spector_MBP, привет !
Естествено, нямам как да се съглася с Вашите изказвания. Твърдите, че юристите се ръководили от законите и че моите доводи са необосновани, били метаюридически празни приказки и т.н.
Относно наказателноправния законодател мога да кажа, че него въобще го няма към днешно време. Наказателният ни кодекс е толкова неправилен, че въобще се чудя как правоприлагат. А законодателят, който го е приел, не е никакъв законодател, а един путативен законодател. Тия определения за повечето институти са толкова погрешни, че от логическа и юридическа гледна точка са напълно несъстоятелни.
А доктрината, научната мисъл именно е предназначена да отмахва тия недостатъци и да гради една съвършена наказателноправна система. А като гледам това не е налице. Продължават и в най-ново време да се пишат (или по-точно да се преписват) безумни учебници по Наказателно право синтеризайки в себе си една пакостна и чужда за Наказателното право теория на Съветска Русия. Ниакаво развитие, нищо, една наказателноправна нула е нашата пеналистика след 1944 г. Нещо повече. Толкова е изостанала нашата пеналистика от съвременните научни европейски възгледи, а това сякаш не се забелязва от никогo.
Спорехме с един адвокат, който беше на мнение, че съвременната пеналистична мисъл била по-развита от тая преди 1944 г.
Това твърдение подхожда за хора, които не са запознати въобще нито с пеналистиката, нито с научната мисъл в частност.
Мога да те уверя, че науката едно време е била фантастична и логически и правно обоснована. Наказателното ни право съответно правната доктрина е била изключително развита до нейното унищожаване. Не вземайте предвид Наказателния ни закон, който е подобие на Унгарския. Всичките му недостатъци de lega lata са били много известни на пеналистите, които са били наясно с това обстоятелство. Просто екипът, който го е създал е бил малко неподготвен.
Доктрината тогава много е натискала Съдебната практика. Така например ВКС не е искал да присъжда неимуществени вреди, тъй като в ЗЗД не е било уточнено какви вреди подлежат на обезщетение. А под "вреди" съдът разбирал само имуществени такива. Веднага теорията излиза с довада, че ЗЗД е създаден по Образец на Cod Civile, където изрично е записано, че терминът
dommage (вреда) се употребява и за двата вида вреди (чл.1386). И от тогава Съдът присъжда и обезщетение и за неимуществени вреди (
вж. Долапчиев, Н., Гражданския иск в Наказателния съд )През 1980 някъде е отправено едно безмислено питане за тълкуване по въпроса кога е довършено престъплението при случаите на чл.2 (1). Та отговор на тоя въпрос е даден още през 1912 г., където за пример е посочено, че ако дочакаме резултата, то е напълно възможно мъртвия да бъде убиец (вж. Пренс, Ад., Наказателно право, Об.ч., Пловдив 1914 г.)
Относно понятието вина, нашият "законадетел" е приел, че логичният genus proximum на вината е
психичното отношение на дееца
Вината имала онтологична правна природа
Това твърдение е несъстоятелно. Само трябва да се изтъкне факта, че единият вид (а не форма) на вината не съдържа призницатите на своя род. И колкото Иван Ненов да ни убеждава обратното няма как да се получи просто. И много правилно
проф. Колман казва : " И колкото да се мъчим да открием психически елементи при непредпазливостта, няма как да ги открием. Последната е юридическо понятие."
Неизбежната отбрана ни се представя днес като : "Не е общественоопасно....
Тоя термин е въобще научно необоснован. Нима едно убийство в рамките на неизбежната отбрана не е общественоопасно ? То е точно такова, но не е противоправно !
Чл. 12 (4) ни се представя като изключващо наказуемостта оснавание
Това определение не може да бъде споделено. В случая говорим за "изключващо вината обсотятелство (вж. защо у Долапчиев, Н., Неправда и вина, както и цитираната там книжнина и особено проф. Дона)
В чл. 14 е записано "Не знанието на фактическите обстоятелства...
Първо, правилното е не съзнаване и второ става въпрос за несъзнаване на
противоправността, а не за фактическите обстоятелства. В тоя случай деецът ги съзнава, но греши в противоправността. А ако деецът не съзнава и фактическите обстоятелства (
error facto и
error jure) деецът няма да отговаря нито умишлено нито непредпазливо, т.е. ще има подвид на случайното деяние, което се различава от чл.15 по това, че при последното е налице неочакваемост.
В чл.15 е записано " ........да предвиди настъпването на общественоопасните последици..."
Всъщност тоя пестицид идва от погрешното понятие за вината. Тук деецът не се наказва не за това, че не е могъл или не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоп. последици, а че деецът не е могъл да се мотивира спрямо правото, но като повелителна норма за разлика от противоправността, която е противоречие на правото като оценителна норма ( вж. проф. Мецгер и проф. Долапчиев, създатели на теорията)
Та, когато говорим за наука и за научни достижения, ние трябва да погледнем калко ценни неща сме отмахнали, неща, които можеха към днешна дата да развият наказателноправната ни доктрина в една от най-силната в Европейския съюз, защото един българин, на име Никола Долапчиев е създател на теорията за противоправността, защото Франц Фон Лист и Адолф Пренс създадоха в България институтът "Множество престъпления", защото България беше един от стожерите в Наказателноправната доктрина в Европа.
"Без закон няма неправда
без неправда няма вина
без вина няма наказание"
Академик Никола Долапчиев в завършек в "Неправда и вина"
Публикувано на: 27 Юни 2009, 11:12
