forum.lex.bg

Здравейте! Считате ли, че неприлагането на закон, поради "липса на изградена техническа база" е основание за търсене на отговорност на държавата (администрацията).
Случаят е следния: текст от ЗАКОНА за предучилищното и училищното образование Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., изм. и доп., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г. ) към момента е неприложим. Имам официално заведена кореспонденция от 2018 година , в която Министерство на образованието ме информират, че трябва да изчакам 2019 година, когато детето ми, бидейки вече 5 клас ще може да бъде обучавано в предвидената в чл.113 (1) от Закона дистанционна форма.
/чл. 113. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от V до ХІІ включително за:
1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма;
2. ученици със специални образователни потребности;
3. ученици с изявени дарби;
4. ученици, които поради семейни причини пребивават трайно на
територията на друга държава и не могат да посещават училище на
нейната територия./
Трайно със семейството ми живеем извън страната. Също така държим дъщеря ми да получи българско образование. Две години след първоначалната ми кореспонденция с МО , в която те недвусмислено се позоваха на чл113 от Закона и на това че единствена пречка през 2018 година дъщеря ми да премине в дистанционна форма е това, че законовия текст предвижда че тази форма на обучение се отнася за ученици от и над 5ти клас, а тя тогава беше 4ти клас. Сега, когато и предстои да бъде в 6ти , се оказва че те "нямат техническа база" и не предлагат практически дистанционното обучение, предвидено в Закона.
Считате ли , че имам основание да търся отговорност на държавата (неприлагане на закон). Благодаря за вниманието, насоките и идеите! Бъдете здрави!

Здравейте! Считате ли, че неприлагането на закон, поради "липса на изградена техническа база" е основание за търсене на отговорност на държавата (администрацията).

Защо не? Може да пробвате! И аз се учудвам защо се приема закон, при положение, че наистина не е изградена техническа база.

Без заяждане, чисто хипотетично:
Имам заведение за обществено хранене към което НЯМАМ открито дворно място където пушачите да излизат да пушат. Може ли поради липса на техническа база да пренебрегна закона и клиентите да пушат вътре?

Също закона равен ли е за всички, или е равен само за заведения но не и за училища?

Здравейте,
Разсъжденията-аналогията Ви са в грешна посока.
В училищния казус по-горе, се говори за липса на техническа възможност от една от страните по въведеното изискване, като това в случая е учебното заведение – образователната система.
Страната, за която се отнася възможността за дистанционно обучение е изправната страна, но не може да го осъществи поради неизправната такава – училището. Докато във Вашия случай, законово изискване е Вие да осигурите мястото за пушене, а ако нямате такова, просто в заведението Ви няма да се пуши. Ще повторя, горния и вашият казуси не са идентични!

Благодаря за вниманието, желая здраве и светли празници на всички!
Бих искала да акцентирам, че не ми е самоцел търсене на отговорност на държавата, както и обезщетение за вреди. Търся начин, по който някой с компетентност да застави МОН да прилага закон.
Може би са били възпрепятствани да осигурят финансово "техническата база". За мен не представлява интерес как са разпределени бюджетните им средства. (Разбира се няма да протестирам, ако се надникне и там но моето първостепенно искане е да започне да се прилага този закон..).
Понеже сме проявили интерес как се осъществява дистанционното обучение както в други държави, така и в българските училища в чужбина (за съжаление нашите училища в чужбина не са оторизирани от МОН да обучават нашите деца по всички предмети, предвидени в учебния им план, но предлагат дистанционно обучение) твърдя, че съвсем не е необходимо във всички училища да се внедрават техники, да се купуват програмни продукти, да се обучава всичкия учителски персонал. Касае се наистина за изграждането на един виртуален клас, а платформата по която биха могли да обучават не е значителна инвестиция....
Моля за идеи , как да сработи този текст.
Благодаря!