начало

Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна

Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот de_marco » 04 Юли 2011, 16:03

Здравейте на всички,
Предварително да изкажа на благодарност за съдействието на членовете на този форум.
След едногодишно ходене по мъките, във връзка със "забрана за напускане на страната" (чл.75, т.5 от ЗБЛД), КС (Решение 2/31.03.2011г.)отряза мераците на НАП, реципрочно МВР, да ме задържат в милата ни татковина.
Съответно идва настоящия ми казус:
Бях управител на ЕООД, без собственост в дружеството за периода 22.04.2010г - 08.03.2011г, като преди този период, дружеството имаше съставен Акт от НАП. На 30.06.2011г. ме посети служба КОС в дома ми и иззе ловните ми оръжия, заедно с разрешителните ми за притежанието им, като за действието си ми състави единствено приемно-предавателен протокол.
Аз, като физическо лице, собственик на горепосочените разрешителни и оръжия, не съм по никакъв начин свързан с фирмата длъжник. Имат ли правно основание да извършват такива действия, камо ли без издаването на Заповед или решение за изземането на горепосочените?
Не знам до колко тези хора си мислят, че се простират правомощията им, но конкретно аз се чувствам уморен и отчаян от целия ужас до сега и като си помисля, какво още може да ме чака......
Отново благодаря на хората, които ще се отзоват със съвети към мен.

Поздрави,
Н.К.
de_marco
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 04 Юли 2011, 13:59

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот de_marco » 15 Юли 2011, 12:13

Никой ли не е запознат с подобен казус?
Намерих сходен случай в Добрич, където Адм. Съд приема жалбата на жалбоподателя и омаловажава решението на РУ на МВР Добрич. Но за съжаление не знам как би трябвало да процедират тук (В.Търново).
de_marco
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 04 Юли 2011, 13:59

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот hidden » 15 Юли 2011, 19:43

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ТАНЯ РАДКОВА

при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното от съдията ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по адм. д. № 4282/2005 г.

Производството е по реда на чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Кольо Атанасов Колев от гр. Пловдив, срещу решението от 03.12.2004 г., постановено по адм. д. № 1745 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд (СГС), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2002009118 от 25.11.2002 г. на началника на направление "Български документи за самоличност" (ННБДС) - ДНСП, за отказ за издаването/отнемането на издадените паспорти или заместващите ги документи. Твърди се, че решението е неправилно - решаващият състав без основание е приел, че удостоверението № 1014/06.04.2004 г., издадено от ТДД - Пловдив, че Колев няма данъчни задължения към държавата, не може да мотивира извода, че е отпаднало основанието за налагане на административната мярка. Не е нужно сезирането на административния орган, след като той е страна в настоящето производство.
В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия си състав при пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото си - неоснователна.
За да приеме посочения резултат, СГС с решението си е приел заповедта за налагане на принудителната административна мярка - отнемане на задграничния паспорт на жалбоподателя, за законосъобразна. Данъчният ревизионен акт обхваща периода преди датата на вписване на прехвърлянето на предприятието на ЕТ и с оглед нормата на чл. 15, ал. 2 ТЗ, в действащата му към 2002 г. редакция, Колев е солидарно отговорен с купувача.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.
Според разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават, или издадените се отнемат, на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, букви "а" и "б" от Данъчния процесуален кодекс. Съгласно чл. 145, ал. 8, т. 2, буква "а" ДПК, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, съответният орган може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да не се разрешава напускане на страната на длъжника, или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. В случая с писмо № 08-25-81 от 04.11.2002 г. Териториалната данъчна дирекция - гр. Пловдив, е поискала прилагането на принудителната административна мярка спрямо Кольо Колев, в качеството му на предишен собственик на ЕТ "Кольо Колев и син - Пламен Младенов" гр. Пловдив, за задължение, възникнало по ДРА № 67/05.04.2002 г., влязъл в сила. И тъй като с императивната разпоредба на чл. 75 ЗБДС на административния орган е вменено задължението, при наличие на някоя от изброените в закона предпоставки, да наложи съответната принудителна административна мярка, то той действа в условията на обвързана компетентност. В този случай възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган следва да вземе именно него, няма право на преценка дали да издаде или не съответния административен акт - в случая принудителната административна мярка. Правомощията на административния орган се свеждат само до това да провери налице ли са предпоставките, визирани в правната норма. В конкретния случай административният орган е установил, че е налице писмено искане от съответния орган до органите на МВР; данъчно задължение по ДРА № 67 от 05.04.2002, което е в големи размери - над 5000 лв., по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС; липса на постъпления за погасяването му, липса на предоставени надлежни обезпечения. Точна е преценката на съда за законосъобразност на заповедта, издадена от компетентния орган, мотивирана с обстоятелства, които съставляват основание за издаването й по закон, съгласно чл. 78 ЗБДС и чл. 15 ЗАП, отчетен е периодът на данъчната ревизия - 01.01.1998 - 19.03.2001 г., както и осъществената на 28.01.2001 г. сделка. Не е било допуснато нарушение при преценката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" и "б" от ДПК, макар да е било вписано прехвърляне на фирмата му на ЕТ - в решението този довод, който е и основен, е обсъден с правилни и законосъобразни изводи. С признаването на търговско качество на едно физическо лице се разширява неговата правоспособност, но не възниква нов правен субект. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той ще отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Окръжният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 15, ал. 2, (сега ал. 3) ТЗ, която по отношение на прехвърлените предприятия установява солидарност на задълженията. Продавачът и купувачът са солидарни длъжници спрямо кредиторите на търговеца - продавач. Това означава, че продавачът не се освобождава от задълженията си. Кредиторът може да насочи претенцията си към него, както и към купувача на предприятието. В решение № 71/16.01.2002 г. на РДИ - Пловдив, с което е отменен предходният ДРА, са дадени указания в този смисъл и е посочено приобретателят да бъде индивидуализиран в новия акт. Нещо повече, не само прехвърлянето, дори и прекратяването на едно предприятие само по себе си не е пречка за провеждане на изпълнително производство за събиране на публичните му задължения, както и за ангажиране отговорността на лицата, които са били членове на неговите управителни и контролни органи, дори ако към момента на изпълнението те вече нямат това качество.
С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, касационната жалба е неоснователна, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - V отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.12.2004 г., постановено по адм. д. № 1745 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на Кольо Атанасов Колев от гр. Пловдив, срещу заповед № 2002009118 от 25.11.2002 г. на началника на направление "Български документи за самоличност".
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот de_marco » 28 Юли 2011, 09:23

Уважаеми hidden,
Благодаря за отзивчивостта, въпреки че казуса е доста по-различен, поради следните причини:
- Отговорността при ЕТ и ЕООД е различна.
- Управителя на ЕООД-то в случая няма собственост в/у фирмата, той е управителен орган в нея.
- физическото и юридическото лице в ЕТ се препокриват.
Според чл. 182, ал.2, т.2 "а", Управителя на ЕООД подлежи на ПАМ забрана за напускане на страната (вече не, ВКС обяви този член за противоконституционен), докато чл.182, ал.2, т.2, "б", се отнася до разрешителните, издадени на субекта със задължения към НАП, тоест юридическото лице - ЕООД-то.

Ето сходен случай, но с друго дружество с ограничена отговорност:

Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..

гр. Добрич, 28. 06. 2011 год.

Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова
при секретаря В.С. и с участието на прокурора П.К. изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 263/ 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.С.Г., ЕГН ********** *** против решение № 3-71/ 19. 04. 2011 год. на Началника на Първо РУ “Полиция”-Добрич, по силата на което на жалбоподателя във връзка с получено уведомление от ТД на НАП-Варна, офис Добрич по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “б” от ДОПК, на основание чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за носене на ловно оръжие серия АЛ № ******2 и притежаваното от него огнестрелно оръжие-ловна гладкоцевна пушка “ИЖ-27ЕМ”, кал. 12, № ******5 и на основание чл. 60, ал.1 и 4 от АПК е допуснато незабавно изпълнение на разпореждането за изземване на оръжието.
В жалбата се изтъква, че решението е незаконосъобразно, тъй като в административното производство по издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, състоящи се в неспазване разпоредбите на чл. 26 и 35 от АПК от страна на административния орган, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Изразено е и становище, че с решението е нарушен и материалния закон, тъй като по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “б” от ДОПК. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата оспорва същата и счита, че решението е законосъобразно. Изразява становище, че са налице материалноправните предпоставки за издаването му, тъй като жалбоподателят в качеството си на управител на “ЖИВ” ООД е допуснал същото да има задължения за над 50 000. 00 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура, гр. Добрич изразява становище за незаконосъобразност на решението. Изразява становище, че към датата на издаване на решението жалбоподателят не е бил управляващ и представляващ търговското дружесто и на това основание не са налице материалноправните предпоставки за издаването му.
Жалбата е подадена от лице, адресат на атакувания индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, видно от отметката върху него /л. 14 от делото/. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
При преценката на основателността й съдът счита същата за основателна по следните съображения:
С уведомление изх. № С 1-215/ 29. 03. 2011 год. на публичен изпълнител З. С. *** до ОД на МВР, служба “КОС”, гр. Добрич, издадено на основание чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК във вр. с чл.13, т. 1 от ЗКВВООБ, е посочено, че Г.С.Г. в качеството му на представляващ “ЖИВ” ООД, БУЛСТАТ ****** има непогасени задължения в размер над 50 000. 00 лв. по справки-декларации по ЗДДС за м. 08, 10, 11, 12/ 2009, ревизионен акт № 900607/ 30. 11. 2009 год., данъчна декларация № 800И0005489/ 30. 03. 2010 год., справки-декларации за м. 02, 04, 06, 08/ 2010 год. Въз основа на направеното искане, на 19. 04. 2011 год. е издадено атакуваното решение на Началника на Първо РУ “Полиция”-Добрич. С разпореждане на съда от 5. 05. 2011 год. е задължена З. С. в качеството й на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Добрич да удостовери кой е длъжникът по цитираните в искането от 29. 03. 2011 год. справки-декларации по ЗДДС, данъчни декларации и ревизионен акт, както и да представи доказателства, че лицето Г.С.Г. ***. Със същото разпореждане е задължен ответника по делото да представи доказателства относно субекта, на когото е издадено разрешение за носене на ловно оръжие серия АЛ № ******2-ловна гладкоцевна пушка “ИЖ-27ЕМ”, кал. 12, № ******5. В изпълнение на разпореждането на съда от страна на ТД на НАП –Варна, офис Добрич е изпратено писмо изх. № 3206/ 12. 05. 2011 год., прието като доказателство по делото, в което се сочи, че длъжник по цитираните в искането от 29. 03. 2011 год. справки-декларации по ЗДДС, данъчни декларации и ревизионен акт е “ЖИВ” ООД с БУЛСТАТ ******, което дружество има непогасени публични задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на 227 289. 53 лв. и че лицето Г.С.Г. е прехвърлил дяловото си участие в дружеството изцяло на М.Ф.К. с договори от 21. 10. 2010 год. и 22. 11. 2010 год. В писмото е посочено, че по силата на чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки кредитор на отчуждителя, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска обезпечение съобразно правата си в срок от 6 месеца от вписване на прехвърлянето. От страна на ответника по делото е представено копие от разрешение за носене на ловно оръжие серия АЛ № ******2, издадено на името на Г.С.Г., ЕГН **********, с което му е разрешено да носи ловна пушка “ИЖ-27ЕМ”, кал. 12, № ******5. По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 2******/ 9. 06. 2011 год. на Агенция по вписванията, от което е видно, че по партидата на “ЖИВ”ЕООД БУЛСТАТ ****** като управител е вписан М.Ф.К.. Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от същия закон / едно от които е получено уведомление по чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК-образувано изпълнително производство за събиране на публични задължения по отношение на лице, за което е издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия/, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай разрешението за носене на огнестрелно оръжие в полза на жалбоподателя серия АЛ № ******2 е издадено от Началника на Първо РУ на МВР Добрич, който орган е и издателят на процесното решение, т. е от компетентен орган.
Съдът счита, че издаденото решение отговаря на изискванията за форма. В него са посочени фактически основания / получено уведомление по чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК / в решението погрешно е посочено, че уведомлението е издадено на осн. чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “б” от ДОПК, което съдът счита за техническа грешка, от която не произтичат правни последици/ и правни основания за издаването й, разпоредителната й част е конкретна, съдържа указание за обжалването й и достатъчно идентифицира издателя й.
Съдът счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Въпреки, че е налице уводомление от оторизиран орган по см. на чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК, административният орган е следвало да съобщи на жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото производство за издаване на административен акт срещу него и да му осигури възможност за изразяване на становище, а ако е налице хипотезата на чл. 34, ал. 4 от АПК, да мотивира в издадения от него административен акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 , и 3 от същия текст. Горепосоченото нарушение на административно-производствените правила е съществено, тъй като е довело до издаване на административен акт при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК и до нарушение на материалния закон. Същественото нарушение на административно-производствените правила е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по см. на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът констатира, че заповедта не е съобразена с материалния закон. В конкретния случай липсва хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, която е посочена като материалноправно основание за издаване на процесното решение. Съгласно чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК, публичният изпълнител може, ако задължението е в размер над 5 000. 00 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават разрешения за извършване на определени дейност, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата. Уведомлението по чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК е основание за отнемане на разрешение за носене на оръжие по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, но само при положение, че длъжник по публичното държавно вземане е правният субект, в полза на който е издадено разрешението за осъществяване на дейността., т.е. трябва да има идентичност между длъжникът по публичното държавно вземане по ДОПК и адресатът на разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния случай такава идентичност не е налице. Видно от писмо изх. № 3206/ 12. 05. 2001 год. на ТД на НАП, офис Добрич, длъжник по цитираното уведомление по чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК е “ЖИВ”ЕООД, търговско дружество, който е правен субект, различен от адресата на отнетото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Не е налице и предпоставката, визирана в текста на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ. За да бъде отнето издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие е необходимо като условие за разрешаването на дейността /в случая дейност по носене на ловно оръжие/ да се изисква удостоверяване наличието на задължения към държавата. Съгласно чл. 41 от ПП на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ЗКВВООБ/, приложим към момента на издаване на разрешението за носене на ловно оръжие на жалбоподателя-18. 12. 2008 год., за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие на физическо лице са необходими 7 документа, конкретно посочени в т. 2-8 от разпоредбата, между които не фигурира представянето на документ за удостоверяване наличието или липсата на задължения към държавата. Следователно, предпоставките за приложение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, който е материалноправното основание за издаване на процесното решение не са налице в конкретния случай. Нарушението на материалния закон е основание за отмяна на административния акт по см. на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед изложените съображения съдът счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Г.С.Г., ЕГН ********** *** решение № 3-71/ 19. 04. 2011 год. на Началника на Първо РУ “Полиция”-Добрич, по силата на което на жалбоподателя във връзка с получено уведомление от ТД на НАП-Варна, офис Добрич по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “б” от ДОПК, на основание чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за носене на ловно оръжие серия АЛ № ******2 и притежаваното от него огнестрелно оръжие-ловна гладкоцевна пушка “ИЖ-27ЕМ”, кал. 12, № ******5 и на основание чл. 60, ал.1 и 4 от АПК е допуснато незабавно изпълнение на разпореждането за изземване на оръжието.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.


П.С. При условие че вече имам издадено Удостоверение за липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, мога ли с него да си взема разрешителните и ловното оръжие от служба КОС?

Благодаря и поздрави!
Н.К.
de_marco
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 04 Юли 2011, 13:59

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот prnedev » 01 Авг 2011, 19:53

Данъчните викат чл.16 ДОПК и от там ви казва потърсете адвокат :-)
prnedev
Активен потребител
 
Мнения: 1956
Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
Местоположение: София/Велико Търново

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот hidden » 01 Авг 2011, 23:38

РЕШЕНИЕ № 755 ОТ 23.01.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 3590/2005 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 75, т. 5 от ЗБДС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА

при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3590/2005 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 33 и сл. от ЗВАС по касационна жалба на Камен Георгиев Манов от град Кюстендил против решение от 31.01.2005 г., постановено по адм. д. № 2514/2004 г. по описа на Софийския градски съд (СГС).
Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на решението - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Ответникът - началникът на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекция на Национална служба "Полиция", чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
СГС е установил, че със заповед № 2002001132/04.02.2002 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, началникът на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекция на Национална служба "Полиция", наложил на Камен Георгиев Манов забрана за напускане на страната поради наличието на публично задължение в големи размери, установено с данъчен облагателен акт № 31/22.01.1998 г. Заповедта била издадена въз основа на писмо на директора на териториална данъчна дирекция - Кюстендил № П-535/10.01.2002 г.
С решение от 19.03.2003 г. по ф. д. №І-863/1993 г. на Кюстендилския окръжен съд е било вписано откриване на производство по ликвидация на фирма "Морава" ООД, заличаване на управителите на дружеството Камен Георгиев Манов, Любен Асенов Александров и Драголюб Будимир Оташевич, и назначаване за ликвидатор на дружеството Красимир Петков Руев. С писмо от 29.01.2002 г. директорът на ТДД град Кюстендил е уведомил ДНСП - НДСЧ, че установените данъчни задължения на "Морава" ООД надхвърлят сумата от 5000 лева и не е налице обезпечение поради липса на имущество на посочената фирма.
По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Камен Георгиев Манов в качеството му на управител на "Морава" ООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" и "б" от Данъчния процесуален кодекс, макар да е било вписано откриване на производство по ликвидация на дружеството и заличаването му като управител на същото. Смисълът на забраната за напускане на страната, е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. Според СГС предвидената в чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" от ДПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на търговското дружество към лицата, които го управляват, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. По тези съображения съдът е отхвърлил подадената жалба.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че адресат на наложената принудителна административна мярка може да бъде само субект, посочен в чл. 145, ал. 2, б. "а" ДПК - длъжник или член на контролен, съответно управителен орган на длъжника, а той няма това качество.
Касационната инстанция намира, че независимо от обявяването на търговското дружество в несъстоятелност и заличаването на жалбоподателя като управител на същото, дружеството е продължило да се счита данъчен субект. Данъчната администрация води данъчен регистър, който служи за идентифициране на всички данъчни субекти. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от Данъчния процесуален кодекс данъчната регистрация се заличава едва след изтичането на десетгодишен срок от прекратяването на юридическото лице с влязъл в сила акт на компетентен орган. Данъчната регистрация не се заличава дори и при изтичане на този срок при неприключило данъчно или изпълнително производство. Членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период. Поради това, на основание чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" ДПК, публичният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да забранят напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. От това следва, че прекратяването на юридическото лице само по себе си не е пречка за провеждане на изпълнително производство за събиране на публичните му задължения, както и за ангажиране отговорността на лицата, които са били членове на неговите управителни и контролни органи, макар към момента на изпълнението те вече да нямат това качество.
Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.01.2005 г., постановено по адм. д. № 2514/2004 г. на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 2428 ОТ 09.03.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 10803/2006 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 75, т. 5 ЗБДС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 10803/2006 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на адв. В. Атанасов като пълномощник на Август Борисов Николов, против Решение от 09.06.2006 г. постановено по адм. д. № 3511/2005 год. по описа на Софийския градски съд (СГС).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на СГС е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николов против Заповед № 2004003250/22.03.2004 г. на ВРИД началник Направление "Български документи за самоличност" (НБДС) при Дирекция на Национална служба "Полиция" (ДНСП), с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "да се откаже издаването /да се отнемат издадените/ паспорти или заместващи документи със срок от 22.03.2004 г. до отпадане на основанието".
Недоволен от решението, Николов го обжалва чрез своя пълномощник. Твърди, че то е недопустимо и моли да бъде обезсилено като такова, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС. Излага, че е подал две жалби против заповеди на началника на НБДС за налагане на ПАМ. По жалба против Заповед № 2004003250/22.03.2004 г. е образувано адм. д. № 3501/2005 г., а по жалба против Заповед № 2005004055/22.03.2004 г. - адм. д. № 3511/2005 г. С обжалваното решение по последното дело, неправилно СГС се е произнесъл по жалбата против Заповед № 2004003250/22.03.2004 г., която не е предмет на спора по делото. Предвид горното, съдът се е произнесъл по спор, който не му е предявен, поради което решението е недопустимо.
Ответната страна - началникът на НБДС не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд (ВАС), за да се произнесе по наведения в касационната жалба довод, установи от фактическа страна следното:
Адм. д. № 3511/2005 г. по описа на СГС е образувано по жалба на Николов вх. № Ж 2371/31.10.2005 г. по описа на МВР - ДНСП. Същата е постъпила в СГС с вх. № 32795/09.11.2005 г. Видно от текста й, тя е против Заповед № 2004003250/22.03.2004 г. на началника на НБДС - ДНСП. Именно като такава тя е разгледана от съда и постановеното съдебно решение разглежда законосъобразността на този обжалван административен акт.
В касационната жалба, освен вече обсъденото касационно основание се навежда и довод за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността му.
Доводът е неоснователен. ВАС нееднократно е подчертавал в актовете си, че с императивната разпоредба на чл. 75, т. 5 ЗБДС, законодателят е задължил административния орган, при наличието на изброените в нормата предпоставки, да наложи съответната принудителна мярка. В подобни случаи той действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с правото на избор и преценка дали да издаде или не заповед за налагане на ПАМ. Правомощията му се свеждат само до проверка за наличието на релевантните факти. По делото е установено, че Териториална данъчна дирекция - София град, е направила Искане изх. № ТДД - 08-07-0051/04.03.2004 г. до ДНСП за налагане на ограничение по ЗБДС на А. Николов като управител на "Финнекс" ЕООД, което дружество е с установени данъчни задължения в особено големи размери - над 5000 лв. Този факт не е оспорен от жалбоподателя. При тези данни, обосновано СГС е направил извод за законосъобразност на обжалвания акт. В нормативната ни уредба липсва правен механизъм, чрез който да се обжалва (по административен или съдебен ред) искането на данъчните органи за налагането на ограничителната мярка. Действително е налице противоречие между разпоредбите на Търговския закон, по отношение отговорността на управителя на търговско дружество с ограничена отговорност и разпоредбата на чл. 145, ал. 8, т. 2 от Данъчно процесуалния кодекс (отм.), пренесена и в действащия понастоящем Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, в сила от 01.01.2006 год., но в настоящия случай предмет на съдебния контрол е решението на СГС. Последният е преценил законосъобразността на заповедта към момента на издаването й, като правилно и с основание е игнорирал настъпилите впоследствие факти - вписването в търговския регистър на прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация. Промяната в правния статус на управителя е последваща, фактът се явява новонастъпил и не може да повлияе на законосъобразността на наложената на 22.03.2004 год. ПАМ.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Делото пред СГС е образувано по жалба против посочения акт, разгледано е като такова и съдът се е произнесъл със законосъобразно и правилно решение, по подадената жалба и относно законосъобразността на обжалваната заповед, за която не са налице отменителни основания.
Водим от горното, ВАС счита, че следва да се остави в сила обжалваното решение на СГС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение от 09.06.2006 г., постановено по адм. д. № 3511/2005 год. по описа на Софийския градски съд.
Решението е окончателно.

РЕШЕНИЕ № 3756 ОТ 16.04.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 784/2007 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 75, т. 5 ЗБДС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Надежда Дойчинова изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 784/2007

Производството по делото е образувано на основание чл. 33 и сл. от ЗВАС във вр. с § 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на началника на отдел "Български документи за самоличност" - НСП София против решение от 01.09.2006 г., постановено по адм. д. № 3412/2005 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Ответникът - Евдокия Стоянова Бисеркова, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
СГС е установил, че със заповед № 2003005068/16.06.2003 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, началникът на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекция на Национална служба "Полиция", е наложил на Евдокия Стоянова Бисеркова забрана за напускане на страната поради наличието на публично задължение в големи размери, установено с влезли в сила наказателни постановления на Териториално данъчно управление град Благоевград № 83/30.06.1999 г.,№ 90/30.06.1999 г., № 731/15.07.1999 г., № 777/21.07.1999 г., № 779/21.07.1999 г., за сума в общ размер 8600 лева, представляваща задължения на дружеството "Трейд" ЕООД в ликвидация, на което Бисеркова е ликвидатор. Заповедта е била издадена въз основа на писмо на Агенция за държавни вземания - Благоевград от 12.05.2003 година до директора на НСП - ДСЧ при МВР. В писмото е посочено, че длъжникът няма надлежно обезпечение по вземането.
По същество съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според окръжният съд при издаването на обжалваната заповед са нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗАП, като не са изложени фактически основания за издаването на заповедта, както и не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП - жалбоподателката не е уведомена за започване на административното производство и не е поканена да представи възражения. Освен това административният орган не е извършил преценка дали установеното публично задължение не е погасено чрез плащане. Поради това заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС /в редакцията му към датата на издаване на обжалваната заповед ДВ, бр. 42/09.05.2003 г./ предвижда, че не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, букви "а" и "б" от Данъчния-процесуален кодекс. Съгласно чл. 148, ал. 8, т. 2, б. "а" от ДПК, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, може да бъде поискано от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница, а б. "б" от същия текст към датата на издаване на обжалваната заповед е отменена. Евдокия Стоянова Бисеркова в качеството си на ликвидатор "Трейд" ЕООД - със седалище град Сандански - в ликвидация попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" и "б" от Данъчния-процесуален кодекс. Смисълът на забраната за напускане на страната, е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения.
В случая правилно СГС се е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са опорочили издадения акт. Неспазването на императивните норми на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП (отм.) са довели до неизясняване на фактите по преписката. По преписката е приложено писмо изх. № П9609/19.05.2003 година на началника на ДНСП - НДСМ до Евдокия Бисеркова, с което тя е уведомена за постъпилото искане от АДВ - ТДД Благоевград и са поискани доказателства за надлежно обезпечение, но липсват доказателства дали това писмо е получено от лицето. С оглед на тези обстоятелства настоящата инстанция също намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП, което нарушение в случая е съществено, предвид неизясняването на фактите, необходими за да са приеме, че е налице хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Обосновани са мотивите на СГС и досежно липсата на преценка от страна на административния орган дали установеното публично задължение не е погасено чрез плащане - по аргумент от по-силното основание от чл. 145, ал. 8, т. 2 от ДПК, с оглед на направените възражения пред съда и приложен документ за внесена сума, за която не е установено дали погасява част от вземането. С оглед на това правилно СГС е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне след изпълнение на процедурата по събиране на всички доказателства, обсъждане на направените възражения и изясняване на релевантните факти за административния спор.
Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Разноски пред настоящата инстанция не са претендирали от касационната ответница, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.09.2006 година, постановено по адм. д. № 3412/2005 година на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот de_marco » 05 Авг 2011, 14:31

Такааа... след подаване на жалба до прокуратурата за неправомерно изземане от служба КОС на гореспоменатите разрешителни и лични оръжия, подаване на жалба до Адм. Съд В.Търново, последващ отказ на жалбата до прокуратурата, нещата се решиха по следния начин:
- Изнервен до краен предел, си извадих Удостоверение за липса на задължения от данъчна служба. Естествено в него беше записано че нямам задължения към държавата (Аз, като частно лице, собственост на което са разрешителните за съхранение и носене на оръжия, нямам задължения към никого).
- С горепосоченото Удостоверение се явих в служба КОС, готов за борба до край.
- Служителят направи справка с правния им отдел и се оказа, че това Удостоверение по ДОПК чл.87, ал.6 е напълно достатъчно за да ми бъдат върнати всички разрешителни + ловните оръжия.
- Цялото главоблъскане с адвокати, жалби, обжалвания на решения се оказа напълно излишно!
Надявам се моите мъчения да са от полза на всеки следващ, попаднал в този казус в милата ни "правова държава".

Благодаря за мненията и препоръките, като аз научих още един урок, че човек трябва да разчита на логиката и на себе си на първо място, а едва след това на който и да е друг, било специалист или не.

Сега се чудя къде да немеря юрист, който ще се съгласи да съдя НАП, за пропуснати ползи (при забраната ми за напускане на страната) и разноски по водените дела....

Поздрави,
Н.К.
de_marco
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 04 Юли 2011, 13:59

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот iva_sh » 12 Авг 2011, 14:30

добре е че сте направили всичко възможно, за да ви бъдат възстановени правата и да се поправи една несправедливост. Дали обаче искате още няколко години да живеете в световъртежа на съдебни дела. Да, може би ще получите някаква сума пари, но тя няма да компенсира нервите които ще изхабите тепърва. Мислете позитивно и ще бъдете по-доволен от всичко около вас. Отмъщението повече взема отколкото дава. Поздрави. :wink: РС - не работя в НАП.
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот de_marco » 18 Авг 2011, 11:02

Благодаря Ви iva_sh за позитивното мислене! До голяма степен съм съгласен с Вас, като това ми решение да застана по някакъв начин срещу тази институция, е по-скоро с цел защита на моята свобода, отколкото отмъщение или каквато и да била финансова изгода.
Последните две години се убедих, че в тази безправова държава, във всеки един момент човек може да бъде съден, осъден, заклеймен, вкаран в разни черни списъци, да му бъде иззето имуществото и каквото още се сетите, без да им абсолютно никаква вина.
Това ме навежда на мисълта, че единствения начин да се защитиш е, съответните органи да стигнат до извода, че е финансово неизгодно да малтретират гражданина на тази държава.
Нямам представа какви бази данни си водят държавните институции, дали въобще ги интересува от кого, какво са изгубили (най-вероятно НЕ, защото тези загуби, както и техните заплати ги плащаме ние с Вас), но в една икономическа организация, тези грешки се наказват много жестоко.
В крайна сметка истината е, че не искам да имам нищо общо с тези институции, както и те да имат нещо общо с мен, въпреки болезнената действителност. Искам да съм спокоен, че утре същите тези полицаи, няма да ми похопат вечерта на врата за да ми вземат колата, апартамента или леглото и хляба.Не мисля че искам твърде много...

Поздрави,
Н.К.

ПС - радвам се че не работите в НАП, а и нямам нищо против хората, които работят там. По скоро имам против тези, които просто си стоят там :wink:
de_marco
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 04 Юли 2011, 13:59

Re: Действия на НАП по чл.182, ал.2, т.2 "а"и"б"

Мнениеот iva_sh » 18 Авг 2011, 17:26

Всъщност служителите които са се отнесли по този начин с вас няма никога лично да почувстват последиците от своите действия - ако Вие решите да предявите иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ответник по него ще е съответветният държавен орган /или по-скоро юридическото лице към което те са назначени на работа - в случая НАП/. Дори и да се стигне до присъждане на обезщетение във Ваша полза /като морална присъда/ то ще бъде платено от съответния бюджет на органа. И толкова. До сега не се е чуло и видяло да има осъществена регресна имуществена отговорност на прекия виновник за платеното на гражданина. Не случайно текстовете на законите относно този регрес са "неясно" написани, а практиката по тях е почти на морското равнище и при това завършва винаги с провал. Обичайно увредения не притежава пряк иск към прекия причинител, тъй като специалният закон - чл.8 от ЗОДОВ го изключва. Като приключите със съдебните дела, пишете отново как се чувствате. Успех. :)
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07


Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта


cron