forum.lex.bg

Здравейте,

Възможно ли е претендиране на разноски за процесуален представител, когато не съм наемал такъв, а съм се представлявал сам? Съществува ли такъв прецедент, тъй като не ми е известно да е изрично законово регламентирано? В чл. 143, ал. 1 от АПК се говори за "възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв", т.е. ако е нямал такъв, му се присъжда едно нищо, без значение от фактическата и правна сложност на делото.

Толкова е несигурно правораздаването в България, особено с възможността за противоречива съдебна практика, която евентуално след няколко години да бъде уредена с тълкувателно решение, но ние вече сме загубили делото си, че за дела с нисък материален интерес средностатистическият гражданин няма абсолютно никаква мотивация да наема адвокат. Съответно понякога законът бива променян и въпросното тълкувателно решение дори става безполезно. Такъв пример е решението за глобите за скорост с фиш от мобилни камери (ТР № 1 от 26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ВАС), което скоро след това беше инвалидизирано с промяна в закона.

Не може да ти се присъдят разноски за процесуален представител, ако не си си наел адвокат за делото.

svegrigorov написа:Не може да ти се присъдят разноски за процесуален представител, ако не си си наел адвокат за делото.

Защо не, след като представители по пълномощие могат да бъдат и родителите, децата и съпругът (чл. 32, т. 2 от ГПК), че дори и "други лица, предвидени в закон" (т. 5 от същия член)? Защо тяхното време и усилия не могат да бъдат овъзмездени, а единствено услугите на адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК)?

Според мен това е несправедливо спрямо лицата, които се представляват сами - от една страна, те са в по-неизгодна позиция, тъй като обикновено нямат правни познания, а от друга, тяхното време и усилия за подготовка и водене на собствената им защита (или тази на родители/деца/съпрузи) са оценени практически като "безплатни" и ответната страна не им дължи никакви разходи за неоснователното си обвинение/акт. Алтернативата се изразява в принуда лицето да плати минимум 400 лв. за адвокат без абсолютно никаква сигурност за изхода на делото. В същото време институциите нямат тази дилема, тъй като вероятно всяка си има щатен юрисконсулт и е единствено въпрос на желание от тяхна страна дали да го ангажират по дадено дело, за което той дори ще получи допълнително възнаграждение, ако решението е в полза на институцията. И тук нямам предвид социално слаби лица, които биха могли да се възползват от служебен защитник чрез Националното бюро за правна помощ*, а средностатистическите граждани, които нямат излишни пари за хазарт - дали ще спечелят, или ще изгубят делото.

*Аз ли не разбирам нещо или това Бюро е измама? Ако социално слабият загуби делото или бъде осъден, той дължи разноските за служебния адвокат. Каква тогава е ползата - услуга на вересия, докато излезе решението?!

НБПП написа:Ако бъдете осъден или загубите изцяло или частично делото, Вие ще трябва да заплатите на Националното бюро за правна помощ разноските по възнаграждението на адвоката, който ви е защитавал.

Разноски се полагат на страната, която е направила материално измерими разходи по повод на производството. Разноските за един адвокат не се присъждат на адвоката (освен ако не сме в хипотезата на чл. 38 ЗАдв), а на страната, защото тя ги е направила, разбира се, ако представи съответните оправдателни документи - договор за правна помощ, където е написано, че сумата е платена в брой, или ако е платена по банков път - документ за извършения банков превод. Т.е. на адвоката предварително му е платено, той вече си е получил възнаграждението. Отделен е въпросът дали при възражение за прекомерност от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът ще присъди на страната направения разход на адвокат в пълен размер. При всички положения, адвокатът вече си е прибрал своето, но има вероятност, при прекомерност на договореното възнаграждение, страната да не получи пълния размер на това, което е платила на адвоката си. Да се претендират разноски в полза на страна, която не е наела адвокат, защитавала се е сама и е спечелила делото, е все едно аз да претендирам възнаграждение за това, че съм си поправил сам колата, без да ходя при квалифициран механик. Правните проблеми са като всички други проблеми били те с колата, водопроводните тръби, здравето. Адвокатите си вадят хляба с това и са учили близо 6 години в университета. Е, друг е въпросът какво са усвоили.
Не е вярно, че когато фирма или държавно учреждение спечели делото, юрисконсултът лично получава възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, т.е. юрисконсултът не получава и стотинка. Отделен е въпросът, че максимум възнаграждението, което може да се получи съгласно Наредбата е към 400 лв., а по административнонаказателните дела, където никой не се е сетил да я променя - до максимум от 150 лв. Тези суми са смехотворни в сравниение с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, които гилдията гледа да увеличава на всеки 2 години, тъй като ѝ е предоставена нормотворческа компетентност в тази насока.
Отговорност на прокуратурата за неоснователно обвинение може да се търси по реда на ЗОДОВ, където да се претендират разноски за вреди, включая и немуществени такива - опетняване името, страх от осъждане, промяна в психиката, задържане и т.н. Отговорност от неоснователно водене на дело от частен характер на практика директно трудно може да се търси, може би ще е обусловено от това прокуратурата успешно да защити обвинение в набедяване по чл. 286, ал. 2 НК срещу завелия неоснователната частна претенция. По административнонаказателните дела имаше практика да се водят производства по ЗОДОВ за това, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение, но с измененията в ЗАНН вече такова се присъжда като разноски на страната, която го е направила. За неимуществени вреди не съм проучвал практика. Хипотетично е възможно, но може би не при всички положения на отмяна на наказателно постановление или електронен фиш. Да оставим, че практиката по административните нарушения и наказания е изключително разнопосочна касателно дребните и конкретни детайли, макар и унифицирана за някои въпроси, примерно кой следва да бъде надлежно конституираният административнонаказващ орган в процеса, за възможността да бъде изменено от съда наказателното постановление или електронния фиш, за сроковете по чл. 34 ЗАНН дали се прилагат за електронните фишове (макар и масово адвокатите да пишат, че се прилагат, и да има съдии, които им се връзват).
За неоснователно предявена претенция по гражданско дело отговорността е уредена в чл. 3 ГПК.
Колкото за Бюрото за правна помощ по граждански и административни дела действително преди имаше възможност, а и имаше и съдебни състави, които осъждаха страната, получила безплатна правна помощ, да я заплати, което не беше никак правилно. Сега, с измененията в чл. 78, ал. 7 ГПК тази опасност следва да е нулирана и получилите правна помощ по гражданско или административно дело, когато са загубили делото, не следва да понесат разноските, направени от НБПП. По наказателните дела въпросът е малко по-щекотлив, доколкото там няма така очевидно въведено правило, което да не дава възможност на НБПП да иска разноски за предоставената правна помощ на признато за виновно лице. Там хипотезите, в които се предоставя правна помощ, са много повече отколкото по останалите видове дела, тъй като има случаи, в които страната задължително следва да участва със защитник. Има и една, в която обаче се назначава адвокат, ако страната не разполага със средства да си позволи такъв. Ако правната помощ е представена от съответения орган на това основание, то не следва осъденият да понесе разноските за този адвокат, доколкото същият е декларирал, че не разполага със средства за такъв и ще е парадоксално пък да бъде осъден да заплати за нещо, от което е искал да се ползва безплатно именно поради липсата на средства. В някои съдебни райони се отхвърят исканията на НБПП да им се присъдят разноски, ако осъденият е бил защитаван на основание липсата на средства да си позволи професионална защита.

Въпросът е малко забавен и много напомня на онзи габровски виц, при който синът се похвалил на баща си, че спестил 1 лв., защото гонил тролея, вместо да се качи, а баща му го нахокал защо не гонил такси, за да спести повече.
Първо - присъденото възнаграждение в какъв размер трябва да е - по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения /на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ или по Наредбата за заплащането на правната помощ /на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/?
По НЗПП се определя размерът на присъдените юрисконсултски възнаграждения. Трудът на страната, която сама се защитава в съда, на адвоката ли следва да се приравни или на юрисконсулта? С други думи - на лице, упражняващо свободна професия, или на служител по трудово или служебно правоотношение?
А разлика в размерите не е малка и отговорът на въпроса е важен. Сигурно на doondie му се иска да се приравни на свободна професия /адвокат/, а не на някакъв си юрисконсулт на трудов договор - сигурно да си адвокат звучи по-яко, не знам. А може би просто му се иска възнаграждението да е по-голямо...но по каква логика?
Второ:
Принципно уредбата на заплащането на разноските на спечелилата страна за адвокат или юрисконсулт се базира на института на деликта. Навредил си на спечелилата страна за това, че е ползвала адвокат/юрисконсулт и че му е плащала и затова трябва да репарираш (възстановиш) тази вреда/щета.
Вредите са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза.
При този, който се защитава сам, каква е вредата му? Загубил си е времето да ходи по дела, да пише искова молба/отговор, да пише жалби и молби и т.н.? А в това време е можел да спечели пари от нещо друго, тъй като времето е пари? Значи за него вредата е във формата на пропусната полза.
А за този, който е ангажирал адвокат или юрисконсулт? За него вредата е във формата на претърпяна загуба.
Ето, че има разлика в двата вида вреди. Най-съществената разлика е в доказателствената тежест - при претърпяната загуба трябва да докажеш само наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане /деликта/ и вредата. При пропуснатата полза трябва да докажеш нещо повече - сигурното настъпване на тази полза, т.е. че имуществото ти щеше да се увеличи, ако не си беше губил времето да се защитаваш сам в съда.
Когато докажеш, че си платил на адвокат или юрисконсулт, това е достатъчно, за да се приеме, че е настъпила вреда. Когато се защитаваш сам, трябва да докажеш нещо повече - че си щял да спечелиш пари, ако не ти се налагаше да водиш делото сам.
Именно затова не може да претендираш в същото производство заплащане на възнаграждение, когато се защитаваш сам - не си доказал пропуснатата полза. Можеш евентуално да я претендираш в друго производство - не знам дали има такива опити, може да пробваш.
Да приложим принципа на Дирихле и по метода на изключването да приемем, че doondie е прав.
Това би хвърлило в хаос и паника съда и НАП. Как трябва да облагаме този доход? Не е като на свободна професия /адвокат/ очевидно, защото тази професия е нормативно регламентирана и не може да се упражнява от всеки, а само от този, който е вписан като адвокат. Не е като на лице по трудов договор - очевидно не можеш да сключиш такъв със себе си. Същото важи и за възнаграждение от граждански договор.
Изобщо - не се вписва в нито една от категориите за данъчно облагане.
А когато говорим за осигуровки - там става още по-голямо мазало. Не е нито една от хипотезите по чл. 4, ал. 1 и 3 КСО. Явно върху този доход не се плащат осигуровки, само данък общ доход. А ако се защитаваш системно сам и получаваш доход от това, според мен направо си си търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ и като такъв трябва да си водиш счетоводство и да плащаш данък печалба (по ЗКПО), а не по ЗДДФЛ
Всеки знае, че когато не плащаш осигуровки, плащаш по-голям данък, но този по-голям данък по никакъв начин не компенсира липсата на осигуровки. Следователно - Фискът губи, тъй като не се плащат осигуровки, а ако е ангажиран адвокат или юрисконсулт, осигуровки се плащат.
Ето и един фискален аргумент да не се присъждат разноски на този, който сам се защитава - той просто няма да е задължен да плаща осигуровки върху този доход.

Благодаря за пространния отговор, bvoykov!

Ще използвам същия пример, но ще го адаптирам към реална възможна хипотеза. Минаваш с колата през дълбока дупка на пътя и колата се поврежда. Случайно си механик и успяваш да си отремонтираш повредата сам в сервиза си, но ти отнема няколко часа, плюс закупуваш нови части. При това положение можеш ли да съдиш собственика на пътя за разходите по отстраняване на повредата и ако да, за кои разходи - само за частите или и за труда? Аналогично, защо и защитаващ себе си адвокат не може да претендира разноски за адвокат, па макар и в намален размер? Същото се отнася и за всички други лица, които поемат риска сами да се защитават - тяхното време и усилия защо се приема за безплатно? Не казвам, че възнаграждението за самозащитаващо се лице трябва да се равнява на минималните възнаграждения за професионална правна помощ, но не е справедливо самозащитата да е напълно безплатна. Особено при най-масовите дела - срещу глоби от КАТ, е напълно финансово неоправдано да се наема адвокат, особено когато глобата не включва лишаване от право за управление.

Още нещо. В контекста на чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 137, ал. 6 от АПК (аналогични норми), които уреждат назначаването на т.нар. особен представител просто защото страната не е открита, за да получи уведомление, защо съдът може да назначава „особен представител” за сметка на страната, т.е. да го задължи да плати за такъв, но не може да ѝ присъди разноски за това, че сама се е представлявала и е спечелила? Съответно по същия начин да определи възнаграждение спрямо сложността на делото и ангажираността на страната за собствената ѝ защита.

Уважаеми kalahan2008,
Благодаря и на теб за също толкова съдържателния отговор!

Не се бях замислял, че подобно възнаграждение (по-скоро обезщетение) може да се приеме като доход. Това обаче би могло просто да е основание за още по-нисък размер, но не и за отказ да се признае и присъди такова. След като за гореспоменатия особен представител се допуска по-нисък размер:

Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Какъв е проблемът и при лична защита да се процедира по този начин, дори и минималната граница да е 1/3 от размерите по ЗАдв? Очевидно, тук няма как да се вземат предвид възнагражденията за ю.к., тъй като последният е на трудов договор и това му влиза в задълженията, пък и явно разходът, който се присъжда, отива в бюджета на юридическото лице, а не като допълнително възнаграждение за юрисконсулта.

По отношение на пропуснатата полза vs. претърпяната загуба - дори и самозащитаващото се лице да работи, то би могло да изготви защитата си в свободното си време и да не се яви на заседанието, което обикновено е в работно време, така че кой може да оцени нечие свободно време? Съответно ако пък е безработно, дори претенция за времето за ходене по съдебни заседания не може да отправи, понеже не би могло да докаже пропусната полза... от безработица.

Не виждам защо НАП трябва да се притеснява, че ще изпусне някой лев от осигуровки, след като да се представляваш сам пред съд нито може да се възприема като трудова дейност, нито може да се използва с цел (неоснователно) обогатяване, още повече че всеки човек има право на защита и е невинен до доказване на противното (чл. 31, ал. 3 от Конституцията, макар в някои случаи адвокатската защита да е задължителна, но тук не разглеждаме такава хипотеза). Сигурен съм, че този "доход" може да се обложи с плосък данък по същия начин, по който и доход от наем например, така че какъв точно би бил проблемът на НАП?

Давам конкретен пример - обжалвам малка глоба по ЗДвП и няма абсолютно никакъв шанс да наема адвокат, след като услугите му биха означавали 8-кратно завишение на глобата, в случай че изгубя делото. В същото време, при лична защита аз навярно бих пропуснал нещо, което професионалистът не би, което да доведе до загуба на делото, т.е. поемам риск. Ако спечеля обаче, защо времето и усилията ми да са били един вид доброволен труд и ответната страна да не поеме никаква отговорност за неоснователното си обвинение, дори и да не мога да докажа пропусната полза? Несправедливо е.
Друг пример - ако представлявам баща си в съда по пълномощие като негов син, тогава отново времето и усилията ми биха били оценени като благотворителна дейност. Несправедливо е. Отново.

Не съм сигурен дали се разбираме и дали говорим за едно и също нещо.
Пак ще повторя - отговорността за разноски е на деликтна основа. Така казва съдебната практика. Например:

Определение № 534 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 465/2019 г. на ВКС, IV г.о.:
Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е деликтна отговорност за предявяването на неоснователен или недопустим иск, ограничена, защото включва само такси и разноски за производството, страната, срещу която е постановено съдебно решение, носи отговорност за разноските дори и когато е положила дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно производство, поради което отговорността й е и обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.

Всеки деликт изисква да има вреда.
След като разяснихме това обстоятелство /надявам се няма спор за това/, нека да изясним дали има вреда за този, който сам е упражнявал конституционното си право на защита.
Вреда ще има, ако е платил на адвокат. Може и на юрисконсулт - няма пречка работодателят да е физическо лице (арг. § 1, т. 1 ДР на КТ). Платил е - намаляло е имуществото му. Някой трябва да възстанови това намаление /загуба/. Ако не е платил на никого нищо, за да бъде защитаван, в какво се изразява неговата вреда? В нищо. Не е загубил нищо.
Такава вреда може да се търси единствено като пропусната полза, но не и претърпяна загуба. Не си платил на никого - не се е намалил патримониумът ти. Евентуално си пропуснал увеличение на патромониума.
А щом е пропусната полза - тя подлежи на доказване. Няма законова презумпция, че пропуснатата полза е в същия размер като адвокатското възнаграждение. А и не е логично - предполага се, че адвокатът е професионалист и неговият труд заслужава по-голямо заплащане от това на неюрист.
Не може пропуснатата полза да се претендира в същото производство, трябва в отделно (евентуално) производство - защото трябва да се докаже сигурното увеличаване на имуществото, а това е съвсем различен предмет на доказване.
Да се твърди, че който се защитава сам в съда, е претърпял вреда и трябва да му се плати, е същото като да се твърди, че като си готвя вечер сам в кухнята, някой трябва да ми плаща за това като на готвач. Или че като шофирам сам с личния си автомобил, някой трябва да ми плаща като на таксиджия. Или ако си боядисам терасата сам, някой трябва да ми плати за това като на бояджия. Звучи привлекателно, но много нелогично.
Просто вреда тук НЯМА. Щом няма вреда, няма и деликт. Щом няма деликт, няма и обезщетение.
Адвокатската защита е бонус - както е бонус да наемеш майстор да ти боядиса или измаже. Можеш и сам, но няма да е много красиво. Предполага се, че всеки познава законите и може да се защити и сам. Друг е въпросът дали това е така на практика. Наистина съвременното право е достатъчно усложнено (поради усложняване на обществените отношения), така че на практика да се защитаваш сам е доста трудно и сложно, а адвокатската защита от бонус се превръща в необходимост. Но така е и с много други неща - и с майсторите, и с лекарската помощ, и с компютрите, и с какво ли още не.
Гледал съм съдебната практика за предявени неимуществени вреди срещу този, който е дал повод за завеждане на делото - ами съдът отказва да признае такива. Ако системно ти налагат глоби без основание и те тормозят, според мен е логично да искаш неимуществени вреди. Но темата е само за имуществени вреди.

Вреда ще има, ако е платил на адвокат. Може и на юрисконсулт...

А ако платиш на адвокат и то не малка сума и загубиш делото защото той не си е свършил работата, не е обърнал внимание на нещото, с което може да спечелиш?
Наложи ми се да водя дела, като видях колко неграмотни адвокати има свят ми се зави. Трябваше сама да чета и се ограмотявам, да им показвам къде грешат, защото това, което са посочили ще е в моя вреда (давам пример за перемцията, която те не можаха да преценят, че липсва в моя случай заради двата месеца удължаване на мерките за ковида.) Прочетох много пъти определението на съдията, което адвокатът на отсрещната страна не разбра и поиска съдията да му обясни какво е написала. Поне 90 % от адвокатите не струват, даже и цинично си казват, че има дела за печелене, както и други за губене.
Много усилия ми струва да си водя делото сама, ползвах адвокати 'на парче' за да си изясня нещата, които не ми бяха ясни. Правото е написано така, че да се разбира само от прависти, отделно има такива тълкувания, че и адвокатите не ги разбират. Видях страшно много дела (основно срещу банки), които са водени от адвокати само и само да получат своя хонорар. Доказателствата не са в полза на ищците, а на банките, но адвокатите са ги убедили да водят дела за да си вземат хонорара.
Е, как да платиш на адвокат за да те закопае? После да плащаш и на отсрещната страна хонорар и накрая за капак да останеш вечен длъжник?
Когато си водиш сам делото е много по-трудно да се справиш. Трябва да има възмездие, че не си ползвал адвокатска помощ, а сам си се подготвил. Как ще се нарича сумата е без значение, но по смисъл трябва да е възмездие за положения труд, опънатите нерви, изгубеното време. Много време и нерви ми отне, но спечелих. Нямам вече сили да се зарадвам на успеха си.

Всъщност въпросът е много добър. В гражданския процес процесуален представител може да е съпруг, възходящ, низходящ. От никъде не следва,че е забранено между роднини да се уговори заплащане-къде го пише? Какъв е проблема съпругата да плати на съпругът си да я представлява в съда, и ако резултатът от делото е благоприятен, да си поискат разноските? И неюристите-които могат да се процесуални представители по чл. 32 т.2 отделят от времето си, изразходват усилия интелектуален труд, и е въпрос на лична преценка дали ще го правят без заплащане, или за пари-дори и между близки хора.Та-как се мотивира, че ако мъж представлява жена си в съда, че не може да го направи срещу (твърдяно -с подписана разписка... )заплащане, и после да бъде претендирана заплатената сума от другата страна? Ясно-по темата няма никаква практика в съдилищата, приема се, напълно необосновано,че защитатат от лицата по чл 32 т 2 е без заплащане. Което е абсурд-защото в хипотеза-мъжът да е адвокат, и в това си качество представлява жена си-може да иска разноски от другата страна, но ако същия представи пълномощно по чл 32 т 2,без да изтъква,че е адвокат-защо пък да не може да иска разноски?

А да добавим и мълко "екзотика"!

Страна по делото е човек, който е И адвокат, и сам се представлява.
Пита се - кой всъщност е представителя?
1. Физическото лице, със своето ЕГН.
2. ЮЛ "свободна професия- адвокат", със съответния ЕИК.

guest1 написа:Страна по делото е човек, който е И адвокат, и сам се представлява.
Пита се - кой всъщност е представителя?
1. Физическото лице, със своето ЕГН.
2. ЮЛ "свободна професия- адвокат", със съответния ЕИК.

Всички адвокати са "юридически лица", но само според народните поверия, легенди и митове.
От правна гледна точка са си физически лица. Нищо, че имат Булстат (нямат ЕИК) - Булстат имат и другите свободни професии, занаятчиите и чужденците с имоти в България.
И все пак - има вариант адвокатът да се "превърне" и в ЮЛ - ако си учреди еднолично адвокатско дружество (ЕАД) и го упълномощи да го представлява в съда. Малко шизофренично звучи, но е теоретически възможно. Тъй като възможността за учредяване на ЕАД е от скоро, вероятно няма много съдебна практика относно разноските.

tomov2 написа: Което е абсурд-защото в хипотеза-мъжът да е адвокат, и в това си качество представлява жена си-може да иска разноски от другата страна, но ако същия представи пълномощно по чл 32 т 2,без да изтъква,че е адвокат-защо пък да не може да иска разноски?

Не е абсурд. За адвоката - има Закон за адвокатурата и Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Там нормативно е фиксиран минимумът.
За останалите - могат свободно да си претендират разноски на деликтна основа, но в друго производство, в което трябва да доказват размера на разноските.
Иначе ще се получи - процес в процеса. В процеса, който се води за нещо друго, ще се провежда и доказване за размера на вредата /разноските/. Това вече е абсурдно.

kalahan2008 написа::D
Всички адвокати са "юридически лица", но само според народните поверия, легенди и митове.
От правна гледна точка са си физически лица. Нищо, че имат Булстат (нямат ЕИК) - Булстат имат и другите свободни професии, занаятчиите и чужденците с имоти в България.
И все пак - има вариант адвокатът да се "превърне" и в ЮЛ - ако си учреди еднолично адвокатско дружество (ЕАД) и го упълномощи да го представлява в съда. Малко шизофренично звучи, но е теоретически възможно. Тъй като възможността за учредяване на ЕАД е от скоро, вероятно няма много съдебна практика относно разноските.

А сега де - „шах с пешката“!!!
Тук ме хванахте неподготвен - признавам си.

Едно, защото абревиатурата ЕАД винаги съм асоциирал с „Еднолично акционерно дружество“, а не с „Еднолично адвокатско дружество“ ЕАдвД!

Второ - досега знаех, че Регистър Булстат се води и поддържа от Агенцията по вписванията АВ!
А регистрираните субекти използват ЕИК (единен идентификационен код) по БУЛСТАТ .

Колкото до биполярното разстройство (шизофренията е друго) - не съм срещал по-шантаво нещо от

ПРОТОКОЛ
от заседание на едноличния собственик на капитала на „_________________________” ЕООД
Днес, XX.XX.XXXX г., се проведе настоящото заседание на едноличния собственик на капитала на „YYY” ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК .......

Мисля, че на адвокат представляващ сам себе си няма да се присъдят разноски, той не може да е пълномощник на себе си. Макар и много рядко несъзнателни съдии са ми рязали разноските с аргумент, че след като съм управител на дружеството не мога да го представлявам като юрисконсулт.

Аз съм напълно съгласен с написаното от kalahan2008 и така направената от него съпоставка с труда на адвоката, самозащитата и това сам да си наготвиш или сам да се закараш с колата от точка А до точка Б, по тази логика трябва да се претендира възнаграждение и за тези дейности, когато се осъществяват сам. На базата на какво трябва да се претендира това възнаграждение, то да не е някакво състезание или лотария, че победителят да получи награда. На doondie мога да кажа, че ако някой си потроши колата и си я ремонтира сам, разбира се, че може да претендира разходите, които е направил за нови части. Има масови дела, водено от застрахователи по застраховка "Каско" за потрошени автомобили срещу АПИ и общините, като в 95% от случаите исковете се уважават. Има дела за по 100 лв., има дела и за по повече, разбира се, на тези 100 лв. всеки адвокат си иска минималното възнаграждение от 400 лв. Трудът е вече "пропусната полза", която подлежи на несъмнено доказване - т.е. трябва да се докаже, че ако лицето Х не се бе занимавало да ремонтира тази кола, то той е щял да спечели със сигурност Х сума през това време.
Това колко квалифицирани адвокати има няма да го коментирам, както казваше един мой преподавател по физкултура "Тук се явяват състезатели в най-различни категории". Най-добре е, ако някой има нужда от правна помощ, да получи отзиви от близки, познати и хора, които са доволни от услугите на даден адвокат, преди да си изберат някой на "случаен принцип". Изборът на адвокат е като това да си избереш при кой лекар да отидеш. Не е длъжно един адвокат да бъде ангажиран с процесуално представителство, на същия може да му се възложи просто да изготви даден документ, да проучи съдебна практика и т.н., макар че по същински граждански дела в исковото производство това обичайно не е достатъчно. Сигурно съществуват адвокати, които ще водят дело на всяка цена, за да приберат пари. Има и случаи, когато самият клиент заставя адвоката да води дела. Трети случаи са, когато пък клиентът изфабрикува някаква история, примерно за административно нарушение, че не е карал МПС и следователно отказът му да духа на дрегера е неправомерен, в които и самият адвокат искрено вярва, макар и впоследствие да се окаже, че не е истина. Аз, без някога да съм практикувал като адвокат, имам три спечелени дела и нула загубени, в които съм писал де жалба срещу наказателно постановление, де отговор на искова молба, макар че последното беше доста на ръба, но казах на моя човек какви са шансовете, той каза "направи го". В крайна сметка май се зарадвах повече от него като излезе решението . Е, така най-вероятно е много по-лесно, когато не си вадиш хляба от това. Хората следва да знаят, че адвокатът носи отговорност за вредите, които причинява на клиента си и следва дори да има сключна застраховка "професионална отговорност".
За в бъдеще смятам, че следва да се предвиди "възнаграждение" за всеки, който се е защитил сам успешно. Адвокатите трябва да се премахнат, от тях файда явно няма. Ние сме държава, в която всеки себеуважаващ се българин разбира от политика, футбол, коли и право. Който не разбира от право, има достатъчно време да се ограмоти сам. Доказателство за това е и обстоятелството, че и тази тема беше оцвъкана от известния на повечето редовни потребители г-н Жоро Кухолейкин. Понеже всеки горд българин трябва да разбира от право е безсмислено съществуването му като дисциплина, която да се изучава 5 години във факултетите - асболютна и тотално безсмислена загуба на време, другите вземат вишУ за 4 години, някои като Стив Джобс и Бил Гейтс пък въобще не са го взели, а са станали милиардери. Нали и без това от всичките 8 ПУЦ-а излизат само некадърници, а двама мои приятели, единият от които стана прокурор, а другият - съдия, завършили ЮФ на Софийския университет, казват, че същият е много прехвален, демек и от него файда вече няма. Разбирането от право до такава степен се е пропило в нашата култура, че всеки правораздава по интернет и казва кой е виновен и на колко трябва да бъде осъден. От съда също файда явно няма. Прокуратурата не успя да обвини нито Бойко, нито Шиши, а народът отдавна им прочете присъдите и ги осъди. Да върви по дяволите изказването на бащата на т.н. "прокурорски син", който пред съда завил, че когато тълпата влезе в съдебната зала, правото излиза от нея. Един мой колега от университета, който цял живот е карал таксита и бусове, а след като завърши задочно право, реши да се реализира като тираджия, каза, че съдът и прокуратурата не произвеждат стойност, не спомагат за икономиката и дори и проститутките били с по-полезен коефициент на действие, защото хората ходели при тях да се облекчат, докато другите създавали само проблеми и главоболия. Разбира се, той смята, че каращите тирове и таксита са с изключително голям житейски опит и разбират много повече от право от студентите и някои адвокати, не виждам защо трябва да се съмнявам в преценката му, на пръв поглед изглежда да е така. Смятам, че за да се стане адвокат или магистрат, предвид премахването на юридическото образование, следва всеки, дори и със средно образование, да може да се реализира като такъв. Дори и майка ми на 70 и косур години, която няма нищо общо с правото, но разбира повече от семейно и наследствено от някои адвокати, най-малкото щото може да смята наследствените дялове много по-точно и правилно, според мен би се реализирала успешно. Само със съдебните изпълнители и нотариусите не знам какво следва да се случи, то почти вече не остана сделка, за която да не се минава през нотариус и к'во толкова правят - бият едни печати само, а някои вадят и констативки на килограм, без въобще да им хрумне как от 2007 до 2012 г са изтекли 10 години.
Та така... всеки си мисли, че разбира от право, защото законите са написани на български книжовен език и защото може да чете. Един беше тръгнал да се прави на интересен, вместо да си плати 35 лв. глоба за превишена скорост с отстъпката, както правя аз - глупакът, нашият решил да обжалва и накрая трябва от 35 лв. да плаща 150, щото решил чак до административния съд да стигне, а полицията поискала да им бъде присъдено така блянуваното от не малка част от писалите в тази тема възнаграждение. Евала, такива хора са пример за подражание. Аз на един умник в една тема в раздела "Наказателно право" 5 пъти му обяснявах, как няма нищо незаконно, че са му ходили на изземване у тях и са намерили марихуана, но той не бил виновен, смята, че всичко е брутално незаконно, чак го пишело и в постановлението за привличане като обвиняем, и аз съм глупакът в тоя случай. В крайна сметка сигурно някъде са го споразумели на глобичка и се е прибрал у тях пак да пафка.

mariana19621 написа:А ако платиш на адвокат и то не малка сума и загубиш делото защото той не си е свършил работата, не е обърнал внимание на нещото, с което може да спечелиш?

Предполагам, че адвокатът дължи обезщетение, което неговата professional indemnity insurance ще покрие. Поне това намеква bvoykov:

bvoykov написа:Хората следва да знаят, че адвокатът носи отговорност за вредите, които причинява на клиента си и следва дори да има сключна застраховка "професионална отговорност".

Само че аз не съм чул все още адвокат да е признал, че е сгрешил, и да е поел отговорност. А и "пропуск" от негова страна не би минал в съда като причина за последствията, които са настъпили (пропуснати ползи, финансови щети) - човешко е да се греши; който не работи, той не греши; случва се; репутацията му ще пострада, което би трябвало да е достатъчно "обезщетение". Убеден съм, че съдът ще измисли как да оправдае адвоката и да отхвърли иск заради некомпетентност. При това положение какъв е смисълът от наемането на адвокат, като делото аз и сам мога да си го загубя, още повече че в България няма no win, no fee услуги?

bvoykov написа:Аз съм напълно съгласен с написаното от kalahan2008 и така направената от него съпоставка с труда на адвоката, самозащитата и това сам да си наготвиш или сам да се закараш с колата от точка А до точка Б, по тази логика трябва да се претендира възнаграждение и за тези дейности, когато се осъществяват сам.

Не мога да се съглася с примерите за готвенето сам и прочие ежедневни дейности. В случая самозащитаването е предизвикано от увреден частен интерес в следствие на незаконосъобразен административен акт, обвинение, увреждане (примерно счупен крайник след подхлъзване върху непочистена заледена улица) и т.н. По вашата логика, когато едно лице наеме адвокат, то му плаща единствено за знанията, времето и усилията (за запознаване с делото, писане на жалба, процесуално представителство), но не и за да спести собственото си време, усилия и нерви (да проучва материята, да пише жалби, да се представлява в съдебната зала). В този контекст, какъв е смисълът от явяването в с.з., ако единствено разходите за адвокат ще се признаят на спечелилата страна? Аналогично, когато страната се защитава сама, тя не само инвестира време и усилия, но и вероятността да загуби е по-голяма поради липсата на юридическо образование. Ако спечели обаче, времето и усилията ѝ ще са били залудо. Логика?

Ако всякакви дела можеха да минат със самостоятелна защита, тогава действително нямаше да има нужда от адвокати. Реалността обаче е различна. За кокошкарски дела (за малки глоби на КАТ например) наемането на адвокат просто не е икономически оправдано, колкото и убеден в правотата си да е човек. Понякога дела биват печелени по причини, които дори не са посочени в жалбите (а в следствие на служебните проверки, които съдът извършва). Съответно пък биват губени, колкото и много на брой (клиширани) доводи да използва адвокатът. Или просто има противоречива съдебна практика, в който случай просто играеш ези-тура. Само наивник обаче би си помислил, че разбира от всичко. Чувството за справедливост и личното мнение са едно, професионалната компетентност - друго. Има дела, при които адвокатът е просто задължителен, при това с над 5 г. опит, именно заради сложността на материята. За корпоративни отношения с огромен интерес няма какво да говорим. Не в това е въпросът обаче, особено когато съществува и възможността за намаляване на възнаграждението за адвокат поради прекомерност - тогава губиш пари, дори когато си спечелил делото, защото адвокатът не го грее, че съдът е сметнал хонорара за прекомерен. Пък за частично основателни жалби/искове какво да кажем - обжалваш НП с две глоби, наел си адвокат, отменят ти само едната глоба и чао-чао, половин адвокатски хонорар; искаш 5000 лв. обезщетение за пропадане в шахта, наемаш адвокат, съдът решава, че 2500 лв. ти стигат —> чао-чао, половин хонорар, нищо че са ти счупени кокалите!?

bvoykov написа:На базата на какво трябва да се претендира това възнаграждение, то да не е някакво състезание или лотария, че победителят да получи награда.

На базата на същото, за което се плаща на адвокат - за време и усилия - /минус/ професионалната компонента + /плюс/ повишения риск от неблагоприятен изход. Не е нормално за оспорване на заповед за уволнение да се плаща най-малко минимална работна заплата. Сякаш му е малко на уволнения, че е останал без работа, ами дай да го натоварим и с една минимална заплата, ако дръзне да обжалва и изгуби. Кое е справедливото в случая?

kalahan2008 написа:Иначе ще се получи - процес в процеса. В процеса, който се води за нещо друго, ще се провежда и доказване за размера на вредата /разноските/. Това вече е абсурдно.

Не се ли "доказват" разноските - както по вид, така и по размер - така или иначе според представеното в списъка? Съдът не е длъжен да присъди разноски, ако не са доказани като направени чрез съответните платежни документи (или само с договор за правна защита, ако плащането е извършено в брой). Разбирам идеята обаче - да се завежда отделно дело, в което да се доказват пропуснати ползи, ако приемем, че в случая се касае за това. Ако лицето е безработно, какви пропуснати ползи може да докаже тогава? А и да работеше, как би доказало колко работно време, а оттам и пропуснати ползи, му е коствала самозащитата? 5 часа, 25 часа? Ако съдът приеме повечето за използване на свободното време, тогава пак ли нищо не може да се докаже? Нещо определено куца тук.

Никой не коментира въпроса ми за особения представител - ако страната по собствено желание не се е явила, обикновено няма проблем, но ако не е била открита, съдът ѝ назначава особен представител за нейна сметка. Тоест законодателят предпоставя нуждата от представителство, когато не е налице доброволен (т.е. информиран) отказ. В такъв случай защо защитаването сам не се приравнява на особено представителство и да се овъзмездява като такова, било то и в редуциран размер спрямо великата професионална помощ?

Искай си обезщетение за вреди за изгубеното време, което си изгубил да уреждаш собствените си работи. Ще бъде, предполагам, първопроходчески челен опит (ако някой друг не се е сетил да се пробва вече), ама най-вероятно - неуспешен опит. Разноските, които си спестил, не ти се дължат. Също както ако работодателят ми плаща разноските за път до някъде си с автобуса, пък аз вървя пеш, не ми се дължи цената на билета, задето съм си търкала обувките - те и не струват еднакво билетът и изтъркването на обувките ми, както и от примера на Калахан моето готвене и това на истински готвач чисто като качество не струват еднакво, освен другите съображения да не ми се плаща като на готвач, когато си готвя за мене си, а не за цял народ. Или ако катаджиите ме спрат, държат ме петнайсет-двайсет минути да ме проверяват и накрая не ме глобят (риъл стори), не ми дължат обезщетение за времето, което са ме държали. Поне не съм пробвала да си искам и те не са ми предлагали. Се ла ви, не всичко си струва да се хабим да го смятаме до стотинка. Тя Лили Иванова сигурно ей за такива случаи пее, че не всичко е пари, приятелю.

P.S.

kalahan_2008 написа:Въпросът е малко забавен и много напомня на онзи габровски виц, при който синът се похвалил на баща си, че спестил 1 лв., защото гонил тролея, вместо да се качи, а баща му го нахокал защо не гонил такси, за да спести повече.

Сега го виждам това, понеже първо пиша, а после евентуално чета през ред. И аз се сетих за същия виц, но тъй като натрясках доста лиготия вече, реших да не го споменавам и него в цялата боза. На сериозно - плюс 1 към първия ти пост.

P.P.S.

doondie написа:Не мога да се съглася с примерите за готвенето сам и прочие ежедневни дейности.

Има наистина една разлика - готвенето и прочиете ежедневни дейности така или иначе се налага да ги вършиш и при нормално, законосъобразно развитие на нещата, докато дело водиш и печелиш, защото някой друг незаконосъобразно те е настъпил. Другото обаче са прилики и те са точно тези, които са изброени от Калахан. Колкото до разликата, за нея казах аз - не всичко е пари, приятелю. Има една граница, под която не си струва да се питаме дали е вреда и как се оценява. Или да го кажем така - в живота има едно умерено общо количество незаконосъобразност, ядове, губене на време, усилия и прочие, което неизбежно понасяме като част от живота и което не може да се счете за истинска вреда.

Вярно, че обществото от известно време насам върви към обезщетения за всичко - както едно време се смеехме, като четяхме в "Паралели", че в Америка някой паднал в магазина и поискал обезщетение, щото плочките им били гладки, даже не мокри, но тръгнахме натам и ние. И все пак до крайност не сме стигнали нито ние, нито, мисля, те.

doondie написа:Не се ли "доказват" разноските - както по вид, така и по размер - така или иначе според представеното в списъка? Съдът не е длъжен да присъди разноски, ако не са доказани като направени чрез съответните платежни документи (или само с договор за правна защита, ако плащането е извършено в брой). Разбирам идеята обаче - да се завежда отделно дело, в което да се доказват пропуснати ползи, ако приемем, че в случая се касае за това. Ако лицето е безработно, какви пропуснати ползи може да докаже тогава? А и да работеше, как би доказало колко работно време, а оттам и пропуснати ползи, му е коствала самозащитата? 5 часа, 25 часа? Ако съдът приеме повечето за използване на свободното време, тогава пак ли нищо не може да се докаже? Нещо определено куца тук.

Въртим-сучим-краставицата има 90% вода.
Присъждането на разноски в същото производство, в което са направени, е с цел процесуална икономия - да се спести воденето на излишни дела. Както беше точно по ЗАНН преди законодателната промяна от 23.12.2021 г., която предвиди присъждане на разноските в същото производство. Преди се водеха дела по ЗОДОВ със сигурен изход за спечелилата страна, което беше напълно безсмислено.
Доказването на пропуснати ползи е друга бира. Много по-трудно е. А дали бил безработен и т.н.-зависи от конкретния случай. Въпрос на доказване. Общо взето-много трудно. Но на теб ти се иска да е лесно. Бизнес някакъв да въртим. Не става така.

doondie написа:още повече че в България няма no win, no fee услуги?

Това не е вярно, резултативния хонорар е уреден в чл. 36, ал. 4 от ЗА, просто много колеги не обичат да работят на него по ред причини, една от които е тоталната недомислица, че при резултативен хонорар и спечелено дело разноските за адвокат всъщност са за сметка на спечелилата страна, което е тотален нонсенс.

advokatdg написа:Това не е вярно, резултативния хонорар е уреден в чл. 36, ал. 4 от ЗА, просто много колеги не обичат да работят на него по ред причини, една от които е тоталната недомислица, че при резултативен хонорар и спечелено дело разноските за адвокат всъщност са за сметка на спечелилата страна, което е тотален нонсенс.

Нонсенс са тези разсъждения!
Прилича ми на разбивките във фишовете за заплати - „осигуровки за сметка на работодателя“ и „осигуровки за сметка на работника/служителя“! Все едно работникът си ги носи тези пари от вкъщи!
Всъщност - има само „Общо разходи за работодателя“.

Явно не се разбираме, ще обясня с примери.

Спор с материален интерес 1,000 лева.
В „класическия вариант“ клиентът си плаща 400лв на адвокат и 50лв ДТ, за което си прилагат списък с разноски по чл. 80 ГПК и при добро развитие на делото клиентът очаква да стигнат до него 1450 лв, нали? Супер.

Във варианта с резултативния хонорар страните се договарят за 50% (примерно) от материалния интерес съгласно чл. 36, ал. 4 ЗА. Адвокатът работи, клиентът плаща 50лв ДТ и представят списък с разноски в който пише единствено ДТ и резултативен хонорар 50%.
Да, но тези 50% не са платени, ако не са платени - не могат да бъдат оправдани по чл. 78 ГПК, съответно ответника осъден да ги плати. В крайна сметка до клиента стигат 1050 лв. от които 500 остават за адвоката и клиента хем спечелил, хем покрил разноските за защита. Тъпо е.