Публикувано на:
13 Фев 2008, 01:07от cleo
ето Ви и едно решение, не е влязло в зак. сила все още май и е против вашата теза:
РЕШЕНИЕ ОТ 04.01.2007 Г. ПО ГР. Д. № 2422/2005 Г., ГК НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Докладчик: съдията Камелия Маринова
Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.
С решение от 25.04.2005 г., постановено по гр. д. № 8780 по описа за 2004 г. на СРС, I ГК, 41- ви състав, са отхвърлени исковете на В. Г. Л. и С. Г. Л. против Р. М. Д. - Д. и В. А. Д. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за обявяване за недействителен (нищожен), като сключен при липса на основание, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 06.06.2003 г., извършен с нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт № Х, том LLХ, дело № Х/2003 г., вх. рег. № 18823/2003 г., както и с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнението му, като В. Г. Л. и С. Г. Л. са осъдени да заплатят на Р. М. Д. - Д. сумата 500 лв., разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК.
Против решението е постъпила въззивна жалба от В. Г. Л. и С. Г. Л. с довод, че същото е незаконосъобразно, като са изложени конкретни твърдения, свързани с преценка какво следва да се приеме за установено въз основа на събраните свидетелски показания и искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на процесния договор или да се развали, поради неизпълнение, като им се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемите Р. М. Д. - Д. и В. А. Д. оспорват въззивната жалба, като претендират направените по обжалването разноски.
Съдът, като обсъди по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 06.06.2003 г., извършен с нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара, като сключен при липса на основание, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същия договор, поради неизпълнение, предявени от В. Г. Л. и С. Г. Л., наследници по закон на прехвърлителя К. И. Л. против приобретателката Р. М. Д. - Д. и съпруга й В. А. Д.
С нотариален акт № Х, том LLI, дело № Х/1993 г. К. И. Л. е придобил чрез замяна срещу свой собствен имот, собствеността на апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Д.", бл. Х - Х, вх. Х, ет. Х с площ от 57,12 кв. м. С нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, К. И. Л. е прехвърлил този имот на Р. М. Д. - Д. с договор от 06.06.2003 г. срещу сумата от 3 000,00 лв., платени в деня на сключване на договора и срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигурява редовна месечна издръжка от 100,00 лв.; почиства жилището веднъж на три месеца; извършва прането на ризите и бельото на прехвърлителя веднъж месечно за негова сметка; при боледуване на прехвърлителя полага всички необходими медицински грижи за запазване на здравето му, като закупува и доставя своевременно необходимите му лекарства и хранителни продукти срещу заплащане от прехвърлителя; при неразположение или немощ на прехвърлителя, извършва за негова сметка заплащането на текущите сметки за ток, парно, вода, телефон и такса смет; поема разходите за ремонт на жилището, дефиниращи се като основни, а именно ремонт на покрив, подмяна на асансьор, подмяна на водопроводна и отоплителна инсталация, а текущите ремонти и годишния данък сгради се поемат и заплащат от прехвърлителя; посещава дома на прехвърлителя веднъж седмично при добро здраве от негова страна и ежедневно в случай на болест и неразположение; телефонира на прехвърлителя три пъти седмично и вечер. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху недвижимия имот безвъзмездно и пожизнено.
Не се спори между страните, че К. И. Л. е починал на 06.08.2003 г., като ищците са негови наследници по закон - деца на брат му Г. И. Л., починал на 18.05.2001 г.
От представените епикризи - от V- та Многопрофилна болница за активно лечение, издадена във връзка със стационарно лечение в периода 11.06.2003 г. - 30.06.2003 г. и от МБАЛ "Света Анна" - АД, гр. С., издадена за стационарно лечение от датата на постъпване 01.08.2003 г. до датата на смъртта 06.08.2003 г. - и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че към момента на сключване на процесния договор К. И. Л. е бил тежко и неизлечимо болен с поражения в различни органи и засягане на общото състояние, като резултат от злокачествен процес в напреднал (последен) стадий на заболяването. Не се спори по делото, а и от представената епикриза от Национален онкологичен център - С. се установява, че през месец октомври 1999 г. К. Л. е претърпял оперативна интервенция за отстраняване на туморно образувание, като на 04.12.2002 г. е регистриран ва Областен диспансер за онкологични заболявания (въз основа на епикризата от м.10.1999 г.), но не е провеждал следоперативно лечение (писмо изх. № 283 от 13.12.2006 г. на ОДОЗС гр. С.).
В исковата молба ищците поддържат, че процесният договор е лишен от основание, тъй като приобретателката е знаела или е можела да знае, че няма да се налага да полага почти никакви грижи за прехвърлителя, поради видимо тежкото му раково заболяване, евентуално че не е изпълнявала задълженията си в уговорения в договора обем. Спорът по делото е именно досежно обстоятелствата знаела ли е Р. Д. - Д. за близката смърт на прехвърлителя и изпълнявала ли е задълженията си по договора.
Във връзка със спорните обстоятелства по делото са събрани ангажираните от страните гласни доказателства.
Свидетелите на ищците са заявили следното:
М. Б. К., разпитана в първоинстанционното производство, твърди, че се познава с К. Л. от 15 години, като привърженици на Социалистическата партия, но през последните три години били приятели; знае за претърпяната от К. Л. операция, за която същия споделил и поддържа, че боледуването му продължило до неговата смърт, като през последните шест месеца състоянието му много се влошило и той потърсил помощта й; свидетелката лично го водила на консултации при три или четири професора и на допълнителни изследвания и от началото на 2003 г. до настаняването му в болница, била непосредствено до него, а два пъти го посещавала и в болницата, за да му оказва странична помощ; учудила се, че К. отклонил предложението й тя и един приятел да му помогнат при изписването от болницата; след излизането от болницата се чули по телефона, като К. казал, че е много изтощен и ще се обади допълнително кога ще е в състояние да я приеме, но не се видели до смъртта му; свидетелката поддържа, че К. не говорил за неговите племенници (макар да общувал с брат си до смъртта му) и тя не е виждала тях или друг човек да го посещава в болницата или в неговия дом; К. Л. бил напълно изолиран, като имал един приятел Л., който много му помагал; притежавал само жилището си и пенсия от 114 лв., а до юли 2002 г. в жилището живял и един студент, който свидетелката му осигурила под наем; много пъти в началото на 2003 г. К. е споделял с нея, че е в тежко положение и няма кой да се грижи за него; бил необщителен и затворен човек и не искал да се знае за диагнозата му; през месец юни 2003 г. бил силно отслабнал ("петдесет на сто стопен") и променен до неузнаваемост, знаел за фаталния изход и не искал да се консултира повече.
Т. Г. Л., разпитан в първоинстанционното производство, поддържа, че познавал К. Л. от шест - седем години преди смъртта му и поддържали контакти като членове на Социалистическата партия; последно го видял един ден преди смъртта му - стоял при него от 5 до 10 ч. в Окръжна болница, където бил настанен; на другия ден Р. му се обадила, че е починал; твърди, че К. Л. дълго време умувал какво да направи със жилището си след смъртта си и търсел човек, с когото да влезе във връзка, тъй като имал и заем към банка; свидетелят за пръв път се запознал с Р., когато К. Л. излязъл от V- та градска болница в края на юни 2003 г. - тогава видял договора, а двамата (Р. Д. и К. Л.) обсъждали храната на К.; впоследствие Р. му се обадила, че К. Л. отново е настанен в болница и ако желае да го посети; свидетелят разговарял с К. Л. по телефона всяка вечер от юни до смъртта му; след юни 2003 г. К. се оплаквал, че не е погасил старите си задължения към някои хора и ще умре и няма да може да ги погаси; К. Л. обичал единствено брат си и в разгорите със свидетеля споменавал само него, но не и племенниците си или Р. Д.; след юни 2003 г. свидетелят три - четири пъти носил приготвяна от съпругата му храна на К. Л. по негова молба, защото той не можел да яде всичко (повръщал).
Р. А. Л., майка на ищците, разпитана в настоящото производство твърди, че след смъртта на нейния съпруг, брат на К. Л. (който ходил повече и дори спял при К., за да го гледа), грижите за последния били поети от нея и от една негова приятелка М. К.; двете заедно направили всичко възможно, за да може К. Л. да даде една от стаите в жилището под наем, за да може да се подпомага финансово - почистили и подновили стаята през есента на 2002 г., а М. намерила едно момче - студент към края на годината, но през април 2003 г. момчето се уплашило от състоянието на К. Л. и си тръгнало; свидетелката до последно се грижила за долното бельо и чаршафите, а ако не можела да отиде, пращала по студента храна; М. К., като медицински работник уреждала консултации при професори, а свидетелката заплащала за тях; през април 2003 г. К. Л. започнал да чувства силни болки, не можел да се храни, започнал да отслабва (станал скелет), станал много жълт и кожата му започнала да потъмнява; искал да влезе в болница, но не го приемали, заради диагнозата му; намерили един негов колега и приятел, който го уредил в V- та градска болница, където влязъл на 8- ми или 9- ти юни и стоял до края на юни 2003 г., но станал още по-зле; всички знаели за състоянието му - имало жени в неговия блок, които коментирали, че той си отива и затова няма лек; всички роднини го посетили в болницата, защото знаели, че си отива; свидетелката твърди, че К. Л. често имал дългове, като нейното семейство му помагало - преди да почине съпругът й, а също тя лично му е давала пари, когато идвал да й гостува, нямал пари за транспорт, но отказвал да остане да пренощува.
Д. С. С., син на ищцата, разпитан в настоящото производство, твърди, че за последно видял К. Л. в края на месец май 2003 г.; последният бил отпаднал, пожълтял, отслабнал, сприхав и изнервен; движел се бавно; поддържа, че дядо му Г. Л. и К. Л. имали много близка връзка; дядо му ходил при К. и оставал да спи при него; К. Л. по принцип бил затворен човек, а след смъртта на брат си, станал още по-затворен; свидетелят е виждал М. К. на погребението на дядо си и знае, че тя се е грижила за К. Л.
Свидетелите на ответниците са заявили следното:
С. Д. К., разпитан в първоинстанционното производство поддържа, че с К. Л. били съседи от 1976 г. до 1993 г., когато същия заменил жилището си с жилище в отсрещния блок, но и след това поддържали връзки покрай М. А., който бил близък на К. Л. и е баща на Р. и също живеел в техния блок; К. Л. през няколко дни посещавал семейство Д., а в месеците преди неговата смърт, от април, Д. непрекъснато ходили при него - свидетелят ги е виждал с торби с храна сутрин, преди обяд, следобед; твърди, че К. Л. нямал приятели, тъй като не е виждал друг освен Д. в неговия апартамент; до края на месец май К. Л. ходил нормално, а след това здравословното му състояние се влошило и повече не го виждали.
Й. Н. Н., разпитан в първоинстанционното производство твърди, че познава К. Л. от 1977 г., като десет години били колеги и останали приятели и след пенсионирането си; виждали се всяка седмица, пиели кафе и водили разговори на политически теми; през май - юни 2003 г. К. Л. започнал да отслабва и да чувства смущения, като свидетелят уредил да го приемат в V- та градска болница; още през април 2003 г. К. Л. споделял със свидетеля, че е в страшно финансово затруднение, питал е какво да прави и е казвал, че ще даде жилището срещу договор; казал, че ще сключи договор с близки за него хора; през юни споделил за сключения договор, че са му заплатени задълженията и че поемат задължение, ако нещо се случи, да се грижат за него; два - три дни преди постъпване в последната болница, К. Л. споделил, че е много доволен; казвал е, че е доволен и докато бил в болницата, защото Р. и съпругът й идват всеки ден с храна; свидетелят видял Р. и съпругът й за пръв път в Окръжна болница, където били настанили К. Л., а преди това само знаел, че има хора, които да се грижат за него, но не знаел кои са; твърди, че видял К. Л. три дни преди да почине, както и че последният казвал, че единствения му скъп човек е брат му.
С. Б. К., разпитан в настоящото производство, твърди, че познава К. Л. от повече от двадесет години, били колеги, а през последните две години, след пенсионирането, се срещали всяка седмица по веднъж или два пъти на кафе и разговори; К. Л. бил много зле материално, нямал други приходи извън пенсията си, с изключение на квартиранта, който живеел известно време в апартамента му; взимал заеми от всичките си приятели, включително от свидетеля и за да облекчи положението си през 2002 г. сключил договор с ДСК за потребителски кредит от 3 000 лв.; този кредит му дал възможност да погаси заемите към приятелите си, но месечната вноска по него от около 90 лв. била непосилна; тъй като не си погасявал вноските, получил две или три предупредителни писма от ДСК, включително едно през месец май 2003 г., с което го предупреждавали, че ще съберат вноските по съдебен ред, чрез ипотеката на апартамента; от една година преди това К. Л. работил по въпроса за прехвърляне или предоставяне ползването на жилището с оглед получаване на финансови средства; показвал е на свидетеля три текста на договори с различни лица, които дискутирали, единия от които бил с Р.; К. Л. ползвал юридическа консултация, но искал да дискутират договорите като приятели; след като пристигнало последното писмо от ДСК, К. казал, че решава да прехвърли апартамента на Р., като семейство, с което се познава отдавна и на което има доверие, като главното било да получи колкото се може повече пари, за да погаси дълговете си към ДСК, а искал да си купи и телевизор, тъй като въпреки възрастта си, нямал такъв; свидетелят твърди, че посещавал К. Л. в V- та градска болница три или четири пъти, питал го какво да му занесе, но същия отговарял, че няма нужда от нищо, тъй като Р. се грижи добре за него и при нужда се свързва с нея по телефона и тя му носи; същото било и когато лежал в "ИСУЛ", където свидетелят също го посетил два пъти, включително и два дни преди да почине; до последно нямало данни настроението на К. Л. да е понижено и че знае нещо лошо за себе си; нямал намерение да си отива от този свят, нито самочувствието, че си отива; не дал конкретен отговор на въпросите на свидетеля от какво е болен; свидетелят не забелязал някакви промени в състоянието му, освен, че бил отслабнал.
П. П. Ш., разпитана в настоящото производство, твърди, че познава К. Л. като съсед от съседния вход и като член на БСП; бил сам, особен и затворен като характер и се виждало, че живее в оскъдица; с Р., която преди това само била виждала, се запознала чрез К., който я представил като човек, който се грижи за него, тъй като преди това били близки с баща й; К. споменавал, че Р. му готви, а и последната година пред смъртта му, свидетелката често виждала Р. да влиза във входа му; бабите в квартала цитирали, че Р. се грижи за К.
По делото е прието писмо № 3924/20.05.2003 г. на Банка ДСК ЕАД, с което кани К. Л. да поднови застраховката на ипотекирания имот, в противен случай кредита се превръща в предсрочно изискуем; както и копие от международен паспорт, издаден на К. Л. на 04.01.2002 г.
При горния доказателствен материал и установената от него фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че искът за обявяване нищожността на договора е неоснователен. Процесният договор е смесен по своя характер - 3 000/19 228,40 ид. части от имота са прехвърлени срещу заплащане са цена от 3 000 лв., т. е. чрез покупко-продажба, а останалите 16 228,40/19 228,40 ид. ч. - срещу задължението на приобретателката да заплаща месечна издръжка от 100,00 лв. и да полага грижи в уговорения обем. Наведените в исковата молба твърдения касаят липсата на основание за прехвърлянето на идеалните части от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и грижите за прехвърлителя е двустранен възмезден алеаторен договор. Алеаторни са тези договори, които съдържат неопределеност на имуществената престация на едната или и на двете страни към момента на постигането на съгласието. При тези договори има елемент на шанс, тъй като не се знае колко време ще живее прехвърлителят и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя. Именно наличието на неопределеност, на шанс е съществена характеристика на тези договори, поради което отсъствието на шанс - например защото престацията е предварително известна, поради сигурната предстояща в скоро време смърт на кредитора - води до нищожност на договора поради липса на основание. Следователно, за да се приеме, че липсва основание е необходимо да се установи не само, че прехвърлителят е бил неизлечимо болен и че смъртта е настъпила скоро след сключването на договора, но и че приобретателят е знаел за предстоящата скорошна смърт, т. е. е знаел, че не поема насрещно задължение. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 от ГПК в тежест на ищците е да установят по категоричен начин горните обстоятелства. В случая от събрания доказателствен материал не може да се направи безспорен извод, че приобретателката е знаела диагнозата на прехвърлителя и съответно е била наясно с предстоящия скорошен летален изход на заболяването.
Събраните писмени и гласни доказателства (последните ценени с оглед съдържащите се в тях твърдения за факти, непосредствено възприети от свидетелите и при отчитане стремежа на свидетелите Л. и К. да защитят тезата на ангажиралата ги страна) установяват, че прехвърлителят е знаел за диагнозата си - същия е бил образован и интелигентен човек и е разполагал с епикризите, диагностициращи онкологичното му заболяване и при започналото влошаване на здравословното му състояние в края на 2002 г. (за което свидетелства Р. Л.) е предприел мерки за регистрацията си в Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар С. - град ООД. Същевременно всички свидетели твърдят, че К. Л. е бил особен и затворен по характер, имал е близки отношения единствено със своя брат и след неговата смърт е поддържал контакти само със свои бивши колеги (каквито са свидетелите Н. и К.) или със свои съпартийци (каквито са свидетелите К., Л. и Ш.). За диагнозата си обаче споделил единствено със свидетелката К. и то през 2000 г. (т. е. след възстановяването от операцията през 1999 г. и преди влошаването на здравословното му състояние в края на 2002 г. и началото на 2003 г., в който период се е чувствал излекуван от онкологичното си заболяване, което следва от обстоятелството, че не е предприел действия по регистрация за диспансерно наблюдение, но е предприел действия по снабдяване с международен паспорт) и не искал другите да знаят за нея. Липсват противоречия в свидетелските показания и досежно факта, че К. Л. е имал непрекъснати финансови проблеми. Споделял е със свидетелите К., Л., Н. и К. притесненията си от невъзможността да върне заетите средства, от липсата на човек, който да се грижи за него и намерението си да си осигури средства чрез апартамента, като търсел човек, с когото да сключи договор. Към момента на сключване на процесния договор, прехвърлителят е бил в последен стадий на онкологичното си заболяване, като е бил силно отслабнал и с бледа кожа (анамнеза и статус от епикризата на V- та МБАЛ, съответстващи на показанията на свидетелите Л., С., К. и Л.), но контактен и адекватен (статус от епикризата на V- та МБАЛ). Свидетелите Л. и С. свързали състоянието му с наличието на онкологично заболяване, от каквото през 2001 г. починал и техния съпруг и дядо и брат на прехвърлителя Г. Л. Свидетелят К. пък отдал състоянието му на проблемите с отделителната система, които К. Л. имал.
Въз основа на горните факти съдът приема, че К. Л., знаейки за диагнозата си и леталния изход на заболяването си и при влошаването на здравословното му състояние в началото на 2003 г., е започнал да търси човек, който да се грижи за него през последните месеци от живота му и да му осигури финансови средства за покриване на дълговете и за издръжката му. Характеровите му особености и липсата на каквито и да било данни ответницата да е била уведомена за медицинската диагноза на прехвърлителя към 06.06.2003 г., обосновават извода, че същата не е знаела какво е заболяването на К. Л. Обстоятелството, че от външния вид на последния, е било видно, че той е тежко болен, само по себе си не може да обоснове извод за липса на основание на процесния договор, тъй като именно при влошено здравословно състояние същият е имал непосредствена нужда от лице, което да се грижи за него и да подпомага издръжката му.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД се явява неоснователен и съответно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено, следва да бъде оставено в сила.
При извода за неоснователност на иска за обявяване нищожността на процесния договор, следва да се разгледа иска за неговото разваляне.
По отношение на договора за покупко-продажба на 3 000/19 228,40 ид. ч. от имота искът се явява неоснователен, тъй като в самия нотариален акт е обективирано изявлението на прехвърлителя, че е получил продажната цена от 3 000 лв. и по делото нито са наведени доводи, нито е установено нещо различно.
Останалите 16 228,40/19 228,40 ид. ч. от недвижимия имот са прехвърлени срещу задължението на ответницата да заплаща по 100,00 лв. месечна издръжка и да полага грижи за прехвърлителя в конкретно договорения обем. Характерно за изпълнение задължението на приобретателя е, че то следва винаги да бъде точно - непрекъснато и съобразено с нуждите на прехвърлителя в рамките на уговореното, поради което дори забавеното изпълнение се явява пълно неизпълнение.
От представените по делото разписки от 06.06.2003 г., 01.07.2003 г. и 01.08.2003 г. е видно, че ответницата е заплащала на прехвърлителя договорената издръжка от 100,00 лв. месечно, поради което при разрешаване на спора налице ли е надлежно изпълнение, следва да се прецени дали е престарала дължимите по договора грижи.
В случая обема на дължимите непрекъснати грижи е изрично уговорен между страните по предварителния договор до почистване на жилището веднъж на три месеца и пране на ризи и спално бельо веднъж месечно за сметка на прехвърлителя, както и при боледуване (какъвто е целия период на действие на договора) своевременно закупуване и доставяне на лекарства и хранителни продукти за сметка на прехвърлителя, заплащане за негова сметка на консумативните разноски за жилището и ежедневно посещение в дома на прехвърлителя.
С оглед събраните доказателства следва да се приеме за установено, че ответницата е изпълнявала точно задълженията си. Ежедневно е посещавала дома на прехвърлителя, когато същия не е бил в болнично заведение, носейки хранителни продукти (свидетелите К. и Ш.), като предварително обсъдили храната му (свидетеля Л.); между двете влизания в болница дома на К. Л. не бил неподдържан или мръсен (свидетеля Л.); самият прехвърлител представял ответницата след сключването на договора като човека, който се грижи за него (свидетеля Л., Н. и К.) и споделял, включително и непосредствено преди смъртта си, че е доволен от грижите, които получава (свидетеля Н.). Обстоятелството, че именно ответницата е полагала грижи за К. Л. се подкрепя и косвено - от факта, че от месец юни 2003 г. същият не се виждал със свидетелката М. К., с която до този момент споделял проблемите си и за която ищците твърдят, че полагала грижи за него; че именно ответницата се е обаждала на приятелите му, че е в болница и им е съобщила за смъртта му (свидетеля Л.); че е отказал на М. К. помощ при изписването му от V- та МБАЛ (което с оглед установеното му състояние - силно отслабнал, немощен и трудно придвижващ се, както твърдят и ищците, обоснова извода, че е разчитал на друг човек, като при липса на данни някой друг да му е помагал и с оглед споделеното от К. Л., че е доволен от получаваните грижи, следва, че това е именно ответницата), както и че след сключването на договора престанал да споделя, че няма кой да се грижи за него и че не му достигат пари за издръжката (което правил преди това).
Факта, че и след изписването от болницата в края на месец юни 2003 г. К. Л. е молил три - четири пъти свидетеля Л. да му занесе храна, не опровергава извода, че ответницата е изпълнявала задълженията си. В договорните задължение е влизало само доставянето на хранителни продукти и то за сметка на прехвърлителя, но не и приготвянето на храната, а видно от показанията на Т. Л. същия е носил именно приготвена от съпругата му храна.
Горния извод не противоречи и на изнесеното в показанията на свидетелите Л. и С. Твърденията на свидетелката Л., че тя се е грижила за всичко - пране на бельо и чаршафи и храна, не могат да бъдат съотнесени към процесния период - 06.06.2003 г. - 06.08.2003 г. Самата свидетелка твърди, че почти ежедневно е посещавала дома на К. Л., когато подготвяла една от стаите за даване под наем, както и впоследствие, ако не можела да отиде, пращала храна по студента, който живеел под наем. Твърдението на Р. Л. е, че наемателя напуснал през април 2003 г., а на свидетелката М. К. - че е напуснал юли 2002 г. Независимо докога ще се приеме, че наемателят е живял в жилището (а липсват основания показанията на свидетелката К. да се приемат за недостоверни), то това е било преди сключването на процесния договор, а следователно и полаганите от Р. Л. грижи се явяват неотносими към преценка изпълнявала ли е ответницата договорните си задължения. Следва да се има предвид и, че в задълженията на ответницата се е включвало пране на ризи и спално бельо само веднъж месечно и то за сметка на прехвърлителя, поради което дори и свидетелката Р. Л. също да е прала спалното бельо през процесния период, то този факт не изключва изпълнение на задължението и на ответницата.
Твърдението на свидетеля С., че М. К. се е грижила за К. Л. се опровергават от показанията на самата К., която е заявила, че не се е виждала с прехвърлителя от излизането му от V- та МБАЛ в края на месец юни 2003 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че липсва допуснато от ответницата неизпълнение на задълженията й по процесния договор, поради което предявения иск за развалянето му се явява неоснователен и съответно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 211 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ГПК жалбоподателите следва да възстановят направените от въззиваемата по обжалването разноски или сумата 600,00 лв.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.04.2005 г., постановено по гр. д. № 8780 по описа за 2004 г. на СРС, I ГК, 41- ви състав.
ОСЪЖДА В. Г. Л., ЕГН ХХХХ и С. Г. Л., ЕГН ХХХХ, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. "И." № Х, адвокат М. М. да заплатят на Р. М. Д. - Д., ЕГН ХХХХ и В. А. Д., двамата с адрес: гр. С., ж. к. "Д." бл. Х - Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, на основание чл. 211 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 600,00 (шестстотин) лв.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 30- дневен срок от съобщаването му на страните.
може и опита да ми е малко и там да е проблема!??!
