Скандал: Министър Христо Иванов подари 600 хил. лева държавни пари на архитект
Автор: Явор Дачков
Дни преди края на служебното правителство министър Христо Иванов каза „да” на скандално извънсъдебно споразумение, което на практика може да ощастливи един архитект и неговото дружество с 617 хил. лева държавни пари.
В редакцията на „Гласове” получихме документи, подписани лично от министър Христо Иванов, с които на практика държавата подарява повече от половин милион лева на архитект Марин Бакалов. Ето и историята. В края на предишния мандат на ГЕРБ Министерството на правосъдието, оглавявано от Диана Ковачева, получава две сгради за нуждите на районните съд и прокуратура в София. Едната от сградите е прословутото „Военно НДК”, което се намира на бул. „Генерал Скобелев” до Петте кьошета в центъра на София. С решение на МС сградата е прехвърлена от Министерството на отбраната към Министерството на правосъдието (МП).
Тъй като тя е непригодна за нуждите на съда – липса на стаи за съдиите, заседателни зали и прочее, МП обявява обществена поръчка за преустройството на комплекса на стойност 9 млн. лева. Архитект Марин Бакалов, който е ръководител на проекта, и фирмата, която е проектирала сградата на Военното НДК, първоначално заявяват, че поръчката трябва автоматично да бъде дадена на тях, без конкурс. Когато такъв все пак се провежда според изискванията на закона, те дори не участват в него. Едва след като е излъчен победителят – Консорциум „РСРП – София”, арх. Бакалов и фирмата, която той представлява, повеждат битка за – забележете – авторски права: „Министерство на правосъдието ще трябва да заплати обезщетението за нарушаване на авторските права – заявява пред БТВ арх. Марин Бакалов. Въпреки че не е взела участие в конкурса и въпреки че няма правен интерес, фирмата завежда дело срещу Министерството на правосъдието за, цитираме дословно иска: „617 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи от лишаването му от възможността да упражни изключителните си имуществени права да използва и разрешава използването на одобрен архитектурен проект…”.
С една дума, архитект Марин Бакалов предявява авторски права върху комплекса, който впрочем е доста бездарно проектирана и грозна сграда. Тук трябва да се подчертае, че фирмата, извършила първоначалния строеж, в която участва арх. Бакалов, е получила съответното си възнаграждение по договор от Военното министерство. След като сградата е прехвърлена на Министерството на правосъдието, арх. Бакалов иска авторски права върху вече платената му работа по първоначалното й строителство.
Все едно майсторите, които са направили ремонт в апартамента, който след това сте продали, да отидат при новия собственик и да претендират за авторски права върху всичко, което е направено по него, както и задължение от ваша страна да наемате само тях за бъдещи подобрения на жилището.
Звучи абсурдно, но е факт. Арх. Бакалов и фирмата му завеждат дело срещу МП, което отлага във времето реконструкцията на сградата, поради което всички съдии от Софийския районен съд са принудени да продължават да работят в мизерни условия и невъзможна битова среда. Най-изненадващо и скандално, на 3 ноември министър Христо Иванов подписва с резолюция „Да” докладна записка, изготвена от неговия заместник Петко Петков. Петков е съдия от Софийския районен съд и би трябвало да е наясно с проблемите в дълбочина, но въпреки това предлага извънсъдебно споразумение между Министерството на правосъдието и фирмата на арх. Марин Бакалов, без да се чака решението на съда.
Това на практика означава, че Бакалов ще бъде обезщетен от държавата с половин милион лева за напълно неоснователните си претенции.
Скандалът е още по-голям, защото за целта Министерството на правосъдието не взема под внимание правните становища по случая на своите собствени служители от съответните правни отдели, които са категорично срещу претенциите на архитект Бакалов. Христо Иванов отива и по-далеч. За да получи правната обосновка, която върши работа на човека, който съди министерството, се обръща за правна консултация към външна фирма, за което, разбира се, се плащат допълнителни държавни пари. Въпреки че разполага с огромна администрация и експерти именно в тази област,
Министерството на правосъдието, оглавявано от Христо Иванов, подписва граждански договор за правна консултация с адвокатско дружество „Павлов и Ко”, което изготвя „правилното” становище в интерес на ищеца арх. Бакалов.
Въз основа на това становище, платено от Министерството на правосъдието, зам.-министър Петко Петков (по професия съдия) изготвя докладната записка, която виждате и в която предлага на министър Христо Иванов извънсъдебно споразумение с арх. Бакалов, който иска 617 000 лева за имагинерни авторски права и пропуснати ползи.
В поведението на зам.-министър Петков и министър Христо Иванов няма никаква логика, защото най-нормалното би било да защитават интересите на министерството си и държавата в съда. Защо не са послушали своите собствени юристи, защо не са преценили самите те като юристи, че претенциите на арх. Бакалов са неоснователни, и защо не са се доверили на решението на българския съд, а са го изпреварили с удобно за ищеца по делото извънсъдебно споразумение – всичко това са все риторични въпроси. Лично аз имам отговор на тях – и той е прост. Защото става дума за обикновена корупция. При това на кокошкарско ниво, защото сумата е обидна дори за нивото на заместника на Иванов.
Този скандал обаче би трябвало да се набие на очи пред новите коалиционни партньори на Борисов, които дойдоха на власт, за да реформират съдебната власт. Едва ли на Бойко Борисов тази дребна далавера би направила впечатление, но реформаторите с претенции за морална чистота изключителна експертиза върху съдебната власт би трябвало да вземат този случай под внимание. Ако и министър Иванов да бе един от активните протестиращи преди година за повече морал в политиката.
На това може би нямаше да обърна внимание ( поставям всичко на съмнение, макар надали някога ще видя т.н. "споразумение"), но се зачетох в една друга статия: http://glasove.com/skandalut/43849-kak- ... sto-ivanov
МП Диана Ковачева до НС през 2013г. написа:„В договора между „Мактер консулт“ ЕООД и Министерството на отбраната изрично е предвидено прехвърлянето на авторски права на възложителя от изпълнителя след изработването на инвестиционни проекти. С други думи, с изработването на инвестиционния проект авторските права са преминали върху възложителя (Министерството на отбраната), и възлагането на обществена поръчка на друго лице, различно от дружеството „Мактер консулт“ ЕООД, изготвило пъроначалните проекти, не би товело до нарушаване на авторските и други права на интелектуална собственост“.
Не знам дали е истина изложеното( новинарите не са това, което бяха), но ако е - каква е логиката при толкова заведени съдебни дела да си свалиш гащите и да се надупиш ( дори да е само "предложение за обсъждане на споразумение")- не разбирам. Или е от липса на доверие в съдебната система
или ... удоволствието от навеждането е голямо.