forum.lex.bg

advokatdg написа:Здравейте,
на път е да ми се случи интересна ситуация и ми се иска да събера мнения, опит и... съдебна практика, за да съм подготвен.

Защитавам ищеца при условията на чл. 38 ЗА като материално затруднено лице, запознал съм се с материалите по делото, написал съм искова молба и съм я входирал, образувано е гр. д., до тук добре.
В исковото производство има установителен и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, ответникът обаче започва агресивно да притиска клиента ми за споразумение.
Добре, но споразумението в същината си е „плащам извънсъдебно и ти покривам държавните такси, ти правиш отказ от иск и оттегляш пълномощното на адвоката, входираш си ги сам в съда“. Това естествено става зад гърба ми. Делото се прекратява с Определение по чл. 233 ГПК и за адвоката възнаграждение няма... май?

Попрочетох малко практика, която е доста оскъдна в тази насока и стигам до следните заключения - че се дължи, дължи се, поискано е определянето му от съда още с исковата молба, има извършен труд който не следва да е безвъзмезден, ответната страна е дала повод за завеждане на исковете поради наличието на неравноправна клауза по договор с потребител и изискани суми по тези клаузи. Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

advokatdg написа:Чудесно, но въпросът ми е по-скоро процесуален - как да действам при хипотетично оттеглено пълномощно и определение за прекратяване на делото в което ответната страна не е осъдена за адв. възнаграждение?

bvoykov написа:Единственият вариант е адвокатът да подаде искане, на практика от свое име, за допълване на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК и ако това не стане, други варианти едва ли има. Той има правен интерес в този случай, защото при нормално протекло производство съдът следва да присъди възнаграждение лично на него. Един колега имаше такава ситуация май, където адвокатът искаше в лично качество присъждане на разноски, защото е осъществил защита по чл. 38 ЗАдв, но не знам какво се случи... в крайна сметка май беше уважено, но не беше подобен казус с прекратяване поради спогодба.

advokatdg написа:Към guest1, нещо не се разбираме...ясно е, че има договор между адвокат и клиент, но той е по чл. 38 ЗА, разбирай вътре трябва да присъства думичката „безплатно“, съответно няма как да вмениш на клиента финансова отговорност ако реши да се откаже, ти си носиш риска както при загубено дело и представителство по чл. 38 ЗА. Няма как и да разпишеш отговорност на трето за договора лице. Няма много варианти за разписване, да не кажа никакви.

Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

guest1 написа:(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

advokatdg написа:Обърни внимание на болднатата част.

guest1 написа:Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие

advokatdg написа:Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

kalahan2008 написа:

advokatdg написа:Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

Защо да не е упълномощен? Докато пълномощното не е оттеглено, адвокатът може да предприема процесуални действия.
В случая те са: искане за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Съдебната практика приема, че в хипотезата на чл. 38 ЗА ответникът се осъжда да заплати разноските за адвокатско възнаграждение не на ищеца, а на неговия адвокат директно.
Тук основният въпрос на доказване е: дал ли е ответникът повод за завеждане на иска? Ако е дал, съдът ще го осъди да Ви плати на Вас директно, а не на клиента.
п.п. Не знам защо си комуникирате с този дразнител guest1. Просто го игнорирайте, той нарочно се опитва да дразни потребителите.

advokatdg написа:... когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски."
Накратко, „плащането“ като събитие трябва да бъде стигне до съда по някакъв начин ...

Определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч.т.д. № 1276/2023 г. на ВКС, I т.о.:
Съгласно цитираната от обжалващата страна практика, както и съгласно определенията, постановени по ч.т.д. № 2340/2015г. на 1 т.о. на ВКС, ч.т.д. № 997/221г. на 1 т.о. на ВКС, по ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС и мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА ; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК . В този смисъл дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА , тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА , се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.