forum.lex.bg

Здравейте!
Бих искала да се консултирам по един въпрос.
Отнася се до издаден през 2003-та изпълнителен лист срещу ЕООД, за принудително изпълнение на задълженията. Наложени са запор върху капиталовите сметки на дружеството и възбрана върху ценните му книжа. От тогава досега, при условие, че е писано и до ДСИ и прочие, единствено през 2004-та година са платени около 3 лева, и после през 2011-та, отново 3 лева (задължението възлиза на повече от 5,000 лева). Последно ДСИ отново потвърди, че има наложени запор и възбрана, и, при постъпване на нови постъпления, ще има уведомление - тоест, нищо ново под слънцето.
Въпросите ми са:
1. Явно, че това изплащане не е нормално. Има нещо нередно в банката, в която дружеството държи капитала си. Как може да бъде разбрано това? Изискано е от ДСИ да иска съдействие от БНБ "Банков надзор", но ДСИ отказва, позовавайки се на чл. 431 от ГПК - не влизало в правомощията му.
2. В продължение на толкова години да са платени само около 6 лева, при условие, че има наредено принудително плащане за доста по-голяма сума, не е ли и неизпълнение на задълженията на самия ДСИ като цяло? Тоест, може ли да се отправи жалба срещу неговите действия (или, по-скоро, бездействия) - и ако да, докъде?

Вече ми идва наум да се стига и до Страсбург, ако трябва да съм честна, тъй като то просто не останаха инстанции в България.

Много ще съм благодарна ако подскажете мъничко.
С.

50:50

Страсбург засега не влиза в разчетите. Трябва да се иска чрез подходящи мерки изпълнение. Има много външно несъбираеми вземания, но в крайна сметка, има ключ за всяка врата. Един способ е - чрез някакво наказателно преследване, тоест нещо заради забавяне, но пък тук имаме сложност. Другото е опис на фирмата по адрес и изземване на вещи на стойността на сумата. Но теорията е непрактична, без да има достатъчно входяща информация. Не е ясно какво целите с Банков надзор, то първоначалният капитал се тегли веднага. Другото е наистина Страсбург, впрочем има инертност у Държавните съдебни изпълнители.

Даваха един документален очерк по Дискавари - или не си спомням, където събирането на вземания в Англия е доста ефикасно и там работят доста оправно, за разлика от лисичарника при нас.

Какво по-точно ще жалите като действие/бездействие на ДСИ? Невъзможността да се осребри или издири имущество на длъжника не е проява на бездействие, а още по-малко на такова, което е обжалваемо. Начинът да си съберете вземането е да предприемете действия обратни по посока на тези, които замисляте - т.е. не да се жалвате, а да сезирате ДСИ с конкретни искания, изразени в писмени молби. Тези искания трябва винаги да сочат конкретен предвиден в закона способ за проучване или изпълнение. Едва когато ДСИ откаже да извърши тези действия е налице някакво фактическо основание да обжалвате действията му и то доколкото действията или бездействията му попадат в хипотезите на чл. 435 ГПК.
Много взискатели имат уклона да мислят, че сред задълженията на ДСИ/ЧСИ са и да им намери по възможност платежоспособен длъжник или да закупи имущество на длъжника, върху което да изпълнява.
ДСИ впрочем не само че няма задължението, но и няма правото да върши повече от това, което изрично е поискано от него.
Такова явление като "възбрана" върху ЦК няма...

Обърнете се към юрист/адвокат, който има по-задълбочени познания в принудителното изпълнение.

И последно, платежоспособността на длъжника е резултат и на превантивна дейност - въпрос на икономически и юридически обосновани решения - с кого да се встъпва сделки и дали контрагентът е надежден - в тази сфера също има специалисти, които препоръчват съответната стъпка след анализ на дружеството и показателите му, и това не са съдебните изпълнители.

Накратко - ако дружеството няма недвижими имоти, не осъществява търговска дейност, респ. няма контрагенти, вземанията му с които да запорирате, то случаят е обречен.