forum.lex.bg

Здравейте колеги ,

Повода да си позволя този пост е, че отскоро имам собствен сайт, по-точно блог, който не е юридически, а се фокусира върху проблематиката на "гражданското общество" и "гражданския контрол върху политическата система", част от която са държавната власт, а също и интересуващата ни трета такава, известна и като съдебна.

И понеже съм почти сигурен, че някои ще се запитат защо Ви занимавам с това и по каква причина съм се захванал с него - две думи в тази посока. Работил съм повече от 10 години по юридически казуси и материя от най-различен характер - предимно търговско и всякакво гражданско право. Смених няколко пъти адвокатство с юрисконсултска длъжност. Колкото "демокрацията" напредваше, се убеждавах все по-силно, че тези като мен - на частна практика без топла връзка с Темида, са осъдени на бавно, но сигурно отмиране и постепенно маргинализиране - професионално и личностно. Защо ли! Докато аз се потях включително и в редовните годишни отпуски над някое дело, "колеги", завършваха висшето си юридическо образование в Бургаския свободен "университет" и току от студентската скамейка биваха назначавани на държавна службичка - кой като съдия, кой като прокурор, следовател, че даже и съдия по вписвания. А наша милост - на улицата, на пазара на труда, подложен на капризите на времето и на несигурността и лъкатушенията на пазарната икономика. През това време един значителен брой "колеги", с голяма част от които съм завършвал някога средното си образование, а същите завършиха висшето си юридическо много години след мен, не се напъваха да се потят за приемане в СУ, защото направо си им беше направен домашен, местен ВУЗ, в който отбрани "наши момчета и момиченца" платиха няколко годишни такси (а някои - и още нещо) и после набързо и без много шум заеха места не в частната сфера на свободните професии, а в съдраните (поне в началото) кресла на държавните чиновници, където има редовни заплати (не малки) и няма несигурност за утрешния ден. Оказа се, че е много по-перспективно да влезеш в системата, да заемеш място - на държавна служба. Така мой колега, завършил посоченият вече "университет" след (задължителен - оказва се!) престой в системата днес е гласен за началник с личен автомобил и секретарка, друг пък е председател на съд. А нашего брата - адвокат, който не носи издути пликове по стаите на съдиите, трепери за това какво ще работи днес и в непосредствено утрешния ден. Защото при все по-недостъпните за масовия българин юридически услуги все по-оредяващите редици на Клиента се виждат докарани дотам сами да отидат при все по-малкото на брой т.нар. адвокати с имена, поне за да им се свърши иначе скъпата (и не само като такси) и влачеща се с години работа. Той, Клиента разсъждава така : " И без друго ще отидат десетина години в съда, я да дам някой - друг бон отгоре, че поне да съм спокоен, че решението ще е каквото го искам!" За целта, хората които в областните градове имат сериозна нужда от юридическа помощ разпитват и лесно научават, кой адвокат е от указания калибър и действително може да им "свърши работа". А "свършването на работата", надявам се няма да отречете, няма нищо общо с правните познания, опит и подготовка - можем да го наречем "лобиране", но не без съответните "аргументи" или стимули. Така адвокатът без подобни "аргументи" все по-често започва да се вижда да губи даже прости и ясни дори от пръв поглед дела, можеби най-вече такива. И свиква да мисли, че справедливостта все по-често се заседява на онези маси, недостъпни за любопотния поглед и за фотоапарати и камери, на които реализираните, успели адвокати ядат и пият със също така успелите и реализирани магистрати. Това е картинката с нашето правораздаване - с пари и връзки (в лицето на точния адвокат) едни дела се решават положително и дори бързо за поръчващия музиката, а други отиват в дъното на вездесъщото магистратско чекмедже и приключват със смъртта на ималия неблагоразумието да тръгне на съд, даже и след това. А адвокатът който няма или не дава пари за гощавки и подаръци на съдии с бърза крачка стига до ... Бюрото по труда.

Все по-често се хващам да мисля, че голямата маса юристи сме само пълнеж, ерзац-материал - така да се каже за запълване на местата във ВУЗ-овете, а пък в частните такива - за натрупване и на прилично количество книжни пари. Никой не го интересува кога, как и къде ще се реализираме, как ще издържаме семействата си. Същевременно, тези които трябва да заемат местата, си го знаят и сигурно и прогресиращо се реализират, градят както се казва кариера и сбъдват мечтите си.

Знам, че нашето юридическо съсловие е в значителна степен влияещо се от конюнктурата - трудно заема позиция срещу статуквото. И как иначе - все пак вероятно 1/3-та от нас се радват на описаната по-горе "топла връзка" с благосклонната към тях Темида, другата 1/3-та пък се топлят с надеждата за такава връзка. Но се надявам все пак и това да се промени и последната 1/3-та да си каже поне думата. С тази амбиция съм се захванал с възбуждане и провокация на гражданската активност, вярвайки че само с общите ни усилия, ние гражданите, вкл. и ние юристите, можем да променим системата, и в частност правната такава, така че, достойни и способни хора да влизат и да се реализират в нея, развивайки по този начин и самата нея.

Ако поне малко съм спечелил вниманието Ви моля посетете тази страница - http://bulgaria-of-the-citizens.blogspot.com/.

Ще Ви бъда благодарен, ако споделите коментари, отзиви и забележки по изложеното от мен в този и-мейл, а също и в блога.

Поздрави, zosimax

Да не съм лош пророк, но ми се струва "кауза пердута" на чист български
Пожелавам успех на начинанието! Гражданска съвест трябва да има, респ. гражданско общество!

Поздравявам Ви за великолепния пост.Всичко от горе до долу е истина !ГОЛАТА ИСТИНА !!!!

Само се моля пожеланието Ви като адвакат без връзки да стигна до Бюрото по труда да не ме стигне......Защото аз съм адвокат именно защото нямам никъде никакви връзки.
Аз съм свидетел обаче как адвокати с име провалят клиентите си,особено като си приберат хонорара от тях.Докато такива като мен "без име" едва ли биха си го позволили,защото това ще е пръв и последен път.......Име и авторитет на адвокат се прави изключително и много трудно.
Но в крайна сметка всичко си зависи единствено от клиентите-избора е техен относно адвокат.Така например спомням си как един адвокат не си мръдна и пръста за да защити клиента си /който предварително си беше платил/.Съответно и загуби делото.Наскоро го срещнах-имал отново правен проблем....и пак се беше запътил натам,към същия този колега,който с лека ръка го беше заразял.
Идеята Ви е великолепна,но дано да намери и практическа насоченост.Успех !!!

sarbijanac благодаря за мнението ви. Не съм и не ви пожелавам да стигнете до Бюрото по труда, опитах се да опиша общата картина, но имайте предвид, че ситуацията не навсякъде в страната се усеща еднакво. В малките градове е по-нормално положението. Но тук, по морето, в Бургас, Несебър, Созопол и т.н. нещата са много по-изострени. Тук можеш да забогатееш рязко, с една сделка. Затова диференциацията между бедни и богати се усеща по-драматично, едните бързо стават все по-богати, другите - все по-бедни. Но този процес няма да отмине и останалата част от страната.

Между другото, прави ли ви впечатление, че като цяло колегите не вземат отношение по темата. А тя най-малко претендира да е от полза за голямото множество юристи - става въпрос за реализацията ни, което е различно от това просто да имаш работа. Аз съобщавам, че има обективни (в смисъл на непреодолими с професионализъм, знания, опит) препятствия пред реализацията на невлизащи в общия корупционен модел юристи и че те бавно, но сигурно биват изхвърляни от системата. Но тя задържа и дава кариера на другите, онези които правят подаръци или се правят, че не забелязват даването им.

Има ли тука хора, които имат позиция по въпроса. Колко сте?

Колко от вас мислят, че темата е "кауза пердута"? Или, че вземането на отношение по нея е безполезно или дори опасно?

Много интересна тема. И понеже с колегата sarbijanac сме на едно мнение, макар и той сега да почва като адвокат, а аз драпам от известен брой години и практикуваме в различни градове, ми се иска до доразвия някои идеи.
Всъщност некадърните синковци (предполагам, че има и кадърни, но просто по теорията на вероятностите не ми изглежда да са мнозинство) изкривяват действието на държавните институции с недостатъчния си професионализъм и податливост към каквото са податливи (не винаги са пликчета май )
На редовия адвокат без връзки му остава обаче силата на частника, който може да си е частник и без да е търговец. При това положение, когато при Вас дойде човек с проблем (и също без връзки) е нормално да направите честна оценка на възможностите за спечелване на евентуално дело (ние със sarbijanac сме го правили вече по един случай) и ако все пак има добри изгледи, да се действа. От личния си опит мога да Ви уверя, че свестните хора оценяват Вашите усилия (когато сте ги положили и сте дали всичко от уменията си, дори малко повече ), дори когато губите дело (при мен най-често - когато не мога да събера присъдени пари, щото няма откъде). И се връщат при Вас или насочват други хора към Вас, като им казват: тоя не ги умее разходките с пликчетата, ама ще се бори до дупка и ще направи всичко възможно... Ей така косвено влияете благоприятно и на изкривената система.
И също така честно да посочите на човека, че изгледите му не са добри, стига да оцените ситуацията така (с оглед преди всичко на правните аргументи, а не колко светната е насрещната страна по повод нерегламентирани въздействия). Важното е да не го тикате в системата на всяка цена и да му събирате повече пари на всяка цена.
Ей с такава стратегия, да Ви кажа, аз лично съм далеч от бюрата по труда А пък синковците нека творят безумия. Това само може да доведе до отслабване на държавата. Но Вие можете да правите така, че преди да се стигне до съд, да защитите интересите на доверителите си. И тогава до синковци не се стига

Колега Ковачев, ако е въпрос за спечелени дела аз изобщо не съм казал, че аз лично съм загубил своите, напротив - спечелил достатъчно и при това тежки. Но процесите за които ви говоря са действителни и броят на младите хора завършили право и неможещи да се реализират расте. Всичко останало, не е от общия поток - тези за които това не важи са с предварително известна кариера. Как с такива парашутисти ще имате право - съдна система, кой ще ви съди право, като той на кривото дължи всичко ! Това ми кажете. И после, това е система за контрол на другите власти, а самата тя е дълбоко проядена и мирише на мърша. Какво променяте по вашия начин в тази система не мога да разбера! След като всички ние огромното мнозинство (частни) юристи, т.е. зависещи само от себе си, мълчим за това положение на нещата значи сме поддръжници на това статукво.

Може ли някой от вас да каже по какъв начин и с какви действия се е разграничил от масовия тип юристи - без оглед на държавна служба или свободно практикуващи. Защото, поне по мое скромно мнение, масовия тип български юрист е лоялен към статуквото и към силните на деня, зависим и обвързан материално с тях.

Да, колега, съгласен съм с вас, дела се печелят и с честен юридически труд - дори нещо повече ще ви кажа, печелил съм ги даже в непостижими за мнозина срокове за българския стандарт на правораздаване, събирал съм и паричния еквивалент на вземанията си. Но ... това не се оценява. Кариера и реализация днес в България се постига обикновено с по-малко знания и можене и повече да речем с контактите и връзките на татко. Хората, за които последното важи, вече са заместник - министри и това го казвам напълно сериозно, не от завист. Те взимат решения, задължителни за нас - останалите и ни хвърлят на рулетката на конкурсите, но на свой ред подмомагат себеподобни, с които са от една порода - на успелите хора, да поемат по тяханата пътечка към върха (да кажем - професионалния), която става все по-тясна.

Но ... това не се оценява. Кариера и реализация днес в България се постига обикновено с по-малко знания и можене и повече да речем с контактите и връзките на татко.

Всичко казано дотук е много правилно, точно така е и аз съм напълно съгласна, но...... какво ще се промени, като го обсъждаме Повечето хора, когато им предстои да наемат адвокат, си казват: "И без това ще давам пари, по-добре да ги дам на адвокат, който има позиции сред магистратите, напр. някой бивш такъв"
или:
"Нямам пари и не ми се дават за адвокати, затова ще се обадя на някой роднина адвокат, така че да ми излезе по-евтино, пък да се надяваме, че и работа ще ми свърши"........
с две думи - никой не се интересува от професионализма........

lidi благодаря все пак, че вземате отношение. Думите ви са самата истина. Идеята ми е да се съберем достатъчен брой (не) нормални юристи и колкото и това да звучи утопично да сформираме група за противопоставяне ( ако щете с правни средства - подписки, петиции и т.н.) на това статукво. Знам колко трудно е да развълнуваш прагматичния адвокатстки мозък, а пък на тези от системата - съдии, прокурори, нотариуси даже - съвсем! Но, какво друг остава на тая пропадаща стремглаво страна - латиноамериканизация! За мен лично единствено събуждането на гражданското общество е решението, в случая - и това на честните простосмъртни юристи.

Здравейте,
Темата е интересна, но не е първата такава в този форум.

За zosimax,
Колега,
Съгласен съм с принципното изложение на проблемите (аз самият съм ги посочвал нееднократно в този форум), но тази "злост" съм БСУ можете да си я спестите. Не е проблема в учебното заведение, което дава диплом за юридическо образование, а в системата на правоприлагането и правосъдието.

С риск да досадя с мнението си, отново посочвам, че описаната от вас картинка на топлите взаимоотношения и установеното статукво по отношение на кадрите(с някои изключения) си има първопричина- а тя е ЛИПСАТА НА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА ОБЩАТА ЮРИДИЧЕСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ, която се придобива след (забележете)ДЪРЖАВЕН ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ.

Проблем за качественото упражняване на специална правоспособност(каквато е тази на адвокатите и магистратите) е липсата на практически критерии за подбор, които да дават гаранции и не само за теоретични познания, а и за морал, ерудиция, справедливост и безпристрастност на съответния магистрат, както и за качествена оценка на ерудицията на съответния адвокат(защото световната практика е показала, че оценка на уменията на адвоката се прави от клиента). Ако у нас се оценява адвоката по неговите "връзка" за това е виновна съдебната система.
Въвеждането на конкурсното начало по ЗСВ даде шанс на доста качествени юристи да влязат в системата, но това се отнася основно до "масовото" назначение на административни съдии.
Факт е обаче, че в момента има много магистрати, без особен опит и най-вече - без ерудиция. Същите не само, че не се ползват с доверие в обществото, но и са обект на подигравки от страна на юридическото съсловие. Обаче не им дреме.
Толкоз за сега. Повече малко по-късно, че има хайдукатска работа за вършене

Драги hebigatsu, никаква злост не питая към БСУ, но пък съм се убедил при това многократно, че когато някой сподели нещо недотам суперлативно за въпросното учебно заведение веднага се намира бърз защитник, който съзира непременно неща като злост , омраза и подобни чувства

Но аз говоря не от чувства, а напълно рационално - БСУ и подобните нему ВУЗ-ове са част от проблема, но и тя съвсем не е за подценяване. И проблемът е не само в нивото на преподаване и степента на усвояване на знания. България е пълна със знаещи крадци - политици, чиновници, юристи, икономисти. Дори няма да сгрешим ако заявим, че правилото е у нас най-умните да са първи сред крадците (да си спомним един Луканов, определян и до днес като блестящ икономист).

"Проблемът БСУ" (ясно, ще ме заподозрете в злост) е че самото създаване на този и подобни нему локални ВУЗ-ове е, че станаха дом и отгледаха следващите поколения номенклатура (съдебна, административна, икономическа), която наследи позициите на предходната такава. Бащата - магистрат или свободно - практикуващ и запазил топла връзка с магистратурата, вече няма защо да праща синчето или дъщеричката да се учат нейде далече и при чужди, непознати нему хора. Местният "елит" чисто и просто си направи университет, по - право университети. Така "елитът" в почти всеки важен град лесно започна да образова, а след това още по-лесно и да настанява на позиция своите деца.

Да ви припомням ли, че настоящият председател на БОС е посочила някои от днешните бургаски магистрати още докато им е преподавала в залите на така несправедливо обвинявания според вас университет.

Да ви посочвам ли колко от така наречените магистрати, имали честта да завършат същия университет, са деца, близки, съпрузи, племеници я на адвокати, я на магистрати, я на общински съветници, я на славни бизнесмени, а някои сами са бивши юрисконсулти на мощни фирми, адвокати или дори следователи с по няколко месеца стаж и т.н.

А какво е положението в Несебър, в Царево, дори в Айтос, Карнобат, че даже и в Малко Търново. Известно ли ви е, че в последното населено място спуснаха с конкурс за съдия по вписванията жена чак от Свиленград, която при това преди да заеме поста е практикувала не като юрист, а като изпълнителен директор. Във всички изброени градове ми посочете поне един юрист на държавна служба, който да е победил дори само със знания в някакъв конкурс. За морала им не говорим изобщо. Те по правило не трябва да имат такъв, не ви ли се вярва. Жалко ако мислите така. Още като младши или млад съдия ви пробват дали сте от моралните или "ставате" като ви дават да подписвате нещо особено гнусно - примерно да оправдаете някой като Ванко 1 или да узаконите инак незаконен обект разположен с кметска благословия примерно на самия плаж. Я си дръзнал да имаш мнение и си аут, "напускаш къщата завинаги" - аз познавам и такива. Отсяват своите хора, надеждните по способността им да бъдат лоялни и да пазат тайна за нерегламентираните дела на шефовете. Точно на тях дават шанса да градят кариера и да станат утрешните успели хора. Това е България - и не само в правната система.

Известно ли ви е ,че в града на БСУ ставаха пожари, в които изгаряха много (невинни) дела само за да изгорят конкретно - определени.

Как ще се реализира честния юрист, че и системата да заприлича на раздаваща "право"-съдие - не го виждам в близките години. Ако самите юристи не се разделят с мълчаливото си съгласие и безразличие към това статукво. Ако не спрат да се явяват на "конкурси" които възпроизвеждат същото статукво.

Известно ли ви е, че на един конкурс за нотариуси съдии от окръжен съд не можаха да преборят нито знанията нито опита на току-що завършили приятелки на бивши охранители.

Не колега, не конкурсното начало е спасението. Просто трябва да се проброят наличните достойни юристи, ако са останали такива, и да се сберат за изработване на стратегия (ако щете национална) за развитие на системата. В нея да се решат всички сложни въпроси - от абсолютно задължителната чистка (мисля, че думата е точна) по магустратурните върхове до броя, акредитациите и некомерсиалния модел на ВУЗ-овете с правни факултети (да, в България поне болниците и учебните заведения трябва да не бъдат ООД-та). Нужни са един или два университета с по правило тежък прием на студенти по право и с преподаватели, заети с преподаване, а не с обикаляне на безбройните частни свободни ВУЗ-ове за правене на оборот. Нужни са, разбира се, още много неща да залегнат в една такава стратегия.

Но още тук можем да започнем с предложенията.

Цитат: броят на младите хора завършили право и неможещи да се реализират расте.

Така, де. Знаете ли, че в първата половина на 90-те години на ХХ век едва ли не са молили завършили колеги да влязат в системата? И изведнъж - откъм 96 -7 година - броят на завършилите рязко скача. И се задейства едни изкривен пазар - като не могат всички да са адвокати, трябва да търсят други места за реализация. И тате като висш магистрат, да речем (незнайно защо, за мен поне) почва да "реди" отрочето на служба, вместо да го остави да побачка малко на частния фронт... Именно прекомерното търсене и ограниченото предлагане на работни места в системата довежда до случаи, при които филтърът се заобикаля от "наши" хора... Сега да не ме заподозре някой в злост към различните юридически факултети, ама не може на всеки 200 човека примерно един да е юрист и да се изхранва от другите 199... Къде беше държавата? Резултат: калпава защита за правата на гражданина. Включително и на младия граждадин, завършил право... Ха кажете какво и как да променим? По едно време машинен инженер не можеше да си намери работа по специалността и за минимална заплата едва ли не... Сега чувам, че пак ги търсят и нямало такива специалисти... Това какво Ви говори? Че наистина образованието като брой подготвени специалисти в дадена област изобщо, ама изобщо не е адекватно на реалните възможности за реализация. Това е констатация, не идея какво да се направи, защото не можем да изколим или изгоним хората с дипломи по право, нали? Можем само тъпо и упорито да атакуваме системата и да искаме адекватна реакция от нея, пък ако има такава реакция, добре... Ако няма, просто се увеличават предпоставките за саморазправа между хората, за което пак си е виновна държавата. А държавата сме си я стофтали ние...

ykovachev написа:Цитат: Знаете ли, че в първата половина на 90-те години на ХХ век едва ли не са молили завършили колеги да влязат в системата? И изведнъж - откъм 96 -7 година - броят на завършилите рязко скача. И се задейства едни изкривен пазар

Аз съм пряк свидетел на това - когато аз завършвах беше трудно да се реализираш като адвокат и никак престижно да станеш следовател. Днес - обратно. Това може да означава само едно - че пазарната ни икономика е куха. Затова чета тук в раздела за конкурси, че да си прокурор било да си богоизбран! О времена ...

А дотук се стигна зарида въвеждане на повсеместна пазарност и комерсия - направиха/позволиха хикс на брой правни факултети за да могат преподавателите да печелят яко, броят юристи на пазара стигна бомбастични нива и ето, днес е признак за богоизбраност да се уредиш с държавна некоя службица. Като речеш магистрат и така един респект да те обземе. Пък ЕС нека си бълват жюпел по нашто правосъдие, е и срещу вътрешния ред.

ykovachev написа:Цитат: Знаете ли, че в първата половина на 90-те години на ХХ век едва ли не са молили завършили колеги да влязат в системата? И изведнъж - откъм 96 -7 година - броят на завършилите рязко скача. И се задейства едни изкривен пазар

Аз съм пряк свидетел на това - когато аз завършвах беше трудно да се реализираш като адвокат и никак престижно да станеш следовател. Днес - обратно. Това може да означава само едно - че пазарната ни икономика е куха. Затова чета тук в раздела за конкурси, че да си прокурор било да си богоизбран! О времена ...

А дотук се стигна заради въвеждане на повсеместна пазарност и комерсия - направиха/позволиха хикс на брой правни факултети за да могат преподавателите да печелят яко, броят юристи на пазара стигна бомбастични нива и ето, днес е признак за богоизбраност да се уредиш с държавна некоя службица. Като речеш магистрат и така един респект да те обземе. Пък ЕС нека си бълват жупел по нашто правосъдие. На заплата да си е днес номера. Иначе на частния фронт няма нищо сигурно. Няма що страхотна пазарна икономика сме - щом на държавно е по-харно!

ykovachev написа:Цитат: Знаете ли, че в първата половина на 90-те години на ХХ век едва ли не са молили завършили колеги да влязат в системата? И изведнъж - откъм 96 -7 година - броят на завършилите рязко скача. И се задейства едни изкривен пазар

Аз съм пряк свидетел на това - когато аз завършвах беше трудно да се реализираш като адвокат и никак престижно да станеш следовател. Днес - обратно. Това може да означава само едно - че пазарната ни икономика е куха. Затова чета тук в раздела за конкурси, че да си прокурор било да си богоизбран! О времена ...

А дотук се стигна заради въвеждане на повсеместна пазарност и комерсия - направиха/позволиха хикс на брой правни факултети за да могат преподавателите да печелят яко, броят юристи на пазара стигна бомбастични нива и ето, днес е признак за богоизбраност да се уредиш с държавна некоя службица. Като речеш магистрат и така един респект да те обземе. Пък ЕС нека си бълват жупел по нашто правосъдие. На заплата да си е днес номера. Иначе на частния фронт няма нищо сигурно. Няма що страхотна пазарна икономика сме - щом на държавно е по-харно!

ykovachev написа:Цитат: Знаете ли, че в първата половина на 90-те години на ХХ век едва ли не са молили завършили колеги да влязат в системата? И изведнъж - откъм 96 -7 година - броят на завършилите рязко скача. И се задейства едни изкривен пазар

Аз съм пряк свидетел на това - когато аз завършвах беше трудно да се реализираш като адвокат и никак престижно да станеш следовател. Днес - обратно. Това може да означава само едно - че пазарната ни икономика е куха. Затова чета тук в раздела за конкурси, че да си прокурор било да си богоизбран! О времена ...

А дотук се стигна заради въвеждане на повсеместна пазарност и комерсия - направиха/позволиха хикс на брой правни факултети за да могат преподавателите да печелят яко, броят юристи на пазара стигна бомбастични нива и ето, днес е признак за богоизбраност да се уредиш с държавна некоя службица. Като речеш магистрат и така един респект да те обземе. Пък ЕС нека си бълват жупел по нашто правосъдие. На заплата да си е днес номера. Иначе на частния фронт няма нищо сигурно. Няма що страхотна пазарна икономика сме - щом на държавно е по-харно!

Здравейте отново,

За zosimax,
Приятелю .. не си ме разбрал. Не съм защитник на машината за продажба на юридическо образование. Но пак казвам - не е проблема във ВУЗ-овете, а е в регламентацията на системата по ЗСВ.
Ако си беше направил труда да изчетеш предишният ми пост докрай щеше да видиш, че посочвам много точно основният проблем. Може би съм бил лаконичен (сори...професионална деформация), но ще се постарая сега да бъда по-обстоен.
Нуждата от юридическо образование (юридически познания) е голяма и ще нараства с нарастването на броя на регламентите, които трябва да се спазват(противно на широко разпространетото мнение, че видите ли ....юристите били станали прекалено много). В тази връзка - приоритет все повече придобива по-тясната специализация на юристите.
Само по себе си добиването на висше юридическо образование от широк кръг от хора не е основният проблем. Основният проблем е бил и е в момента ЛЕСНОТО ПРИДОБИВАНЕ НА ОБЩА ЮРИДИЧЕСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ от много хора, като освен това същата няма регламентация. В действащата нормативна уредба няма разписани правомощия, права и задължения на придобилите юридическа правоспособност юристи след преминаване на ДЪРЖАВНИЯ ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ, който се полага след стаж по ЗСВ.
Ето тук, в този момент следва да се установи един обективен филтър за по-нататъшна реализация на юристите.
На това ниво, също така следва да се установи и РЕГЛАМЕНТ на общата юридическа правоспособност, т.е. тя да спре да бъде нищо незначещ термин, представляващ единствено условие за упражняване на определени професии, а да се напълни със съдържание - правомощия, права, задължения и отговорности. По този начин регламентация и съдържание ще придобият и редица съществуващи в момента наименования на упражнаване на юридическа дейност - правен съветник, правен консултант и т.н.
Умишлено не слагам в тази категория юрисконсултите(чиято професия нищо, че е широко разпространена, също няма специална регламентация), тъй като те все пак имат някакъв регламент, който за съжаление се извлича от разпиляни норми в действащото законодателство.
Едва на следващото (по-високо) ниво трябва да се постави регламента за добиване на специална юридическа правоспособност(аз лично слагам на това ниво и юрисконсултите, за които няма обаче действащи общи изисквания), а именно - адвокати и магистрати.
Като специално за съдии и прокурори според мен трябва да има изискване за стаж още от най-ниското ниво. Защото съгласете се, че и най-големият отличник по диплома и с най-добри теоретични познания не може да правораздава или да решава съдбите на хората, ако няма нужната ерудиция (познания+практически опит+способност за разбиране на поставените за разрешаване проблеми, вместо формалното и първосигналното им относяне към съответната правна норма). В 99% от случаите именно от такива магистрати съм се нагледал на 1.нагло поведение в съдебната зала; 2.пълни глупости в постановените актове; и 3.бързо усвояване на всички порочни практики установени в съответната институция при спазване на принципите "Да живее формализма" и "Мразим да мислим". Като друг обективен аргумент мога до посоча множество случаи при които се получава драстично и антагонистично разминаване в нивата на познания и практически умения между различните йерархични нива в системата(Пример - новоизлюпен прокурор с опит в практиката от шест месеца дава указания на следовател с десет годишен стаж и като резултат оплесква нещата.Познато звучи, нали! )
Та това е засега, че стана много дълъг поста. След мако ще направя и конкретни предложения(То не, че някой ще им обърне внимание, ама ще си излея душата... )

hebigatsu поздравления за здравия смисъл който блика от думите ви - те само потвърждават тезата ми, че е нужна стратегия за развите на правната система (правосъдие, правозащита и т.н.). Дай Боже там да може и ние с вас да отлеем нещо от идеите си.

Съгласен съм, че в регламента на юридическата правоспособност има конструктивност.

Но можеби вие не сте дочел моите постове. Аз ви говоря не просто за броя на ВУЗ -овете а за отглеждането по този начин (създаване на локални такива в по-важните бг градове) на особено затворено общество - местен микро елит, който се самовъзпроизвежда. Несте ли чували кои са важните хора на село - кмет, поп, даскал, чорбаджии. Тия всичките намират благоприятна среда в сегашните либерални поради комерсиалност условия, вкл. образователни, и бързо и безвъзвратно изграждат своята локална паяжина на връзките.

Разберете, едни адвокати сами си пишат решенията - и от това са довлни и двете страни - магистрати и свободно - практикуващи. Това е знак. Той подсказва, че тези с онези играят игра, в която редовите простосмъртни юристи не могат да вземат участие. Понякога в тая игра се въртят доста пари, друг път едната страна прави безвъзмезден жест - но важното е , че това е възможно само между тях. Така е създаден днешния модел на правосъдие - и едните са вечна опора на другите и така системата оцелява. Ако щете това е и заговор.

Само с регламент няма да стане.

Тая паяжина е много голяма. Дори тук във форума се е скатала. Всяко мълчание и затваряне на очи е нишка от нея.

Вижте симптома - натискане за държавна работа. За каво говори това? Че нещо моного дълбоко не е наред в България. В една призната пазарна икономика (даже САЩ го казаха) е нормално и редно хората да искат и да намират реализация в частната сфера. Тягата към държавната службичка е ако щете и дълбоко-вкоренена особеност на бг манталитет - усърдието непременно да избереш сигурността. Защото нека признаем, нищо друго не мотивира така днешните поколения юристи да се трепят да станат магистрати, както сигурността която държавната служба дава. Е, да има го и усещането, че принадлежиш към системата на някаква власт, че се разпореждаш с човешки съдби. После идва и усещането, че можеш да правиш каквото си поискаш - например: много пари само с един подпис и без да имаш неприятности. Къде другаде можеш да имаш дори само това.

Здравейте пак,
Ако форума не беше зациклил вчера, още тогава щях да пусна този пост , но както и да е.
Ето няколко еретични идеи по темата:
І. Да се регламентира общата юридическа правоспособност, като се установят условия за обща (свободна)практика, правомощия, права, задължения и отговорности на общопрактикуващите юристи, като правни съветници, правни(юридически) консултанти, експерт-юристи и др.(каквито се сетите).Да се вдигне нивото на изпита за правоспособност, като същият стане по-практически и дава възможност за преценка на личностните качества, способността за логическо мислене и чувството за справедливост на изпитвания. Това ще реши проблема с “продаването” на висше юридическо образование, тъй като няма да може да се води качествена подготовка, обвързана с практиката за малко средства и на много места. Между другото няма да е никак зле(както са го направили “простите” американци) да се установи изискване – преподаватели в юридически факултети да не могат да бъдат лица, които нямат практически опит в преподаваната материя поне две години(изключение може да се допусне само за философските и историческите дисциплини изучавани от студентите по право).
ІІ. Да се въведе единен национален регистър на правоспособните юристи и регионални такива. Това ще даде възможност да се преустанови своеволното осъществяване на юридическа дейност от сульо и пульо, а и гражданите ще имат възможност да проверяват, кой им дава консултации и им взема парите.
ІІІ.Да се въведе общ регламент за придобиване и упражняване на специална правоспособност като адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти, следователи и дознатели.
ІV.Да се въведе изборност на позициите прокурор и съдия, като за най-ниското ниво – районен съдия и районен прокурор, да имат право да се кандидатират колеги с не по-малко от 5г. специализиран стаж, които да са номинирани от не по-малко от 5% от вписаните в съответния регионален регистър юристи. Право да избират съответно да имат само вписани в съответния регионален регистър юристи.
И същият принцип(като се доразвие разбира се) да се прилага и за по-горните йерархически нива в системата. Доводите ми за това предложение са, че избрани ще бъдат ползващите се с най-голямо доверие сред колегите си юристи заради показана ерудиция, а избраните от своя страна малко или много ще си дават сметка за отговорността, която ще носят за всяко свое решение.
V. Петата еретична идея е прокуратурата на Регионално ниво да премине към съответния Областен управител, които също да стане мажоритарно избиран местен орган. На национално ниво Прокуратурата следва да стане самостоятелен контролен орган (избиран по принципа на т.ІV,) Тук може да се помисли и за смесен, публичен избор защото прокуратурата трябва да отговаря и да се отчита пред обществото за своята работа, тъй като основната й задача винаги е била да защитава общественият интерес(въпреки, че в днешно време се изроди в защита на “държавния” такъв, като държавата се схваща като нещо отделно и непринадлежащо на обществото)
VІ. Да се въведе като правило всека регионална администрация на административен орган(без значение дали ще е държавен или общински) да има правен отдел с не по-малко от двама юрисконсулти. В тази връзка – навсякъде където в административно производство се прави преценка на юридически факти и обстоятелства, да се въведе като изискване съответният административен акт да се парафира от юрист(освен ако за заемането на съответната административна длъжност не се изисква висше юридическо образование). Така ще намалеят безумията на администрацията.
VІІ. Да се въведе общ висш орган за цялата Съдебна власт(на подчинение на която трябва да са всички юристи), който вместо да се занимава с кадруване и “мислене” на безполезни “мъдрости”- да установява задължителни изисквания и да упражнява контрол за придобиването на висше юридическо образование, обща и специална правоспособност и да разпределя бюджетните средства. Основната задача обаче на този висш орган следва да бъде оценка и съгласуване на всеки законодателен напън на мераклиите да “творят” закони, като без неговата положителна оценка да не може да мине нито един законопроект.
Толкоз за сега. Очаквам коментари и критики, защото нямам претенциите да съм някакъв корифей или особен капацитет в тази област.
Поздрави!!!
ПП.Разгеле.... Пуснах го....

Поздравления hebigatsu - ще започне сериозна дискусия. Моят коментар ще пусна по-кьсно.