forum.lex.bg

Здравейте, озовах се в следната ситуация. Баща ми почина преди близо две години, бях наясно, че го търсят ЧСИ-та и се отказах още тогава от наследство .
Превъртаме малко лентата до преди няколко дни и се озовавам без никакво предизвестие със запорирани две сметки от ЧСИ и искане за запор върху трудовото ми възнаграждение. Още същия ден щом разбрах отидох до въпросното ЧСИ с копие и оригинал от отказа за наследство, за да попълня искане за вдигане на запорите (изключително нагло държание на работещите в офиса на въпросното ЧСИ, но не това е тема на въпроса ми). Там доста упорито се опитаха да ме накарат да подпиша документ, който по техни думи е уведомление за запорите без да ми позволят да го прочета, при което аз отказах. Бях заплашен че ще ме запишат , като отказал да приема въпросния документ(който така и не ми позволиха да прочета какъв е ) и си подадох само молбата за вдигане на запорите придружена с отказа ми от наследство. Цялата ситуация беше доста неприятна и съмнителна , което ме накара да се обърна своевременно към адвокат и същият ден отново посетихме заедно с адвоката офиса на ЧСИ-то. При което се оказа, че доста предвидливо са забравили (не съм си поискал по техни думи) да ми дадат входящ номер на молбата ми.
В момента изчаквам да разбера дали ми е уважена молбата, като въпросната сума ми е събрана в двоен размер (от двете ми сметки) и са ми оставили сметката по която получавам заплата на 0.
Въпросът ми е :
-1 когато(ако) ми бъде уважена молбата за вдигане на запорите , в какъв срок трябва да ми се върнат сумите по сметките
-2 всичките тези банкови такси, които са ми наложили свързани с обработването на исканията на ЧСИ и такси за преводи в порядъка на приблизително 60лв. Ще ми бъдат ли върнати и от кого (знам, че не голяма сумата, но ми е изключително неприятно да ми взимат пари за които съм се трудил)
-3 законно ли е да ми взимат всичките пари по сметката по която получавам заплата, никой не го интересува дали мога да си плащам текущите разходи за ток/телефон/заеми/храна и т.н.

Знам, че можеше да питам адвоката за всичко това, но темата ми е много чужда и към момента бях афектиран и в шок от реалността с българските ЧСИ-та.
Благодаря ви предварително и ако знаете за някакви подводни камъни , от които трябва да се пазя ще съм благодарен да споделите.

Не ставате автоматично наследник на баща си с неговата смърт. По закон първо трябва да приемете наследството - изрично или конклудентно (мълчаливо). Другата опция е да се откажете от наследството, което сте и сторил.
По закон ЧСИ първо трябва да Ви покани да приемете наследството и да Ви определи срок за това (в закона липсва конкретен фиксиран срок за приемане на наследството и затова този срок се определя от съда или от съдебния изпълнител). Ако в срока за приемане на наследството не го приемете, се счита, че все едно сте се отказал (неприетото наследство се приравнява на отказа от наследство). Това е добре известно на ЧСИ и затова те не дават срок на длъжниците да приемат наследството - защото малцина ще го приемат. Отделен е въпросът доколко служителите от кантората са наясно с тази особеност на Закона за наследството, в много случаи се касае за студенти или правно неподготвени юристи.
След като сте удостоверил, че сте се отказал от наследството, значи Вие не сте длъжник и всички действия срещу Вас са незаконосъобразни. Трябва да Ви вдигнат всички запори и да Ви върнат всички суми. Няма срок за връщане на сумите, но от момента на Вашата молба до ЧСИ (която има функцията на покана за плащане) във Ваша полза се начислява законна лихва (в размер на около 13% в момента), която евентуално можете да претендирате от ЧСИ. Обикновено връщат сумите до седмица-две, но зависи от самия ЧСИ.
Относно банковите такси - можете да ги претендирате от ЧСИ, тъй като това са вреди, които сте понесъл поради незаконосъобразното изпълнение срещу Вас. Ако не ги плати доброволно, може да го съдите. Ако Ви се занимава за такива дребни суми.
Относно запорираните суми - има несеквестируем минимум, който зависи от размера на заплатата Ви, но е не по-малко от МРЗ (в момента тя е 780 лв.).

Благодаря за отговора.
Намерих частта с поканата за приемане на наследство в *закона за наследството* чл 51. Това адвокатът не ми го съобщи, предполагам няма как да знае всяка буква на закона.
Интересува ме за това че са ми взели цялата сума по сметката, по която получавам заплата и не са ми оставили минимума, който споменахте - банката ли носи в случая вина. Има ли смисъл да се разправям с тях, докато тепърва чакам да ми се уважи молбата от ЧСИ и после незнайно какъв период да ми се възстановят сумите .
Благодаря отново за отделеното време!

Знае си адвоката, знае си. Често адвокатите пропускат да дадат информация на килентите си не защото не знаят, а защото информацията която трябва да предоставят, в тяхната глава - всеки я има и всеки я знае, затова често не коментират "по-елементарните" неща. На мен лично... постоянно ми се случва. Боря се, ама не мога да се преборя с този недостатък.

Иначе това ЧСИ отвсякъде е действало неправомерно, доколкото фактите са такива, каквито ги описвате. Всичко ще бъде наред щом имате адвокат. Доверете му се.

metodiev359 написа: Интересува ме за това че са ми взели цялата сума по сметката, по която получавам заплата и не са ми оставили минимума, който споменахте - банката ли носи в случая вина.

Зависи дали сумите са само от последната заплата или и от предходните. ЧСИ няма как да знае какъв е произходът на средствата по банковата сметка, тъй като това е банкова тайна.

чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

kalahan2008 написа:Зависи дали сумите са само от последната заплата или и от предходните. ЧСИ няма как да знае какъв е произходът на средствата по банковата сметка, тъй като това е банкова тайна.
чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

Абсолютно вярно.

Затова - ЧСИ трябна да "тръгне" от източника на доходите (работодателя) и да действа стъпаловидно. А не - за сравнително малка сума да блокира всички средства на длъжника.

kalahan2008 написа:
metodiev359 написа: Интересува ме за това че са ми взели цялата сума по сметката, по която получавам заплата и не са ми оставили минимума, който споменахте - банката ли носи в случая вина.

Зависи дали сумите са само от последната заплата или и от предходните. ЧСИ няма как да знае какъв е произходът на средствата по банковата сметка, тъй като това е банкова тайна.

как да се тълкува тук термина "банкова тайна", че е тайна за самата банка и тя не знае ли? банката прекрасно знае, че средствата са от заплата. възможно е даже авторът на темата да е теглил заем от банката и да е посочил, че получава заплата по сметка в нея, т.е. банката писмено е уведомена. дори да допуснем, че банката не знае, потърпевшият може да я уведоми с входящ номер и да изиска незабавно освобождаване на несквестируемия доход по чл.446 от ГПК.

и да, банката също носи вина и също дължи наказателни лихви. по закон тя трябва да уважи запора до размера на несеквестируемия доход. превишаването на запора е незаконосъобразно.

guest1 написа:Затова - ЧСИ трябна да "тръгне" от източника на доходите (работодателя) и да действа стъпаловидно. А не - за сравнително малка сума да блокира всички средства на длъжника.

абсолютно невярно! ЧСИ има право да запорира всички активи на длъжника, без никакви "стъпаловидности". но при прекомерен запор е длъжен незабавно да вдигне запорите върху превишението. например ако длъжникът дължи 1000 лв. (с разноските), а ЧСИ е запорирал в три сметки по 1000 лв. във всяка, то си избира една от тях, а снема запорите върху другите две.

bozyo написа:как да се тълкува тук термина "банкова тайна", че е тайна за самата банка и тя не знае ли? банката прекрасно знае, че средствата са от заплата.

Не я въпросът само за произхода на средствата - от заплата - пита се също "От КОЯ заплага?"
Ако заплатите за април, май и юни съла по 1000 лева и парите стоят в сметката - те вече НЕ СА несеквестируеми. От заплатата за юли - която се превежда сега - могат да сезахорират само 220 рева. Горницата от минималната работна заплата 780 лева до1000 лева

bozyo написа:абсолютно невярно! ЧСИ има право да запорира всички активи на длъжника, без никакви "стъпаловидности". но при прекомерен запор е длъжен незабавно да вдигне запорите върху превишението. например ако длъжникът дължи 1000 лв. (с разноските), а ЧСИ е запорирал в три сметки по 1000 лв. във всяка, то си избира една от тях, а снема запорите върху другите две.

Може има право, но няма логика.
Прави се споразумение, че с 2-3-4 удръжки от заплатата - ще се удовлетвори иска. И сметките не се пипат.

Защо ще запорира и трите сметки- с общо 3000 лев вътре - при положение, че търси само 1000?

След като сте прочел член 51 от Закона за наследството, надявам се, че сте стигнали и до чл. 56...

dimist написа:След като сте прочел член 51 от Закона за наследството, надявам се, че сте стигнали и до чл. 56...

Първо- добре е да цитирате мнение или поне да гагнете участник, за да се знае - на кого говорите.

Второ - въпросния член...

Чл. 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, МОГАТ ДА ИСКАТ да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

Две пожелания, едно след друго.
Могат да искат, водата а да не поискат.
Но даже да искат - може да си останат с искането.

Иначе - има още време.

bozyo написа:как да се тълкува тук термина "банкова тайна", че е тайна за самата банка и тя не знае ли?

Не, че е тайна за ЧСИ произходът на средствата по банковата сметка на длъжника, както и техният авоар.

ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Чл. 62. (2) Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.
..........
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Освен на БНБ и за целите и при условията на чл. 56 банката може да дава сведения по ал. 2 за отделни клиенти само:
1. с тяхно съгласие;
2. по решение на съда, взето по реда на ал. 6 и 7;
3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело,
4. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) в случаите по ал. 12 при банка в производство по несъстоятелност или
5. (нова - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) при образувано международно арбитражно дело, по което Република България е страна.
(6) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на:
1. (доп. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление или в случаите по чл. 31 от Закона за Европейската заповед за разследване;
2. министъра на финансите или упълномощено от него лице - в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато:
а) се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и че тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверяваното лице;
в) (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане;
4. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните и дирекции;
5. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или упълномощени от него длъжностни лица, когато с акт на орган на агенцията е установено, че:
а) ръководството на проверяваната организация или лице осуетява извършването на контролна дейност от органите на агенцията;
б) в проверяваната организация или лице не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверяваната организация или лице;
6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директора на Агенция "Митници" и директорите на териториалните дирекции в Агенция "Митници", когато:
а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако водената отчетност е непълна или недостоверна;
б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверявания от митническите органи обект;
7. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) директорите на Главна дирекция "Национална полиция" и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи - за целите на разкриването и/или разследването на престъпления;
7а. (нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) директора на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи за целите на член 7, параграф 3а, алинея 1, буква "б" от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, въз основа на писмено искане на генералния директор на ОЛАФ или определено от него лице, когато е строго необходимо за целите на разследването на ОЛАФ;
8. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" - когато това е необходимо за защита на националната сигурност;
9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице - в случаите по чл. 143е, ал. 6, чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
10. (нова - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 26.04.2016 г.) Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на синдика на банка в производство по несъстоятелност, в случаите по чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност и по отношение на третите лица, когато срещу тях е предявен отменителен иск;
11. (нова - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 26.04.2016 г.) синдика на банка в производство по несъстоятелност - относно длъжници на банката, чиито кредити са в просрочие;
12. (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Съдебните изпълнители не са сред изрично изброените лица, които имат достъп до банковата тайна на длъжника.

dimist написа:След като сте прочел член 51 от Закона за наследството, надявам се, че сте стигнали и до чл. 56...

Чл. 56 ЗА касае само кредиторите на наследника за негови лични задължения, които не са получени в наследство. На практика рядко се използва, защото тази норма цели попълване на наследствената маса, а обикновено при отказ от наследство има само задължения, но не и имуществени права в наследството.

guest1 написа:Не я въпросът само за произхода на средствата - от заплата - пита се също "От КОЯ заплага?"

да вземете да се научите да четете ли??? човекът пише "сметката, по която получаваМ заплата" (сегашно време, продължаващо действие), а не пише "получаваХ" (минало свършено, отдавна завършило). това очеизвадно води до ежемесечни плащания и поне едно от тях е последно, отпреди по-малко от месец. съответно не може сметката да се занули, а трябва да остане на несквестируемия минимум. може да се запорират "излишъците" от предходни заплати, но това е извън темата.

guest1 написа:Може има право, но няма логика.
Прави се споразумение, че с 2-3-4 удръжки от заплатата - ще се удовлетвори иска. И сметките не се пипат.

Защо ще запорира и трите сметки- с общо 3000 лев вътре - при положение, че търси само 1000?

има логика - прочетете съобщението на kalahan2008 и ще разберете, че ЧСИ не знае колко пари има по сметките. праща N запора и запорира не повече от N пъти сумата. след това получава потвърждение за запорирани X, Y и Z, и трябва да го ограничи до 1000. примерно във всяка намира едва по 350, общо 1050: пише на двете да не запорират повече от вече запорираните 350, пише на третата да освободи излишъка над 300. ако не го направи (уви, ежедневие), то е виновен за прекомерните запори.

споразумението и погасителния план идват след обезпечителните мерки, а не ги предхождат.

kalahan2008 написа:Не, че е тайна за ЧСИ произходът на средствата по банковата сметка на длъжника, както и техният авоар.

не се спори, че ЧСИ не знае. но банката също има задължения и тя ги е нарушила. за банката не е тайна произхода на средствата и тя е длъжна да уважи запора само до размера на несеквестируемия минимум, по същия начин, по който не уважава запора в неговата цялост при недостатъчни средства по сметката. позицията "аз само изпълнявам нарежданията на ЧСИ" е несъстоятелна и незаконосъобразна. банката е виновна за прекаленото усърдие и за бездействието по установяване произхода на средствата.

kalahan2008 написа:
ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Чл. 62.

Съдебните изпълнители не са сред изрично изброените лица, които имат достъп до банковата тайна на длъжника.

има ли остра нужда от чаршаф? не беше ли достатъчно позоваването на нормата и уточнението, че ЧСИ не са изброени в нея? IVRA NOVIT CVRIA

bozyo написа:
guest1 написа:Не я въпросът само за произхода на средствата - от заплата - пита се също "От КОЯ заплага?"

да вземете да се научите да четете ли??? човекът пише "сметката, по която получаваМ заплата" (сегашно време, продължаващо действие), а не пише "получаваХ" (минало свършено, отдавна завършило). това очеизвадно води до ежемесечни плащания и поне едно от тях е последно, отпреди по-малко от месец. съответно не може сметката да се занули, а трябва да остане на несквестируемия минимум. може да се запорират "излишъците" от предходни заплати, но това е извън темата..

Не разбрах какна е разликата, между моето и вашето мнения?

Малко развитие по случая, вчера посетих пак офиса на ЧСИ-то, тъй-като подадох молбата за вдигане на запорите на 7ми ( казаха ми да очаквам отговор до 10 дена ) и вчера на 17 поисках да разбера как се развиват нещата. Беше ми обяснено, че всъщност става въпрос за работни, а не календарни дни и все още нямали становище (в което мога да видя логика и приема ). Но последваха едни обяснения, че когато съм ходил на седми, те били всъщност в отпуска и можело да се наложи да чакам още - някакъв неопределен период .
Обадих се веднага на адвоката, защото имам притеснения с това бавене и той ми каза, че ако не си спазят дадения 10дневен срок ще се съдим.
В светлината на тези събития има ли някакви срокове, които ЧСИ-то иска да пропусна с това бавене или са просто крайно незаинтересовани да връщат пари.
И ви благодаря за търпението и информацията, която споделяте. Наистина ми носи някакво успокоение да знам как седят нещата.

metodiev359 написа: В светлината на тези събития има ли някакви срокове, които ЧСИ-то иска да пропусна с това бавене или са просто крайно незаинтересовани да връщат пари.

И защо питате нас, а не адвоката си?
Принципно има 14-дневен срок за обжалване на действията на ЧСИ, но щом имате адвокат, нека той да Ви обясни.

kalahan2008 написа:
metodiev359 написа: В светлината на тези събития има ли някакви срокове, които ЧСИ-то иска да пропусна с това бавене или са просто крайно незаинтересовани да връщат пари. bloxd io

И защо питате нас, а не адвоката си?
Принципно има 14-дневен срок за обжалване на действията на ЧСИ, но щом имате адвокат, нека той да Ви обясни.

Точно така, ако имате адвокат, защо ще дойдете тук, за да зададете този въпрос, вместо да попитате адвоката си директно?

forum.lex.bg

запор при отказ от наследство

запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство

Re: запор при отказ от наследство