начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Данъчно право

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Данъчно право

Мнениеот pecata125 » 10 Сеп 2021, 21:38

Здравейте, имам нужда от помощ за изпит казус по Данъчно право за тази неделя в 10 сутринта, не ми е интересно и нямах желание да уча достатъчно, като очаквах изпита да е по теорията, но за жалост е казус и сега ми е много спешно! Не очаквам безплатна помощ, но наистина ми трябва човек, който може да ми помогне! :roll: :roll:
pecata125
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 10 Сеп 2021, 21:26

Re: Данъчно право

Мнениеот guest1 » 11 Сеп 2021, 00:10

Здравейте!
Разбрахме, че сте в нужда, ама ... какъв е казуса?
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“

Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
guest1
Активен потребител
 
Мнения: 2320
Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34

Re: Данъчно право

Мнениеот pecata125 » 11 Сеп 2021, 18:01

Казусът предния път беше относно ревизия на дадена фирма ,като биват открити задължения по ДДС и корпоративен данък, но имаше и още някаква фирма.Беше доста дълъг казус и не помня детайли,но имаше 10 поставени въпроса след казуса относно как би могла да се защити фирмата и още някакви сложни въпроси. :? :?
pecata125
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 10 Сеп 2021, 21:26

Re: Данъчно право

Мнениеот kalahan2008 » 11 Сеп 2021, 23:27

Искате помощ, но не давате конкретика. Не виждам как точно си представяте да Ви бъде дадена помощ при това положение.
Казусите с ДДС могат да са най-различни. Но най-често става дума за отказ за признаване на данъчен кредит на получателя на доставката поради това, че НАП приемат доставката за реално осъществена, тъй като доставчикът не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост или не са налице доказателства за реално осъществен транспорт на стоката. В първия случай се представят доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втория - товарителници и др. превозни документи. Разбира се, при всички положения ако се касае за родово определени движими вещи, трябва да се представят и доказателства за предаването на вещите, най-вече приемо-предавателни протоколи и писмени обяснения /в хода на ревизионното производство/, съотв. свидетелски показания /в съдебната фаза по обжалване на РА/.
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз правото на данъчно задължените лица да приспаднат дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Европейския съюз обща система на ДДС (Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Комисия/Италия, C-78/00, Recueil, стp. I-8195, точка 28, Решение от 10 юли 2008 г. по дело Sosnowska, C-25/07, Сборник, стp. I-5129, точка 14, както и Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, точка 37, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 23).
Съдът на Европейския съюз неведнъж е подчертавал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 21 март 2000 г. по дело Gabalfrisa и др., C-110/98—C-147/98, Recueil, стр. I-1577, точка 43, Решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, C-63/04, Recueil, стр. I-11087, точка 50, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 47, Решение по дело Mahagében и Dávid, точка 38, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 24).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз при упражняване на своите правомощия държавите-членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, сред които фигурират по-конкретно и принципът на пропорционалността, принципът на неутралността, както и принципът на правната сигурност и принципът на защита на оправданите правни очаквания (Решение от 18 декември 1997 г. по дело C-286/94 и др., Решение от 11 май 2006 г. по дело C-384/04, Решение от 14 септември 2006 г. по дело C-181/04-C-183/04).
Съгласно принципа на пропорционалност държавите-членки следва да използват средства, които, като позволяват ефективно да се постигне преследваната от вътрешното право цел, нанасят най-малко вреда върху целите и принципите, поставени от съответното общностно право (Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04).
Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира принципа на неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (Решение по дело Gabalfrisa и др., посочено по-горе, точка 44, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C-255/02, Recueil, стр. I-1609, точка 78, Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 39, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 25).
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква законодателството с неблагоприятни последици за частноправните субекти да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти (Решение от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C 17/03, Recueil, стр. I 4983, точка 80).
Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, Recueil, стр. I-483, точка 54, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 40).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки (Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 50).
По-конкретно Съдът на Европейския съюз достига до извода, че Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае правото на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, има качеството на данъчнозадължено лице, че е разполагал с въпросните стоки, че е бил в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 материалноправни и процесуални условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не е разполагало с данни, въз основа на които да заподозре евентуални нарушения или измама в това отношение от страна на въпросния издател (Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 66).
Ако поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност (Решение от 31 януари 2013 г. по дело „Строй транс“ ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, С-642/2011, точки 49 и 52).
Независимо от практиката на СЕС, до скоро НАП и административните съдилища бяха склонни да възлагат върху ревизираното лице тежестта да доказва, че доставката, по която претендират приспадане на данъчен кредит, е била реално осъществена, като се пренебрегваха и омаловажаваха писмени доказателства като фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и др.
Обаче изглежда ВАС е на път да промени дългогодишната си практика в този смисъл, като пример за това е следното решение:
Решение № 7434 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 141/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова
В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост, като изложените мотиви са основно за липса на подходяща квалификация на назначените лица. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и тримата му доставчици са представили фактурите за извършените услуги, договорите и приемо-предавателни протоколи към тях, доказателства за извършеното плащане по банков път, хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на услугите. Не е лишено от житейска логика и приемането на част от извършените доставки от подизпълнителя след приемането им от възложителя на ревизираното дружество, тъй като едва след приемането им от него той може да има увереността, че доставките на услуги са изпълнени, според изискванията на неговия възложител.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Данъчно право

Мнениеот pecata125 » 12 Сеп 2021, 02:58

На 03.12.2018 г. със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-123/03.12.2018 г. е възложена ревизия на „АЛФА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 1, представлявано от Ангелина Ангелова, регистрирано по ЗДДС. ЗВР определя извършването на ревизия за задължения за ДДС на дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.08.2011 г. до 31.08.2011 г. и Корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Заповедта е издадена от Борислав Бориславов на длъжността началник сектор, в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, определен от териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив. Определени са също: срока на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията.

На 20.02.2019 г. е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-123/20.02.2019 г., който бил връчен на „АЛФА“ ЕООД на 25.02.2019 г. С РД е направено предложение за установяване на задължения за ДДС и корпоративен данък, както следва:
- Задължения за ДДС за периода 01.08.2011 г. – 31.08.2011 г. в размер на 10 000.00 лева;
- Задължения за ДДС за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. в размер на 8 000.00 лева;
- Задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 5 000.00 лева;
- Задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 4 000.00 лева.
Предложеното установяване на задължения за ДДС за периода 01.08.2011 г. – 31.08.2011 г. се мотивира с отказване правото на приспадане на данъчен кредит по 5 фактури, издадени от „ОМЕГА-1“ ЕООД, всяка с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв. и предмет – доставка на конкретно оборудване, като във всяка от фактурите оборудването било конкретно посочено.
Предложеното установяване на задължения за ДДС за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. се мотивира с отказване правото на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от „ОМЕГА-2“ ЕООД, всяка с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв. и предмет – доставка на конкретно оборудване, като във всяка от фактурите оборудването било конкретно посочено.

За доставките по фактурите издадени от „ОМЕГА-1“ ЕООД и „ОМЕГА-2“ ЕООД, ревизираното лице е представило приемо-предавателни протоколи подписани от управителите на двете дружества, както и доказателства за извършения транспорт на оборудването. В хода на ревизионното производство, на „АЛФА“ ЕООД била извършена инвентаризация и било установено, че в производствените помещения на ревизираното лице е налично оборудване, идентично с това по издадените от „ОМЕГА-1“ ЕООД и „ОМЕГА-2“ ЕООД, за което бил съставен Протокол КД 01 № 123321/10.01.2019 г. При извършване на инвентаризацията, във връзка с проверка на служителите на „АЛФА“ ЕООД е било установено, че ведомостите за заплати за месец 05.2016 г. липсват, както на хартиен, така и на електронен носител.

Съображенията за предложеното отказване на правото на приспадане на ДК, изложение в РД били невъзможността преките доставчици да бъдат открити и непредставянето от тяхна страна на доказателства за реалното извършване на доставките, обективирани в издадените „ОМЕГА-1“ ЕООД и „ОМЕГА-2“ ЕООД фактури. В допълнение било посочено, че към момента на извършване на спорните доставки, преките доставчик не са имали назначени служители и не са разполагали с наети помещения, в които да складират оборудването.

Предложеното установяване на корпоративен данък за всеки от посочените данъчни периоди се мотивира с неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, а именно липсата на документална обоснованост на осчетоводените разходи по фактурите, издадени от „ОМЕГА-1“ ЕООД и „ОМЕГА-2“ ЕООД.

Управителя на „АЛФА“ ЕООД подал възражение против РД на 14.03.2019 г. С възражението били представени и допълнителни доказателства.

На 14.03.2019 г. на „АЛФА“ ЕООД бил издаден ревизионен акт № Р-123-001/14.03.2019 г., с които били установени задължения съобразно РД, като мотивите в РА били идентични с тези по РД. РА бил връчен на „АЛФА“ ЕООД на 21.03.2019 г. Възражението на „АЛФА“ ЕООД и представените доказателства не били обсъдени.

Управителят на „АЛФА“ ЕООД подал жалба против РА пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП постановил Решение, с което потвърдил изцяло РА.

На 05.04.2019 г. било образувано изпълнително дело против „АЛФА“ ЕООД за събиране на вземанията по РА. Публичният изпълнител връчил на „АЛФА“ ЕООД покана за доброволно изпълнение на 08.04.2019 г., като на същата дата наложил и запор на банковите сметки на дружеството и наложил възбрана на недвижим имот, собственост на дружеството. При констатиране на данните от РД за липса на ведомости за заплати за месец 05.2016 г., публичния изпълнител съставил и връчил на „АЛФА“ ЕООД АУАН, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Въз основа на съставения АУАН, териториалният директор на ТД на НАП – Пловдив издал НП № НП-123/22.04.2019 г., с което на „АЛФА“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 лева.

Обосновете отговорите си!

1. Посочете основните характеристики на данъка върху добавената стойност и корпоративния данък.
2. Какви са предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит? Налице ли са според фактическата обстановка в казуса?
3. Какво следва да се разбира под „доставка на стоки”?
4. Как може да се защити „АЛФА“ ЕООД срещу РА и НП?
5. Допуснати ли са нарушения в ревизионното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици и как следва „АЛФА“ ЕООД да се позове на тях? Има ли такива за които се следи служебно, ако има, то кой следи служебно за тях и какви действия следва да предприеме за отстраняването им?
6. Правилно ли не са обсъдени възраженията и представените доказателства от „АЛФА“ ЕООД с възражението срещу РД?
7. Допуснати ли са нарушение в хода на административнонаказателното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици и как следва „АЛФА“ ЕООД да се позове на тях?
8. Подлежи ли РА на изпълнение, след като е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“?
9. Допуснати ли са нарушения при предприетите действия по принудително изпълнение? Ако такива са налице, то как може да се защити „АКВА“ ЕООД?
10. Ако в съдебното производство се установи, че в хода на ревизията са допуснати процесуални нарушения, може ли съдът да върне преписката за нова ревизия? Ако може, то на кой орган следва да върне преписката?

Това беше казусът и въпросите към него!
pecata125
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 10 Сеп 2021, 21:26

Re: Данъчно право

Мнениеот kalahan2008 » 12 Сеп 2021, 08:01

pecata125 написа:1. Посочете основните характеристики на данъка върху добавената стойност и корпоративния данък.
Прочетете си лекциите.
2. Какви са предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит? Налице ли са според фактическата обстановка в казуса?
Прочетете си лекциите. Налице са.
3. Какво следва да се разбира под „доставка на стоки”?
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
4. Как може да се защити „АЛФА“ ЕООД срещу РА и НП?
Да обжалва :D
По отношение на задълженията по ЗДДС и ЗКПО за 2011 г. - изтекъл е 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. РА е нищожен по отношение на тези задължения.
По отношение на задълженията за 2016 г. - прочетете пак това, което писах по-горе.
Пак ще цитирам решението на ВАС:
Решение № 7434 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 141/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.
По отношение на задълженията по ЗКПО - налице е документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, вр. чл. 6 ЗСч.
Липсват ведомости на дружествата-доставчици, а не на получателя на доставките „АЛФА“ ЕООД. Трябва да бъдат санкционирани доставчиците. Няма такава санкция от 7000 лв. по ДОПК.

5. Допуснати ли са нарушения в ревизионното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици и как следва „АЛФА“ ЕООД да се позове на тях? Има ли такива за които се следи служебно, ако има, то кой следи служебно за тях и какви действия следва да предприеме за отстраняването им?
Органите по приходите е следвало да установят дали в НАП са регистрирани трудови договори, сключени от доставчиците. Липсата на ведомости към датата на ревизията не означава, че доставчиците не са имали наети работници и служители при извършването на доставките.

6. Правилно ли не са обсъдени възраженията и представените доказателства от „АЛФА“ ЕООД с възражението срещу РД?
Не.
7. Допуснати ли са нарушение в хода на административнонаказателното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици и как следва „АЛФА“ ЕООД да се позове на тях?
Публичният изпълнител не разполага с правомощия да издава АУАН.
Дружеството трябва да подаде възражения срещу АУАН в 3-дневен срок, а също така да обжалва НП.

8. Подлежи ли РА на изпълнение, след като е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“?
Да.
9. Допуснати ли са нарушения при предприетите действия по принудително изпълнение? Ако такива са налице, то как може да се защити „АКВА“ ЕООД?
Не, освен ако дългът не е свръхобезпечен, т.е. налице е несъразмерност между обезпеченото имущество и размера на задълженията. Липсват данни в казуса дали са налице суми по банковите сметки на дружеството и каква е стойността на възбранения имот.
Защитата е чрез обжалване. Ако е срещу обезпечителните мерки - чл. 197 и сл. ДОПК. Ако е срещу други действия на публичния изпълнител - чл. 266 и сл. ДОПК.

10. Ако в съдебното производство се установи, че в хода на ревизията са допуснати процесуални нарушения, може ли съдът да върне преписката за нова ревизия? Ако може, то на кой орган следва да върне преписката?
Не може, трябва да отмени по същество.
Това беше казусът и въпросите към него!
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Данъчно право

Мнениеот pecata125 » 12 Сеп 2021, 10:21

Явно наистина разбирате от Данъчно право,браво за което! А можете ли да ми помогнете и с това?

На 03.12.2018 г. е издадена ЗВР № Р-123/03.12.2018 г., с която е възложено извършването на ревизия на Иванов за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица за следните периоди: 2010 г., 2015 г. и 2016 г.

В хода на ревизионното производство било установено, че е налице превишение на разходите над приходите, а също и на доходи с неустановен произход (укрит доход). Въз основа на посоченото РЛ било уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, и му е определен четиринадесетдневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. На РЛ е посочено, че следва да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като му е предоставен и образец на декларацията.

На 20.02.2019 г. е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-123/20.02.2019 г., който бил връчен на Иванов на 25.02.2019 г. С РД се предлагало установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по години, както следва:
- за 2010 г. в размер на 8 000.00 лв.;
- за 2015 г. в размер на 22 000.00 лв.;
- за 2016 г. в размер на 2 000.00 лв..

Като мотиви за предлаганото установяване на данъчни задължения, в РД е посочено, че за данъчен период 2010 г., ревизираното лице се е разпореждало с парични средства в размер на 100 000 лв., за които не е представило доказателства и не е посочил конкретен източник на недекларирания доход по години.

За данъчен период 2015 г., ревизиращият екип е установил, че на 23.08.2008 г. Иванов е придобил недвижимия имот, представляващ използван до 1973 г. лагер, състоящо се от столова, семинарни помещения, спални помещения и спомагателни постройки (съгласно описанието на имота по Акт за недвижим имот от 25.12.1961г.). Имотът е придобит за сумата от 20 000.00 лв. На 10.06.2015 г. с Нотариален акт № 53 от 10.06.2015 г., имотът, без да е извършвано преустройство е продаден на „Ню пропърти груп“ ЕООД за сумата от 240 000.00 лева. Прието е, че ревизираното лице е реализирало доход в размер на 220 000.00 лева. Приходът от тази продажба не бил деклариран от Иванов. Имотът бил придобит от Иванов, преди да сключи брак и не бил СИО. След сключване на брака, съпрузите придобили друг имот в гр. София – апартамент, в който се нанесли през 2014 г., като преди това живеели в гр. Пловдив в жилище наследено от съпругата на Иванов през 2007 г. В РД било посочено, че в хода на ревизионното производство са изискани писмени обяснения от Петър Дамянов – бивш домакин на лагера в периода 1990 г. – 1999 г., с които да посочи за какво е използван недвижимият имот преди продажбата му на Иванов. Обяснения не постъпили, при което на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК било прието, че не съществуват доказателства за използването на имота за жилищни нужди.

За данъчен период 2016 г. е установено, че РЛ е получило доходи за консултантски услуги в размер на 20 000 лв., които не са били декларирани. За доходите в размер на 20 000 лв., РЛ е представило надлежни доказателства установяващи извършването на консултантски услуги и получени плащания по банков път.

Иванов подал възражение против РД на 14.03.2019 г., в което били изложени съображения, че доходите от консултантска дейност не са посочени, като облагаеми доходи в ЗДДФЛ, поради което не са облагаеми. По отношение на продажбата на недвижимия имот – възразил, че същият е жилищен имот и доходите от неговата продажба са необлагаеми. За констатираното разпореждане с парични средства в размер на 100 000 лв., Иванов посочил, че същите са с произход дарения от по 50 000 лв. от двама негови приятели, без да посочва конкретно лицата. С възражението били представени и допълнителни доказателства.

На 14.03.2019 г. на Иванов бил издаден ревизионен акт № Р-123-001/14.03.2019 г., с който разликата между извършените от РЛ разходи и доказаните от РЛ приходи, са обложени като доходи от други източници съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доходът от продажбата на имота е обложен съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, а доходът от консултантската дейност е обложен съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа е определен по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по години, както следва:
- за 2011 г. в размер на 8 000.00 лв.;
- за 2015 г. в размер на 22 000.00 лв.;
- за 2016 г. в размер на 2 000.00 лв.;
Подаденото от Иванов възражение и представените с него доказателства не били обсъдени в издадения РА.

Иванов обжалвал така издадения РА по административен ред. С решението на директора на Дирекция ОДОП - София ревизионен акт № РА-123/14.03.2019 г. бил потвърден изцяло.

2. Правилно ли не са обсъдени възраженията на Иванов против РД, при издаването на РА?
3. Налице ли е някое от основанията за провеждане на ревизия при особени случаи и ако такова е налице, как следва да постъпят органите по приходите?
4. Допуснати ли са нарушения в ревизионното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици? Има ли такива за които се следи служебно, ако има, то кой следи служебно за тях и какви действия следва да предприеме за отстраняването им?
5. Правилно ли е позоваването на чл. 37, ал. 4 от ДОПК на органите по приходите?
6. Правилно ли са определени задължения за данъци и лихви на Иванов? При отговора посочете за всеки от доходите - защо е облагаем или необлагаем.
pecata125
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 10 Сеп 2021, 21:26

Re: Данъчно право

Мнениеот kalahan2008 » 12 Сеп 2021, 12:01

pecata125 написа:Здравейте, имам нужда от помощ за изпит казус по Данъчно право за тази неделя в 10 сутринта, не ми е интересно и нямах желание да уча достатъчно, като очаквах изпита да е по теорията, но за жалост е казус и сега ми е много спешно!

Този казус не мина ли вече (днес в 10 часа)? :D
Малко нахалствате вече, но ще дам някои насоки и по втория казус, надявам се да не Ви решавам казуса от изпита, защото тогава няма да сте си заслужил оценката по честен начин.
По отношение на задълженията за 2011 г. - РА пак е нищожен, защото ревизираният период не е съобразен с преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Аз бих направил и възражение за давност...
По отношение на задълженията за 2015 г. - не се дължи ДДФЛ - чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ - минали са повече от 5 години между придобиването и продажбата на имотите. По отношение на спалните помещения - 3 години /те са жилищен имот/.
По отношение на задълженията за 2016 г. - тук данъкът си се дължи, но е налице съществено процесуално нарушение, защото неправилно данъкът е определен по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК - не става дума за укрити, а само за недекларирани доходи /всичко е минало по банков път/.
pecata125 написа:2. Правилно ли не са обсъдени възраженията на Иванов против РД, при издаването на РА?
Не - съществено процесуално нарушение.
3. Налице ли е някое от основанията за провеждане на ревизия при особени случаи и ако такова е налице, как следва да постъпят органите по приходите?
Само по отношение на доходите за 2011 г., но за тях е изтекъл 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК.
4. Допуснати ли са нарушения в ревизионното производство? Ако такива са допуснати, то посочете какви са техните последици? Има ли такива за които се следи служебно, ако има, то кой следи служебно за тях и какви действия следва да предприеме за отстраняването им?
5. Правилно ли е позоваването на чл. 37, ал. 4 от ДОПК на органите по приходите?
Не, органите по приходите, съобразно принципа на обективност, е трябвало да съберат други доказателства.
6. Правилно ли са определени задължения за данъци и лихви на Иванов? При отговора посочете за всеки от доходите - защо е облагаем или необлагаем.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Данъчно право

Мнениеот pecata125 » 12 Сеп 2021, 14:28

Даа отдавна мина,но се съмнявам да съм направил кой знае какво. Мерси все пак за помощта, но просто данъчното право изобщо не ми е интересно и нямам намерение да се занимавам с него в бъдеще, още по-малко с такъв тип казуси,а и не е включено в държавните изпити ,което още повече ми губи интереса към него.
Благодаря ви за помощта отново! И това не е нахалстване, а исках да видя дали съм написал нещо правилно ,но както изглежда ликвицията ме очаква. :cry: Ако може все пак да го решите за да имам пример и когато е свързано с физически лица,а не само с фирми ще съм ви безкрайно благодарен!
pecata125
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 10 Сеп 2021, 21:26


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 60 госта


cron