forum.lex.bg

Колеги, необходимо ми е ТР No 45/1.04.1960 година на ОСГК на ВС, но не го откривам в Лакорда.
Моля, ако някой има текста на решението, да ми съдейства и да ми го изпрати.
Благодаря!

Заповядайте и успех:


ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 45 ОТ 01.04.1960 Г., ОСГК НА ВС


Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Република България по граждански дела 1953-1991, стр. 146, пор. № 47

РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 33 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НЕ СЕ ПРИЛАГАТ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО В СЪСОБСТВЕН ПАРЦЕЛ СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО СГРАДИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА РАЗЛИЧНИ СОБСТВЕНИЦИ, И ВСЕКИ ОТ ТЯХ ЖЕЛАЕ ДА ПРОДАДЕ СОБСТВЕНАТА СИ СГРАДА ЗАЕДНО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ МЯСТОТО.
Чл. 33 ЗС

Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата е сезирал Върховния съд, ОСГК, да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: намират ли приложение разпоредбите на чл. 33 от Закона за собствеността (ЗС) в случаите, при които в съсобствен парцел съществуват отделно самостоятелни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки отделен собственик желае да продаде своята сграда със съответните идеални части от общото място.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе взе предвид:
Съгласно чл. 33 ЗС собственикът на идеална част от недвижим имот може да продаде същата на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите собственици да купят тази част при същите условия, и като декларира писмено, че никой от тях не е приел това предложение. Идеята на текста е да се предпочетат като купувачи другите съсобственици, за да се постигне ликвидирането на съсобствеността в интерес на тези съсобственици.
В случаите, когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл. 33 ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от съсобствениците желае да продаде своята сграда заедно със съответната идеална част от мястото. В тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите - отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. При отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на използването им. Тя не определя правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл. 33 ЗС. Положението е аналогично с положението, което съществува при етажната собственост. Мястото при етажната собственост е обща част и не може да бъде предмет на делба. То следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от тая собственост на различни собственици. Продавачите на отделните апартаменти при етажната собственост не са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на чл. 33 ЗС и да предлагат най-напред на собствениците на други апартаменти да закупят продавания апартамент.