24-ти декември СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВГЕНИЯ

[usra_ovcova]

http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... vecher.htm

24 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВГЕНИЯ

Евгения била дъщеря на управителя на Александрия, Филип. Отличавала се с бляскаво образование и голяма красота. Докато четяла светите книги, девойката узнала за Иисус пожелала да се посвети на Христовата вяра. Предрешена като мъж, тя тайно напуснала дома си, придружена от верните си слуги Прот и Якинт, и се отдала на подижнически живот. Бог я подкрепял и я дарил с чудотоврни способности. Лекувала болни от неизличими страдания и така скоро се прочула навред.

Една знатна жена, на име Молантия, била привлечена от красотата на Евгения, поискала да се сближи с нея. Отказът на инока принудил Молантия да търси отмъщение. Наклеветила го пред Филип и поискала негодникът да бъде съден за делата си. В отчаянието си Евгения решила да открие истината за себе си. Застанала смирено пред собствения си баща си и разказала своята необикновена история. Филип я познал още с първите слова. Радостта му била безмерна. Прочувствената й изповед трогнала жителите на града и заедно със семейството на Евгения станали християни.

Когато разбрали какво се случва в Александрия, езичниците поискали смъртно наказания за Филип и последователи му. А Евгения подложили на нечовешки мъки.

Своята мъченическа смърт светицата намерила на връх Рождество Христово, когато била посечена пред очите на целия град. Това станала през 262 година.

В традиционния български календар в навечерието на Рождество Христово се празнува
БЪДНИ ВЕЧЕР

Наричат празника още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич. Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните – раждането на Младенеца. В това време, изпълнено с тайнственост, хората се потапяли в неговата магия, вперили поглед в бъдещето, с надежда за повече доброта, здраве и радост, берекет и късмет. Момите спазвали много забрани, за да бъдат щастливи и благополучни през годината. Гадателки и ясновидки се отдавали на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. Гадаели за бъдещия живот на моми и ергени; какво ще е времето през годината; дали ще е плодовита годината. Птиците спирали да пеят, листата на дърветата не трептяли, а водите и реките преставали да текът.

Част от голямата празнична магия бил бъдникът – дебело крушево дърво, което донасял за Бъдни вечер стопанинът на всеки дом. Той запалвал големият огън – символ на небесното слънци, източник на всички чудеса, които се случвали в тази тайнствена вечер. По традиция бъдникът се миросвал за плодородие и добър живот. Оставяли го да гори през цялата нощ и го пазели да не угасне, за да не си отиде късмета. Живите въглени от него слагали в прикадена вода. Пазели от нея през цялата година, за да ги пази от болести и зли сили, особено зловредни в дните от Коледа до Водици, известни още като Мръсни, Погани дни.

Култово място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб – боговица, вечерник, светец. Месели го млади булки или моми, облечени в празнични носии, с китки от босилек или червено мушкато, втъкнати в косите им. Погачата измесвали с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. С водата, с която измивали точилката и ръцете си, момите пръскали кошарите, да се плодят овцете.

Боговицата се слагала в средата на празнична трапеза, наредена върху слама, символизираща сламата в яслата, където бил положен Младенеца след раждането му. Тя имала повече символичен характер, затова на нея се слагала от всичко, което е родила земята – царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия.

Празничната вечер започвала с прикадяване на софрата. После стопанинът излизал на двора с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани всички светци, покровители на бурите и градушките. След това питата разчупвал над главата си. Първото парченце се наричало на къщата, а второто оставяли пред иконата на св.Богородица. След което от обредния хляб се раздавало по парченце на всеки член в семейството.

На трапезата се оставала дълго, като се вярвало, че така магическите знаци на съдбата ще бъдат изпълнени. От всяка гозба се оставяло по малко за починалите близки и на сутринта се носели на гробищата. В някои селища след вечерята част от сламата се палела на най-високото място и гадаели кой ще има най-голям берекет и късмет през годината. Другаде от сламата слагали върху плодните дръвчета, за да раждат повече плодове.

Предвестници на добрите вести и на жизнерадостната атмосфера на Бъдни вечер били коледарите – деца от 8 до 12 години. Те били празнично облечени и носели дрянови тояги, украсени с пуканки, червени и бели конци, сушени плодове и дребни парички. Обикаляли от къща на къща, пеели песни и наричали за всеки член на семейството магически слова. Благославяли всички да са здрави, жизнерадостни и щастливи. Въодушевените стопни ги посрещали със сито, пълно с пшеница, посипвали главите им с зърно или пуканки, дарявали ги с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.



http://www.pravoslavieto.com/life/12.24_sv_Evgenia.htm