- Дата и час: 25 Ное 2024, 04:57 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Венета Марковска и репутацията на България
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Та, да се върнем на темата.. На всички стана ясно, че редът за избиране на конституционен съдия и прекратяването на правомощията на действащ такъв, независимо дали е положил клетва или не, е предвиден в Конституцията. Принципът за разделение на властите / чл. 8 от Конституцията /, няма смисъл да го коментираме, защото всички колеги, изучавали Конституционно право, го знаят. ПОДНС и по - специално пар.2, цитиран от един колега в по - предните постове, също смятам, че не би следвало да касае случаи като възникналия. За мотивите на приетото решение на НС, с което се открива процедура по избор на конституционен съдия е с много неубедителни , да не кажа странни мотиви. Така че, от осуетяването на полагането на клетва от страна на Марковска до настоящия момент цялостно процедурата е опорочена. Съдейки от изказванията на президента, че не е важно кои кандидатури са издигнати, а каква концепция се защитава с тези кандидатури, въобще не се учудвам от развитието на случая...
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
Re: Венета Марковска и репутацията на България
.......
Нека бъде НИЩО.
Не е важно.
Нека бъде НИЩО.
Не е важно.
Последна промяна Melly на 29 Ное 2012, 17:47, променена общо 1 път
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Призовавам участниците в дискусията да се придържат към нейната тема и да избягват лични нападки, обиди и квалификации на други участници и трети лица. Конструктивността на една дискусия не се определя или налага чрез модериране, а чрез спазване правилата на форума и взаимно уважение (търпимост) на неговите потребители.
Мнения или части от тях, означени като "Off topic" ще бъдат заличени до 72 часа.
Мнения или части от тях, означени като "Off topic" ще бъдат заличени до 72 часа.
- tatiana.stefanova
- Site Admin
- Мнения: 57
- Регистриран на: 21 Ное 2002, 19:33
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Аргументът a fortiori: a maiori ad minus
Quando licet id quod majus videtur licere id quod minus - Когато законът разрешава по-голямото, значи разрешава и по-малкото
В недовършения акт липсва някакъв елемент, поради което не могат да настъпят правни последици. ( пример - сложен фактически състав и не пряка изборност с решението на НС). След издаването на акта е предвидено производство, което задължително трябва да се спази, за да стане той окончателен, тоест необходимо е да бъде изчерпан установеният за това производство ред. Становището ми е, че трябваше да се търсят приликите и разликите между " Закон и Решение ", за да приеме, че по аргумента "който може по-голямото, може и по-малкото". Разпоредбата на чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България е лаконична - Народното събрание: приема, изменя, допълва и отменя законите, без да определя дали тази негова функция се отнася само за законите или съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията - "Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения"- се отнася и за решенията, като това би било в пълно съответствие и с ал. 2 от същия член на Конституцията
( Отмяната на решението на НС следваше да е приравнено на отмяна на закон от Народното събрание по реда на чл. 73, чл. 81, ал. 2 и чл. 84, т. 1 от Конституцията. Народното събрание в изпълнение на чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд въз основа и във връзка с чл. 1, ал. 1, 2 и 3, чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България да си отговори първо на въпроса, кой е изборният орган ). Няма да е налице нарушаване на Конституцията, а действието ще е аналогично на чл. 32 от Закона за административното производство, даваща принципната възможност при определени условия да се изменя влязъл в сила и необжалван пред съда административен акт от органа, който го е издал. 1. За случаите, когато поради отказ или друга причина от акта не са придобити права, е създадена по-голяма възможност за преразглеждане на въпроса, и от органа – автор на акта (чл. 32, ал. 2). Преразглеждането може да стане и без да са налице посочените в ГПК условия. Достатъчно е адм. орган да се убеди, че въпросът е бил решен от него незаконосъобразно или неправилно (нецелесъобразно – в случаите, когато е разполагал с оперативна самостоятелност). В тази хипотеза за преразглеждането не е определен срок. То може да се извърши и по инициатива на самия административен орган – автор на акта, по искане на заинтересован гражданин или организация или по указание на по-горестоящ адм. орган. По своята същност това производство представлява извънредно административно производство за отмяна и преглед. Правното основание за използването му е да не е съществувала законова възможност за обжалване на индивидуалните административни актове пред съд или пък такава възможност е била пропусната без оглед на причините за това, в резултат на което актът е влязъл във формална законна сила.
За да овладеят “силата и властта на законите”, още римските юристи от епохата на предкласическото и класическото римско право прибягвали до логическото тълкуване на правните норми. Освен аналогията, те си служели и с argumentum a fortiori и argumentum a contrario.
1. Аргументът a fortiori има две форми: a maiori ad minus – който може по-голямото, може и по-малкото (например щом Народното събрание може да приема, изменя, допълва и отменя законите си ( дори и Конституцията по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията - глава девета “Изменение и допълнение на Конституцията“.) - Народното събрание може да приема, изменя, допълва, отменя и решенията си); и a minori ad maius – който не може по-малкото, не може и по-голямото. Юридическата сила на решението по чл. 86 от Конституцията не е паралелна, а по-ниска от тази на закона.
2. Конституция е основен върховен нормативен акт. Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Закона за нормативните актове цели да усъвършенства прилагането на нормативните актове - чл. 1 от Закона за нормативните актове.
По въпроса: може ли Народното събрание само да отменя собственото си решение? Отговорът на този въпрос предполага внимателно тълкуване на чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България, който предвижда, че Народното събрание: приема, изменя, допълва и отменя законите. В Конституцията не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Народното събрание да отменя или изменя и решенията. С оглед на това и в рамките на своите конституционни правомощия Народното събрание има право да ги изменя и отменя, когато прецени, че има основания за това. 3. Законът срещу Решението. Законът е един от най-важните актове, който се създава в Народното събрание. Като юридически акт той се определя и отграничава от останалите нормативни актове и чрез своята висша юридическа сила. Решението на НС се характеризира с това, че също е акт на Народното събрание и също може да бъде създаден единствено от него. Това определя една от съществените връзки между закона и решението. И двата акта са от компетентност на НС. Както законът, така и решението не могат да бъдат отменени, изменени или допълнени освен от НС. В чл. 86, ал. 1 от Конституцията изброително са посочени актовете, които приема Народното събрание. Това са закони, решения, обръщения и декларации. От посочените в чл. 86, ал. 1 актове само за законите и решенията според ал. 2 на същия текст е предвидено, че те имат действие erga omnes (по отношение на всички) . Решенията на Народното събрание са юридически ненормативни актове. Те не съдържат правни норми, в смисъл на общи правила за поведение, насочени до неограничен кръг адресати, а уреждат индивидуални или конкретни обществени отношения. След като решение на НС не се приема чрез законодателна процедура, не регулира по траен начин базисни обществени отношения с действие за всички, а точно определени, юридическата сила на решението не е паралелна, а по-ниска от тази на закона. Дори Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (Обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм. ДВ, бр. 6 от 1990 г.) е приет от Девето Народно събрание на шестнадесетата му сесия, пето заседание, състояло се на 3.04.1990 г., подпечатан е с официалния печат на Народното събрание и е обнародван в ДВ с Указ № 3 на Президента на републиката от 4.04.1990 г.
С § 41 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 29 от 1990 г.), в сила от 3.IV.1990 г., Народното събрание отменя Глава V "Държавен съвет" от Конституцията и се създава нова Глава V "Председател (президент) на Републиката". С това изменение на Конституцията от 1971 г. се прекратява дейността на Държавния съвет. Конституционното му правомощие по чл. 93, т. 16 (отм.) да назначава и освобождава от длъжност ръководителите на ведомствата без ранг на министерства се възлага на председателя (президента) на Републиката по предложение на председателя на Министерския съвет с новосъздадения чл. 92, т. 5 от Конституцията. Същевременно § 49 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България постановява функциите на Държавния съвет, доколкото не са предоставени с него на председателя (президента) на Републиката, да се упражняват от Народното събрание.
От това следва, че логиката на конституционният законодател - ВНС, е щом Народното събрание може да отменя Глави от Конституцията и закони, то може да отмени и решения.
Юридически ненормативни актове. Действие по време. Начален момент: Индивидуален и общ ненормативен – обикновено влизат в сила от момента на тяхното издаване. Краен момент - с изтичане на срока или с изрична отмяна със същия по степен акт, чрез оттегляне - само от автора на акта може да го оттегли с нов акт със съображение за законосъобразност или правилност. Преустановяване действието на акта – действа автора на акта, то действа занапред по съображение за целесъобразност.
Указ на президента също е ненормативен юридически акт. Издава се по конкретен въпрос или урежда индивидуални отношения (за назначаване). Издава се по инициатива на президента. Указите влизат в сила от деня на издаването им, тъй като са ненормативни актове.
Президента също може да издава указ №... за отмяна на указ №…
Особено мнение на съдията Пенчо Пенев по к.д. № 2 от 1995 г.
Решението, като акт на НС е индивидуален акт на Народното събрание, наподобяващ стабилен административен акт, поради което не би могъл да бъде изменян от органа, който го е издал. Правната логика, а и теорията, с оглед на характера и материалното съдържание на акта, говорят за обратното, че решението е от категорията на отменяемите актове на Народното събрание. Трудно би могло да се поддържа, че веднъж дадено, решението не би могло да се променя, дори ако впоследствие се открият съществени процесуални нарушения при вземането му. Същото би било положението и когато се открият нови обстоятелства, или възникнат нови данни, които да мотивират решаването на въпроса по начин, противоположен на приетия с първоначалното решение. Да се отрече тази възможност означава да се ограничи едно конституционно закрепено, суверенно право на Народното събрание.
Защо конституционната разпоредба - чл. 147, ал. 2, трето изречение от Конституцията е фундаментална за правовата държава? Защото държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази и решения, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората. Съпоставянето на чл. 88, ал. 1 с ал. 2 е още един аргумент в тази насока, тъй като за всички останали актове на Народното събрание, а именно решения, декларации и обръщения - чл. 86, ал. 1 от Конституцията, се предвижда приемането им с едно гласуване, т.е. процедурата на законотворчеството е изключителна поради естеството и значимостта на материята, предмет на регулиране със закон. Това обуславя специалния, по-утежнен ред за осъществяване на законодателния процес в сравнение с останалата дейност по издаване на актове от Народното събрание. Този ред е предвиден, за да обезпечи задълбоченост при обсъждане и приемане на законите, като се избегне прибързаността и импровизацията в законодателния процес.
Quando licet id quod majus videtur licere id quod minus - Когато законът разрешава по-голямото, значи разрешава и по-малкото
В недовършения акт липсва някакъв елемент, поради което не могат да настъпят правни последици. ( пример - сложен фактически състав и не пряка изборност с решението на НС). След издаването на акта е предвидено производство, което задължително трябва да се спази, за да стане той окончателен, тоест необходимо е да бъде изчерпан установеният за това производство ред. Становището ми е, че трябваше да се търсят приликите и разликите между " Закон и Решение ", за да приеме, че по аргумента "който може по-голямото, може и по-малкото". Разпоредбата на чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България е лаконична - Народното събрание: приема, изменя, допълва и отменя законите, без да определя дали тази негова функция се отнася само за законите или съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията - "Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения"- се отнася и за решенията, като това би било в пълно съответствие и с ал. 2 от същия член на Конституцията
( Отмяната на решението на НС следваше да е приравнено на отмяна на закон от Народното събрание по реда на чл. 73, чл. 81, ал. 2 и чл. 84, т. 1 от Конституцията. Народното събрание в изпълнение на чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд въз основа и във връзка с чл. 1, ал. 1, 2 и 3, чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България да си отговори първо на въпроса, кой е изборният орган ). Няма да е налице нарушаване на Конституцията, а действието ще е аналогично на чл. 32 от Закона за административното производство, даваща принципната възможност при определени условия да се изменя влязъл в сила и необжалван пред съда административен акт от органа, който го е издал. 1. За случаите, когато поради отказ или друга причина от акта не са придобити права, е създадена по-голяма възможност за преразглеждане на въпроса, и от органа – автор на акта (чл. 32, ал. 2). Преразглеждането може да стане и без да са налице посочените в ГПК условия. Достатъчно е адм. орган да се убеди, че въпросът е бил решен от него незаконосъобразно или неправилно (нецелесъобразно – в случаите, когато е разполагал с оперативна самостоятелност). В тази хипотеза за преразглеждането не е определен срок. То може да се извърши и по инициатива на самия административен орган – автор на акта, по искане на заинтересован гражданин или организация или по указание на по-горестоящ адм. орган. По своята същност това производство представлява извънредно административно производство за отмяна и преглед. Правното основание за използването му е да не е съществувала законова възможност за обжалване на индивидуалните административни актове пред съд или пък такава възможност е била пропусната без оглед на причините за това, в резултат на което актът е влязъл във формална законна сила.
За да овладеят “силата и властта на законите”, още римските юристи от епохата на предкласическото и класическото римско право прибягвали до логическото тълкуване на правните норми. Освен аналогията, те си служели и с argumentum a fortiori и argumentum a contrario.
1. Аргументът a fortiori има две форми: a maiori ad minus – който може по-голямото, може и по-малкото (например щом Народното събрание може да приема, изменя, допълва и отменя законите си ( дори и Конституцията по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията - глава девета “Изменение и допълнение на Конституцията“.) - Народното събрание може да приема, изменя, допълва, отменя и решенията си); и a minori ad maius – който не може по-малкото, не може и по-голямото. Юридическата сила на решението по чл. 86 от Конституцията не е паралелна, а по-ниска от тази на закона.
2. Конституция е основен върховен нормативен акт. Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Закона за нормативните актове цели да усъвършенства прилагането на нормативните актове - чл. 1 от Закона за нормативните актове.
По въпроса: може ли Народното събрание само да отменя собственото си решение? Отговорът на този въпрос предполага внимателно тълкуване на чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България, който предвижда, че Народното събрание: приема, изменя, допълва и отменя законите. В Конституцията не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Народното събрание да отменя или изменя и решенията. С оглед на това и в рамките на своите конституционни правомощия Народното събрание има право да ги изменя и отменя, когато прецени, че има основания за това. 3. Законът срещу Решението. Законът е един от най-важните актове, който се създава в Народното събрание. Като юридически акт той се определя и отграничава от останалите нормативни актове и чрез своята висша юридическа сила. Решението на НС се характеризира с това, че също е акт на Народното събрание и също може да бъде създаден единствено от него. Това определя една от съществените връзки между закона и решението. И двата акта са от компетентност на НС. Както законът, така и решението не могат да бъдат отменени, изменени или допълнени освен от НС. В чл. 86, ал. 1 от Конституцията изброително са посочени актовете, които приема Народното събрание. Това са закони, решения, обръщения и декларации. От посочените в чл. 86, ал. 1 актове само за законите и решенията според ал. 2 на същия текст е предвидено, че те имат действие erga omnes (по отношение на всички) . Решенията на Народното събрание са юридически ненормативни актове. Те не съдържат правни норми, в смисъл на общи правила за поведение, насочени до неограничен кръг адресати, а уреждат индивидуални или конкретни обществени отношения. След като решение на НС не се приема чрез законодателна процедура, не регулира по траен начин базисни обществени отношения с действие за всички, а точно определени, юридическата сила на решението не е паралелна, а по-ниска от тази на закона. Дори Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (Обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм. ДВ, бр. 6 от 1990 г.) е приет от Девето Народно събрание на шестнадесетата му сесия, пето заседание, състояло се на 3.04.1990 г., подпечатан е с официалния печат на Народното събрание и е обнародван в ДВ с Указ № 3 на Президента на републиката от 4.04.1990 г.
С § 41 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 29 от 1990 г.), в сила от 3.IV.1990 г., Народното събрание отменя Глава V "Държавен съвет" от Конституцията и се създава нова Глава V "Председател (президент) на Републиката". С това изменение на Конституцията от 1971 г. се прекратява дейността на Държавния съвет. Конституционното му правомощие по чл. 93, т. 16 (отм.) да назначава и освобождава от длъжност ръководителите на ведомствата без ранг на министерства се възлага на председателя (президента) на Републиката по предложение на председателя на Министерския съвет с новосъздадения чл. 92, т. 5 от Конституцията. Същевременно § 49 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България постановява функциите на Държавния съвет, доколкото не са предоставени с него на председателя (президента) на Републиката, да се упражняват от Народното събрание.
От това следва, че логиката на конституционният законодател - ВНС, е щом Народното събрание може да отменя Глави от Конституцията и закони, то може да отмени и решения.
Юридически ненормативни актове. Действие по време. Начален момент: Индивидуален и общ ненормативен – обикновено влизат в сила от момента на тяхното издаване. Краен момент - с изтичане на срока или с изрична отмяна със същия по степен акт, чрез оттегляне - само от автора на акта може да го оттегли с нов акт със съображение за законосъобразност или правилност. Преустановяване действието на акта – действа автора на акта, то действа занапред по съображение за целесъобразност.
Указ на президента също е ненормативен юридически акт. Издава се по конкретен въпрос или урежда индивидуални отношения (за назначаване). Издава се по инициатива на президента. Указите влизат в сила от деня на издаването им, тъй като са ненормативни актове.
Президента също може да издава указ №... за отмяна на указ №…
Особено мнение на съдията Пенчо Пенев по к.д. № 2 от 1995 г.
Решението, като акт на НС е индивидуален акт на Народното събрание, наподобяващ стабилен административен акт, поради което не би могъл да бъде изменян от органа, който го е издал. Правната логика, а и теорията, с оглед на характера и материалното съдържание на акта, говорят за обратното, че решението е от категорията на отменяемите актове на Народното събрание. Трудно би могло да се поддържа, че веднъж дадено, решението не би могло да се променя, дори ако впоследствие се открият съществени процесуални нарушения при вземането му. Същото би било положението и когато се открият нови обстоятелства, или възникнат нови данни, които да мотивират решаването на въпроса по начин, противоположен на приетия с първоначалното решение. Да се отрече тази възможност означава да се ограничи едно конституционно закрепено, суверенно право на Народното събрание.
Защо конституционната разпоредба - чл. 147, ал. 2, трето изречение от Конституцията е фундаментална за правовата държава? Защото държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази и решения, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората. Съпоставянето на чл. 88, ал. 1 с ал. 2 е още един аргумент в тази насока, тъй като за всички останали актове на Народното събрание, а именно решения, декларации и обръщения - чл. 86, ал. 1 от Конституцията, се предвижда приемането им с едно гласуване, т.е. процедурата на законотворчеството е изключителна поради естеството и значимостта на материята, предмет на регулиране със закон. Това обуславя специалния, по-утежнен ред за осъществяване на законодателния процес в сравнение с останалата дейност по издаване на актове от Народното събрание. Този ред е предвиден, за да обезпечи задълбоченост при обсъждане и приемане на законите, като се избегне прибързаността и импровизацията в законодателния процес.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
За съжаление, конституционната разпоредба - чл. 147, ал. 2, трето изречение от Конституцията до ден днешен не е изпълнена. До ден днешен …!!!
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Казусът "Марковска" - натрупани прибързано грешки в преследване на нечиста цел. Подобно на много други случаи напоследък. Висшия адвокатски съвет се опълчи на подобен казус, интересно докога ще устои. Това е показателното за мен. И следя темата с интерес. Благодаря на останалите участници.
Последна промяна emilgrigorov на 29 Ное 2012, 15:39, променена общо 3 пъти
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Хубаво! Щом Lex.bg е правен форум и щом темата е "Венета Марковска и репутацията на България", не следва ли да се разисква обратният въпрос, а именно: До колко меродавно за тази репутация е мнението на Джеймс Пардю, Ферхойген или Беърли. Вярно, че те са силни играчи в определяне на параметрите на поведение, но след като ние, чрез международни, ратифицирани правни конвенции сме обвързани с определени параметри на поведение от страна на съдийския ни състав, вместо да се политикантства и словоблудства не следваше ли да се направи опит да се приведат (или преведат) конкретни текстове от тези конвенции както и да се посочи, къде и в какво миналото поведение на Венета Марковска е в дисонанс спрямо тях. Все пак форума е правен нали?
Всичко останало е дива (не дивна(!),а дива) - нямаща никаква релация към правото, журналистическа алабалистика, чрез която от всякъде се стремят да ни "набият канчето". Някак си твърде лесно приемаме думите на казал-рекъл за действителност не мислите ли?
Всичко останало е дива (не дивна(!),а дива) - нямаща никаква релация към правото, журналистическа алабалистика, чрез която от всякъде се стремят да ни "набият канчето". Някак си твърде лесно приемаме думите на казал-рекъл за действителност не мислите ли?
Аз определям какво е моя работа!
-
julyanvonemona - Старши потребител
- Мнения: 5489
- Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52
Re: Венета Марковска и репутацията на България
"doc03" написа:
Болен здрав носи. Конституционният съд обаче не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове?, дори те да противоречат на Конституцията. http://www.constcourt.bg/Pages/Aboutus/ ... ult.aspx#1
"doc03", аз съм спокоен, но:... Прилагайки точно и последователно разпоредбите на Конституцията, българският Конституционен съд гарантира необратимостта на демократичните процеси в България...? Кой ще ни пази от българският Конституционен съд, Кой ще ни пази от пазачите или Кой ще надзирава същите тези надзиратели?
Quis custodiet ipsos custodes? (Кой ще ни пази от пазачите?) ...
Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Само със закон. Тук нормата на чл. 152 от Конституцията на Република България е ясна, тя не се нуждае от тълкуване и важи с пълна сила сентенцията - interpretatio cessat in claris. (Тълкуването спира, когато текстът е ясен.) Или по смисъла на чл. 152 от Конституцията на Република България, липсва правно и конституционно закрепено основание по силата на което, редът на дейността на Конституционния съд да се определят не със закон, а с подзаконов нормативен акт наречен „Правилник за организацията на дейността на Конституционния съд”. Това е правно неиздържано и се нарушава конституционния принцип на правовата държава ( Конституцията - чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1).
Съгласно чл. 147, ал. 1 КРБ и Закона за Конституционен съд, чл. 4. (1). 1/3 от дванадесетте конституционни съдии, т.е. 4 души, се номинират и избират от Народното събрание. Това значи, че те се предлагат и съответно избират от "политически обвързани лица", наречени народни представители. А защо 1/3 се назначава от президента на републиката? Но Президентът според Конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той участва в президентските избори със своя политическа програма (лична или партийна, ако е предложен за кандидат от партийна формация). Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия (чл. 95, ал. 2 от Конституцията), но може да бъде член на партия или партийна коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления.( С Решение № 25 от 21.XII.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 27/95 г. по тези изложени съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд РЕШИ: Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици...). Но като конституционни съдии, избраните с клетва заявяват, че : "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се." тоест - безприкословно ще изпълняват написаното в чл. 1. (2) на същия Закон : Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. Съвсем реално съществува възможността решенията на Конституционния съд да се политизират, като се използват в политическото противопоставяне между управляващи и опозиция. Това засяга авторитета на съда, тъй като създава съмнение за конюнктурност на решенията му поради повлияването им от политическата ситуация в държавата. Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г., докладчик съдията Георги Петканов, представлява флагрантен пример за превратно упражняване на тълкувателното правомощие на Конституционния съд.Тълкувателното правомощие на Конституционния съд е предоставено от Конституцията, за да разрешава проблеми, възникнали при прилагането й, докато не само в този случай (това Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. не е изолиран случай), в противоречие с идеята на чл. 149, ал. 1, т. 1, при липса на такива проблеми, конституционните решения ги създават.
Оксиморонът (οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e съчетание на несъчетаеми понятия и се свързват логически изключващи се противоположности.
Поздрави "doc03" и не се поддавай на нездрави чувства.
„Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.“ — А. Поуп
P.S. Апропо, над 500 000 са висящите съдебни изпълнителни дела, а водените от частни съдебни изпълнители дела да надхвърлят 200 000? Какво е частен съдебен изпълнител? Всички действия на частен съдебен изпълнител са противоконституционни, нелегитимни и поради това нищожни. Няма частен съдебен изпълнител! На основанието, че Конституцията не допуска частни съдилища! Така, както Конституцията не допуска и частни затвори! Тоест, частният съдебен изпълнител е противоконституционен и нелегитимен. Неговите действия са нищожни, не могат да пораждат и по никакъв начин, включително и под страх от санкция и/или принуда, да изискват и да налагат изпълнение. Това е от особена важност и значение предвид това, че, частният съдебен изпълнител е изграден като паралелна силова структура към съдилищата в страната. Затова в случаите, когато конституционните ни, неотменими права и защитени интереси биват нарушени, Конституцията ни дава права да се позоваваме на непосредственото/прякото действие на разпоредбите й, и да се защитаваме пред всеки сами, без посредничеството на друг акт или орган. Да, Конституцията добре!
Ама, тя, нашата, цялата българската работа малко като във вица за онзи , когото го излекували да не се мисли за просено зърно. Който на въпроса на лекуващия лекар-как е, как се чувства, отговорил :А, бе, докторе, добре съм, здрав съм. Аз знам ,че не съм просено зърно, ама не можах да разбера - той, петелът, дали знае?!Та, Конституцията добре!
Ама петелът, дали знае?!
Ще кажеш, има си Закон за частните съдебни изпълнители? Има, но Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Дейността на държавния съдебен изпълнител е държавно властническа, а на частния съдебен изпълнител е независима икономическа (Решение № 1 от 28.02.2008 г. на КС по к. д. № 10/2007 г.).
Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата, нарушавайки задължението и неправомерно лишавайки се от правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове, е предоставила в грубо нарушение на Конституцията това си право на частни съдебни изпълнители. Но частният съдебен изпълнител не може да осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, като извършва точно тази "независима стопанска дейност".
Частните съдебни изпълнители не са служители на определен съд за разлика от държавните съдебни изпълнители, които са служители на районния съд. Те нямат качеството на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Съгласно класическото разбиране за делегация, делегираният няма право да пределегира - "Delegatus non potest delegare" - дeлегатът не може да делегира. Този, комуто е делегирано нещо, няма право да го делегира другиму, т. е. лице, когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. И още, Конституцията не "овластява". В демократичната държава овластява единствено народът, а Конституцията е инструмент за (контролирано) управление.
Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителността да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдростта да разбера разликата между тях.
"В своята дейност Конституционният съд се утвърди в обществото като политически независим орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се отменят закони и други актове, имат политически последици, защото постигането на политическите цели, с оглед на които законът или актът е бил издаден, се осуетява, Конституционният съд не може и не трябва да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, ако решава делата по политически, а не строго юридически съображения.Прилагайки точно и последователно разпоредбите на Конституцията, българският Конституционен съд гарантира необратимостта на демократичните процеси в България, чието осъществяване Конституцията цели. В това отношение особен обществен и международен резонанс придобиха неговите решения за защита на правата и законните интереси на гражданите, разделението на властите, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива, независимостта на средствата за информация и забраната за цензура, съответствието на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с Конституцията и други."
Нали се досещаш, че ако Държавата гарантираше спазването на Конституцията, нямаше изобщо да има КС ... А в момента държава и конституция (закон), са в колизия ... И нищо, че властите са уж разделени ... Интересите са големи, натискът се вижда ... Развитието ще е емпирично ... но ще бъде уредено законодателно ... споко ...
Бъдете здрави
Болен здрав носи. Конституционният съд обаче не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове?, дори те да противоречат на Конституцията. http://www.constcourt.bg/Pages/Aboutus/ ... ult.aspx#1
"doc03", аз съм спокоен, но:... Прилагайки точно и последователно разпоредбите на Конституцията, българският Конституционен съд гарантира необратимостта на демократичните процеси в България...? Кой ще ни пази от българският Конституционен съд, Кой ще ни пази от пазачите или Кой ще надзирава същите тези надзиратели?
Quis custodiet ipsos custodes? (Кой ще ни пази от пазачите?) ...
Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Само със закон. Тук нормата на чл. 152 от Конституцията на Република България е ясна, тя не се нуждае от тълкуване и важи с пълна сила сентенцията - interpretatio cessat in claris. (Тълкуването спира, когато текстът е ясен.) Или по смисъла на чл. 152 от Конституцията на Република България, липсва правно и конституционно закрепено основание по силата на което, редът на дейността на Конституционния съд да се определят не със закон, а с подзаконов нормативен акт наречен „Правилник за организацията на дейността на Конституционния съд”. Това е правно неиздържано и се нарушава конституционния принцип на правовата държава ( Конституцията - чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1).
Съгласно чл. 147, ал. 1 КРБ и Закона за Конституционен съд, чл. 4. (1). 1/3 от дванадесетте конституционни съдии, т.е. 4 души, се номинират и избират от Народното събрание. Това значи, че те се предлагат и съответно избират от "политически обвързани лица", наречени народни представители. А защо 1/3 се назначава от президента на републиката? Но Президентът според Конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той участва в президентските избори със своя политическа програма (лична или партийна, ако е предложен за кандидат от партийна формация). Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия (чл. 95, ал. 2 от Конституцията), но може да бъде член на партия или партийна коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления.( С Решение № 25 от 21.XII.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 27/95 г. по тези изложени съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд РЕШИ: Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици...). Но като конституционни съдии, избраните с клетва заявяват, че : "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се." тоест - безприкословно ще изпълняват написаното в чл. 1. (2) на същия Закон : Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. Съвсем реално съществува възможността решенията на Конституционния съд да се политизират, като се използват в политическото противопоставяне между управляващи и опозиция. Това засяга авторитета на съда, тъй като създава съмнение за конюнктурност на решенията му поради повлияването им от политическата ситуация в държавата. Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г., докладчик съдията Георги Петканов, представлява флагрантен пример за превратно упражняване на тълкувателното правомощие на Конституционния съд.Тълкувателното правомощие на Конституционния съд е предоставено от Конституцията, за да разрешава проблеми, възникнали при прилагането й, докато не само в този случай (това Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. не е изолиран случай), в противоречие с идеята на чл. 149, ал. 1, т. 1, при липса на такива проблеми, конституционните решения ги създават.
Оксиморонът (οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e съчетание на несъчетаеми понятия и се свързват логически изключващи се противоположности.
Поздрави "doc03" и не се поддавай на нездрави чувства.
„Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.“ — А. Поуп
P.S. Апропо, над 500 000 са висящите съдебни изпълнителни дела, а водените от частни съдебни изпълнители дела да надхвърлят 200 000? Какво е частен съдебен изпълнител? Всички действия на частен съдебен изпълнител са противоконституционни, нелегитимни и поради това нищожни. Няма частен съдебен изпълнител! На основанието, че Конституцията не допуска частни съдилища! Така, както Конституцията не допуска и частни затвори! Тоест, частният съдебен изпълнител е противоконституционен и нелегитимен. Неговите действия са нищожни, не могат да пораждат и по никакъв начин, включително и под страх от санкция и/или принуда, да изискват и да налагат изпълнение. Това е от особена важност и значение предвид това, че, частният съдебен изпълнител е изграден като паралелна силова структура към съдилищата в страната. Затова в случаите, когато конституционните ни, неотменими права и защитени интереси биват нарушени, Конституцията ни дава права да се позоваваме на непосредственото/прякото действие на разпоредбите й, и да се защитаваме пред всеки сами, без посредничеството на друг акт или орган. Да, Конституцията добре!
Ама, тя, нашата, цялата българската работа малко като във вица за онзи , когото го излекували да не се мисли за просено зърно. Който на въпроса на лекуващия лекар-как е, как се чувства, отговорил :А, бе, докторе, добре съм, здрав съм. Аз знам ,че не съм просено зърно, ама не можах да разбера - той, петелът, дали знае?!Та, Конституцията добре!
Ама петелът, дали знае?!
Ще кажеш, има си Закон за частните съдебни изпълнители? Има, но Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Дейността на държавния съдебен изпълнител е държавно властническа, а на частния съдебен изпълнител е независима икономическа (Решение № 1 от 28.02.2008 г. на КС по к. д. № 10/2007 г.).
Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата, нарушавайки задължението и неправомерно лишавайки се от правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове, е предоставила в грубо нарушение на Конституцията това си право на частни съдебни изпълнители. Но частният съдебен изпълнител не може да осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, като извършва точно тази "независима стопанска дейност".
Частните съдебни изпълнители не са служители на определен съд за разлика от държавните съдебни изпълнители, които са служители на районния съд. Те нямат качеството на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Съгласно класическото разбиране за делегация, делегираният няма право да пределегира - "Delegatus non potest delegare" - дeлегатът не може да делегира. Този, комуто е делегирано нещо, няма право да го делегира другиму, т. е. лице, когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. И още, Конституцията не "овластява". В демократичната държава овластява единствено народът, а Конституцията е инструмент за (контролирано) управление.
Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителността да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдростта да разбера разликата между тях.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев ще предложи за свой заместник Боян Магдалинчев. Той ще заеме освободеното от Венета Марковска място на зам.-шеф на ВАС и шеф на Втора колегия на съда.
"Изготвил съм вече предложението. Все още не съм го входирал. Ще го направя днес", каза за "Правен свят" председателят на ВАС. Преди кандидатурата да бъде внесена за гласуване във ВСС, трябва да се прецени дали Боян Магдалинчев не трябва да бъде атестиран.
ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ. Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш? Езикът е като рекламата. Той лансира, той продава.Уроците на времето обаче показват, че истинските мъдреци са всъщност хората мълчаливци. Те говорят малко и то само когато имат какво да кажат. Думите им са премислени, дълбоки, стойностни. Докато днес в по-голямата си част думите в общуването ни са само украса, опаковка без съдържание.
Всеки от нас е срещал тези съвременни бъбривци, които безразборно бълват дума след дума, без всъщност нищо да казват…наистина досадно. Това ме кара да си спомня една много мъдра сентенция “Първо помисли, после говори”. Често се случва в бъбривото ежедневие езикът на Георги Колев да изпреварва мисълта, първо да говори, а после да осмисля казаното. Често се случва думите да вкарват човека в беля. Понякога баналната фраза “Имате право да мълчите, защото всичко казано може да се използва срещу вас” се оказва доста вярна и актуална, било то и извадена от обичайния и контекст.
При думата "входирам" става дума за абсурдно от шеф на ВАС словотворчество. „Входирам“ е уродливо езиково образувание. Като „входираме” ще „изходираме” ли? Ужасно е, че сред възникващите нови думи срещаме и такива, които нарушават абсолютно правилата на българския език. Такава е думата „входирам”... Особеното при "входирам" е, че вече става дума за абсурдно словотворчество. Според езиковеда в парламента, като чуят вякаква такава дума, решават, че е модна и почват да я употребяват."Винаги съм казвал, че политиците са виновни за състоянието на българския речник. Защото те не знаят какво означават много от думите и ги употребяват. След това журналистите се заразяват от тях и после журналистите заразяват и нас. Защото на "входирам" знаете ли колко синоними могат да бъдат намерени - купища и от всички тези думи изведнъж някой решава да се създаде тази дума.
Проф. Владко Мурдаров за абсурда "входирам" - http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3216931&tid=40
“Входирам” и “културема с висока семантична плътност”...http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1000289
Принципът проба-грешка. Георги Колев е завършил Висшия институт на МВР през 1991 г. и явно е на принципа, дума - грешка, две думи-две грешки и то в едно изречение. Внуците на Бай Ганьо и важното е, че “келепир има в тая работа”. Кой го е грижа накъде плува кораба, важно е келепир да има!
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27547
"Изготвил съм вече предложението. Все още не съм го входирал. Ще го направя днес", каза за "Правен свят" председателят на ВАС. Преди кандидатурата да бъде внесена за гласуване във ВСС, трябва да се прецени дали Боян Магдалинчев не трябва да бъде атестиран.
ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ. Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш? Езикът е като рекламата. Той лансира, той продава.Уроците на времето обаче показват, че истинските мъдреци са всъщност хората мълчаливци. Те говорят малко и то само когато имат какво да кажат. Думите им са премислени, дълбоки, стойностни. Докато днес в по-голямата си част думите в общуването ни са само украса, опаковка без съдържание.
Всеки от нас е срещал тези съвременни бъбривци, които безразборно бълват дума след дума, без всъщност нищо да казват…наистина досадно. Това ме кара да си спомня една много мъдра сентенция “Първо помисли, после говори”. Често се случва в бъбривото ежедневие езикът на Георги Колев да изпреварва мисълта, първо да говори, а после да осмисля казаното. Често се случва думите да вкарват човека в беля. Понякога баналната фраза “Имате право да мълчите, защото всичко казано може да се използва срещу вас” се оказва доста вярна и актуална, било то и извадена от обичайния и контекст.
При думата "входирам" става дума за абсурдно от шеф на ВАС словотворчество. „Входирам“ е уродливо езиково образувание. Като „входираме” ще „изходираме” ли? Ужасно е, че сред възникващите нови думи срещаме и такива, които нарушават абсолютно правилата на българския език. Такава е думата „входирам”... Особеното при "входирам" е, че вече става дума за абсурдно словотворчество. Според езиковеда в парламента, като чуят вякаква такава дума, решават, че е модна и почват да я употребяват."Винаги съм казвал, че политиците са виновни за състоянието на българския речник. Защото те не знаят какво означават много от думите и ги употребяват. След това журналистите се заразяват от тях и после журналистите заразяват и нас. Защото на "входирам" знаете ли колко синоними могат да бъдат намерени - купища и от всички тези думи изведнъж някой решава да се създаде тази дума.
Проф. Владко Мурдаров за абсурда "входирам" - http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3216931&tid=40
“Входирам” и “културема с висока семантична плътност”...http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1000289
Принципът проба-грешка. Георги Колев е завършил Висшия институт на МВР през 1991 г. и явно е на принципа, дума - грешка, две думи-две грешки и то в едно изречение. Внуците на Бай Ганьо и важното е, че “келепир има в тая работа”. Кой го е грижа накъде плува кораба, важно е келепир да има!
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27547
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
averbisadverbera написа:Аргументът a fortiori ...
+1
И все пак, каква е репутацията на България и къде е мястото на случая "Марковска" в изграждането и ?
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
emilgrigorov написа:averbisadverbera написа:Аргументът a fortiori ...
+1
И все пак, каква е репутацията на България и къде е мястото на случая "Марковска" в изграждането и ?
"emilgrigorov", Венета Марковска ли е проблемът за репутацията на България ? Репутацията на България ? Не можеш да загубиш нещо, което не си имал.
Къде е мястото на случая "Марковска" в изграждането и ...? Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. Тя – репутацията на България - се изгражда и руши, не от Венета Марковска, а в нашите души. И това го вярвай не защото нещо ти е казано от мен, a защото се доверявй на собственото си съзнание. За "случая Марковска" важи Закона за трите фактора: хора, време и място. Най-важното е да не попаднеш на неточния човек в неподходящото време и на неправилното място!
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
averbisadverbera написа:... Репутацията на България ? Не можеш да загубиш нещо, което не си имал ...
Репутацията си съществува.
Но, каква е?
И дали случаят "Марковска" променя тази репутация?
Може би верният поглед е отвън?
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
neutralen написа:"драги зрители", ще прекъснем предаването за малко реклама, после ще продължим по темата.
Черен колан и за българската политика и за правовата държава.
...ще прекъснем предаването за още малко драма, после ще продължим по темата. Всъщност става дума за типична българска драма.
Кой е виновен?
Аз, averbisadverbera, съм виновен.
- Вие?
- Да, като част от обществото. Това е провокация, разбира се. Това е въпрос и отговорност на тези, които конструират публичния форум на обществото. Първата вина е на тези, които непрекъснато повтарят няма алтернатива. Под алтернатива не разбираме сега да вземем веднага да правим предсрочни избори. Алтернатива означава тези, които вземат решения, обързващи всички нас, да се слушат един друг. Но това изисква да се работи много настойчиво за преодоляване на плебейския ни манталитет, който е една много дълга наша драма.
- Плебейски манталитет?
- Нека да обясня какво влагам в тази древна дума. Това е манталитетът, който има много къс хоризонт, който изпитва омраза и злост, това е манталитетът на този, който преписва на някого отговорността, за да може да каже той колко е невинен. Това е отсъствието на всякаква отговорност в говоренето и в закляймяването. Плебейски манталитет означава атомизирането на обществото, отказът от търсенето на нови форми на солидарност. Първата загриженост на този, който иска да преодолее този манталитет, е как да направи някакво нововъведение, как да се освободи от чувството, че е нещастен, как да се освободи от това, че само търси кого да заклейми. Ще дойде от решителна промяна на нашия манталитет, която трябва да тръгне от политическия елит. Не може да търпим пример, който разрушава обществения морал. Днес има много слаби опити да се реагира, да се изрази нетърпимост на обществото към дебелоочието. Няма общество, когато се разпада доверието - към институциите, в другия, в това дори, че политическият ти противник няма да използва мошеничество. А доверието на обществото не е наивност. То се печели. Доверието днес е много, много ниско.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
emilgrigorov написа:Може би верният поглед е отвън?
Нека най-после един да излезе и да каже. Нашата държава е обвързана с еди коя си ратифицирана конвенция, съгласно която ..... кандидатите за конституционни съдии и.... ectr.ectr. Венета Марковска направи това и това от което следва, че тя не може да бъде конституционен съдия.
Естествено в противен случай ще презирам всеки който го твърди, а не е способен дори да го осмисли, камо ли да го докаже! Това е гадост с която не мога да се съглася. Такава е душата на орела който не може да полети и ако наистина това е проблемът за репутацията на България нека бъда разпнат, няма да съм първия нито последния!
Моля да бъда извинен за емоционалното си излияние
Аз определям какво е моя работа!
-
julyanvonemona - Старши потребител
- Мнения: 5489
- Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52
Re: Венета Марковска и репутацията на България
averbisadverbera написа:... Това е въпрос и отговорност на тези, които конструират публичния форум на обществото. Първата вина е на тези, които непрекъснато повтарят няма алтернатива. Под алтернатива не разбираме сега да вземем веднага да правим предсрочни избори. Алтернатива означава тези, които вземат решения, обвързващи всички нас, да се слушат един друг. Но това изисква да се работи много настойчиво за преодоляване на плебейския ни манталитет, който е една много дълга наша драма.
...
Това е манталитетът, който има много къс хоризонт, който изпитва омраза и злост, това е манталитетът на този, който преписва на някого отговорността, за да може да каже той колко е невинен. Това е отсъствието на всякаква отговорност в говоренето и в заклеймяването. Плебейски манталитет означава атомизирането на обществото, отказът от търсенето на нови форми на солидарност. Първата загриженост на този, който иска да преодолее този манталитет, е как да направи някакво нововъведение, как да се освободи от чувството, че е нещастен, как да се освободи от това, че само търси кого да заклейми. Ще дойде от решителна промяна на нашия манталитет... Доверието днес е много, много ниско.
+1
Доста добре, когато си спокоен.
Само това, с политическия елит , и след това - за обществото, нещо малко...
Но нека се върнем на репутацията. Лично на мен репутацията на България, вече създадена в определен кръг, никога не ми е помагала. Различно е в стерилна обстановка, създавайки я със собствени усилия. И - до намесата на родния фактор.
Възможно е, и няма как да не е, тази , сегашната репутация, да е удобна ...
P.S. Според мен, манталитетът е променлива ... величина.
Последна промяна emilgrigorov на 29 Ное 2012, 18:58, променена общо 1 път
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
julyanvonemona написа:emilgrigorov написа:Може би верният поглед е отвън?
Нека най-после един да излезе и да каже. Нашата държава е обвързана с еди коя си ратифицирана конвенция, съгласно която ..... кандидатите за конституционни съдии и.... ectr.ectr. Венета Марковска направи това и това от което следва, че тя не може да бъде конституционен съдия.
Естествено в противен случай ще презирам всеки който го твърди, а не е способен дори да го осмисли, камо ли да го докаже! Това е гадост с която не мога да се съглася. Такава е душата на орела който не може да полети и ако наистина това е проблемът за репутацията на България нека бъда разпнат, няма да съм първия нито последния!
Моля да бъда извинен за емоционалното си излияние
...разчистване на лични сметки между олигарси... Икономически и медийни кръгове ...Казано е в Стария завет - nil novi sul sole, че няма нищо (ново) под слънцето.
Скандалът "Марковска" е разработка на групата на Иво Прокопиев Икономедиа АД (кръга “Капитал”)+ дизайн на "Винпром Пещера" във връзка с "ГМ Прес" в политизирана медийна жестока схватка. А когато атовете започнат да се ритат, най-яките шутове ги отнасят магаретата...и Марковска.
„Първите паднаха в кърви” носи както оптимистичен заряд (че последните ще станат първи)...
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Е, не. Когато си в тенджерата, бълбукащите мехурчета са грандиозни обществено значими явления ... докато отвън, ако успееш изобщо да различиш тенджерата, си е забавно, любопитно. Дори можеш да си правиш физични експерименти. Или да засечеш, за колко време ще се свари домат, примерно. Можеш да намалиш котлона, да го увеличиш ... възможности много.
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
emilgrigorov написа:...
P.S. Според мен, манталитетът е променлива ... величина.
...манталитетът е променлива ... величина. Метаморфозата (от μεταμόρφωσις — преобразуване, изменение, видоизменение) е процес на дълбоко и съществено изменение на строежа на организма или на отделни органи в хода на индивидуалното развитие. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфозата е различна.
off topic
... probantur, iura deducuntur.- Фактите се доказват, правата се извличат.
Fiat iustitia et pereat mundus! е основополагаща за римското право сентенция, т.е. в буквален превод "Нека да е Юстиция, дори светът да загине" или
„ трябва да има справедливост, дори светът да загине! “
или
„ дори светът да загине, нека правосъдието да победи! “
Да! Светът погива ... поради незнание.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: Венета Марковска и репутацията на България
Та, какво да ти кажа, averbisadverbera. Някои предпочитат да откъснат ябълка от градината си, други - да си купят такава, заедно със съответните уверения, удостоверения и указания за експлоатация и.
И все пак, таз репутация на България ме мъчи. И като как случаят Марковска я променя ... защото май - не.
И все пак, таз репутация на България ме мъчи. И като как случаят Марковска я променя ... защото май - не.
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: Венета Марковска и репутацията на България
СДС, Емил Кабаиванов предложи прокурора Галя Тодорова Гугушева за конституционен съдия (Конституционният съд дали няма да се състои вече от 13 съдии ?) и даде и своя принос за лошата репутацията на България...Тя е заместник-апелативен прокурор в Специализираната апелативна прокуратура. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в Закона за съдебната власт. Съгласно Закона за съдебната власт органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон. При постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и на събраните по делото доказателства като изпълняват функциите си безпристрастно и са политически неутрални. Предвид разпоредбите съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални, а СДС предложи прокурора ? Извън назначаването й в Апелативната спецпрокуратура името на Гугушева не се споменава в централните медии с едно изключение - през юни м. г., в публикация за годишните имотни декларации на хората от публичния сектор, "Медиапул" отбелязва, че прокурорката от Апелативната специализирана прокуратура Галя Гугушева е приела като дарение 95 000 евро от сина си Стефан.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта