НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА и неудобни парични задължения :)
Публикувано на: 27 Юни 2020, 21:57Здравейте, обръщам се към Вас, с надеждата да получа съвет по отношение на казус, който се породи вследствие на пандемията и обявеното извънредно положение:
За всички ситуацията беше предизвикателство и продължава да е, но за съжаление не са изключения и случаите, в които длъжниците желаят да се освободят от задълженията, които са поели. Такъв е и моят случай:
По силата на сключен договор за наем, /нотариално заверен и вписан в Служба вписвания/, съм наемодател на магазин в гр.Варна като физическо лице.
Наемателите от своя страна са Дружество по ЗЗД.
На 13 март със Заповед на Кмета на Община Варна търговските обекти в града са затворени с изкл. на аптеки, дрогерии, бензиностанции и т.н.
На 14 март Заповедта е изменена и съобразена с тази на Министър Ананиев, като затворени остават пазари, тържища, молове.
Проведох разговори с наемателите си, като достигнахме до устна уговорка наемът да бъде намален на половина. Същите настояха, че предоговарянето следва да е в писмена форма, за което аз не съм възразявал, но бях възпрепятстван тъй като не бях в града. На 04.04.2020г. ДЗЗД-то-наемател ми е изпратило по Телепоща писмо-уведомление,с което забележете -вместо да поискат спиране на изпълнението, едностранно прекратяват договора, позовавайки се на непреодолима сила по 306 ТЗ и форс мажор ; Известяват ме, че предявяват претенции към депозита си и че ще ми заплатят наема за 8 дни до напускането си на 08.04.2020г. и че ме канят в срок от 3 работни дни да си получа владението.
Писмото след 3 дни се е върнало до подателите.
на 22.04.2020г., наемателите ми изпратиха смс, от който всъщност разбрах, че са напуснали обекта на 08.04.2020г..
Прибирайки се във Варна, установих, че друг търговски обект също нает от ДЗЗД-то намиращ се само на 350м. от моя, работи с пълна пара;че за него форс мажор не е на лице, още по-малко непреодолима сила, което ме разстрои. За това реших, че ще потърся правата си.
Моят имот е опразнен, а държането ще ми бъде предадено в понеделник 27.06.2020г.
В чл.306, ал.1 ТЗ гласи: "Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила."
Договорът за наем не съдържа клаузи за форс мажорни обстоятелства,стопанска непоносимост или непреодолима сила.
В него е предвидено, че плащанията на наемните вноски се извършват по банков път между 25-то и 30-то число на месеца, предхождащ този за който наемът се дължи. На 09.03.2020г., е преведена по банков път наемната вноска за март месец. А сумата представляваща наем за 8 дни от април месец, е преведена на 05.06.2020.
В договора е предвидено още,че наемателят има право да прекрати предсрочно същия с месец предизвестие, като в този случай ще дължи неустойка в размер на 3 месечни наема. Също така има и клауза, в която гласи, че при забавено плащане на наемната вноска повече от 10 работни дни, договорът ще е счита за прекратен, като всички права на Наемодателя се запазват.
Предвидена е и лихва за забава на плащането, на ден 2% от сумата, но не повече от 30% .
Договорът също така има силата на документ по 417, ал.3. ГПК
Тук започват и въпросите:
1. Срещу кой следва да се заведе искът - гражданското дружество или срещу неограничено отговорните съдружници.
2. С изявление няма проблем да се прекрати договор за наем - спазена е писмената форма и по принцип ГД може да се позове на непреодолима сила, но в случая може ли да се окаже обратното, че такава по отношение на тях не е на лице?
3. На лице ли е забава на длъжника?
4. Ако подам заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по 417, ал.3 ГПК, мога ли освен неустойката в размер на 3 месечния наем, да претендирам и остатъка от 22 дни наем за месец април поради липса на валидно отправено предизвестие ?
Следва да се отбележи, че макар и ситуацията с COVID-19 да може да бъде определена като форсмажор, съществува законова разпоредба, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с финансови средства за изпълнение на задължението, НЕ го освобождава безусловно от отговорност.
Не може да се позове на непреодолима сила този, който има парично задължение. Това е така , понеже неплащането не може да се обоснове с невъзможност. Парите не се свършват по силата на правилото, че "родът не погива", а паричните задължения са родови задължения...
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ОТГОВОРИТЕ!
За всички ситуацията беше предизвикателство и продължава да е, но за съжаление не са изключения и случаите, в които длъжниците желаят да се освободят от задълженията, които са поели. Такъв е и моят случай:
По силата на сключен договор за наем, /нотариално заверен и вписан в Служба вписвания/, съм наемодател на магазин в гр.Варна като физическо лице.
Наемателите от своя страна са Дружество по ЗЗД.
На 13 март със Заповед на Кмета на Община Варна търговските обекти в града са затворени с изкл. на аптеки, дрогерии, бензиностанции и т.н.
На 14 март Заповедта е изменена и съобразена с тази на Министър Ананиев, като затворени остават пазари, тържища, молове.
Проведох разговори с наемателите си, като достигнахме до устна уговорка наемът да бъде намален на половина. Същите настояха, че предоговарянето следва да е в писмена форма, за което аз не съм възразявал, но бях възпрепятстван тъй като не бях в града. На 04.04.2020г. ДЗЗД-то-наемател ми е изпратило по Телепоща писмо-уведомление,с което забележете -вместо да поискат спиране на изпълнението, едностранно прекратяват договора, позовавайки се на непреодолима сила по 306 ТЗ и форс мажор ; Известяват ме, че предявяват претенции към депозита си и че ще ми заплатят наема за 8 дни до напускането си на 08.04.2020г. и че ме канят в срок от 3 работни дни да си получа владението.
Писмото след 3 дни се е върнало до подателите.
на 22.04.2020г., наемателите ми изпратиха смс, от който всъщност разбрах, че са напуснали обекта на 08.04.2020г..
Прибирайки се във Варна, установих, че друг търговски обект също нает от ДЗЗД-то намиращ се само на 350м. от моя, работи с пълна пара;че за него форс мажор не е на лице, още по-малко непреодолима сила, което ме разстрои. За това реших, че ще потърся правата си.
Моят имот е опразнен, а държането ще ми бъде предадено в понеделник 27.06.2020г.
В чл.306, ал.1 ТЗ гласи: "Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила."
Договорът за наем не съдържа клаузи за форс мажорни обстоятелства,стопанска непоносимост или непреодолима сила.
В него е предвидено, че плащанията на наемните вноски се извършват по банков път между 25-то и 30-то число на месеца, предхождащ този за който наемът се дължи. На 09.03.2020г., е преведена по банков път наемната вноска за март месец. А сумата представляваща наем за 8 дни от април месец, е преведена на 05.06.2020.
В договора е предвидено още,че наемателят има право да прекрати предсрочно същия с месец предизвестие, като в този случай ще дължи неустойка в размер на 3 месечни наема. Също така има и клауза, в която гласи, че при забавено плащане на наемната вноска повече от 10 работни дни, договорът ще е счита за прекратен, като всички права на Наемодателя се запазват.
Предвидена е и лихва за забава на плащането, на ден 2% от сумата, но не повече от 30% .
Договорът също така има силата на документ по 417, ал.3. ГПК
Тук започват и въпросите:
1. Срещу кой следва да се заведе искът - гражданското дружество или срещу неограничено отговорните съдружници.
2. С изявление няма проблем да се прекрати договор за наем - спазена е писмената форма и по принцип ГД може да се позове на непреодолима сила, но в случая може ли да се окаже обратното, че такава по отношение на тях не е на лице?
3. На лице ли е забава на длъжника?
4. Ако подам заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по 417, ал.3 ГПК, мога ли освен неустойката в размер на 3 месечния наем, да претендирам и остатъка от 22 дни наем за месец април поради липса на валидно отправено предизвестие ?
Следва да се отбележи, че макар и ситуацията с COVID-19 да може да бъде определена като форсмажор, съществува законова разпоредба, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с финансови средства за изпълнение на задължението, НЕ го освобождава безусловно от отговорност.
Не може да се позове на непреодолима сила този, който има парично задължение. Това е така , понеже неплащането не може да се обоснове с невъзможност. Парите не се свършват по силата на правилото, че "родът не погива", а паричните задължения са родови задължения...
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ОТГОВОРИТЕ!
