forum.lex.bg

Възможно ли е възобновяване то на отменен административен акт, поради обстоятелства които не са били известни на органа оменил акта?

По жалба на съсобственик в УПИ беше отменен акт за узаконяване на строеж. Причината поради която е отменен акта е отстранена с Решение на Общински съвет.Става дума за стълбище пред магазин.Може ли да се възобнови акта или тръбва да се издаде нов?Трябва ли наново да се изваждат становища от контролните органи, Акт 15, искане за въвеждане в експлоатация. Може ли съсобственика да обжалва отново акта?

Струва ми се, че трябва да се издаде нов административен акт. Поправки и допълнения в адм. акт след срока за обжалване са недопустими, с изключение на поправка на явна фактическа грешка - чл. 18 ЗАП

Трябва да се издаде нов акт, като при издаването му могат да се ползват и предишните документи, стига да не им е изтекъл срока.

темата не е правилно озаглавена,неправилната дума е "възобновен"

Възможно е.
Чл. 32 от ЗАП

Хипотезата на чл.32 ЗАП е по-особена. Тя насочва към реда на чл.231 ГПК при положение, че акта не е бил обжалван по съдебен път. Ако е обжалван - може само да се отмени, но не и да се измени по реда на ГПК - т.е. пак по чл. 231 и сл. ГПК.
Освен това, по чл. 32 може да се променя само влязъл в сила акт. Но в случая този акт вече е отменен - т.е. той не е в сила, и няма налице акт, който да се променя.

Не съм казала, че съдът може да измени акта. Казах, че е възможна отмяна по реда на чл. 231 от ГПК, съответно чл. 32 от ЗАП. В интерес на истината, въпроса първоначално го бях разбрала като за отказ за издаване на адм. акт, а не за отменен АА при обжалване. А отказът за издаване на административен акт е пак административен акт - така пише в началото на ЗАП - следователно за него важат същите правила като за "положителния" ;-) адм. акт.
Та строго погледнато, може би си прав. Наистина в чл. 32 става дума за влязъл в сила АА, а не за влязло в сила решение за отмяната му. Но от друга страна, каква е разликата между потвърден отказ и отменен акт, та да има логика за едното да се допуска възобновяване, а за другото - не?!

Според мен отмененият акт вече не съществува, и няма предмет на обжалване. Нещата са възстановени в първоначалния им вид - все едно не е издаван акт. И трябва да се пристъпи към издаване на нов акт.
Докато при отказ за издаване на акт, макар да не се променя нищо, все пак си е налице акт, който подлежи на обжалване.
Иначе при отказ, горестоящия административен орган / или същия, ако няма горестоящ/ е възможно да отмени отказа и да издаде търсения акт, но само при условията на чл. 231 ГПК. Може да се приложи и хипотезата на ал.2 от чл.32 ЗАП.

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА СЪВЕТИТЕ И КОМЕНТАРИТЕ!!!

Да, де, разбирам те, но това е така чисто формално. А фактически, на практика, каква е разликата м-у потвърдения отказ и отменения акт, та да смятаме, че законът е искал да ги уреди различно? Не трябва ли малко разширително да се тълкува чл. 32 от ЗАП - да включим в него и влезлите в сила решения за отмяна на АА? Само питам за мнението ви.

Мира,
Поласкан съм, че търсиш мнението ми, но не се считам за експерт по административното производство. Даже го ненавиждам.
А повод да се намеся в дискусията по тази тема, е чл. 18 ЗАП, по който мои близки познати ме помолиха за съдействие един ден преди да се появи тази тема. Та имах пресни впечатления. А случаят колкото е и интересен, толкова е и тъп. Ставаше дума за следното:
Съсобствен имот е разделен на два парцела. Достъпът до единия парцел е в известна степен затруднен, поради все още неприложена улична регулация.
Затова собственика на този парцел отправя молба до кмета да му се учреди право на преминаване през парцела на бившия съсобственик до своя парцел с правно основание чл. 192 ал.1 ЗУТ. Кметът издава такава заповед, в която обаче не е определен срок на действие на това право - т.е. то все едно е безсрочно. Собствениците на имота който е засегнат от тази заповед, подават възражение, в смисъл, че чл. 192 ал.1 може да се приложи, само когато няма друга техническа възможност. А техническа възможност е имало - просто е трябвало да се приложи уличната регулация, като не е било техен проблем, че тя все още не е приложена. И освен това, правото на преминаване е ограничено все пак с някакъв разумен срок - то не може да е вечно. Кметът се усетил, че е направил гаф, та отменил своята заповед за установяване право на преминаване. И тъй като срокът за поправка по чл. 18 ал.1ЗАП е бил изтекъл, той се позовал на чл. 18 ал.2 - уж поради допусната явна фактическа грешка. Но той не поправил заповедта си, а просто я отменил. Сега пък другата страна обжалвала втората отменителна заповед на кмета, която окръжния съд на свой ред отменил. Т.е. останала в сила първата заповед, учредила "вечно" право на преминаване през чужд имот.
Та какво да се прави? Собственикът на засегнатия имот през който е учредено право на преминаване ме потърси с молба да се разплете това кълбо, но като не желае да се преминава през съдебна процедура. И новия кмет искал също да се реши този случай, но не знаел как. Е аз дадох някакъв съвет, но повече ще ми е интересно, какъв съвет биха дали всички в този конкретен случай. Мирише на чл. 32 ЗАП.
Предложих на засегнатия собственик да поиска от кмета издаване на нов административен акт, в който да бъде уставен краен срок за установеното вече право на преминаване през неговия имот - вече е минало малко повече от една година от издаването на първата заповед, като предложението е с краен срок 01.09.2004 г. Сега се чака резултат.
А ако няма положителен резултат, може ли да се счита първата заповед за нищожна, поради липса на компетентност на кмета да издава заповеди за установяване на "вечно" право на преминаване през чужд имот?