forum.lex.bg

Във въззивна жалба по нохд е направено искане за отмяна на определение на районният съд, с което се отхвърля молба от защитника за отмяна на глоба за неявяване в сз и въззивния съд с решението си е постановил , че било недопустимо такова искане. Какви са възможностите да се обжалва това предвид, че въззивното решение е окончателно.

Ако е подадена в 7-дневния срок от постановяване на определението, с което се оставя без уважение молбата за отмяната на глобата, не би следвало да е недопустимо такова искане, поне от моя гледна точка. Пък ако не е разгледано... по НПК не ми е известен начин за защита срещу влезли в сила определения точно за глоби, не попадат в обхвата на нормата на чл. 419, ал. 1 НПК за възобновяване.

определението, с което се оставя без уважение молбата за отмяната на глобата е протоколно определение от последното сз , в което е приключено самото дело и няма как да се обжалва в 7 дневен срок, затова е направено искане във въззивната жалба. Също така съгласно чл.431 НПК определенията не подлежат на обжалване отделно от присъдата и въззивния съд е бил длъжен да го разгледа , а не да го оставя без разглеждане.

Може би аз не мога да схвана нещо. Казвате, че е НОХД. В последното заседание е постановено определението за отказ да се отмени глобата, значи в същото заседание делото трябва да е приключило с прочетена присъда, която подлежи на обжалване в 15-дневен срок. Вярно е, че по принцип протоколните определения не се обжалват отделно от присъдата, но глобите, наложени от съда, подлежат на самостоятлено обжалване - чл. 266, ал. 4 НПК и чл. 271, ал. 11, изр. 2 НПК, за други хипотези на глоби в съдебна фаза не се сещам. Пропускът на съда да посочи, че подлежи на обжалване или че не подлежи на обжалване, не игнорира правото на глобения да обжалва това определение. Съдът се произнася в същото заседание с отделно определение по мярката за неотклонение по реда на чл. 309 НПК, то не е протоколно, макар и да се обявява в съдебно заседание, и също подлежи на самостоятелно обжалване. Отново няма пречка да не може да бъде обжалвано, защото е в последното заседание. Аз лично, за по-сигурно, не бих пробвал с въззивната жалба да обжалвам едновременно протоколното определение и присъдата, въпреки че и двете представляват актове, подлежащи на самостоятелно обжалване, щото някой по веригата може да не дочете или да се обърка. Чисто теоретично би могло да стане с въззивната жалба срещу присъдата, но трябва да е подадена не на 15-тия ден, а на 7-мия срещу двете. Иначе ще е недопустима, като депозирана извън срока. Не виждам какъв е проблемът, че не можело да се обжалва, защото е постановено в последното заседание.
Само не разбрах каква роля има чл. 431 НПК, той е в производството за принудитлените медицински мерки чак.

чл.431 е печатна грешка, цитирах всъщност чл.341 .С въззивната жалба съм обжалвала едновременно протоколното определение и присъдата, защото глобите, наложени от съда, подлежат на обжалване по реда на глава 22, а именно, че съгласно чл. 341/ от глава 22/определения и разпореждания извън посочените ал.1 на чл. 341 не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Практически не може да се разглежда частна жалба срещу определението от един съдебен състав, като същевременно е подадена и въззивна жалба и е образувано внохд пред друг съдебен състав.

Не считам, че това е правилната интерпретация на разпоредбата на чл. 341 НПК. Вижте ал. 2, която казва, че по реда на тази глава се обжалват определенията и разпорежданията, за които е изрично предвидено в закон. Разпоредбите, които цитирах, изрично пише, че актовете, с които съдът отказва да отмени глобата, се обжалват по реда на Глава двадесет и втора, т.е. отделно от присъдата. Т.е. за да бъде допустимо обжалването, следва да бъдат подадени отделни жалби. Аз лично не считам, както заявих и по-рано, че е пречка обжалването да стане и с жалбата срещу присъдата, стига и двете да са подадени в 7-дневния преклузивен срок и в жалбата достатъчно ясно да е указано, че се обжалва и актът на съда, с който той отказва да отмени глобата. Ако е заявено някъде там в мотивите или в петитума... там вече се замислям дали би била допустима, макар че коректният съдебен състав следва да даде указания да се поясни какво точно се обжалва. Както казах, аз лично бих подал две отделни жалби, за да не стане подобно "объркване". Какви са мотивите на въззивната инстанция да не разгледа жалбата? Впрочем твърденията за това, че по жалбата е следвало да има произнасяне по отделен ред, са по-скоро във Ваша полза. Ако е бил спазен срокът, съдът е следвало да образува друго дело, защото там производството е по реда на Глава двадесет и втора. Присъдата се обжалва по реда на Глава двадесет и първа, следователно не могат двата акта да се разглеждат заедно. Ако производство не е било образувано... сега, не съм имал такъв случай, може би трябва да се сигнализира председателя на съда да образува отделно дело, стига жалбата да е била подадена в срок, по обжалване на определението за глоба. Ако той откаже и това е нарушение на ПАС, там вече Инспекторатът, колкото и да е неприятно, трябва да се намеси. Други варианти не виждам.

Мотивите са : "определението, с което се отказва отмяна на глоба се обжалва по реда на глава 22 и в случая не са спазени предвидените срокове за обжалване на съответните определения на съда" В случая е подадена една въззивна жалба в петнадесетдневния срок съответно и жалбата срещу определението включена в нея е в този срок. Съдът не е направил проверка за датата на определението за отказ за отмяна на глобата, а е длъжен да изложи мотиви от кога до кога тече срокът, вместо това оставя без разглеждане .

Еми, ясна е за съжаление работата, подадено е в 15-тия ден от срока за обжалване на присъдата, който реално обаче е късен за срока за обжалване на определението, който е 7-дневен. За да напише, че не е в срок, съдът очевидно е направил някаква, ако ще да е и минимална, проверка. Не може нищо да се направи. Съдът не е длъжен да излага подробни мотиви за допустимостта, респективно за недопустимостта, макар и да е коректно от нормална гледна точка. Това формално не е основание дори и за възобновяване, поне според мен, защото основание за възобновяване би било липса на мотиви по отношение обсъждането на доказателствата, правната страна и наказанието за конкретното деяние.

След като определенията по чл. 271 НПК не се обжалват отделно от присъдата, както и протоколните определения по доказателствени искания и др. втората инстанция е дължала произнасяне. Има ли възможност да се иска отмяна на хода по същество на това ВНОХД.

Едно уточнение:в с.з. , в което е постановено определението за отказ по чл.271 адвокатът не е присъствал поради отказ от защита, в този сл. съдът трябвало ли е да връчи препис от определението . Несъобщеното определение вече е обжалваемо на осн. чл. 342 НПК т.е. срокът за обжалване не е започнал поради несъобщаването на страната в случая - защитника

Макар да не е културно - аз - не харесвам наказателното право. То и самата цивилизация върви напред и нагоре - докато разни наредби ни спират да станем - сърдечни, добри.

Глобата в наказателният процес - съдията я използва - използва се глобата - за да определи - доминуса.

Доминус - тоест - кой е най-важният. Няма как да се разправяш със съдията.

Правил съм оспорване на протокола - но това повлиява на целият процес.

Съдиите са еднотипни като мислене и - това е всъщност тухлата - която търсим - богатите граждани.


По едно време съдиите бяха умерено-континентални.

Граждани - не се закачайте лично със съда.
Не закъснявайте за заседания, не водете домашни любимци, не слагайте бермуди, не се дръжте некултурно и т.н. в съдебните зали, общо казано.

Ще потретя, че определенията по 271, ал. 11, изр. 2 НПК и чл. 266, ал. 4, изр. 2 НПК, с които съдът отказва да отмени глобата, се обжалват отделно от присъдата, това го пише както в тези разпоредби, в които изрично е указано, че обжалването става по реда на Глава Двадесет и втора НПК, което е в унисон с чл. 341, ал. 2 НПК, според който по реда на Глава Двадесет и втора от НПК подлежат всички разпореждания и определения, които са изрично посочени в НПК, а горецитираните от мен са очевидно изрично посочени в НПК такива. Срокът за обжалване съгласно чл. 342, ал. 1 НПК, когато определението или разпореждането е четено в открито заседание, е от момента на постановяването му - по аргумент от противното, че когато определението или разпореждането е постановено в закрито заседание, то подлежи на обжалване от съобщаването му. Това са тънкостите и отликите на грубия наказателен процес от гражданския такъв, където съдът трябва да връчи, не просто да "съобщи", определенията, които подлежат на обжалване, дори и на страната, която не е присъствала в съдебно заседание (чл. 275, ал. 1 ГПК). Dura lex, sed lex. За мен лично шансовете за отмяна на глобата при тези обстоятелства и предприемане на каквито и да е процесуални и извънпроцесуални способи с тази насоченост са около 1%, което граничи с абсолютната случайност. Нищо не пречи да се опита, както има една приказка, надеждата умира последна.

Да, но е заявен отказ от защита от защитника и как следва да бъде уведомен за определението на съда в с.з. , в което не е присъствал, за да тече срок за обжалване от постановяването на това определение. Според мен е пропуск на съда да връчи определението на страната.

Протоколите закъсняват с толкова време - колкото - да не успее адвоката - отново апелирам - да не дразните съдиите.

Вековната злоба на роба - заради една глоба. Не - аз също ме дразнят дълготрайно, аз скандали не подминавам.

Скандалите ме правят приятно млад, весел.

Протоколът от последното сз, в което е постановен отказ да се отмени глобата ми е изпратен по емейл в 3 дневния срок и видно от този протокол в текстъът на определението е записано , че " определението, с което се потвърждава глобата не подлежи на обжалване отделно от присъдата" . И сега въззивният съд е постановил , че не е спазен срокът за обжалване на това определение. От това само следва, че въззивния съд не е чел изобщо определението на районният, но и да го е чел не е приложил правилният закон .