forum.lex.bg

Р Е Ш Е Н И Е № 5132

21.12.2013г., гр. Пловдив


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноемрви две хиляди и тринадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ



при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2407 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Предмет на делото са обективно съединени искове при условията на евентуалност по чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 ЗУЕС.

Ищецът Г.Н.Н. чрез а.. М.Г. иска от съда да отмени като незаконосъобразни решенията взети на общото събрание на ЕС, находяща се в гр. П., б.. Д. № ... от ...г. както следва:

1.чипа за входната врата ще важи и за асансьорите, но ще трябва да се актуализира в новата система срещу 2 лв/чип;

2. месечна такса за хигиена, ремонт, поддръжка и ел.енергия на блока и асансьора се запазва на 4 лв. на чип за ползващите асансьора, а за неползващите е 2 лв.;

3.от 28-30 число на месеца се изтегля информация за дължимите суми по чипове и апартаменти и се обявява;

4.касиерите събират и отчитат такси до 6 число на месеца;

5. на неиздължилите се ще се изключва системата на асасьорите, повторно включване 3 лева/чип;

6.Таксата за управление на ЕС остава на 1.50 лв./апартамент.

Твърди, че тези решения са взети при нарушаване реда за свикване на общото събрание, без обявен предварителен дневен ред, при липса на кворум, без обявяване протокола за взетите решения.

Евентуално, ако съдът приеме, че се касае не до решения на ОС на ЕС, а до решения на у. на ЕС иска отмяната на същите, тъй като у. не е компетентен да взема такива решения, а самият у. не е законосъобразно избран. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът ЕС чрез законния си представител Д. Т. Т. с пълномощник а. С.А. оспорва исковете. Твърди, че решенията са взети от собствениците на 80 апартамента от общо 128 апартамента в ЕС, което е станало чрез минаване по всеки апартамент в сградата, за да може собствениците да гласуват като съгласни. Това било наложено от обстоятелството, че се касае до 15 етажен блок, при което никой не бил възразявал да се оформят проекто-решения и впоследствие същите да бъдат утвърдени индивидуално от всеки етажен собственик. Иска оставяне в сила на решенията на ОС на ЕС. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал по отделно и в съвкупност, като взе предвид страните и на основание чл.12 ГПК намира следното.

От фактологична страна съдът констатира следното.

От една страна, в тежест на ответника е да установи, първо спазването на реда за свикване на Общото събрание на ЕС и предложения дневен ред, второ, да установи, че е проведено Общо събрание, с изясняване кои от правоимащите присъстват и кои не т.е как е представена ЕС като % изражение, трето, да установи, какви решения са взети на Общото събрание, с какво мнозинство отново като % изражение, кой е бил, против, за и въздържал се, поставяне на съобщение за изготвянето на протокола от проведеното Общо събрание и взетите решения.

В случай на установяване на горните обстоятелства съдът следва да прецени на база на заявеното от ищеца основание /съдът е обвързан от това основание/ има ли допуснато нарушение на процедурните правила, респ. нарушен ли е материалния закон / вкл. Правилника за вътрешния ред на ЕС ако има такъв/ и да постанови своето решение.

В настоящия случай ответникът не успява последователно и несъмнено да установи в пълнота горните обстоятелства, а именно, че е спазен реда за свикване на Общото събрание на ЕС, респ., че е предложен отнапред дневен ред, че е проведено Общо събрание, с изясняване кои от правоимащите присъстват и кои не, как е било проведено гласуването.

Причината затова е установения житейски механизъм за вземане на решенията в многолюдния 15-етажен блок на бул. Д. №..., гр. П. за който с. етажния собственици и с. Т. С., Н. С. и В. Б..

От друга страна, ответникът доказва, че оспорваните решения на ОС от ...г. са приети от 75 апартамента за което представя списък с имената на собствениците на апартаментите от л.36 до л. 38, които са дали съгласието си за процесните решения. До приключването съдебното дирене ответникът представя и 24 броя декларации на собствениците на 92 апартамента в ЕС, които също изрично са съгласни с решенията взети от Общото събрание - л.63-85 по делото.

В тази връзка формализирането на настоящата инстанция относно неспазването на процедурните правила на ЗУЕС би довело до незачитане волята на собствениците на 92 апартамента в блок с 128 жилища. Нещо повече, да се приеме противното би означавало живущите в жилищния блок да бъдат затормозени повече от обичайното с оглед изискванията на ЗУЕС за свикване на общото събрание и провеждането му. В случая следва да се отдаде предпочитание на интереса на общността и на мнозинството, което по делото е безспорно установено. Другояче казано, настоящата инстанция намира за недопустимо несъгласието на един етажен собственик да блокира волята на мнозинството още повече, че по делото се установиха и обективни обстоятелства, които водят до затруднение собствениците да бъдат събрани в един и същ момент, на едно и също място за вземането на решения, които касаят необходими и неотложни разходи.

В тази връзка съгласно чл.17, ал.3 ЗУЕС необходимото мнозинство за вземане на решения, които касаят разходи във връзка с поддържане на общите части, респ. такива по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10, буква „а” ЗУЕС в размер на повече от 50%, т.е необходимо е абсолютно мнозинство. В случая както се установи по делото мнозинството дори е квалифицирано, много над изискуемото от закона.

Следователно, от юридическа страна, няма пречка да се приеме, че нарушените процедурни правила се санират с обратна сила, тъй като решението на Общото събрание е от категориите на т.нар. многостранни сделки, при което съдържанието на волеизявленията са еднопосочни към постигането на определена правна цел. Част от съдържанието на тези волеизявление включва и съгласие на етажните собственици относно неспазването на установения в ЗУЕС ред за свикване на Общо събрание и провеждането му. В противен случай същите не била подписали декларациите и списъците, които са им поднасяни от врата на врата. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 12-17 ЗУЕС гарантират предпоставките за законосъобразно формиране и обективизиране волята на етажните собственици. Последното настоящата инстанция констатира несъмнено, поради което и не намира основание неспазването на процедурните правила да е довело до опорочаване процеса на волеобразуване на етажните собтвеници.

Горното в никакъв случай не означава, че се неглижират законодателните постановки на ЗУЕС, но същите са дадени общо и в прерогатив на съда е за всеки конкретен случай /ad hoc/ да прецени чии интереси са накърнени и до колко това накърняване е резултат от неспазването на процедурата.

Ето защо предпочитание следва да се отдаде на волята на мнозинството и нейните интереси, която е формирана в съответствие с изискванията на закона и която макар и да не е закрепена по надлежния ред следва да породи целените правни последици.

Поради горните съображения искът се явява неоснователен и недоказан поради което и на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС съдът намира, че атакуваните решения на Общото събрание на ЕС следва да бъдат оставени в сила.

Съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск, до колкото по делото се установи, че процесните решения са взети от ОС на ЕС.

На основание чл.78 ГПК с оглед изхода на спора по делото ответникът има право на разноски в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решенията взети на общото събрание на ЕС, находяща се в гр. П., б.. Д. № ... от дата ...г. както следва:

1.чипа за входната врата ще важи и за асансьорите, но ще трябва да се актуализира в новата система срещу 2 лв/чип;

2. месечна такса за хигиена, ремонт, поддръжка и ел.енергия на блока и асансьора се запазва на 4 лв. на чип за ползващите асансьора, а за неползващите е 2 лв.;

3.от 28-30 число на месеца се изтегля информация за дължимите суми по чипове и апартаменти и се обявява;

4.касиерите събират и отчитат такси до 6 число на месеца;

5. на неиздължилите се ще се изключва системата на асасьорите, повторно включване 3 лева/чип;

6.Таксата за управление на ЕС остава на 1.50 лв./апартамент.

ОСЪЖДА Г.Н.Н., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ЕС на б.. Д. № ..., гр. П. чрез у. Д. Т. Т. сумата от 350 / триста и петдесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ

В горепосочения жилищен блок взимането на “решения”, касаещи управлението на етажната собственост и разходването на значителни парични средства, става по неясен, тоталитарен механизъм, очевидно нямащ нищо общо със законовите разпоредби на ЗУЕС, тъй като общо събрание НИКОГА /поне в обозримото минало, а и до днешна дата/ не е провеждано, съответно взимането на “решения”, е привилегия на самоназначили се “домсъвет” и “домоуправител”.

В началото на Февруари 2013 депозирах в Районен съд Пловдив искова молба за отмяна на поредния /от края на 2012/ незаконосъобразен акт на управителя, представен на живущите като “решение на домсъвета”

В случая става въпрос за граждански спор, относно упражняването от моя страна на законово регламентираното от Българското законодателство право да искам отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, по смисъла на чл.40 ЗУЕС, както и отмяна на незаконосъобразен акт на управителния съвет /управителя, по смисъла на чл.43 ЗУЕС. Като такъв, спорът попада в приложното поле на ЕКПЧ, с чиято практика и тълкувания българските съдилища би трябвало да се съобразяват.

В хода на открито съдебно заседание, на базата на служебно изисканите от съда документи, както и от разпита на призованите по делото свидетели се доказа по безспорен начин, че във връзка с оспорваното от мен “решение на домсъвета”, НЕ Е било предварително обявено, редовно свикано и проведено Общо събрание на собствениците, респективно тези решения НЕ СА взети по законоустановения в ЗУЕС ред и порядък. Този факт не се отрича от районния съд, в чието Решение № 5132 от 21.12.2013г. четем: “В настоящия случай ответникът не успява последователно и несъмнено да установи в пълнота горните обстоятелства, а именно, че е спазен реда за свикване на Общото събрание на ЕС, респ., че е предложен отнапред дневен ред, че е проведено Общо събрание, с изясняване кои от правоимащите присъстват и кои не, как е било проведено гласуването.”

От друга страна съдът навежда “доводи”, че “....формализирането на съдебната инстанция относно неспазването на процедурните правила на ЗУЕС, би довело до незачитане волята на собствениците на 92 апартамента в блок с 128 жилища и че да се приеме противното би означавало живущите в жилищния блок да бъдат затормозени повече от обичайното, с оглед изискванията на ЗУЕС за свикване на общото събрание и провеждането му”.

Съдът също твърди, че “...следвало да се отдаде предпочитание на интереса на общността и на мнозинството, .......както и че законодателните постановки на ЗУЕС били дадени общо, поради което съдът не намирал основание неспазването на процедурните правила да е довело до опорочаване процеса на волеобразуване???!!”

Спорът, дали законовите изисквания на ЗУЕС са целесъобразни и дали затормозяват или не собствениците в режим на ЕС, на практика е не само абсурден, но и напълно иррелевантен, тъй като горепосоченото гражданско дело НЕ Е обществено обсъждане по тази тема, а Исковата ми молба касае единствено законосъобразността на оспорваното “решение” на домсъвета.

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взетите от НЕГО решения. ЗУЕС е безкомпромисно ясен по отношение на процедурите за свикване и провеждане на ОС, както и правомощията на същото. Дори тези процедури да изглеждат прекалено формални и тромави, в крайна сметка чрез тях се цели гарантиране ПРАВОТО на всеки етажен собственик да узнае предварително деня, датата, часът и мястото за провеждане на ОС, да бъде информиран предварително за дневния ред, за да се подготви, да му бъде дадена възможност ясно и открито да изрази мнението си по всички поставени за обсъждане въпроси, да аргументира становището си, да направи предложения, да гласува за или против в открито събрание, да се запознае с приетите решения, да бъде уведомен надлежно за изготвения протокол, отразяващ проведеното събрание, да му бъде дадена възможност да се запознае с него и да го оспори, ако е необходимо, в предвидения законов срок. Нещо повече. Решенията на ОС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. От тази гледна точка решенията на ОС не са многостранна сделка / Решение 39 ВКС от 19.02.2013 гр.дело 657 /2012 година/. Те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми / Решение 39 ВКС от 19.02.2013 гр.дело 657 /2012; Решение 149 ВКС от 16. 07. 2013 г. гр. д. № 264 от 2012; Решение 67 ВКС от 23.02.2012 г. гр.д. № 852; Решение 295 ВКС от 11.10.2012 гр. дело N 212/2012; Решение № 654/01.10.2009г. ВКС по гр.д.№ 1506 2008г/ Такава е и константната практика на районните и окръжни съдилища.

Повече от очевидна е несъстоятелността на волните интерпретации на първоинстанционния съд относно “интересите на общността и мнозинството” и “волята на мнозинството”. От значение, според ЗУЕС, е САМО И ЕДИНСТВЕНО волята на участниците в регламентирано ОС, които при наличие на кворум могат да изразят тази воля по легитимен, пораждащ правни последици начин, дори това да са един или двама души /в хипотезата на падащ кворум, например/. За какъв интерес на общността става въпрос? Именно тоталното пренебрегване и незачитане интересите на собствениците в режим на ЕС от страна на домоуправителя/на когото се заплаща затова/, респективно незачитането на императивните законови разпоредби, регламентиращи реда и условията за свикване и провеждане на ОС, на практика е лишило собствениците и обитателите на ЕС от правото им да упражнят волята си по начин, пораждащ правни последици. От друга страна доброволното съучастие на част от собствениците, които с поведението си са насърчавали “домсъвета”, разписвайки се безкритично върху хвърчащи листове хартия по врати, пейки и коридори, също е допринесло за опорочаването на волята им. Вземането на решения от ОС безусловно е свързано по същество с поемане на конкретни задължения, с пораждане на определени правни последици за етажните собственици, затова същите подлежат на съдебен контрол от гледна точка на тяхната законосъобразност.

При наличието на допуснати и доказани в съдебно заседание абсолютни, съществени процесуални нарушения от УС по съобщаване, свикване и провеждане на общото събрание, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че взетите решения СА незаконосъобразни, районният съдия – Веселин Атнасов е бил ДЛЪЖЕН да приложи буквата на закона, такъв какъвто е, и да отмени оспорваното “решение”. Вместо това, с Решение № 5132 от 21.12.2013г, позовавайки се на логически несъстоятелни, неистинни “аргументи” Пловдивският районен съд е постановил абсолютно неправилно, брутално необосновано решение, недопустимо за една правова държава с претенции за цивилизованост.

Както е казал народът "Майка плаче". Честито на прецаканите!

жалиш и ....

Здравейте,
По дефиниция РБ е правова държава. Както колегата е посочил имате право на жалба. Този форум не може да бъде отдушник на Вашите възприятия, само поради това, че сте недоволен от някакъв, подлежащ на обжалване, съдебен акт. "Гнили ябълки" е медиен термин, който не сте обосновали по никакъв начин с направеното от Вас изявление. Разберете едно нещо - понякога човек допуска и непраднамерени грешки, имате право на жалба и ако не сте доволен следва да го упражните. Признавам, действително има много меко казано компромисни личности в съдебната система, но въпроса не се решава по този начин - чрез използване на безброй прилагателни за обосноваване на твърдяната незаконосъобразност на акта и обозначаването на всички с един термин " гнили ябълки", а чрез активни действия на предполагаемото гражданско общество за осигуряване върховенството на закона, но не чрез връщането на талиона, а чрез действия разпознаваеми и приложими за една една държава, членка на ЕС.
Нищо лично!

Надявах се на такъв отговор. Напълно споделям мнението Ви, lawchoice. Който не е готов да извърви пътя докрай, тоест да упражни правата си, изчерпвайки изцяло вътрешноправните средства за защита, не заслужава съжаление, а още по-малко - помощ.

Чрез Районен съд Пловдив
ХІV гр.с. по гр.д. № 2407/13г.
(делото се разглежда от Х състав)

ДО ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
срещу Решение № 5132/21.12.13г. на ПРС, Хгр.с. по гр.д. № 2407/13г. по описа на ПРС, ХІV гр.с.
от ………………………………………
от гр. Пловдив, бул. Дунав № 2, ап. ……………
представляван от адв. Мария Гунчева – процесуален представител,
гр. Пловдив, ул. Петко Каравелов № 26, ет. 3, офис 18


УВАЖАЕМИ ОКРЪЖНИ СЪДИИ,


В законоустановения за това срок обжалваме Решение № 5132/21.12.13г. на ПРС по гр.д. № 2407/13г. по описа на ХІV гр.с., разгледано и решено от Х гр.с., което считаме за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Съображенията ни са следните:
Същината на спора между страните се състои в това дали взетото решение, предмет на оспорване с исковата молба от 15.12.12г., което несъмнено е от категорията на тези, които се вземат от Общото събрание на Етажната собственост, е прието по законоустановения начин на редовно свикано и проведено общо събрание на етажните собственици.
По делото се установи, че свикване на общо събрание не е имало, а подписите алонжирани под решението са събрани по домовете на собствениците, допълнително. Установи се, че практически не се е осъществило събрание, не е имало кворум, а решението е взето именно по този, на практика неприсъствен начин, като не се доказа решенията да се взимат така и това да е установено с поне едно редовно проведено общо събрание, на което собствениците да са се съгласили, че именно по този начин ще се вземат решенията занапред.
В решение 5132 от 21.12.2012 на районен съд Пловдив от една страна съдът признава, че ответникът не е успял последователно и несъмнено да установи в пълнота следните обстоятелства, а именно, че е спазен редът за свикване на общото събрание на ЕС, респ, че е предложен отнапред дневен ред, че е проведено общо събрание, с изясняване кои от правоимащите присъстват и кои не, как е било проведено гласуването и т.н, тоест доказателствата по делото доказват по безспорен начин, че т. нар. “домсъвет” умишлено е пренебрегнал ВСИЧКИ законови разпоредби на ЗУЕС, регламентиращи процедурните правила при провеждане на оспорваното общо събрание на ЕС.
От друга страна съдът навежда доводи, че формализирането на съдебната инстанция относно неспазването на процедурните правила на ЗУЕС, би довело до незачитане волята на собствениците на 92 апартамента в блок с 128 жилища и че да се приеме противното би означавало живущите в жилищния блок да бъдат затормозени повече от обичайното, с оглед изискванията на ЗУЕС за свикване на общото събрание и провеждането му. Съдът също приема, че е следвало да се отдаде предпочитание на интереса на общността и на мнозинството, тъй като общото събрание било от категориите на т. нар. многостранни сделки, поради което нарушените процедурни правила се санирали с обратна сила, както и че законодателните постановки на ЗУЕС били дадени общо, поради което съдът не намирал основание неспазването на процедурните правила да е довело до опорочаване процеса на волеобразуване.
Константната съдебна практика, включително и на ВКС по аналогични случаи обаче, показва нещо съвсем различно.
На първо място спорът дали законовите изисквания на ЗУЕС са целесъобразни и дали затормозяват или не собствениците в режим на ЕС на практика е ирелевантен, тъй като общественото обсъждане по тази тема отдавна е приключило с приемането на Закона за управление на етажната собственост.
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взетите от него решения. ЗУЕС е безкомпромисно ясен по отношение на процедурите за свикване и провеждане на ОС, както и правомощията на същото. Дори тези процедури да изглеждат прекалено формални и тромави, в крайна сметка чрез тях се цели гарантиране ПРАВОТО на всеки етажен собственик да узнае предварително деня, датата, часът и мястото за провеждане на ОС, да бъде информиран предварително за дневния ред, за да се подготви, да му бъде дадена възможност ясно и открито да изрази мнението си по всички поставени за обсъждане въпроси, да аргументира становището си, да направи предложения, да гласува за или против в открито събрание, да се запознае с приетите решения, да бъде уведомен надлежно за изготвения протокол, отразяващ проведеното събрание, да му бъде дадена възможност да се запознае с него и да го оспори, ако е необходимо, в предвидения законов срок. Нещо повече. Решенията на ОС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. От тази гледна точка решенията на ОС не са многостранна сделка / Решение 39 ВКС от 19.02.2013 гр.дело 657 /2012 година/. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми ( Решение 39 ВКС от 19.02.2013 гр.дело 657 /2012г; Решение 149 ВКС от 16. 07. 2013 г. гр. д. № 264 от 2012; Решение 67 ВКС от 23.02.2012 г. гр.д. № 852; Решение 295 ВКС от 11.10.2012 гр. дело N 212/2012; Решение № 654/01.10.2009г. ВКС по гр.д.№ 1506/ 2008г)

Затова и очевидно становището на първоинстанционния съд, че приоритетни са “интересите на общността и мнозинството” и че приемането на противното би довело до “незачитане волята на мнозинството” се явява погрешно. Нормите на ЗУЕС относно свикването и провеждането на общото събрание на етажните собственици са процедурни норми, които са императивни по своя характер. В ЗУЕС дори няма предвидена норма, която да оправомощава общото събрание да дерогира правилата за свикване и провеждане на такова „на живо“ с вземане на неприсъствени решения „на подпис“, каквото в случая и видно от събраните по делото доказателства се е осъществило.
От значение, според ЗУЕС, е единствено волята на участниците в регламентирано ОС, които при наличие на кворум могат да изразят тази воля по легитимен, пораждащ правни последици начин, дори това да са един или двама души /в хипотезата на падащ кворум, например/. За какъв интерес на общността става въпрос? Именно тоталното пренебрегване и незачитане интересите на собствениците в режим на ЕС от страна на домоуправителя/на когото се заплаща точно за това/, респективно незачитането на императивните законови разпоредби, регламентиращи реда и условията за свикване и провеждане на ОС, на практика е лишило собствениците и обитателите на ЕС от правото им да упражнят волята си по начин, пораждащ правни последици. От друга страна доброволното съучастие на част от собствениците, които с поведението си са насърчавали “домсъвета”, разписвайки се безкритично върху хвърчащи листове хартия по врати, пейки и коридори, също е допринесло за опорочаването на волята им. Вземането на решения от ОС безусловно е свързано по същество с поемане на конкретни задължения, с пораждане на определени правни последици за етажните собственици, затова същите подлежат на съдебен контрол от гледна точка на тяхната законосъобразност.
Видно от събраните доказателства и по-точно – свидетелските показания, ясно се установи, че самите собственици, потърсени в дома им да подпишат решението не са получавали нужните разяснения, а са оставали с впечатлението, че подписват вече „взето решение“, което несъмнено модулира волята им, а това, че процедурата на това провеждане на събрание е тотално в разрез с императивните норми на ЗУЕС, след гореизложеното няма и защо да се коментира допълнително.

В случая са налице допуснати съществени процесуални нарушения от УС по свикването на общото събрание, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че взетите решения са незаконосъобразни. Позовавайки се на аргументи, които не са свързани с правилното, точно спазване на императивните норми на ЗУЕС, а очертават изводи, които не се черпят от съдържанието на правните норми на база на които е следвало да се свика и проведе събранието, както и да се вземат оспорените с исковата молба решения, Пловдивският районен съд е постановил неправилно, необосновано решение, което следва да бъде отменено изцяло.

Ето защо Ви моля, като имате предвид изложеното, да отмените постановеното решение, да уважите предявения иск и да присъдите на доверителя ми направените разноски за първа и въззивна инстанции изцяло.

Настоящата жалба подавам с копие за насрещната страна.

Прилагам – адвокатско пълномощно с договор за правна помощ, както и съдебна практика.

С уважение,
адв. Гунчева


Сега обаче, става още по-интересно.

Р Е Ш Е Н И Е № 1063

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ – девети състав, на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, след открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретар П.Г., след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 991 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от страна на ищеца по първоинстанционното дело Г.Н.Н., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.Г.,***, с която изцяло се обжалва Решение № 2407/21.12.2013г. на Пловдивския районен съд, Х гр. състав постановено по гр.д. № 2407/2013г., с което се оставя в сила решенията, взети на Общото събрание на етажната собственост, находяща се в *** от дата 15.12.2012 г.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли се въззивният съд да отмени постановения съдебен акт и да постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба от адв. Н.А., пълномощник на въззиваемата страна Етажна собственост на жилищен блок, с адрес град ***, с управител Д.Т.Т., се изразява становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба, счита се първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Доказателствени искания не се сочат. Представен е договор за правна защита и съдействие по въззивното дело; списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
ПОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Пред районния съд на 11.02.2013г. са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност по чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 ЗУЕС.
Ищецът Г.Н.Н. чрез адв. М.Г. иска от съда да отменят като незаконосъобразни решенията взети на общото събрание на етажната собственост, находяща се в ***, от дата 15.12.2012г., както следва:
1.чипа за входната врата ще важи и за асансьорите, но ще трябва да се актуализира в новата система срещу 2 лв/чип;
2. месечна такса за хигиена, ремонт, поддръжка и ел.енергия на блока и асансьора се запазва на 4 лв. на чип за ползващите асансьора, а за неползващите е 2 лв.;
3.от 28-30 число на месеца се изтегля информация за дължимите суми по чипове и апартаменти и се обявява;
4.касиерите събират и отчитат такси до 6 число на месеца;
5. на неиздължилите се ще се изключва системата на асансьорите, повторно включване 3 лева/чип;
6.Таксата за управление на ЕС остава на 1.50 лв./апартамент.
Твърди, че тези решения са взети при нарушаване реда за свикване на общото събрание, без обявен предварителен дневен ред, при липса на кворум, без обявяване на протокола за взетите решения.
Евентуално, ако съдът приеме, че се касае не до решения на ОС на ЕС, а до решения на управителя на ЕС, иска се отмяната на същите, тъй като управителят не е компетентен да взема такива решения, а самият управител не е законосъобразно избран. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
С писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Етажна собственост чрез законния си представител Д.Т.Т. с пълномощник адв. С.А. оспорва исковете. Твърди, че решенията са взети от собствениците на 80 апартамента от общо 128 апартамента в етажната собственост, което е станало чрез минаване по всеки апартамент в сградата, за да може собствениците да гласуват като съгласни. Това било наложено от обстоятелството, че се касае до 15 етажен блок, при което никой не бил възразявал да се оформят проекто-решения и впоследствие същите да бъдат утвърдени индивидуално от всеки етажен собственик. Иска оставяне в сила на решенията на ОС на ЕС. Претендира разноски.
ПОС след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, с оглед изложените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид изложените обстоятелства в исковата молба и приложени по делото доказателства, следва да се приеме, че предявеният иск относно отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на етажната собственост, находяща се в ***, от дата 15.12.2012г., се явява допустим за разглеждане от съда по същество.
Разгледан по същество искът по чл. 40 ал. 1 от ГПК, за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на етажната собственост, от дата 15.12.2012г., се явява неоснователен.
За да се прецени законосъобразността на свикването и провеждането на събранието, поначало, трябва да се съобразят нормите на чл. 13 от ЗУЕС, а по отношение на кворума при вземане на решенията - нормата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС. Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.
Предявен е конститутивен иск, при който в тежест на ответника е да установи, първо, спазването на реда за свикване на Общото събрание на ЕС и предложения дневен ред, второ, да установи, че е проведено Общо събрание, с изясняване кои от правоимащите присъстват и кои не, т.е. как е представена етажната собственост като % изражение, трето, да установи, какви решения са взети на Общото събрание, с какво мнозинство отново като % изражение, кой е бил, против, за и въздържал се, поставяне на съобщение за изготвянето на протокола от проведеното Общо събрание и взетите решения.
При установяване на горепосочените обстоятелства, съдът следва да прецени на база на заявеното от ищеца основание, с което съдът е обвързан, има ли допуснато нарушение на процедурните правила, респ. нарушен ли е материалният закон, /в т.ч. и. Правилникът за вътрешния ред на ЕС, ако има такъв/ и да постанови своето решение.
В настоящия случай, въззивният състав на ПОС констатира, че доколкото по делото, безспорно, се установява от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, в т.ч. и етажни собственици Т.С., Н. С. и В.Б., че е установена многогодишна практика на житейски механизъм за вземане на решенията в многолюдния 15-етажен блок на ***, в т.ч.: залепване на обява на съответно място за предстоящо общо събрание, възможност за излагане на мнения на етажните собственици по посочените въпроси от дневния ред на това общо събрание, отново, на обявеното, съответно, място, /по какъвто начин и самият ищец е изказвал мнения по предложени въпроси от дневен ред на други общи събрания на ЕС/, както и възможност и за неприсъствено гласуване на някои от въпросите по обявените за свикване общи събрания, то в случая съдът приема за безспорно установено и, че не се явяват нарушени разпоредбите на чл. 12-17 ЗУЕС гарантиращи предпоставките за законосъобразно формиране и обективизиране волята на етажните собственици.
При доказателствена тежест за ответника ПОС приема за установено по положителен, несъмнен начин, че оспорваните решения на ОС от 15.12.2012г., са приети от собствениците на 75 апартамента, за което представя списък с имената на собствениците на апартаментите ,/приложен –лист 36 – 38 по гр.д.№2407/13г./, които са дали съгласието си за процесните решения. До приключването съдебното дирене ответникът представя и 24 броя декларации на собствениците на 92 апартамента в етажната собственост, които също изрично са съгласни с решенията взети от процесното Общо събрание , /лист 63-85 по делото/.
В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.17, ал.3 ЗУЕС необходимото мнозинство за вземане на решения, които касаят разходи във връзка с поддържане на общите части, респ. такива по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10, буква „а” ЗУЕС, е в размер на повече от 50%, т.е необходимо е абсолютно мнозинство. В случая, както се установи по делото мнозинството дори е квалифицирано, много над изискуемото от закона.
В случая, решението на ОС е взето от лица, участници в етажна собственост, по принципа на вишегласието, като са извършени паралелни волеизявления от участниците, като решението е обективирало това волеизявление, в полза на което са се произнесли мнозинството от участниците, /етажни собственици/. Част от съдържанието на тези волеизявления включва и съгласие на етажните собственици относно неспазването на установения в ЗУЕС ред за свикване на Общо събрание и провеждането му. В противен случай, същите не биха подписали декларациите и списъците, които са им поднасяни от врата на врата.
В допълнение следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 12-17 ЗУЕС гарантират предпоставките за законосъобразно формиране и обективизиране волята на етажните собственици. Последното се констатира и от въззивният състав на ПОС предвид съвкупната преценка на доказателствата по делото, поради което и въззивният съд приема, че не е налице основание да се приеме, че неспазването на процедурни правила е довело до опорочаване процеса на волеобразуване на етажните собственици. В тази насока е налице и постановено от Варненски окръжен съд Решение № 939 от 07.05.2013г. постановено по гр.д. № 991/2013г., /с което е потвърдено Решение № 5397/2012г. по гр.д. № 1359/12г. на ВРС,34 състав/, на което не е допуснато касационно обжалване с Определение № 15 от 15.01.2014г. на ВКС по гр. д. № 6251/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л.А..
Поради гореизложените съображения искът се явява неоснователен и недоказан поради което и на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС съдът приема, че атакуваните решения на Общото събрание на ЕС следва да бъдат оставени в сила.
В тази насока, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск, до колкото по делото се установи, че процесните решения са взети от ОС на ЕС.
Предвид изложеното въззивният състав на ПОС приема, че обжалваното решение на районния съд, с което не е уважен предявеният иск, като правилно следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици, в т.ч. присъдени претендирани разноски в полза на ответната страна, дължими от ищеца, в размер на 350 лв.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 300 лв, съгласно приложен договор за правна защита, платими от страна на жалбоподателя.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 21.12.2013г. Решение № 5132 на Пловдивския районен съд, ГК, Х съдебен състав, по гражданско дело № 2407 по описа на съда за 2013 година, с което ОСТАВЯ В СИЛА решенията взети на общото събрание на етажната собственост, находяща се в *** от дата 15.12.2012г. както следва:
1.чипа за входната врата ще важи и за асансьорите, но ще трябва да се актуализира в новата система срещу 2 лв/чип;
2. месечна такса за хигиена, ремонт, поддръжка и ел.енергия на блока и асансьора се запазва на 4 лв. на чип за ползващите асансьора, а за неползващите е 2 лв.;
3.от 28-30 число на месеца се изтегля информация за дължимите суми по чипове и апартаменти и се обявява;
4.касиерите събират и отчитат такси до 6 число на месеца;
5. на неиздължилите се ще се изключва системата на асасьорите, повторно включване 3 лева/чип;
6.Таксата за управление на ЕС остава на 1.50 лв./апартамент; и с което се ОСЪЖДА Г.Н.Н., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Етажната собственост на *** чрез управителя Д.Т.Т. сумата от 350 / триста и петдесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Етажната собственост на *** чрез управителя Д.Т.Т., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща деловодни разноски по въззивното дело заплатени за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението на страните, при наличие на предпоставки по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/

Е, поне научихме, че "житейският механизъм" за вземане на решенията, "принципът на вишегласие", "съгласието" на етажните собственици относно неспазването на установения в ЗУЕС ред за свикване на Общо събрание и провеждането му, някак си имат предимство пред императивните законови норми, както и че "не е налице основание да се приеме, че неспазването на процедурни правила е довело до опорочаване процеса на волеобразуване на етажните собственици".

„Datum mia faktum dare via us” Фактите в случая са безспорни. Къде е правото?

Здравейте korifey,
Вашият казус ми стана интересен и прочетох това, онова. Вижте нямам право да коментирам по същество, актовете на колегите. Едно нещо обаче е ясно - сами сте си затворили вратата към успешен изход на Вашето дело. Във вашия случай, въпросът по чл.280, ал.1 ГПК, който би обусловил допускане на касационно обжалване е бил този свързан с приложението на чл.13 от ЗУЕС (което видно от постовете Ви е и голямата Ви болка). Поради това за мен е необяснимо защо към изложението на основанията за допускане е приложено (видно от мотивите на касационния съд) определение от 20.05.2013г. по чл.288 ГПК, а не акта, който е бил предмет на искането за допускане в производство, по което е постановено това определение (решение от 10.05.2012 г. по гр.д. № 15654/2011 на СГС)?
Лека вечер!

Здравейте. Всъщност голямата ми болка е, че на практика няма ефективно правно средство за защита на правото ми да участвам в редовно съобщено, свикано и проведено общо събрание. Болката ми е, че нямам ефективно правно средство за оспорване на което и да е налудничаво, авторитарно хрумване на няколко самоназначили се болни мозъка, наричащи себе си "домсъвет". Болката ми е, че подмяната на една вече утвърдена съдебна практика с друга, абсурдно противоречива и незаконосъобразна такава, създава опасен прецедент, който на практика ще лиши дестки, стотици, а може би хиляди граждани, поставени в моето положение, от правосъдие. Болката ми е, че подобна въпиюща некомпетентност и/или недобросъвестност на народните ни съдии, остава по правило безнаказана. Болката ми е, че живея във феодално тоталитарна помийна яма, където правосъдието е екзотична привилегия за шепа хора.

Публикувам и касационната жалба, съответно определението на ВКС по казуса.

ЧРЕЗ
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕВЕТИ СЪСТАВ
Гр.д. № 991/2014г.


ДО
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД


КАСАЦИОННА ЖАЛБА


Против решението на ПОС по гр.д. № 991/2014г.



От ………………………………………………….,
от гр. Пловдив, бул. Дунав № 2, ап…………………,
чрез процесуален представител Адв. Иван Христов Колев,
Съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Четвърти януари” № 36, ет. 6, ат. 6


УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,


От името на доверителя ми депозирам настоящата касационна жалба против решението на ПОС по гр.д. № 991/2014г., с която обжалвам с молба да отмените изцяло като незаконосъоразно и неправилно атакуваното решение. С оглед отмяната му моля да постановите ново решение по същество на спора, с което да уважите обективно съединените искове, предявени от доверителя ми при условията на евентуалност.

Решението на ПОС е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Уважаемият въззивен съд е изградил неправилен по същество извод за законосъобразно свикване и провеждане на общо събрание на етажната собственост, както и за валидно приемане на оспорените от доверителя ми решения на ОС на ЕС, който е довел до неправилно и незаконосъобразно отхвърляне на предявените искове. Всъщност, въззивното решение съдържа вътрешно противоречие на мотивите, тъй като от една страна съдът е установил по безспорен начин, че общо събрание за приемане на оспореното от доверителя ми решение не е било надлежно свикано и проведено, но въпреки това е приел, че взетото решение е законосъобразно и правилно.

В пълно и явно противоречие с императивните разпоредби на Закона за управление на етажната собственост и по-конкретно с тези на чл. 12-17 от ЗУЕС, регламентиращи реда за свикване и провеждане на общи събрания на етажната собственост и начина на вземане на решения, съдът е приел, че оспорените решения на ОС на ЕС били валидно приети. За да достигне до този неправилен по същество извод, съдът е приел, че „от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, в т.ч. и етажни собственици Т.С., Н. С. и В.Б., е установена многогодишна практика на житейски механизъм за вземане на решенията в многолюдния 15-етажен блок...”, с оглед на което „съдът приема за безспорно установено и, че не се явяват нарушени разпоредбите на чл. 12-17 ЗУЕС гарантиращи предпоставките за законосъобразно формиране и обективизиране волята на етажните собственици”.
Въззивният съд е игнорирал по недопустим начин приложението на императивни правила за свикване и провеждане на общи събрания и за приемане на решения от етажната собственост като вместо тях е отдал приоритет на възприета от него като установена по делото многогодишна практика на житейски механизъм за вземане на решенията.
Подобен подход от една страна е недопустим, тъй като е в пълно противоречие с установения правов ред. Възприемането като законна на една установена практика при осъществяването на определено поведение от страна на правните субекти е допустимо и приемливо само в случаи, когато разглежданото от съда поведение не е регламентирано от действието на правна норма или когато е регламентирано от диспозитивна правна норма, даваща възможност да се тълкува и правоприлага по аналогия. В настоящия случай не сме изправени пред подобна хипотеза. Напротив – редът за свикване и провеждане на общи събрания, както и правилата за приемане на решения от ОС на ЕС са надлежно регламентирани от закона, при това с ИМПЕРАТИВНИ ПРАВНИ НОРМИ, които нито съдържат празнота, която да се налага да бъде попълвана, нито съдържат неяснота, която да допуска основания за тълкуване. С оглед на това е абсолютно недопустимо тези императивни правни норми да бъдат игнорирани, като вместо тях да се приложат правила на многогодишна практика на житейски механизъм за вземане на решенията.
Подобен подход от друга страна създава прецедент в правоприлагането, който е възможно да създаде неограничен брой бъдещи спорове при прилагането на иначе ясните и недвусмислени правила на ЗУЕС за свикване и провеждане на ОС на ЕС и за приемане на решенията на ОС. Напълно реална е опасността в бъдеще неограничен брой лица да се позоват на възприетото от въззивния съд тълкуване на правилата за приемане на решения на ОС на ЕС и да приемат решения от компетентността на ОС на ЕС, без да спазват императивните правила на ЗУЕС за свикване и провеждане на събрания и за приемане на решения, позовавайки се формално на установена практика на вземане на решения в съответната ЕС, дори и тя да противоречи на правилата на ЗУЕС. По този начин се създава правна несигурност в гражданския оборот, в частност в отношенията между етажните собственици, които предвид огромния брой етажни собствености в страната и значителния обем и важност на въпросите, които ОС на ЕС има право да приема, засягат значителни и значими обществени интереси. Именно затова законодателят е регламентирал императивен ред за свикване и провеждане на общи събрания и за приемане на решения от ОС на ЕС. Именно затова е утвърдил този императивен ред в нормативен акт, притежаващ задължителна сила за всички правни субекти в страната, а не е предоставил възможност всяка отделна етажна собственост да установява самостоятелни житейски механизми за вземане на решения. Регламентирането на посочените правила с общовалидна правна норма разкрива не само изключителната значимост на обществените интереси, засегнати от приложението на тези правила, но обосновава и необходимостта, възприета от Законодателя, тези правила да са еднакви за всички правни субекти. Възприемането в съдебен акт на подход, при който се игнорира императивното правило за сметка на кредитиране на житейска практика, представлява не само грубо несъобразяване с нормативната уредба, но и недопустима подмяна на законодателната воля при урегилирането на толкова значими обществени отношения.

Като е игнорирал по недопустим начин приложението на императивните правила на чл. 12-17 от ЗУЕС за сметка на „житейската практика” в процесната ЕС, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, застъпена и в Определение № 268 от 20.05.2013г. по гр.д. № 824/2012г. на ВКС, в което е прието, че неспазването на изискваниятана чл. 13 от ЗУЕС представлява основание за отмяната на приети от ОС на ЕС решения като незаконосъобразни. Императивният характер на нормите на чл. 13 от ЗУЕС и задължението за тяхното спазване, както и въобще на правилата за свикване и провеждане на общи събрания, е застъпен и в решение № 295/11.12.2012г. по гр.д. № 212/2012г. на ВКС, в което съдът изрично е отдал приоритет на нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗУС при определяне правилността и законосъоразността на уведомяване на етажния собственик не само за изготвения протокол /какъвто е конкретният предмет на спора по цитираното дело/, но и за свикване на общото събрание. Изрично и недвусмислено е застъпен императивният характер на правилата на ЗУЕС за свикване и провеждане на ОС на ЕС и в решение № 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., в което се акцентира върху това, че „Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.”

Всъщност, дори и на някакво основание да приемете, че въззивният съд е имал правомощието да игнорира приложението на императивни норми за сметка на житейска практика /за което потвърждаваме изричното си несъгласие/, то обжалваното пред Вас решение е неправилно и по същество, на няколко основания.
На първо място, съдът е приел, че е допустимо решения на общото събрание на етажна собственост да бъдат приемани не чрез гласуване, както предвижда чл. 17 от ЗУЕС, а чрез последващо изразяване на мнение или становище по поставените въпроси, включително и под формата на декларации, съставени и подписани дори след съдебното оспорване на решенията. Подобно разрешение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на императивните правила за приемане на решения на ОС на ЕС и въвежда форми на приемане на решения, които не са регламентирани от Законодателя. Съдът по дефиниция е правоприлагащ, а не законодателен орган, поради което е недопустимо със съдебен акт да бъдат създавани нови форми и начини на приемане на решения на ОС на ЕС, които не са регламентирани от правна норма. С оглед на това е недопустимо съдът да приема за валидна форма на вземане на решение на ОС на ЕС установената по делото форма на приемане на оспореното решение – неприсъствено, чрез последващо изразяване на съгласие или несъгласие на етажните собственици с приети вече решения /неясно от кого и в какво качество/.
На следващо място, игнорирайки приложението на императивните норми на ЗУЕС, съдът е приел, че незаконосъоразното поведение на повече от половината от етажните собственици е достатъчно да обоснове законосъобразност на крайния им акт, дори и за неговото приемане да не са били спазени императивните правила на Закона, понеже крайният акт бил приет по принципа на вишегласието /каквото и значение да влага в този термин въззивният съд/. Този извод на съда е също толкова незаконосъобразен, колкото изводът, че многогодишната житейска практика би могла да преодолее приложението на Закона, поради което и с оглед на тези мотиви обжалваното пред Вас решение е незаконосъоразно и неправилно и следва да бъде отменено. Абсурдно е да се твърди, че волята на мнозинството да не се прилагат нормите на Закона е достатъчна, за да игнорира неговото приложение. Напротив, ако едно действие или бездействие е незаконосъобразно, когато е извършено от едно лице, то е също толкова незаконосъобразно, та дори и в по-висока степен, ако е извършено от повече от едно лице. С оглед на това, преценката за законосъоразност на оспорените решения на ОС на ЕС не следва да се прави само през призмата на мнозинството, изразило съгласие с тяхното приемане, а и с оглед валидното изразяване на волята на това мнозинство, съобразно разпоредените от Закона правила и норми за нейното изразяване.
Налице и недоказаност на извода на съда, че е надлежно установено наличието въобще на такава многогодишна практика в процесната етажна собственост, която оправдава неприлагането на законовите правила за свикване и провеждане на общо събрание и въобще за приемане на решения. По делото не е удостоверено наличието на „многогодишна практика” за приемане на решения на ОС на ЕС, а само механизмът на приемане на оспореното от доверителя ми решение. С оглед на това, не може да се говори за каквато и да било трайност в регламентацията на тези обществени отношения, за да се твърди, че тя би могла да измести приложението на императивни законови норми.
Несъстоятелен по същество е и доводът на въззивния съд, че спазването на правилата на ЗУЕС за свикване и провеждане на ОС на ЕС и за приемане на решения на ОС било затруднено в условията на многолюдност на жилищния блок, в който живее доверителят ми, поради което било оправдано отдаването на приоритет на волята на мнозинството, независимо от формалното спазване на правилата на ЗУЕС за приемане на решения на ОС. Законът не допуска подобно тълкуване, нито изключения от правилата за свикване и провеждане на ОС и приемане на решения с оглед многолюдност на ЕС, нито пък въвежда критерии, въз основа на които да е възможно да бъде извършена обективна преценка кога законът би могъл да бъде игнориран в интерес на ЕС и кога не. Предвид на това, всякакви разсъждения в посочения смисъл, насочени като краен резултат към игнориране приложението на императивни норми на Закона, са недопустими и незакосъобразни.
Всъщност, за да приеме, че в настоящия случай следва да се позове на установена „многогодишна житейска практика”, съдът се е позовал само и единствено на свидетелски показания, чието събиране за тези обстоятелства е недопустимо. ЗУЕС предвижда създаването на писмен документ, с който се удостоверява връчването на покани за свикване на общи събрания на етажната собственост, които следва да бъдат съставяни при всички форми на свикване на събранието – лично или не в присъствието на лицето. С оглед на това и предвид забраната, въведена с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, обжалваното пред Вас решение е незаконосъобразно и на това основание, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Като е приел противното становище, въззивният съд е постановил порочно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените от доверителя ми искове.

Ето защо Ви моля, уважаеми върховни съдии, да приемете за разглеждане настоящата касационна жалба и след като се уверите в нейната основателност, да постановите решение, с което да отмените въззивното решение и вместо него да постановите ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените от доверителя ми искове.
Моля да присъдите в негова полза направените по делото разноски, пред всички инстанции.

Прилагам изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Касационната жалба и приложенията представям с препис за другата страна.


гр. Пловдив С уважение:




ЧРЕЗ
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕВЕТИ СЪСТАВ
Гр.д. № 991/2014г.


ДО
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД


И З Л О Ж Е Н И Е

На основанията за допускане на касационно обжалване на
Против решението на ПОС по гр.д. № 991/2014г.


От ………………………………………………….,
от гр. Пловдив, бул. Дунав № 2, ап. ………………..
чрез процесуален представител Адв. Иван Христов Колев,
Съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Четвърти януари” № 36, ет. 6, ат. 6


УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Считам, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС по гр.д.№ 991/2014г., тъй като със същото въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани в противоречие с практиката на ВКС по подобни казуси. Третираните в определението въпроси имат значение както за точното прилагане на Закона, така и за развитието на правото, тъй като касаят съществени и често срещани в практиката спорове за материално право, чието еднакво и в съответствие със Закона разрешаване е от значение за гражданския оборот и за правата и задълженията на страните в подобни на процесното правоотношения.

I. Материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, е въпросът императивни ли са правилата за свикване и провеждане на ОС на ЕС и за начина и формите на вземане на решения от ОС на ЕС, регламентирани в чл. 12-17 от ЗУЕС?
Този въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с Определение № 268 от 20.05.2013г. по гр.д. № 824/2012г. на ВКС, в което е прието, че неспазването на изискваниятана чл. 13 от ЗУЕС представлява основание за отмяната на приети от ОС на ЕС решения като незаконосъобразни.
Обжалваното решение е постановено в противоречие и с Решение № 295/11.12.2012г. по гр.д. № 212/2012г. на ВКС, в което съдът изрично е отдал приоритет на нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗУС при определяне правилността и законосъоразността на уведомяване на етажния собственик не само за изготвения протокол /какъвто е конкретният предмет на спора по цитираното дело/, но и за свикване на общото събрание.
Обжалваното решение е постановено в противоречие и с Решение № 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., в което се акцентира върху това, че „Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.”

II. С обжалваното пред Вас решение въззивният съд се е произнесъл и по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на Закона и за развитието на правото, тъй като касаят неограничен брой подобни на процесния казуси, при които се засягат обществени отношения с особено висок интензитет на обществен интерес, а именно:
1. Допустимо ли е установена практика по приемане на решения на ОС на ЕС в една ЕС да има превес пред императивните изисквания на Закона, които регламентират правила и процедури за приемане на решения на ОС на ЕС, включително и в случаите, когато тази практика е доказано, че не съответства на предписанията на Закона?
Отговорът на този въпрос има значение както за правилното приложение на ЗУЕС, относим към настоящия казус, така и към правилното прилагане на други закони, регламентиращи правила и процедури по приемане на решения от колективни органи или от множество лица. Ако обжалваното решение бъде оставено в сила, то мотивите за приемането му, толериращи игнорирането на императивните норми въз основа на трайната практика, противоречаща на закона, ще дадат основание на други правни субекти да не прилагат императивни норми, позовавайки се на „трайна практика”, а на някои съдебни състави биха дали основание да потвърдят подобни действия със съдебните си актове, въпреки че противоречат на правовия ред.
Това от една страна би създало една значителна правна несигурност в гражданския и търговски оборот, когато се касае до преценка законосъобразността на решения, приети от общи събрания или други форми на изразяване на обща воля на неограничен брой лица, тъй като никога няма да е предварително известно дали една или друга „трайна практика”, характерна само за една отделна общност, ще е годна да преодолее законови разпоредби. И обратното – никога няма да е сигурно дали едни утвърдени императивни разпоредби, създаващи ред и правила за приемане на решения от мнозинство от правни субекти, няма да бъдат признати за преодолени от „трайна практика”, която не е нормативно регламентирана и общозадължителна за всички или поне за определяем кръг правни субекти, след като вече е създадена и потвърдена съдебна практика, която допуска подобен подход.
С оглед на това, а и с оглед съхраняване върховенството на Закона, прогласено и от Конституцията на Република България и от Закона за нормативните актове, се налага произнасянето Ви по поставения въпрос, при това – чрез отмяна на обжалваното пред Вас решение. По този начин в сила ще остане трайната и безпротиворечива практика както на ВКС, така и на други по степен съдилища, които отдават приоритет на върховенството на императивните норми пред всякакви други форми на поведение на правните субекти. По този начин ще се игнорира възможността за противоречиво позоваване на разнородна съдебна практика с оглед конкретен интерес от изхода на конкретен правен спор, а и ще бъде уеднаквена съдебната практика.

2. Допустимо ли е обективни затруднения за спазване на императивни процедурни изисквания да оправдаят неспазването им?
Отговорът и на този въпрос е важен за правилното прилагане на Закона и за развитието на правото. Този въпрос също е свързан с неограничен брой хипотези, при които би било възможно позоваването на обжалваното пред Вас решение като разрешаващо неспазването на Закона, когато спазването му изисква изпълнението на по-сложни процедури. Това би довело до неограничено заобикаляне на закона при провеждане на всякакъв вид разписани от нормативен акт процедури, под предтекст, че спазването им създава обективни затруднения. Подобно разрешение на този конкретен правен спор би дал основание за прилагане на подобен подход по аналогия и при други сходнислучаи, което би подронило съществено устоите на нормативната уредба и правовия ред.

3. Допустимо ли е незаконосъоразното поведение на повече от половината от етажните собственици да обоснове законосъобразност на крайния им акт, дори и за неговото приемане да не са били спазени императивните правила на Закона, понеже крайният акт бил приет по принципа на вишегласието?
Отговорът на този въпрос има значение за точното приложение на ЗУЕС, но и за развитието на правото. Това е така, тъй като от една страна, узаконявайки решението на мнозинството от етажните собственици, макар и то да е прието в нарушение на императивни правила за приемането му, съдът им признава правото да игнорират приложението на императивните норми на ЗУЕС. От друга страна обаче, съдът косвено признава правото на мнозинството /независимо при приложението на кой нормативен акт/ да игнорира императивни разпоредби на който и да било закон, ако това монзинство не е съгласно да ги прилага, или ги намира за утежняващи или ненужни за процедурата на вземане на решение. Това би могло да се отрази съществено на правовия ред, тъй като позовавайки се на това решение, други правни субекти в сходна на процесната ситуация биха се обединили в незачитането на императивните разпоредби, разчитайки че общата им воля за неспазването на Закона ще направи действията им законосъоразни. Такава последица от оставянето на това решение в сила не следва нито да сетолерира, нито да се допуска, поради което обжалваното пред Вас решение следва да бъде отменено.

III. Въззивният съд се е произнесъл и по въпроси от приложението на ЗУЕС, за които не е налице установена съдебна практика, което също налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и произнасянето Ви по поставения по-долу въпрос:
1. Допустимо ли е приемането на неприсъствени решения на ОС на ЕС, както и приемането на решения чрез последващо изразяване на волята на етажните собственици, включително и под формата на декларация за съгласие с приети решения? Допустимо ли е кворум и мнозинство за приемане на решение на ОС на ЕС да се формира след приемането на решението, чрез допълнителното му потвърждаване от етажни собственици?
По така поставения въпрос липсва съдебна практика, но отговорът му е важен за точното прилагане на Закона. Очевидно е, че всяка отделна етажна собственост се характеризира със свои специфични белези, включително и брой на етажните собственици, трайност или мобилност на населяващите я лица и други, които налагат различен подход при свикване и провеждане на общи събрания. С оглед на това, както и предвид факта, че така приетата от въззивния съд възможност за приемане на решение представлява решаващ мотив на съда да постанови крайния си акт, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, за да бъде даден отговор на въпросите, поставени по-горе. При това, и при отговора на този въпрос следва да се даде приоритет на императивните правила за примане на решение от ОС на ЕС, каквито се съдържат в ЗУЕС, тъй като всяко друго разрешение би създало само правна несигурност.

Така поставените въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, което съответства напълно на изискванията за допускане на касационно обжалване на съдебни актове според разпоредбата на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Като имате предвид изложеното, Ви моля, уважаеми върховни съдии, да приемете, че са налице посочените по-горе основания за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС по гр.д.№ 991/2014г. и да допуснете разглеждането на депозираната против него касационна жалба.

Приложение:
Определение № 268 от 20.05.2013г. по гр.д. № 824/2012г. на ВКС; Решение № 295/11.12.2012г. по гр.д. № 212/2012г. на ВКС; Решение № 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г..


Гр. Пловдив С уважение:






О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 466

София, 17.12.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5255/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№18738/30.06.2014г.,подадена от Г. Н. Н. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. Х. К.,против решение №1063/006.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№991/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №5132/21.12.2013г. постановено по гр.д.№2407/2013г. по описа на Пловдивски районен съд,Х състав-за оставяне в сила решенията взети на общото събрани на етажната собственост,находяща се в [населено място], [улица] от дата 15.12.2012г.,описани в решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд ,след анализ на доказателствата по делото е приел за безспорно установено,че не са нарушени разпоредбите на чл.12-17 ЗУЕС,гарантиращи предпоставките за законосъобразно формиране и обективиране волята на етажните собственици.В тази връзка,при съобразяване на доказателствената тежест на ответника-ЕС,съдът е приел за установено по положителен несъмнен начин,че оспорваните решения на ОС са приети от собствениците на 75 апартамента,за което е представен списък с имената на собствениците,които са дали съгласието си процесните решения,а също така и представените 24 броя декларации на собствениците на 24 апартамента в ЕС,които изрично са се съгласни с решенията на ОС,представляващи повече от 50% от необходимото мнозинство.Съдът е стигнал до извода,че в случая решението е взето от лица,участници в етажната собственост,по принципа на вишегласието,като са извършени паралелни волеизявления от участниците,при което решението е обективирало това волеизявление в полза на което са се произнесли мнозинството от участниците/етажни собственици/.При съвкупната преценка на доказателствата по делото,въззивният съд е приел,че неспазването на процедурните правила,а именно вземането на съгласие от етажните собственици чрез подпис по списък събирани лично или чрез декларация от тях относно свикване и провеждане на общото събрание на ЕС,не е довело до опорочаване процеса на волеобразуване на етажните собственици.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решние,тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„І.Материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,е въпросът императивни ли са правилата за свикване и провеждане на ОС на ЕС и за начина и формите за вземане на решения от ОС на ЕС,регламентирани в чл.12-17 ЗУЕС?,
Като този въпрос според касатора е разрешен в противоречие със:
-Определение №268/20.05.2013г. по гр.д.№824/2012г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по чл.288 ГПК,което обаче не е част от заължителната практика на ВКС,която се включва в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК/т.1 на ТР№1/2009г.,ОСГТК,ВКС/,поради което същото не следва да се обсъжда.
-Решение №295/11.12.2012г. по гр.д.№212/2012г.,ВКС,Іго,постановено по реда на член 290 от ГПК,според което по въпроса за събирането на гласни доказателства,във връзка с осъществена процедура по член 13 ЗУЕС,относно процедурата по връчване на поканата,чрез залепване, за провеждане на ОС и нейното удостоверяване с протокол,както и съобщване за изготвения протокол за провеждане на общо събрание,за което е недопустимо събиране на гласни доказателства,което обаче е нетносимо към изложението по-горе изводи в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.В тази връзка за яснота следва да се отбележи,че по искане и на двете страни са били допуснати свидетели,разпитани в първоинстанционното производство,във връзка с открито производство по оспорване на писмени доказателства по член 193 ГПК от страна на ищеца,настоящ касатор.
-Решение №39/19.02.2013г. по гр.д.№657/2012г. по описа на ВКС,І го,с което се дава отговор на правен въпрос,а именно:относно характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собстевност и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях.Очевидно такъв въпрос не е разрешаван и няма отношение към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,както и не е свързан с поставения по- горе,формулиран от касатора като правен въпрос в точка първо римско от изложението му.
Наред с това,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на член 280,ал.1 т.3 ГПК,а именно/цитирам/:
„С обжалваното пред Вас решение въззивният съд се е произнесъл и по следните материалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като касаят неограничен брой подобни на процесния казуси,при които се засягат обществени отношения с обособено висок интензитет на обществен интерес,а именно:
1.Допустимо ли е установена практика по приемане на решения на ОС на ЕС да има превес пред императивни изисквания на закона,които регламентират права и процедури за приемане на решения на ОС на ЕС,включително и в случаите,когато тази практика е доказано,че не съответства на предписанията на Закона?” и
„2.Допустимо ли е обективни затруднения за спазване на императивни процедурни изисквания да оправдаят неспазването им?”,както и
„3.Допустимо ли е незаконосъобразното поведение на повече от половината от етажните собственици да обоснове законосъобразност на крайния им акт,дори и за неговото приемане да не са били спазени императивните правила на закона,понеже крайният акт бил приет по принципа на вишегласието.”
Всички тези въпроси,като и посочения от касатора въпрос в точка четвърто римско от изложението му,са по същество,които се решават от съда,в зависимост от доказателствата по делото и тяхната преценка,върху които се изграждат изводите му по всеки конкретен случая.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Посочената от касатора хипотеза на член 280,ал.1,т.3 ГПК предполага кога този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,а именно когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като липсват аргументи в тази посока в изложението на касатора.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1063/04.06.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение-девети състав,постановено по в.гр.д.№991/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Уважаеми korifey,
Вашите емоционални преживявания обективирани в изложението по допустимост на касационната жалба (приподписана от колега адвокат ) не обосновават основания за разглеждането й по същество от състав на ВКС. Това са казали Върховните съдии.
Аз пък бих го казала по друг, разбираем за вас начин.
След като от събраните доказателства в инстанциите по същество е установено по безспорен начин, че не сте успял да докажете по категоричен начин тезата си (чл.154 ГПК), какво очаквате? Решенията на долните инстанции независимо дали са съобразени с процесуалните правила и материалния закон влизат в сила с произнасянето на ВКС в производството по чл.288 ГПК. Или още по-кратко,
Вашите емоционални преживявания обективирани в изложението по допустимост на касационната жалба (приподписана от колега адвокат ) не са правна категория подлежаща на инстанционен контрол.
Такава е обикновено санкцията, която се явява последица от самодейността на страна в процеса. Сърдете се сам на себе си.

Ти предполагаш, че ако се беше провело присъствено общо събрание, щеше с красноречие и аргументи да убедиш собствениците да не гласуват тези решения, или просто ей така, да саботираш?

Иначе с две думи, доколкото разбрах, спорът е правен: подлежи ли на отмяна от съда едно взето с "неприсъствено" мнозинство, писмено, решение на ОС на етажната собственост. И понеже мнението на четиримата съдии по въпроса, правилно или не, не съвпада с това на корифея, те са гнили ябълки. Взели са рушвет, колективно събран от жителите на блока, предполагам.

Общо-взето, добре, че има такива "гнили" ябълки в съдебната система. Добре, че има и portokal-и, и тук-там люти чушки... Биоразнообразие, така да се каже...

Дали касационната жалба е "приподписана" или не, Вие няма как да знаете, уважаема Melly. От друга страна тезата ми беше доказана по безспорен начин, включително и от свидетелите на ответника. Общо събрание, доказа се, НИКОГА не е било обявявано, свиквано и провеждано, тоест всички процедурни изисквания по ЗУЕС /чл.13 и следв./, предпоставка за законосъобразно взимане на решения във въпросния блок, са били нарушени. Тези констатации се потвърждават и от справедливия съд /виж решението/. Точно с тази цел законодателят е дал право на всеки собственик /Чл. 40. (1) /......." да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание", тоест да търси правна защита. Непонятно ми е защо всеки, дръзнал да защити някое свое, гражданско или не право, автоматично бива охулван, иронизиран, подиграван, наричан саботьор и невежа. Непонятно ми е защо винаги жертвите на институционален или съдебен произвол трябва да бъдат "наказвани". Това някакъв болшевишки рефлекс ли е от неотдавнашното тоталитарно минало, а защо не и настояще? Да, сам съм си виновен, че искам да живея в правова държава и че предпочитам да решавам споровете си в съда вместо
с бухалка в ръка.

korifey написа:Дали касационната жалба е "приподписана" или не, Вие няма как да знаете, уважаема Melly.

Зная, зная и още как.

ВКС написа:Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№18738/30.06.2014г.,подадена от Г. Н. Н. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. Х. К.,против решение №1063/006.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№991/2014г. по описа на същия съд,

Умея да чета законите и актовете на съда барабар със запетайките, както и написаното между тях.

Конституция на РБ, Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Чл. 117. (2) ........ При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

принцип на законност - Чл. 5.ГПК “Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите...” и принцип на равенство на страните - Чл. 9.ГПК “Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.”

Кодекс за Етично поведение на българските магистрати, “Независим по смисъла на Кодекса е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона.” “Компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане.”

Европейска Конвенция за Правата на Човека/ЕКПЧ/, чл.6 (1) право на справедлив съдебен процес, намиращо израз от една страна в предвидимостта на съдебните решения, с оглед избягване правната несигурност - предвидимост, която означава съдът да се произнася по даден казус ясно, безпротиворечиво и кохерентно, без конфликтни “интерпретации” на нормативната база, с оглед ефективно гарантиране на константна съдебна практика по сходни казуси. От друга страна процесът е справедлив, когато решенията на съда са мотивирани, като според Съда мотив е аргумент, който е истинен, логически състоятелен и базиран на правото. Такива правни, истинни и логически състоятелни аргументи в решението на ПРС и ПОС няма.

С риск да предизвикам гнева на участниците във форума, може ли някой да ме убеди, че съм получил справедлив процес?

че е имало справедлив процес? - с кратък отговор: съмнително.

Според мен, след като над 70 % от апартаментите са съгласни с това решение - няма какво да се противите.
Съдържанието е с предимство пред формата. Правилно е решил съда.

Като не сте доволен- наемете зала за провеждане на Общото събрание, да е най-малко с 200 места. Съберете подписи не помня от колко от собствениците за инициатива за свикване на Общо събрание- и готово. Домоуправителят, дори и незаконно избран, е длъжен да го свика.
Ако не го свика - тогава го съдете.

Но да оспорвате волята на над 70% от собствениците няма нищо общо със справедливостта.

korifey написа:С риск да предизвикам гнева на участниците във форума, може ли някой да ме убеди, че съм получил справедлив процес?

Стига мрънка, бре.
Каквото си си надробил, такова ще сърбаш. Съдът не е майка хранилница на страните в процеса да ги напътства кога, какво и как да изложат, за да спечелят процеса. Зле воденият процес (тук следват преклузиите на възражения и доказателствените искания с оглед упражняване на процесуалните права) и липса на аргументация по защитаваната теза(тук пък ще намери приложение капацитетът на проц. представител - ако е имало такъв) са последицата за неблагоприятния изход във всеки съдебен процес. И не пропускай - във всеки процес едната страна винаги е недоволна.

Здравейте,
Какво влагате в понятието справедлив процес???
Изводът дали е осигурен или не справеделив процес се определя не от това дали страната е спечелила спора, а от това дали са осигурени и зачетени възможностите на всяко от заинтересованите лица за въздействие върху крайния акт на държавния орган, призван да разреши възникналия спор между страните. Съдът решава спора по същество, въз основа на доказателствата преценени съгласно чл.12 ГПК, т.е. по вътрешно убеждение. Всяко от засегнатите от действието на съдебния акт лица, има право да възрази срещу констатациите на съда. След като страната е допуснала грешки при упражняването на правото й на жалба срещу акта, то не може да се твърди, че не е осигурено справедливо разглеждане на претенцията й от безпристрастен и независим съд.
Надявам се да сте ме разбрали - грешката е във Вас, сбъркано е изначално както основанието по чл.280, ал.1 ГПК (такова по т.2, а не посоченото от Вас по т.1), както и относимия за допускането въпрос.

da_niela написа:.........Съдържанието е с предимство пред формата. Правилно е решил съда............Но да оспорвате волята на над 70% от собствениците няма нищо общо със справедливостта.

Благодаря на всички за откровенията. Добре е човек да черпи мъдрост от извора. Като например, че "Съдържанието е с предимство пред формата". Това явно е някакъв основополагащ принцип на справедливото народно правораздаване. Нищо, че го няма в Конституцията, или в ГПК. Също и че несправедливостта на един закон е основание за неспазването му. Аз пък наивно си мислех, че има разделение на властите, тоест, че съдебната си гледа правото и не променя нормативната уредба, дори да е несъвършенна. Такъв съм си - невежа и си го заслужавам.

Сега, след като прогледнах, предлагам при следващите парламентарни избори, целокупното население да гласува в градинките и на пейките пред блока, вместо в избирателните секции. Несправедливо е народът да се обременява с тежки и формални процедури. Сигурен съм, че повече от 70% биха ме подкрепили. И не ме поправяйте, че само гласуването по законоустановения ред има правопораждащ ефект. ...... му на изборния кодекс, съдържанието е с предимство, както и волята на мнозинството. Нека се осмели някой да оспори изборните резултати - справедливият пловдивски ще го вразуми.

Предлагам също народните избранници да не гласуват в пленарна зала. Излишно обременяване, ако питате мен. Хората страдат, а оттам страдаме и ние. Предлагам депутатите да гласуват в кафенета, кебапчийници, стрип клубове и чалготеки по свой избор. И след като 100% биха били съгласни, то принципът на вишегласие има предимство. Съдържанието, както казвате, има съдържателно предимство. Ашкоолсун!!!

http://nreporter.info/%D0%B2%D1%8A%D1%8 ... %B8%D0%B9/

Спете спокойно, другари съдии.