forum.lex.bg

Здравейте,
Опитах се да намеря подобна тема, но не намерих своя отговор, така че ще се наложи да попитам.Та моя казус е следния при развода си предоставих личното си жилище придобито преди брака на съпругата си (бившата) за да отглежда детето ни в него, защото тогава тя нямаше къде да живее а родителските права бяха присъдени на нея.Сега обаче тя има избор на жилища където да живее (с малолетното ни дете) между това на родителите си и това на леля си,а и настъпиха някои промени в личният ми живот. Въпросите, които ме интересуват са :
1.Какво да направя за да напусне личното ми жилище.
2.Мога ли да живея там, защото сега аз нямам къде да живея.
3.Мога ли да го продам, ипотекирам, отдавам под наем и т.н..
4.НАЙ ВАЖНОТО!!!Решението от съда по бракоразводното дело учредява ли и правото на ползване със следното изречение цитирам:

"Семейното жилище лична собственост на Стоян Иванов, находящо се на ул."Ивац" 10 ет.4 ап.12 в Пловдив се предоставя за ползване на съпругата до навършване на пълнолетие на детето Весела Иванова."

Това е единственото изречение в решението, което касае жилището като тук искам да уточня, че към молбата за развода е приложено само едно копие от нотариалният акт на апартамента, ако разбира се това има някакво значение.
Благодаря ви предварително.

СЕМЕЕН КОДЕКС:
Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
Наемно правоотношение

Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

По въпросите: Със съдебното решение за развода не се учредява вещно право на ползване, а възниква наемно отношение.Съдебното решение за развода подлежи на вписване в имотния регистър, затова преди да извършите каквото и да е с него се консултирайте с адвокат за последиците.
Можете да се споразумеете с бившата си съпруга относно ползването на жилището, или да й поискате наем.
Ако са налице съответните условия, можете да поискате Съдът да се произнесе относно промяна на ползването на жилището.

Редно е да се консултирате с адвокат.

Благодаря Ви за бързият отговор, а как седи въпроса с евентуална продажба или ипотека, решението може ли да се разбира като тежест върху имота?

Интересно а ако забрави да впише решението какво се случва?
Приема се за договор с достоверна дата и важи една година от прехвърлянето ли?

И друго се сетих а отговорността по последна алинея в случай че ну се осигури ползване на имота до навършване на пълнолетие собственикът прехвърлител не дължи ли наема който родителя накойто е било дадено ползване с решението би плащал?

stoiljan написа:Благодаря Ви за бързият отговор, а как седи въпроса с евентуална продажба или ипотека, решението може ли да се разбира като тежест върху имота?

Няма никакъв правен проблем в това отношение. Дупка, която все още не е запълнена с повсеместното дописване на норми от най-висша инстанция ( имам спомен да съм чела съдебни актове, че няма правна пречка дори да се разпоредите с този имот, не само да го обремените).
Ползването, по см. на СК не е вещно право, респективно не е и тежест върху имота.

pitasht написа:Интересно а ако забрави да впише решението какво се случва?
Приема се за договор с достоверна дата и важи една година от прехвърлянето ли?

Ползвателят, при евентуален спор, ще доказва достоверна дата. Не се приема априори, но няма да е проблем доказването, а липсата на вписване, защото липсата му ще доведе до редукция на срока в рамките на 1 година.

pitasht написа:И друго се сетих а отговорността по последна алинея в случай че ну се осигури ползване на имота до навършване на пълнолетие собственикът прехвърлител не дължи ли наема който родителя накойто е било дадено ползване с решението би плащал?

Е, що да носи и този разход?

bird_of paradise съгласна съм с написаното до тук от теб, като смятам че едно съдебно решение винаги има достоверна дата и 1год след датата на прехвърлането съпругата и децата не мога да бъдат гонени от имота. Недостоверна дата е за договори без нот.заверка така че не касае тази хипотеза.
А чл.237 ал4 ме наведе на горните разсъждения.
Чл. 237. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
Още съм в процес на разсъждения и не съм стигнала до конкретно разрешение но ал.4 ми се струва приложима Не мога да измисля как ще се реализира в съда- примерно да се иска съпруга да плаща свободния наем на нает друг апартамент ли?
Дори си мислех ако съпругата се разбере с новия собственик да остане под наем и заведе иск този наем да се поеме от прехвърлителя какво случило?
И се сетих още нещо ако впиша съдебното решение след прехвърлителната сделка какво се случва?
Но засега това са само въпроси а не конкретни правни разрешения.
Като измисля нещо по-конкретно ще постна.

Ето още нещо от една по-старичка и практика на Вс;
Решението е 1608 от 11.06.1966 по гр.д. № 1081/66 на ІІ гр.отд.
чл. 237 ЗЗД не във всички случаи ще намери приложение. Тази разпоредба има три хипотези. Първата и втората / вписан договор за наем и даговор за наем с достоверна дата/ в случая- при семейно жилище предоставено за ползване от съда не съществуват. Според третата хипотеза за да има наемното отношение сила и спрямо приобретателя наемателят трябва ад е във владение на имота/ да го държи, да го ползва т.к. е прекарен владетел./ Това изискване на закона трябва да се разбира в смисъл, че приобретателят може да узнае че върху купувания от него имот има тежест, която не е вписана и регистрана никъде. Тук явно се засяга въпроса за добросъвестното или недопбросъвестно на приобретателя или най-малкото за проявена грижа при сключване на сделката. Още ако приобретателят не е узнал и не е могъл да узнае че върху купувания имот има тежест тази тежест не може да му се противопостави и спрямо него наемното отношение няма сила.
Допадат ми тия разсъждения но при изричната норма на новия СК идват остарели.