медии и съдебна власт

[rts]

Уважаеми форумци,
във връзка със специалното издание на "Шоуто на Слави", в което беше показано как мъж, осъден за престъпление протестира чрез рязане на пръст от ръката си, съпътстващите коментари в предаването, и последвалата Декларация на СЕМ,
предлагам да коментираме юридическите аспекти на въпросното предаване и повече от странната позиция на СЕМ.Ето декларацията:
http://www.cem.bg/view.php?id=3246
Декларация
относно: дейността на доставчици на телевизионни услуги във връзка със зачестилите случаи на протест под формата на самозапалване и самонанасяне на телесни повреди
На свое заседание съветът разгледа доклад за дейността на доставчици на телевизионни услуги във връзка със зачестилите случаи на протест под формата на самозапалване и самонанасяне на телесни повреди.
Докладът констатира, че медиите са задоволили професионално нуждата от информация за трагичните събития и са изпълнили ангажимента си за представяне на различни гледни точки по темата, включително и критични спрямо собственото им поведение. Както и че не са показвали непосредствено инцидентите с целия ужас на гледката.
Заедно с това се тиражират кадри с травматични образи - обгорели дрехи, детайли от мястото на събитието, снимки на лицата, които позволяват те да бъдат ясно идентифицирани. Обект на засилен журналистически интерес са и роднини и близки на жертвите като не винаги е избегнат рискът от вторичната им виктимизация.
Най-сериозният проблем обаче, който има сложни социални и морални измерения, си остава опасността журналистическата интерпретация на самозапалванията и самонараняванията като форма на протест да ги превърне в граждански пример за подражание, медийното отразяване на поредицата от трагични събития да подтикне към продължаването й.
В тази връзка СЕМ припомня, че за модерната цивилизация по-висша ценност от човешкия живот няма. Няма и кауза, която може да е основание за жертвата му. А още по-малко пък да оправдае търсенето впоследствие на сензационни или политически ефекти.
Обръщаме се към българските медии, в чието чувство за отговорност вярваме, при отразяването на гражданските протести, без да подценяват правото на информация и в рамките на редакционната си независимост, да се грижат за живота и здравето на гражданите като право, преди всяко друго човешко право.