forum.lex.bg

Здравейте колеги,
Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати). В срока по 508, ЧСИ отговаря че не признава вземането (естествено), защото същото е цедирано от ден преди нашия запор (в съобщението се казва само че има цесия от еди коя си дата и че взискател вече не е лицето Х). Самото изпълнително дело, няма да ви описвам как се води (липсват документи, няма номерация на страници... последователността на постъпване на документите, т.е. прилагането им към делото не е в последователността, в която са вход номера и т.н.).
Та с оглед на фактите изтъкнати по-горе пита се аз какво мога да направя срещу незаконосъобразния отказ на ЧСИ (незаконосъобразен е, защото се е цедирало друго вземане, няма уведомяване на длъжника по ИД, да не говорим, че самата цесия е антидатирана .....) Мислех за иска по 401 от ГПК, но препращането към 435 и 440... не ми се връзва с ... това, което аз целя...
Благодаря предварително на отзовалите се

Така, като чета (Сталев) май в случая защитата ми няма да е това което си мислех... ами Възлагане за събиране или вместо плащане, само дето не мога да си обясня, това ... май не е възможно в рамките на обезпечително производство ... т.е. трябва да си водя иск по 134 от ЗЗД (кашата в главата ми е пълна )

Доколкото разбирам ЧСИ-то, от което сте недоволна се явява трето задължено лице. В отношенията ви с него не сте страна по изпълнително производство - вие сте страна по процесуално правоотношение с вашия ЧСИ като такъв, чрез който сте наложили запора.
Мисля, че защитата ви е по реда на чл. 452, ал. 3 от ГПК, каквато би била във всички други случаи, когато третото задължено лице откаже плащане на запорирана сума. То, впрочем, винаги е в правото си да оспорва съществуването на вземането, което длъжникът има срещу него.

Да, ЧСИ се явява ТЗЛ, но за съжаление, така са входирани документите (т.е. поредността на входящите номера), че цесията е входирана преди запорното съобщение (т.е. разпореждането е си е действително и 452 ал. 1 е неприложим, не сме в тази хипотеза). Но пък отказът да се признае вземането е незаконосъобразен..... и както по всичко личи, аз няма как да го "заставя" да признае вземането.....

Ако цесията е налице и е валидна, какво прави отказа на третото задължено лице незаконосъобразен?!?

Не исках да навлизам в подробности относно валидността на цесията, но все пак, няма уведомяване на длъжника към момента на отказа по 508, а и самото прехвърлено вземане е различно от това, което е запорирано (по страни и по размер), да не говорим, че в деня, в който се твърди да е представена цесията.... такъв договор по делото нямаше... с две думи .... "нещата" са натъкмени.
Нещото, което мен ме притеснява, че всяко ТЗЛ в такъв случай, може да каже че не признава вземането (и то без никакви аргументи) и няма механизъм за ответна реакция на кредитора (няма глоби, няма искове... нищо)... или аз поне не намирам и не се сещам за нищо .....

ЧЛ. 99, ал. 3 ЗЗД

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Ако няма данни, че цесията е съобщена, значи обратно на казаното от вас чл. 452 не е неприложим, защото отказът е незаконосъобразен на това основание - не е настъпил ефектът на цесията. Друг е въпросът, че се спори (включително се спореше и в този форум) дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е наистна необходимо, за да има валидна цесия.
Друг е и въпросът, че поредността на постъпилите по делото документи лесно може да се манипулира. Изходящ/входящ номер от предходен ден се намира без особено затруднение предвид това, че книгите за тези номера се водят в електронен вид.

Аз изхождам от факта, че цесията е с предхождаща запора дата ..... но пък може да имате право .... все пак ефекта на цесията не е настъпил .... не знам ..... ще се поровя в практиката, а ако вие имате аргументи в подкрепа приложимостта на 452 ще съм благодарна да ги споделите

Мисля, че изобщо не се спори "дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е необходимо за да има валидна цесия" - просто това е изискване на закона - чл.99, ал.3 от ЗЗД.

neutralen написа:Мисля, че изобщо не се спори "дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е необходимо за да има валидна цесия" - просто това е изискване на закона - чл.99, ал.3 от ЗЗД.

За мен е безспорно. Законът е ясен.
Но имам смътни спомени за някакви такива дискусии тук, които сметнах за нужно да отбележа.

babyboopk написа:Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати).

babyboopk написа:Да, ЧСИ се явява ТЗЛ

Нещо тук не ми е ясно или не е обяснено както трябва: как така Вашият длъжник има да взема от ЧСИ??? Може би става въпрос за вземане, което Вашият длъжник има от трето лице, но в това правоотношение ЧСИ не се явява ТЗЛ (трето задължено лице), а орган по принудително изпълнение. По изпълнителното дело Вашият длъжник е кредитор, но негов длъжник не е ЧСИ, а третото лице, което е длъжник по това изп. дело. Задължението да изпълни е на ТЗЛ, а не на ЧСИ. Връчено ли е надлежно запорно съобщение до ТЗЛ (длъжникът на длъжника)? Кога - преди или след като е събрана сумата от този длъжник по другото изпълнително дело? Доброволно ли е събрана сумата или принудително?
Действително съществува странната конструкция "запор на вземането на Х по изпълнително дело №....на ЧСИ еди-кой си", но аз лично не съм много убеден, че трето задължено лице по такъв запор е ЧСИ.

kalahan2008 написа:

babyboopk написа:Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати).

babyboopk написа:Да, ЧСИ се явява ТЗЛ

Нещо тук не ми е ясно или не е обяснено както трябва: как така Вашият длъжник има да взема от ЧСИ??? Може би става въпрос за вземане, което Вашият длъжник има от трето лице, но в това правоотношение ЧСИ не се явява ТЗЛ (трето задължено лице), а орган по принудително изпълнение. По изпълнителното дело Вашият длъжник е кредитор, но негов длъжник не е ЧСИ, а третото лице, което е длъжник по това изп. дело. Задължението да изпълни е на ТЗЛ, а не на ЧСИ. Връчено ли е надлежно запорно съобщение до ТЗЛ (длъжникът на длъжника)? Кога - преди или след като е събрана сумата от този длъжник по другото изпълнително дело? Доброволно ли е събрана сумата или принудително?
Действително съществува странната конструкция "запор на вземането на Х по изпълнително дело №....на ЧСИ еди-кой си", но аз лично не съм много убеден, че трето задължено лице по такъв запор е ЧСИ.

Запорирано е вземането на нашия длъжник към ЧСИ (вземането е събрано и стои по сметката на ЧСИ и чака да бъде изплатено). Сумата не е събрана доброволно. Запора е повече от .... странен, но е факт, съдът е допуснал тази мярка, наложен е и след налагането (получаване на запорното съобщение) се оказва че има цесия от преди 2 дни.... ден в който по делото нямаше и следа от договор за цесия, искане за конституиране на нов взискател и т.н.
По въпроса за уведомлението до длъжника намерих едно решение на апелативен съд, което казва, че "разпоредбата на 99 ал. 4 ЗЗД не е приложима и е без значение дали е уведомен длъжника за това цесията да породи ефект"
Моят въпрос е какво "аджеба" правим, когато отказа на ТЗЛ да признае вземането е неоснователен , незаконосъобразен ..... като не сме в рамките на изпълнително производство и не може да се поиска възлагане на вземането вместо плащане ....? Единствения отговор до който стигам е 134/135 от ЗЗД, но и той в случая е неприложим... т.е. форма за въздействие върху ТЗЛ да изплати вземането/ да не изплаща на кредитора си няма .... !!! Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

babyboopk написа:Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

kalahan2008 написа:

babyboopk написа:Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

Не бъркате ли? Мисля, че описаната от питащата/питащия ситуация е друга. Доколкото разбрах налице са две изпълнителни производства, по които едно и също лице е в различни качества. По първото производство (при ЧСИ 1) е длъжник, а по второто (при ЧСИ 2) същото лице е взискател. Явно претенцията е насочена към втория ЧСИ, който е събрал сума, която трябва да предаде на взискателя, явяващ се длъжник по първото изпълнително производство. От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

tokvil написа: От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

Защото не е налице материално правоотношение между взискателя по второто изп. дело и втория ЧСИ, въз основа на което да възникне задължението. Между тях е налице единствено процесуално правоотношение.

tokvil написа:

kalahan2008 написа:

babyboopk написа:Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

Не бъркате ли? Мисля, че описаната от питащата/питащия ситуация е друга. Доколкото разбрах налице са две изпълнителни производства, по които едно и също лице е в различни качества. По първото производство (при ЧСИ 1) е длъжник, а по второто (при ЧСИ 2) същото лице е взискател. Явно претенцията е насочена към втория ЧСИ, който е събрал сума, която трябва да предаде на взискателя, явяващ се длъжник по първото изпълнително производство. От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

Ситуацията е подобна ..... две лица са едновременно длъжник едно на друго и едновременно кредитори едно на друго, (естествено има и други усложнения), но по повод въпроса ЧСИ е ли ТЗЛ, хм.... мисля че е добре да се помисли по този въпрос, но моето питане сега, в конкретния случай е свързано с друго.
Ако се абстрахираме от проблемния момент е или не е ТЗЛ, по принцип какво се случва, когато ТЗЛ откаже да признае вземането неоснователно и не сме в рамките на изпълнително производство (защото едното производство по установяване на вземането все още не е приключило), за да поискаме възлагане.... чакаме докато не са налице основанията за това ли ?

По принцип при отказ на ТЗЛ да изпълни запора може да му се наложи глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК или да се възложи на взискателя за събиране или вместо плащане (чл. 510 ГПК). При възлагане за събиране взискателят може да предяви иск срещу ТЗЛ и ако го спечели, да се снабди с изп. лист директно срещу ТЗЛ. Но обикновено на взискателите не им се занимава, затова на практика чл. 510 почти не се прилага.
В случая обаче едва ли единият ЧСИ ще наложи глоба на своя колега, остава вторият вариант - да се води иск срещу втория ЧСИ (когото Вие смятате за ТЗЛ), който по мое лично мнение ще бъде отхвърлен, защото той не е ТЗЛ.
Според мен най-правилно е при наличието на две насрещни вземания да се извърши прихващане.
Имам един въпрос - говорите за цесия на вземането на длъжника от ТЗЛ, бихте ли уточнили кои са страни (цесионер и цедент) по този договор за цесия и дали ЧСИ е една от страните в него. Защото ако не е, това просто потвърждава моята теза, че ЧСИ не е ТЗЛ.

СИ не е страна по договора. Но той ни се явява ТЗЛ, защото е запорирано вземането на взискателя към него и съответно СИ му е дал срока по 507 да отговори.... (за момента не искам да навлизам в подробности и размисли дали е ТЗЛ).
Благодаря Ви много колеги за мненията Ви, за съжаление случаят приключи и по мое мнение с несправедлив развой