Поставеният въпрос всъщност не е никак лесен и предизвиква много спорове в съдебната практика.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълкувателно дело № 4/2019 г. на ВКС, ОСГТК:
Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
Съгласно Решение № 225 от 26.03.2013 г. по търговско дело № 145/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о.:
плащането на помесечно дължимо възнаграждение /периодично задължение/ за определен период /периоди/ от съществуването на облигационното правоотношение не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди от същото, предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение, съответно не съставлява основание за прекъсване погасителната давност за същите, на основание чл.116, б. „а”, вр. с чл.111, б. „в” от ЗЗД.
По мое мнение само по себе си плащането на някои вноски не представлява признание на целия дълг, а само на платените вноски.
Що се отнася до въпроса от кой момент започва да тече давността има налице висящо тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС по въпроса:
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?
Моето лично мнение е, че давноста започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг.