Относно изменение на чл.280 ал.2 от ГПК

[sadiata]

Уважаеми Колеги,
Чл.280 ал.2 от ГПК в сила преди изменението през 2011 година допускаше касационно обжалване на съдебни решения с обжалваем интерес над 1000 лева. С новото изменение на тази норма се предвиди обжалваемия интерес за физически лица да бъде над 5000 лева , по търговски дела над 10000 лева.
Изправен съм пред следния казус:
Исковото производство по предявен иск с правно основание чл.213 ал.2 от Кодекса на труда е образувано по искова молба от 30.03.2009година. Като първа инстанция СРС уважи иска за претендираната сума от 2306 лева,а втората инстанция/въззивна/ в лицето на Софииски градски съд отмени решението на СРС и вместо него постанови друго като отхвърли предявения иск с правно основание чл.213 ал.2 от КТ. В решението си СГС е указъл,че решението неподлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.2 от ГПК,което кпоред мен е неправилно ,защото исковото производство е започнало при действието на старата разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила до 2011 година, а съда е приложил новата вече изменена разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК в сила от 2011 година.
Предвид на горното МОЛЯ ако някой разполага със съдебна практика на ВКС по гореописания казус да ми качи съдебното решение и ако някои може да ми качи Закона за изменение и допълнение на ГПК от март.2011 ,с който е изменена нормата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Предварително благодаря.

[mi_lena]

Старата разпоредба се прилага по отношение на касационни производства, които са били висящи към 21.12.2010 год. Т.е. ако към тази дата е била депозирана касационна жалба.

А практика... Погледнах в "Лакорда". За 2011 год. са публикувани 392 определения за това, което посочих.

[sadiata]

Не можах да разбера къде е установена съдебна практика по този въпрос.

[lexter]

Старата разпоредба се прилага по отношение на касационни производства, които са били висящи към 21.12.2010 год. Т.е. ако към тази дата е била депозирана касационна жалба.

без да иска да се заяждам, а по-скоро за да си изясня материята, но правото на касационна жалба не се ли поражда за страната от връчването на ВР? Т.е. ако преди 21.12.2010г. на страната е било връчено въззивното решение, за нея се е породило съответното право да обжалва решението и се е породило състояние на висящност на делото, по смисъла на пар. 25 от ПЗР на ЗИД ГПК, бр. 100/2010г.

[sadiata]

Правилно е становището,че в така зададения казус въззивното решение неподлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010г.,тъй като визираната норма има предвид "Въззивни решения",т.е решения на въззивните съдилища. Уверих се и ,че е налице съдебна практика на ВКС,според която ако до 21.12.2010 г-датата на влизане в сила на нормата ,не е подадена касационна жалба е приложима новата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК.
Така е тия от ВКС непрекъснато се възползват от услугите на лобитата си в парламента.

[sadiata]

Във връзка с казуса, намирам ,че практиката на ВКС по прилагането на чл.280 ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г,е НЕПРАВИЛНА, по следните съображения: Действително с изменение на чл.280 ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г. , се регламентира ,че на касационно обжалване подлежат въззивните решения с обжалваем интерес над 5000 лв. по граждански дела и над 10,000 лева по търговски дела.
Преди изменението на посочената норма има образувани производства пред въззивните и първоинстанционни съдилища,които следва да бъдат квалифицирани като "Заварени случаи". С приемането на параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Гражданско процесуален кодекс,в сила от 21.12.2010г./ДВ, бр. 100/2010 г/ законодателя е уредил въпроса с тези заварени случаи,с който параграф се регламентира ,че висящите производства се довършват по досегашния ред. Тази процесуално правна норма граматически и логически разтълкувана има предвид,че съдебните производства по повдигнатия материално правен спор независимо от инстанцията / първа ,въззивна и касационна/,образувани до влизането в сила на изменената норма на чл.280 ал.2 от ГПК се довършват по досегашния ред ,т.е довършват се по старата норма на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила до 20.12.2010г./ДВ, бр. 100/2010 г/.
Върховния касационен съд в своята практика по приложението на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010г. от една страна се вживява в ролята на законодател и дописва нормата на параграф 25 от ПЗРЗИДГПК,а от друга страна стеснява приложното поле на посочената норма. В този смисъл неправилно приема ВКС в своята практика,че новата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010 се прилага за всички съдебни производства с изключение на случаите на подадена касационна жалба до 20.12.2010г.
"Висящите производства" по смисъла на параграф 25 от ПЗР ЗИДГПК,обн.ДВ, бр. 100/2010 са тези съдебни производства ,които са образувани преди влизането в сила на новата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК,без значение тези съдебни производства пред коя инстанция-първа ,въззивна и касационна са ВИСЯЩИ."ДОВЪРШВАТ ПО ДОСЕГАШНИЯ РЕД" по смисъла на параграф 25 от ПЗРЗИДГПК,в сила от 21.12.2010г. означава да се приложи реда ,който е бил в сила преди влизането на изменението и допълнението на ГПК,обн.ДВ.бр.100 от 21.12.2010,т.е това означава да бъде приложена нормата на чл.280 ал.2 от ГПК,която е била в сила до 20.12.2010г. Ако законодателя е имал предвид направеното тълкуване от ВКС в съдебната му практика по приложението на чл.280 ал.2 от ГПК ,в сила от 21.12.2010г. е щял да формулира параграф 25 от ПЗРЗИДГПК така "Висящите съдебни производства пред касационната инстанция се довършват по досегашния ред,както и в случаите на подадена касационна жалба до влизането на закона за изменение и допълнение в сила".Просто нормотвореца в лицето на Народното събрание са имали предвид всички съдебни производства независимо от съдебната инстанция,които са образувани повреме на действието на старата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК.Приетото тълкувание от ВКС в съдебната му практика на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010 е противоконституционно и е основание за сезиране на Европейския съд по правата на човека за нарушаване на чл.6 от Конвенцията за правата и основните свободи на човека.
Отделно от горното на основание чл.5 съда е длъжен да реши делото според точния смисъл на закона,а когато същия е неясен и противоречив според точния разум на закона.
Объркването в тълкуването на нормата на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010,може би е повлияно от използваното понятие в нормата "Въззивни решения". Законотвореца съвсем логично е приложил това понятие,защото според чл.280 ал.1 от ГПК на обжалване подлежат само въззивните решения на основанията посочени в т.1,2 и 3 на чл.280 ал.1 от ГПК,следователно при тези въззивни решения ще се взема предвид обжалваемия интерес. Разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010г. не е основание да се извършва преврат и да се тълкува стеснително параграф 25 от ПЗРЗИДГПК,до степен да се счита ,че новата редакция на посочената норма е приложима за всички случай освен за случаите на подадена касационна жалба до 20.12.2010г-датат до която действа старата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК.Нещо повече никъде в своето граматическо съдържание параграф 25 от ПЗРЗИДГПК не борави с понятия като "Касационна жалба", "Съответната касационна инстанция". В правораздаването има един проблем,който обуславя неправилното правораздаване- това е ,че съда не действа като правораздавателен орган , а като законотворец,което е далеч от функцията на правораздавателния орган.