Le droit, ce n`est pas la loi - Кристиан Таков

[bird_of_paradise]

Скъпи колеги,

През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално.

Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период.

Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България.

Прокуратурата ни в течение на седем години – до към 2005, ако не ме лъже паметта – беше заложник на характеропатиите на Никола Филчев. При сегашния Главен прокурор Цацаров прокуратурата е дотолкова грубо употребена за лични стремления и приятелски услуги, та никой вече не я приема на сериозно и не се бои от нея. Аз поне – не.
Съдът ни започва да се характеризира с одиозни имена – Ченалова, Урумов, Светлин Михайлов, Пенгезов. Едната извършва регистърни услуги всякакви; другият има социално слаба дъщеря, която получава оземляване с имот тъкмо до морския бряг, третият върлуваше дълго като екзекутор на няколцина клиенти из СГС, последният илюстрира, че в съдебните екшъни няма „good guys“. Проблемът не е дори толкова в такива съдии – нищо, че списъкът с имената им може да бъде плащешо дълго продължаван – а по-скоро във Висшия съдебен съвет, който не вижда проблем в описаното.
Това Народно събрание като небивало безличие, слабост, безпринципност и опазеност с метални заграждения ще остане в историята още и с председателя си Михаил Миков с незабравимата му реплика „Не ми пука“. И с провеждането й на дело, когато показа, че не му пука не само от неколцина възмутени студенти, но и от волята на 470 000 български граждани.
Този Министерски съвет достигна чрез мнозина свои министри до нравствени измерения без аналог в историята на България.
За Конституционния съд няма да говоря, защото вече написах.
Банковата ни система – едно от малкото ако не свестни, то поне стабилни неща – се заклати от странна компания, обединена от незнаен общ интерес. In order of appearance – 1) успелият млад Делян Пеевски; 2) догонващият го в много отношения Сотир Цацаров; 3) Иван Искров, който излезе да успокоява вложителите с вид на седмокласник, хванат да пуши марихуана; 4) Бойко Борисов, прокобил катастрофална криза и посочил невъзможни пътища за изход от нея*.
Медиите в България дотолкова са злоупотребили със себе си, че са загубили влиянието си – което макар и малка и тъжна, е все някаква утеха.
Университетите у нас произвеждат дипломи на килограм, някои ги продават вече може би и дистанционно – но това дали има значение, след като се оказа, че за да се успее на 33 години, дипломата не е най-важното нещо.

Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Sapienti sat.

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -

3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търново, 5 юли 2014
http://www.christiantakoff.com/blog/?p=273

[rusema]

Архив за юни, 2013
Протестите от 14 юни 2013 и следващите дни – откъслеци-
21.06.2013
Типична психология на преливане на чашата. Масова психология и масово преливане на маса чаши. Двадесет и трета година вродено наглата част от България обуначва вроденото читавата.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Като се почне от

- правенето на политиката „по чехли“ още във Великото народно събрание;

- селективната оборка на документи от Държавна сигурност, многократните, но половинчати вадения на подходяща част от тях;

- журналистиката стил „fin du ciecle“, ама fin не на 20., а на 19. век, която напоследък мина на ниво тенекиена будка за мазни банички пред Битака;

- перманентното присъствие в сутрешни блокове на Петьо Блъсков и Валери Найденов (в неясно качество, но с ясна заръка), на ред социолози и социопати, политолози и политически чудовища (в ясно качество на щатни служители на партии и банки), финансисти, изпълняващи финансово подплатени поръчки (Хърсев), религиозни комунисти (В. Дърева) и реформатори на Партията , но на заден ход (Т. Дончева), психоаналитици, загърбили уредното място до Фройдовата кушетка и заели неподходяща поза в политиката (Н. Михайлов) и на прокурори с предимно медийна специализация (Н. Кокинов),

мине се през всичките „политически“ назначения (т.е. неподлежащи на прилична аргументация), в частност в правната сфера, и поименно:

- първия главен прокурор Татарчев;

- втория главен прокурор Филчев;

- боя се, четвъртия главен прокурор Цацаров – и може би ще се боя още седем години;

- конституирането на Висшите съдебни съвети (от участие в последния от които съдбата ме пожали преди няколко месеца);

- голяма част от ръководните магистрати (Иван Григоров, Владислав Славов, оглавил Първи частен съд, пардон – ВАС, Владимира Янева, Светлин Михайлов, Марио Бобатинов и много, много други петна за съдебната система);

- преобладаващата част от номинациите в Конституционния съд

и се свърши със самоназоваващите се политически „елит“ (пази, Боже) –

та тази вродено нагла част вече трето десетилетие неотклонно показва на вродено читавата част, че:

- кадърността няма значение;

- моментната вярност (ограничена по време на половия, политическия, съдебния и административния акт) се цени повече от принципите;

- понятието „скандал“ има трайност два дни и никакви последици;

- думите „грехота“ и „срамота“ са безсъдържателни;

- аргументите отстъпват на наглостта;

- корупцията обезсмисля моженето;

- „правият път“ е смешен предразсъдък и не води до добруване;

- ако е „законно“, няма значение, дали е морално;

- ако няма как да е законно, ще го направим законно, като изменим закона по мярка на неморалното.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Интересно и знаменателно е, че протестите нямат конкретизиран политически адресат. Те са срещу Делян Пеевски (като квинтесенция на свинщината), срещу Министерския съвет (като еманация на икономически интереси, скрили се зад „планът Орешарски), срещу Народното събрание (произвело предходните две грозни явления) и срещу политическите партии въобще. Няма как и да е иначе – и МС, и НС, и партиите са еманация на всичката изброена без-образност, без-принципност, без-надежност, без-моралност. Протестите искат да махнат представката „без“ от тия думи.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

След като видяха, че в рядко ............. камък не се хвърля, хората мъдро взеха да заобикалят централата на „Атака“ (#ignorevolen). Напоследък и централата на ДПС е „пощадена“ от протеста. След решението на БСП от 20.юни, че „в момента смяната на ръководството не е подходяща мярка“ е вероятно, протестите да подминават и тази централа. Нищо чудно – партийните лидери се държат по пословицата „Ти му думаш, а оно пърди“. И протестиращите, водени от възпитание, обоняние и чувство за безмисленост, престават да им „думат“. Разбира се, отдалечаващият звук от продължаващите изпускания на газове ще се чува още дълго.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Станишев вчера с характерните за Първанов паузи между думите напънато заговори, че преживявал „душевен … катарзис“. Станишев, катарзисът винаги е душевен. Ако не е душевен, се нарича „баня“ и на нея се ходи всеки една-две седмици.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Между Венета Марковска и Делян Пеевски разликата е предимно количествена, антропоморфна (в полза на никого от двамата), но не и същностна. Безобразността и на единия, и на другия е сходна.

Просто тогава ГЕРБ имаше 1) късмета, чашата още да не беше преляла и 2) инстинкта, да не позволи Марковска да встъпи в длъжност.

БСП сега няма нито късмет, явно вече е загубила и инстинкти, а с бетонирането на Станишев от нощта на 20. юни на поста му доказа, че е загубила и разум.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Доста наглеци поискаха „още един шанс“ за правителството на Орешарски. И казаха, че не са му минали 100-те дни. И рекоха, че „ама нали махнахме Делян Пеевски“. И предположиха съчувствено, че „Орешарски сигурно са го принудили“.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Не знам, защо трябва да се изяде цялата тенджера, за да се разбере, че яденето не става. Даването на „още един шанс“ (а колко е крайната бройка?) е именно призив, да вземем и да изядем сервираната ни бълвоч докрай. Т.е., да позволим, да поокрадат, каквото могат и накрая, като се увенчаят с договор за Белене, да вървят да получат сребърниците. Тази работа може и да се случи за исканите „100 дни“. След това БСП и ДПС ще кажат, че това не е тяхно правителство, а е било „програмно“ и че не носят политическа отговорност. А „Атака“ е ясно, какво ще каже. В „ти, бе“-граматическа форма.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Да се оправдават, че те сами (ах!) си били отменили решението за Д. Пеевски е все едно, като си хванеш любимия на калъп, той да ти се извини не просто с традиционното „не е това, което си мислиш“, а да добави в оправдание „ама аз вече съм го извадил“.

Чудя се също, как ли са „принудили“ Орешарски да назначи момчето на мама. Може би са му набивали клечки под ноктите и после са ги палили.

Или пък са му дали пари? Ама ако ти дам 100 кинта, за да пръднеш в църква, дали ще ти признаят, че си „принуден“?

Ако на първа среща новото гадже се яви преяло чесън, пияно, опипа те показно, повърне, след което в твое присъствие си уговори blind date с вчерашен познат от www.gepime.com, после се окаже, че не се е подмило и накрая заяви, че „след това“ не се целува, ще му дадеш ли още един шанс?

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Още един шанс явно очаква да има и Главният прокурор Цацаров, , който печели все по-голямо обществено одобрение и не по-малко частно съмнение.

Той похвално бързо забрави начина си на номиниране (еманципацията от идиоти винаги се приветства). След това обаче прекалено светкавично прие в работен порядък прясно „закълналия“ се (депутатско Дарин-Матовско спрежение на глагола) Делян Пеевски. Да си в масонска ложа със странни лица е личен избор и не е непременно укоримо. Нередно е обаче отношенията ви да се изсипват отвъд сбирките ви.

Преди това, в деня за „размисъл“ пък Прокуратурата (дали без намесата му?) в дух на обективност обяви, че 350 000 бюлетини са „готови за експедиция“ (вероятно вътрешната готовност на бюлетините е била установена чрез разпит на всяка една от тях).

На леко истеричния сигнал на Бойко Борисов, че се готви убийството му „в ареста“ Цацаров реагира доста емоционално, като рече, че такова престъпление в България не може да се извърши, защото … там имало закони. Не знаех, че законът осуетява престъплението. Мислех си, че само го превенира и наказва.

Та, естествената ми симпатия към интелекта на Цацаров (какъвто той без всяко съмнение има в обилие) се бори с опитите му да действа несъвместимо с редното.

Имате още шанс, Сотире, но не го пропилявайте. И както казваше покойният Съдия Румен Янков – като не знаеш, какво да правиш – приложи закона.

21. юни 2013

Публикувано в Без категория | 2 Коментара »

[rusema]

http://www.christiantakoff.com/blog/
Пропуснах да посоча автора, моля за извинение!