forum.lex.bg

Привет.
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК : "Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. "
Интересува ме какво става когато влезе в сила разпореждането за връщане - тогова съдът физически връща ли на ищеца исковата молба с приложенията й, или те си остават по делото, което се архивира.
Ще помоля за практика на ВКС по въпроса. Благодаря!

Според зам. Председателя на ВКС Красимир Влахов /в една негова разработка по ГПК/, не следва да се извършва реално връщане на исковата молба и приложенията, а само така се казвало. Исковата молба и приложенията й следвало да останат по делото.
Масово обаче съдилищата в провинцията, вършат точно обратното - след като влезе в сила определението по чл. 129, ал.3 ГПК, с което исковата молба е върната, връчителят идва у вас и ви носи на ръка исковата молба с приложенията и ви ги дава, а по делото оставят техни копия.
ВКС контролира само законосъобразността на определението по чл. 129, ал.3 ГПК. За това можете да намерите практика на ВКС само по въпроса дали е законно определението, с което е постановено връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите й в срок. Фактът на реалното връщане на ИМ /предаването от връчителя на ищеца на исковата молба/, след влизане на определението по чл. 129, ал.3 ГПК в сила, респективно липсата на такова реално връщане на ИМ, няма как да бъде обжалвано пред ВКС. Така, че много се съмнявам, че ще намерите практика на ВКС по този въпрос.

Ако написаното за провинцията е с ирония, шЪ, прощаваш, а и Влахов, че не се извършва реално връщане. Нещо, като в името на народа, ама "само така се казва", м? ( то, това е вярно, та да не се отклонявам).
Вие глаголната форма като как я възприемате? Или, казвате адресът за връщане е само, за да упражни правото си на ЧЖ. Абе, допадат ми доста от нещата написани от Влахов, но в конкретния случай не споделям извода му.

Връщат се книжата, разбира се ( идва още от ЗГС: " исковата молба се повръща....На присъствуващия ищец молбата се повръща нему лично"). Вярно, ГПК отм. и сега действащ няма "нему лично", но няма и логика да не се връщат, защото само ако е неизвестен адреса на молителя нередовната ИМ остава в канцеларията на съда.
И така е правилно.
В столицата (ако) не го правят, то е по причини извън ГПК( често свързани с липсата на кадрова обезпеченост и тоталната липса на всякакъв контрол по отношение лицата, натоварени служебно с връчване на съобщения и книжа; и/или липса на хартия и тонер, за да си направят копие на книжата).
Га `зимат таксите не са пестеливи, га трЕбе да си изпълнят обязаностите- от сто реки вода.