forum.lex.bg

Става дума за събиране на неизплатен адвокатски хонорар, като за целта адвокатът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по 410 ГПК.
Съвсем логично образува изпълнителното дело при познат ЧСИ. Въпросът ми е: налице ли са условията ЧСИ да си направи отвод? И ако да, какви последици вече това, че ЧСИ не си е направи отвод? Действията на ЧСИ няма да могат да се обжалват, защото не попадат в хипотезата на 435 ГПК. Не мисля и че може да се води иск за вреди...тогава? Има ли изобщо смисъл от института на отвода в този случай?

Първо да предупредя, че ми липсва опит в тази насока и само ще теоретизирам.
Ако ли за някои норми практиката, докрината на новото време и скромното ми мнение нормите от част първа да са приложими и в изпълнителното, то не мога да намеря аргументи в подкрепа тезата за отвод на СИ( няма значение Д или Ч).
Института на отвеждането е приложим в съдебното производство където всяко съмнение за пристрастност би се санкционирало.
СИ няма да правораздава, няма да решава спора, негово задължение е да изпълни вече постановен съдебен акт. В този смисъл- без приложение в изпълнителното.

п.п. Ще ползва различни обезпечителни мерки или пък по някакъв фамозен начин ще си свърши работата?

И какво като е познат? Ами - дайте всички да се отвеждаме / да искаме отводи, като някой на някого се окаже състудент, или пък бил в курса две години преди/след неговия. Хайде стига абсурди. Беше време, когато юридическите факултети не бяха на всеки ъгъл като магазинче за алкохол и цигари и, о, ужас, хората се познаваха или имаха общи познати. Дори и сега - ами работата е такава, че се запознаваш с колеги постоянно. Познанството само по себе си не е и никога не е било повод за отвод.

Само да уточня - аз съм за адвоката с хонорара. Притеснява ме, че длъжникът ще се позове на обстоятелството, че ЧСИ е трябвало да си направи отвод.
Не знам дали отводът е приложим и в изпълнителното производство.
Виждал съм неколкокатно СИ да си прави отвод и делото да се прехвърля на друг СИ, без значение дали са ДСИ или ЧСИ.
Личното приятелство не е ли "обстоятелство, което поражда основателно съмнение в безпристрастието" на ЧСИ? А какво ще кажете за делото Борилски, където всички съдии от Окр. съд Варна си направиха отвод заради познанството си с бащата на обвиняемия?

За НОХД- чл. 29 и последиците предвидени в чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК ( има практика в този смисъл по ЕКПЧ с която наказателните ни състави се съобразяват, за да не поставят под бъдеща сигурна заплаха евентуалната присъда). А понякога самоотвода е просто удобен повод да се оттеглиш от определено, натежало в общ. пространство, дело. Някой да е жалил самоотвод? Еми... няма как да стане.
Има съдебна практика и по отношение гражданските дела- чл. 22 и л. 24. Липсва такава за СИ, но факта, че аз не съм чела нищо не значи.

Според мен основното е, че СИ не правораздава, той изпълнява влязъл в сила( с малки изключения, където е допуснато предварително изпълнение) съдебен акт, който е турил точка по отношение спора, предмет на делото.

п.п. Сега се сетих за най-нелепото искане за отвод, което в последствие бе обективирано и във ВЖ)- колега, състудент, в последно с. з. - по същество излага аргументи в защита ( ответник) и изведнъж чувам: Г-н съдия, на основание чл. 22, ал.1 т.6( не си спомням визира ли точно нормата) правя искане за отвод на съдията-докладчик. Сещате се, двамата с магистрата веднага реагираме- why?????
"- Защото през цялото време( разбирайте в хода на делото) се боря не само с колежката, ами и с вас."
Изобщо- голЕма борба пада в зала!"... Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи, що са могли да сторят!..." като не е имало чл. 22, примерно.