволствие от дадено нещо, колкото и да се чете нищо няма да стане.

Второ, колкото повече се чете, толкова повече идеи за печелене на дадено дело изплуват, защото ще знаеш какво да каже клиентът ти пред съда, за да превърнеш, например, едно превишаване пределите на НО, в същото, но поради уплаха или смущение или да изменя мотивът, така че да превърна умишленото деяние в непредпазливо или случайно. Но при всички случаи ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ КАКВО ДА СЕ КАЖЕ В СЪДА. Трябва просто чрез лъжа да се измени действителното психическо преживяване на клиента и условно да го заменим с друго, та колкото и да го разпитват да остават с впечатлението за неумишлена вина, макар и тя умишлена.




Франц фон Лист го е казал отдавна: По вдълбочаването на учението за вината се мери напредъкът на Наказателното право.


Такива сме си адвокатите-пеналисти, бъдещи и настощи. Ние не лъжем, защото превръщаме лъжата в истина.

И затова, когато казвам, че за пеналиста не важно колко приктика има, а колко е остър неговият ум, вие се смеете. Не забравяйте, че това не ви е регистърно производство и попълване на документи. Ние, пеналистите, работим с психики, а не с регистрации и документации.

До тук нищо вярно с "тертипа" на работа на един адвокат по Наказателни дела-т.нар "пеналист".
90 % съм "цивилист",но от опита по останалите 10 % в наказателните дела мога да ти кажа,че съдбата на подсъдимия е в ръцете на съдебния състав.И обикновенно защитната реч на адвоката е като вятър покрай ушите на съда и обвинителя-прокурор

И следва да знаеш,че на "пеналиста" е много по-лесна стратегията на защита в наказателния процес,отколкото изнасянето на доказателствената тежест от страна на "цивилиста" в един граждански процес.

Е, така работят другите. Аз ще карам съдията да вярва така, както аз юридически искам.

И грешиш, клиента е в ръцете на адвоката, който ще трябва да заблуди съдията за нещата. Трябва клиента да не се издъни.

Ние доказваме и изменяме цели действителности, кое му е лесното. В практиката какви защити съм чел, направо лудница. Как всичко може да се промени само, ако докажеш, че клиента е взел например едно, а не две отделни решение за еди кое си и прочие. Субективната страна на престъплението е нещо специфично, нещо, което носи много пари и спечелени дела.

В гражданското нема фантазия. Ограничен си отвсякъде.

Няма как да ти обяснявам,но да "заблуждаваш съдията" ми звучи доста смешно.Все пак в залата е съдебен процес,а не игра на надлъгванка.Колкото и ди си да кажем симпатичен на съда при постановяването на присъдата това не е решаващия фактор.
И обикновенно в мотивите си съда набляга повече на анализа на деянието от обективната страна.

Би било добре да си промениеш и мнението за гражданското право и процес.Защото адвокат,който не е в час с гражданското определено НЕ СИ ТЕЖИ НА МЯСТОТО Независимо от обстоятелството дали тази материя ти се вижда "скука" или ти се вижда като "приказките на Шехерезада"

Окей де, прав си. Но аз, мисля, да бъда иновацията в съдебния процес. Ще въведа нова "мода" в пледоарията, стига да не стана депутат. Искам да ме видиш някой ден било в съда, било в парламента.


И винаги червени рози за съдийките и червени вина за съдиите.

И не подценявай Адв. Николов по Гражданскоправни

Не можах да издържа, да не се включа...
Първо Студент Николов, /тъй като за адвокат имате още много сол, бой и хляб да изядете/, поздравления за успешно взетите изпити.
Имам едно обяснение защо са Ви писали 5 по НП - ами тези неща, които Вие знаете, очевидно не се знаят от екзаминаторите!!!
И един съвет, ако мога да честта, наблегнете на гражданското право в широкия смисъл, и това с промяната на действителността, и психики и тем подобни са в стил Маяковскки, и не виреят в съда!
и Внимателно със "заблуждаването" на съда и т. нар. му "излъгване", доколкото не ме лъже паметта имаше няколко състава по тази тема в Особена част на НК.
и съдът е слънце, а не психолот, писихиатър и тъй нататък - за това си има "зло"вещи лица !
Лято е - има море и почивка с всичките му екстри - почивай и се забавлявай!

адвокат Николов каза и написа: "Всъщност има една школа, етиологично-юридическата, според която самото Наказателното право трябва да се гради върху правната догматика, криминалната етиология и криминалната политика. Самата криминология се е създала случайно. Етиолозите всъщност са искали да пренебрегнат догматичното учение за престъплението, като го заменят с каузално, т.е. предмет на изледване не трябва да бъде престъплението, а престъпникът, а именно - да се намерят и изследват причините за извършваните от престъпника деяния. Не напразно Чезаре Ломброзо дълги години се е опитвал да намери един точен критерий, минавайки през атавизма и родения престъпник.

И Ломброзо, и неговите последователи - Енрико Фери и Гарофало са теглили тоя извод, но без успех. Защото, за да говориш за "престъпник", трябва да се обърнеш към понятието престъпление. Това не е било изгодно за привържениците на Положителната школа, които по-късно определят престъплението, като симптом на престъпността, т.е. възприема се принцъпът на дееца.

Единственото спасение е било престъпните състави да се заменят със състави на престъпни типове, което е абсурдно.

И затова догматиците са "изгонили" антрополозите от Наказателното право, като последните са се обособили в една нова група, наричаща се Криминология и изследваща престъпността.

А етиологично-юридическата школа обединява двете схващания в едно цяло наречено Криминално право.


Ей, много знам бе "

Ей, много четеш, бе.
Аз както знаеш съм ти фен.
Не е лошо да се чете много. По време на сесията, обаче, не че ти давам съвет, но със сигурност ще изкараш по-високи оценки, ако просто четеш по темата и от учебниците, които са ти препоръчани. Иначе пак си чети - не пречи. На изпита проблема на повечето студенти е /обаче това само в І и ІІ курс, по-нагоре е недопустимо/, че не могат да си влязат във въпроса. На изпит се говори стегнато и точно, без излишни отклонения. Че то и асистентите си имат и друга работа. За професорите не важи. Те си нямат.
Колкото до това, че после си щял да убеждаваш съда в нещо.... . Той съда си има вътрешно убеждение. Ти ще трябва да доказваш. Ама мечтай си, де.
Хайде, идвай към морето, че лятото мина.

"Жегосан", извинявай, като писах не бях стигнала до твоя пост. Сега видях, че мнението ми е почти като твоето.
Хубаво лято на всички.

jegosan написа:Не можах да издържа, да не се включа...
Първо Студент Николов, /тъй като за адвокат имате още много сол, бой и хляб да изядете/, поздравления за успешно взетите изпити.
Имам едно обяснение защо са Ви писали 5 по НП - ами тези неща, които Вие знаете, очевидно не се знаят от екзаминаторите!!!
И един съвет, ако мога да честта, наблегнете на гражданското право в широкия смисъл, и това с промяната на действителността, и психики и тем подобни са в стил Маяковскки, и не виреят в съда!
и Внимателно със "заблуждаването" на съда и т. нар. му "излъгване", доколкото не ме лъже паметта имаше няколко състава по тази тема в Особена част на НК.
и съдът е слънце, а не психолот, писихиатър и тъй нататък - за това си има "зло"вещи лица !
Лято е - има море и почивка с всичките му екстри - почивай и се забавлявай!

Хм, това изказване не е зле.

Наистина, това за съдиите, може и да не е така, но не е и невъзможно. Всъщност, всичко опира до акъл и хитрост (изкуство) и никой не ще може да ме квалифицира по Особната част. Напълно възможно е и въобще никой нищо да усети. Защото всичко е възможно, стига да притежаваш таланта и уменията.
Възможно, както Вояджър 1 достигна края на (нашата) Вселена.

vega написа:

адвокат Николов каза и написа: "Всъщност има една школа, етиологично-юридическата, според която самото Наказателното право трябва да се гради върху правната догматика, криминалната етиология и криминалната политика. Самата криминология се е създала случайно. Етиолозите всъщност са искали да пренебрегнат догматичното учение за престъплението, като го заменят с каузално, т.е. предмет на изледване не трябва да бъде престъплението, а престъпникът, а именно - да се намерят и изследват причините за извършваните от престъпника деяния. Не напразно Чезаре Ломброзо дълги години се е опитвал да намери един точен критерий, минавайки през атавизма и родения престъпник.

И Ломброзо, и неговите последователи - Енрико Фери и Гарофало са теглили тоя извод, но без успех. Защото, за да говориш за "престъпник", трябва да се обърнеш към понятието престъпление. Това не е било изгодно за привържениците на Положителната школа, които по-късно определят престъплението, като симптом на престъпността, т.е. възприема се принцъпът на дееца.

Единственото спасение е било престъпните състави да се заменят със състави на престъпни типове, което е абсурдно.

И затова догматиците са "изгонили" антрополозите от Наказателното право, като последните са се обособили в една нова група, наричаща се Криминология и изследваща престъпността.

А етиологично-юридическата школа обединява двете схващания в едно цяло наречено Криминално право.


Ей, много знам бе "

Ей, много четеш, бе.
Аз както знаеш съм ти фен.
Не е лошо да се чете много. По време на сесията, обаче, не че ти давам съвет, но със сигурност ще изкараш по-високи оценки, ако просто четеш по темата и от учебниците, които са ти препоръчани. Иначе пак си чети - не пречи. На изпита проблема на повечето студенти е /обаче това само в І и ІІ курс, по-нагоре е недопустимо/, че не могат да си влязат във въпроса. На изпит се говори стегнато и точно, без излишни отклонения. Че то и асистентите си имат и друга работа. За професорите не важи. Те си нямат.
Колкото до това, че после си щял да убеждаваш съда в нещо.... . Той съда си има вътрешно убеждение. Ти ще трябва да доказваш. Ама мечтай си, де.
Хайде, идвай към морето, че лятото мина.

Хареса ми



И аз ще бягям на морето. Вземам приятелките и това долу и тръгвам.

Без него не тръгвам , ха майтапя се, но може и да не се майтапя