начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на процеса

Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на процеса

Мнениеот pitasht » 05 Май 2015, 08:48

Здравейте не открих по моята тема нищо и затова отварям нова.
Имам един възрастен човек, който е в тежко състояние в смисъл вече е почти на легло и е над 90год. Заведохме дело за разваляне на договор за гледане и издръжка и тези дни се запитах какво ще стане с делото ако в хода на процеса той почине?
Ответникът е негов внук и наследник по закон за 1/2 от имота, т.к. синът на дядото е починал.
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1361
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот janetastoimenova » 26 Май 2015, 15:16

Има ли други наследници? Или внукът му е най-близкия му роднина?
janetastoimenova
Младши потребител
 
Мнения: 70
Регистриран на: 18 Май 2006, 16:34
Местоположение: V.Turnovo

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот janetastoimenova » 26 Май 2015, 15:20

Ако дядото междувременно направи универсално завещание в полза на конкретно лице, това лице ще има право след смъртта на дядото да продължи делото, защото е пряко заинтересован от изхода на делото, ако имотът се върне в патримониума на дядото, той ще стане правоприемник по силата на завещанието. За повече информация пишете на мейла.
janetastoimenova
Младши потребител
 
Мнения: 70
Регистриран на: 18 Май 2006, 16:34
Местоположение: V.Turnovo

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот m_polly » 27 Май 2015, 12:10

При смърт в хода на процеса се конституират наследниците по закон. Казвате, че внукът е наследник за 1/2, следователно за останалата половина има друг наследник, който вероятно ще бъде конституиран като страна по делото.
m_polly
Потребител
 
Мнения: 130
Регистриран на: 11 Авг 2006, 01:18
Местоположение: София, България

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот pitasht » 30 Май 2015, 12:16

Да почина и да направихме завещание в полза на дъщеря му наследници са дъщерята и внука по закон. Притесняваме обаче че ще имаме проблеми с обявяване на завещанието защото при нас нотариусите искат данъчни оценки на имуществото на починалия върху което определят таксата си а старецът няма имущество към датата на смъртата си. И не искат да обявават завещания ако няма оценка.
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1361
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот m_polly » 10 Юни 2015, 10:23

Ако наследодателят няма имущество, логично е да не може да завещае каквото и да било. Вие вероятно искате дъщерята да придобие по-голяма част от имота, но той в момента не е част от имуществото на дядото. Но дъщерята така или иначе е наследник по закон, така че тя ще встъпи в процеса. Но и внукът има част от имота, така че тя може да продължи иска само за припадащата й се част - 1/2. Ако все пак намерите начин да обявите завещанието (попитайте нотариуса как се процедира, ако са останали само движими вещи например, може да се направи оценка на тях предполагам), то тогава можете да получите максимум 2/3 от имота, а 1/3 ще остане за внука, тъй като е запазената му част по закон.
m_polly
Потребител
 
Мнения: 130
Регистриран на: 11 Авг 2006, 01:18
Местоположение: София, България

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот pitasht » 16 Юни 2015, 10:27

Мерси m_polly
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1361
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот pitasht » 15 Юли 2015, 17:37

Влизам отново с още една дилема- оказа се че има и други недвижими имоти и се надяваме скоро да обявим завещанието. Междувременно след излязлото решение и преди да влезе в сила съдът спря делото заради смъртта.
На мен ми изниква питанката дали да не жаля спирането не че имам някакви силни аргументи но след като съдът обяви делото за решаване, издаде акта си какво сега ще връща делото и конституира нови страни? Нещо процедурно ми се струва сгрешено или аз недовижвам?
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1361
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: договорза гледане съдебно разваляне смърт в хода на проц

Мнениеот bird_of_paradise » 16 Юли 2015, 01:03

`начи, намирам, че проблем в съответния магистрат като да нЕма ( отбелязвам, че остава неясно кога точно е починал ищецът - преди или след съдебните прения, но приех, че е след, та ако съм права- проблем няма).

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5563 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.., представлявана от министъра на финансите, срещу решение от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № ІІ-57-157/04.01.2012 г. по гр. дело № 41031/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу И. К. С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и с чл. 110, ал. 2 от ЗС, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 507.97 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода месец февруари 2006 г. – месец април 2009 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ап. 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5 317.82 лв.; както и сумата 722.17 лв., представляваща мораторна лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 01.04.2006 г. – 24.03.2010 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1 531.32 лв.; в тежест и на двете страни са възложени разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплакване и довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че ответникът по делото (на чието място е конституиран жалбоподателят, – след постановяването на обжалваното решение – с разпореждане на въззивния съд от 08.04.2014 г.) е починал преди постановяването на обжалваното решение, като след смъртта му въззивното производство е продължило без участието на надлежна страна, която да го замести. Излагат се и подробни съображения, че жалбоподателят неправилно е конституиран на мястото на починалия ответник.
Ответниците по касационната жалба – ищецът [фирма] и неговият помагач по делото – третото лице [фирма] не са подали отговори на жалбата в срока за това и не заявяват становище по нея.
С определение № 1492/23.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение – с оглед проверка неговата процесуална допустимост, по процесуалноправния въпрос относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник.
По така поставения процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически лица, респ. – Д..) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).
В случай на смърт на ищеца, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да установи неговите наследници (по закон или по завещание, ако такова е представено по делото) и да издири техните адреси. При смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания, последният да посочи в шестмесечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници или други годни доказателства). Същите правила се прилагат съответно и когато престане да съществува юридическо лице, което е страна по делото, и прекратяването (заличаването) му е съпроводено с правоприемство (а ако то е без правоприемство, производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва). В случаите на незаето наследство по чл. 59 от ЗН, ако е починал ищецът (физическо лице) по делото, мерките по назначаване на управител на незаетото наследство и по призоваването по реда на чл. 48 от ГПК на наследниците с неизвестно местожителство и без регистриран постоянен и настоящ адрес се предприемат служебно от съда, а при смърт на ответника съдът дава указания за това на ищеца, който следва да ги изпълни в преклузивния шестмесечен срок по чл. 230, ал. 2 от ГПК. Ако в рамките на този срок ищецът не посочи правоприемниците на ответника и техните адреси, респ. – не предприеме мерките за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК, съгласно чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва. В останалите случаи – когато ищецът изпълни в срок тези указания, респ. – когато съдът служебно установи правоприемниците на починалия ищец и издири техните адреси, производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правопремниците на починалата страна, които съдът конституира на нейно място (респ. – с призоваването и участието на назначения управител на незаетото наследство – чл. 59, ал. 2 от ЗН).
В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то – именно предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК).
Във всички останали случаи, – когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл.чл. 290-293 от ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници. От друга страна, ако такова съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде обжалвано в срока за това (който срок тече след конституирането на процесуалните правоприемници на починалата страна и връчването на препис от решението на всеки от тях), макар и процесуално недопустимо, то влиза в сила и подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК).
С оглед така даденото разрешение на изведения по делото процесуалноправен въпрос, при проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира следното:
Ответникът по делото И. К. С. е починал на 25.07.2013 г. (видно от писмо с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. на секретаря на район „С.” – С. о. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника – листове 52 и 53 от въззивното дело), т.е. – в течение на въззивното производство, – преди постановяването на обжалваното въззивно решение от 06.12.2013 г., както и преди приключването на съдебното дирене и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на 04.11.2013 г. на въззивния съд. При това положение, съгласно приетото по-горе, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото – да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника на 25.07.2013 г., – вече с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт на въззивната инстанция по делото.
От друга страна, основателни са в случая и доводите в касационната жалба на Д.. (представлявана от министъра на финансите), че същата неправилно е конституирана в производството на мястото на починалия ответник И. К. С.. Видно от писмото с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника, последният е починал, без да е оставил преживели го съпруга или роднини по права линия за свои наследници. Същият, обаче има трима братя, единият от които – Н. К. С. е починал преди него на 01.03.1986 г., без да е оставил преживели го деца (но е възможно да е оставил преживели го внуци или други низходящи), като за останалите двама братя – записани само с личните им имена Р. и В. – чужди граждани, няма други данни, включително – да са починали. При това положение – след като няма данни да са починали, тези двама братя наследяват починалия ответник И. К. С. съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗН и изключват от наследяване Д.., която наследява само в случай, че няма други лица, които могат да наследят – чл. 11 от ЗН. При положение, че и тези двама братя са починали преди ответника И. С., възможно е той да е оставил наследници по чл. 10, ал. 3 от ЗН или по чл. 8, ал. 4 от ЗН, които също биха изключили от наследяване Държавата.
При това положение – след като по делото не е изяснен въпросът с наследяването на починалия ответник, предвид приетото по-горе при отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос, след връщането на делото за ново разглеждане въззивният съд следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и да даде на ищеца указанията по чл. 230, ал. 2 от ГПК, а именно – последният да посочи в рамките на преклузивния шестмесечен срок наследниците на починалия ответник И. С. и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници, преписи или извлечения от лични регистрационни картони или от актове за гражданско състояние на роднините на починалия ответник, или други годни доказателства); или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство (чл. 59 от ЗН) или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК – ако са налице тези хипотези. В зависимост от изпълнението или неизпълнението от страна на ищеца на тези указания по чл. 230, ал. 2 от ГПК, следва да се развият и по-нататъшните процесуални действия по делото – също подробно разяснени по-горе – при даденото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решението от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд;
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг негов въззивен състав, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27


Назад към Договор за издръжка и гледане


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


cron