forum.lex.bg

Здравейте!
Преди времето на частната собственост, родителите ми са построили стопанска постройка в селската мера - Имали са право на строеж върху парцел, който граничи с напоителен канал и за да не строят върху него или по-скоро по други съображения са построили стопанската си постройка извън отстъпения им парцел. Това става около 1980 год. С връщането на частната собственост земеделската комисия възстановява правото на собственост на един господин, който подава жалба за строежа в неговата собственост (2003г.). Ок, човека е в правото си. След направената проверка е предписано родителите ми да освободят завзетата част или да влязат в преговори за изкупуването й. Те избират второто и заплащат исканата от господина сума. ОБАЧЕ ... Поради лекомислие или незнание сключват договор с него пред .... селския кмет. Има и подписали се свидетели и печат на кмета, но договора е без правна стойност и реално земята си остава негова. Към днешна дата господинът съжалил, че е взел парите, а не си е направил кефа да събори постройките, подава нова жалба до РДНСК. Предстои нова проверка и според мнението на един адвокат, събарянето е неизбежно ("Изгорели сте!"). Консултация със служител на друго РДНСК гласи - никой няма право да строи в земеделска земя. От вашия форум научих, че все пак стопански постройки могат да съществуват законно при определени условия.
Затова отправям питане към тези, които са в свои води в тази материя: може ли да се направи нещо за друго развитие на случая? Ако отговорът е положителен, бих потърсила помощта на адвокат.
Предварително благодаря за отделеното време.