въпрос

[ralica74]

какъв е срокът за обжалване на определение на съда, с което се отхвърля молба за обезпечение на бъдещ иск и какъв е реда?!?!

[monteskio]

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който за молителя тече от съобщаването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение от съдия-изпълнителя, от съдията по вписванията или от съда в случаите на чл. 316, буква "в".
2) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

****Тъй като в дадения служай определение се обжалва с Частна Жалба, ще важат следните разпордби:*****
.
Чл. 214. (1) Частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.
Чл. 215. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.
(2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.
Чл. 216. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба.
Чл. 217. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
*
****Относно реквизитите на една ВАЛИДН АЧАСТНА ЖАЛБА се отнасят разпоредбите н ачл.чл. 198 -200 ГПК:****

Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:
а) името и адреса на страната, която я подава;
б) означение на обжалваното решение;
в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) указание в какво се състои порочността на решението;
г) в какво се състои искането;
д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;
e) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) подпис на жалбоподателя.
Чл. 199. (1) Към жалбата се прилагат:
а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;
б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и
в) държавната такса - ако се дължи такава.
(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.
Чл. 200. (1) Жалбата се връща:
а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и
б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член.
(2) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3 - 5.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

****Сроковете в това производство се изчисляват по следния начин:****

СРОКОВЕ
Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.
Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване работното време.
(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.
Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.
Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.



УСПЕХ!



monteskio