forum.lex.bg

Ще се радвам юристи да споделят мнение по следния казус.
Завел съм Дело1 и Дело2, за ( както си мислех тогава) две отделни части на едно и също вземане. Оказа се, че понеже се касае за Павлов иск, презумпцията за това, че за всяка част от вземането, трябва отделен Павлов иск, не важала. Достатъчно било да имам едно решение, дори за част от вземането, то било важело за всички вземания които имам към ответника, в патримонума на когото искам да върна имота, предмет на Павловия иск. Съдийката на първото дело ми се кара, защо съм завел две дела...Ама аз това не го знаех....
Макар, че Дело1 е заведено по-напред от Дело2, Дело2 завърши с влязло в сила Определение ( за недопускане до Касация) на ВКС.
В момента отв. страна обжалва с Въззивна жалба първоинстанционното решение по Дело1 с основни мотиви, че Дело2, като заведено по-късно, трябвало да бъде прекратено и да се разгледа Въззивната им жалба. Да, но Дело2, както написах вече е с влязло в сила Определение на ВКС....
Въпросът ми е ......
Въззивната жалба срещу Първоинстанционното Решение е :
1.Неоснователна
2.Недопустима, тъй като вече по спора е налице Сила на присъдено нещо.

Питайте адвоката си по тези въпроси, тъй като само той разполага с документите и може да даде вярна преценка.
Без документи нито може, нито е редно да се обсъждат конкретни казуси тук.

Е то няма адвокат, кого да пита? Много хора решават сами да си водят делата, някой имат успех при чисти казуси, но все някога идва процедура и почва чуденето. В зала обикновено съдиите подпомагат доколкото могат, но случаят е извън залата. Иначе човекът е решил да върне на няколко пъти веща в патримониума, всеки път по една част, защото вероятно искът му към длъжника е бил така. Това е груба грешка, а след нея е последвала и друга процесуална - оставено е двете дела да се движат успоредно, вместо да се иска присъединяване, което всеки адвокат би направил. Това щеше да доведе до същия резултат, но за много по-малко време.

Не е важно дали в отговора ще пише, че жалбата е недопустима, неоснователна или и двете или въобще няма да има отговор. Важно е какво има по делото и върху него трябва да се основе отговора, а за това трябва да се четат делата и да се даде ясна задача на адвоката - да оправи доколкото е възможно кашата и да се приключи с разглежданото дело.
За да стане това е важно да се знае, че дело №2 не е завършило с Определение на ВКС, свършило е с влязло в сила решение. Това решение къде е? Представено ли е като доказателство по другото дело и ако е представено, как и кога е сторено, като влязло в сила, с печат на съда отзад или на по-ранен етап? Правено ли е искане и съдът приел ли е вече решеното дело като доказателство(запознал се е служебно)? Ако решеното дело не е в доказателствата или там не е влязлото в сила решение, с отговора трябва да се направят съответните искания, защото иначе делото ще се влачи поне 3 години в СГС и ВКС.

Ако по същия спор има вече влязло в сила решение, макар и по по-късно заведен иск, това дело трябва изобщо да се прекрати, а решението - да се обезсили.
Ако влязат в сила и двете - отмяна.
Не мисля, че само по себе си наличието на влязло в сила решение по същия спор се отразява на допустимостта или основателността само на въззивната жалба. Цялото дело заминава, решението е недопустимо, не жалбата. Но обезсилването може да стане само по повод жалбата, иначе - отмяна (303 ГПК).

Благодаря portokal,
1. Точно адвокат, комуто платих 8000 лева хононар навремето разцепи делото на две ( "забравяйки" да
приложи копие на ИМ към Заповедното производство по чл.410 от ГПК, което аз бях завел сам, "не знаел,че трябва", като аз съм склонен да вярвам на това, че не знаел ( красноречиво за компетентността му), тъй като после загуби делото на първа инстанция и сам си го спечелих на втора). А впоследствие реши, че му е по-изгодно да води две дела вместо едно, за да вземе по-голям хонорар ( не двоен, но по-голям)...
2. По Вашата логика, то и Дело2 ( по-късно заведено, но влязло в сила), може да бъде обезсилено, нищо, че има СПН...?! Тогава аргументът, че все пак по-рано заведеното Дело1 трябва да продължи ( не че имма съмнения, че ще го загубя) е много силен и необорим...Излиза че СПН няма никакво значение, ако Решението по Дело2 бъде отменено по чл.303 ГПК като по-късно заведено...

ivanov_p написа:Е то няма адвокат, кого да пита? Много хора решават сами да си водят делата, някой имат успех при чисти казуси, но все някога идва процедура и почва чуденето. В зала обикновено съдиите подпомагат доколкото могат, но случаят е извън залата. Иначе човекът е решил да върне на няколко пъти веща в патримониума, всеки път по една част, защото вероятно искът му към длъжника е бил така. Това е груба грешка, а след нея е последвала и друга процесуална - оставено е двете дела да се движат успоредно, вместо да се иска присъединяване, което всеки адвокат би направил. Това щеше да доведе до същия резултат, но за много по-малко време.

Не е важно дали в отговора ще пише, че жалбата е недопустима, неоснователна или и двете или въобще няма да има отговор. Важно е какво има по делото и върху него трябва да се основе отговора, а за това трябва да се четат делата и да се даде ясна задача на адвоката - да оправи доколкото е възможно кашата и да се приключи с разглежданото дело.
За да стане това е важно да се знае, че дело №2 не е завършило с Определение на ВКС, свършило е с влязло в сила решение. Това решение къде е? Представено ли е като доказателство по другото дело и ако е представено, как и кога е сторено, като влязло в сила, с печат на съда отзад или на по-ранен етап? Правено ли е искане и съдът приел ли е вече решеното дело като доказателство(запознал се е служебно)? Ако решеното дело не е в доказателствата или там не е влязлото в сила решение, с отговора трябва да се направят съответните искания, защото иначе делото ще се влачи поне 3 години в СГС и ВКС.

Благодаря Ви за отговора.
1. Самият ми адвокат нарочно не поиска да съедини делата ( оправдавайки го пред мен, че така ако загубим едното, че имаме още един шанс- да спечелим второто- не говоря за Павловия иск, а за предните дела- за дължимостта на сумата), но според мен го направи за да получи повече хонорар, като води двете дела ( не двоен, но по-голям). В резултат-загуби и двете дела на първа инстанция и ми пращаше с Нотариална Покана текст на Въззивна Жалба, копираща ИМ да му отговоря дали искам да ме представлява и на 2-ра инстанция. Ако ВЖ копира ИМ на загубено дело, шансът да загубя и на втора инстанция бе огромен. Наех адв. Ирина Константинова ( Бог да я прости момичето, беше 1980 набор едва..) за едното дело, а другото си го оставих за резерв. Тя също ми загуби делото на 2-ра инстанция и го спечелих едва на ВКС, с написана от мен самия КЖ ( платих само за приподписването на познат адвокат, който се занимава само с наказателни дела и няма понятие от тази сфера). Основната причина да загубя на 2-рата инстанция бе един прост факт- че няма как да се остави в сила един Предв.договор по чл.19 ЗЗД, за имот, който вече отдавана е продаден и не е собственост на продавача ( ответника). Тя докарая ме убеждаваше, че това нямало никакво значение и сме щели да спечелим на други основания. Е, загубихме..Спечелих си сам на ВКС и другото дело в САС, изтъквайки този прост факт най-вече. В светлината на гореизложеното, не съм сигурен, че ако имах адвокат с морала на първия ми адвокат ( ще го посоча само с инциали- първо име започващо със Сто- и завършващо на- ян и фамилия започваща със Слав- и завършваща на -чев), щеше да съедини делата ( за което аз признавам си нямах идея, че трябваше да се направи).
2.Решението по Дело2 е приложено от другата страна с Въззивната Жалба, а невлязло в сила първоинстанционно Решение по Дело2 е прилагано от тях в производството, без съдът да им обърне внимание ( което би могло да бъде морално оправдание, че те са си де факто имотни измамници, измамили много хора и спрямо тях законаът не следва да се прилага в цялата му точност, но другата причина може да бъде и нивота на съдебната ни система), а сега с ВЖ, цялото Дело2 е изискано, на което аз отговорих в Отговора, че нямам против-тъкмо ще се докаже че има СПН.

Каквото е могло да се направи по сегашното дело е направено, необходимите доказателства са към делото, а останалото е работа на съда. Вие може да приложите заверен препис от определението на ВКС към отговора, с общи приказки: "решението е правилно, да се остави в сила, ВЖ е недопустима и неоснователна", така или иначе съдиите не им обръщат особено внимание, четат решението и гледат доказателствата. Аз в цялост вярвам на съда, обикновено си вършат работата, а и да не я свършат няма какво да се направи, те съдят.