Хората с увреждания
Публикувано на: 14 Дек 2009, 10:47
Изрично създавам нова тема, не искам да пиша в тема "Закони за инвалидите", защото самото понятие ме дразни. Пък и тук смятам, да развия малко по-различна гледна точка. Аз съм студент по право в Нов Български Университет и заедно с колеги от неправителствени организации в страната, подготвихме Законопроект за Лична помощ, като качествено нова услуга за хората с увреждания.
Първо, в България не се прави разлика между човек с увреждане и социално слаб. Никой властимащ не може да разпростре логичния си разсъдък върху съждението, че увреждането е функционален дефицит, т.е. увреждането представлява невъзможността определени физиологични функции да се изпълняват от тялото точно и екзактно. Това е увреждането. Докато социалното подпомагане в България, насочено към социално слабите наваксва СОЦИАЛНИ дефицити. Социалният дефицит е много различен от функционалния. Това, че човек не може да си движи ръцете, примерно, не го прави социално слаб. Не го определя като невъзможен за включване в общността. Напротив. Човека с увреждане може всичко, каквото могат и останалите хора. Проблемът е, че държавата абдикира и не желае да даде възможността на хората с увреждания да са преди всичко Хора.
Един от механизмите за предоставяне на тази възможност е да се появи услугата "Лична помощ". Това е много различно от правените до сега програми. Досегашните програми поставят човека с увреждане на последно място в собствения му живот. Той има най-малко право на глас за това как ще се управлява живота му. Това, което предлагаме е коренно различно. Смятаме, че всеки човек има правото да управлява сам живота си и решенията в него. От това кога да ставаш от кревата и кога ще се храниш, до това къде да работиш и дали да учиш. Дали ще пиеш бира или чай. Това се прави, като на хората с увреждания се даде възможността да наемата и освобождават личните си асистенти. Трябва държавата да подсигури пари за лични асистенти, които ще се разходват САМО за това, не за дограма, а човека с увреждане да наема и освобождава хората, които ще му помагат да става от кревата, да се храни, облича и т.н. ежедневни функции, които човекът не може да извършва сам. Той ще управлява асистентите, казвайки и определяйки кога, как и какво ще се случва в ежедневието му. А човек освободен от дилемата "кой ще ме вдигне от кревата?" може да насочи вниманието и енергията си към по-важните житейски решения. Може да работи, да учи, ще плаща данъци, асистентите му ще плащат данъци, роднините му няма да го обгрижват, а ще го третират равноправно и респективно ще имат време да работят и, изненада, да плащат данъци.
Хората с увреждания са един огромен неизползван ресурс. В момента държавата дава "социално подпомагане" на "социално слабите инвалиди", като по този начин разходва пари без да има ефект от тях. Те отиват за хляб и сирене, понеже за друго не стигат. Т.е. това са загубени пари и хората разчитат на тия смешни 200 лева, за да оцелеят. А ако държавата им даде възможността да управляват сами живота си, което е рожденно право на всички хора без увреждания, а на хората с увреждания видимо е забранено, тогава всички тези хора ще работят, ще изкарват пари, ще създават семейства, ще плащат данъци и то само, защото държавата е Инвестирала в тях. Инвестирала. А в момента тя налива пари от пусто в празно, не върши реално това, което трябва да се свърши и в крайна сметка всички губим. А обществото продължава да си задава въпроси, като "какво пак искат тия инвалиди?!".
За инвалидите, не знам. Хората с увреждания, като мен, искаме да се признае рожденното ни право да сме хора. Хората с увреждания, могат всичко, което можете и вие. Само инвестирайте в тях и ще разберете. Това предлагаме ние с проекта за Закон за личната помощ. Сега остава властимащите да поразсъждават върху него.
Първо, в България не се прави разлика между човек с увреждане и социално слаб. Никой властимащ не може да разпростре логичния си разсъдък върху съждението, че увреждането е функционален дефицит, т.е. увреждането представлява невъзможността определени физиологични функции да се изпълняват от тялото точно и екзактно. Това е увреждането. Докато социалното подпомагане в България, насочено към социално слабите наваксва СОЦИАЛНИ дефицити. Социалният дефицит е много различен от функционалния. Това, че човек не може да си движи ръцете, примерно, не го прави социално слаб. Не го определя като невъзможен за включване в общността. Напротив. Човека с увреждане може всичко, каквото могат и останалите хора. Проблемът е, че държавата абдикира и не желае да даде възможността на хората с увреждания да са преди всичко Хора.
Един от механизмите за предоставяне на тази възможност е да се появи услугата "Лична помощ". Това е много различно от правените до сега програми. Досегашните програми поставят човека с увреждане на последно място в собствения му живот. Той има най-малко право на глас за това как ще се управлява живота му. Това, което предлагаме е коренно различно. Смятаме, че всеки човек има правото да управлява сам живота си и решенията в него. От това кога да ставаш от кревата и кога ще се храниш, до това къде да работиш и дали да учиш. Дали ще пиеш бира или чай. Това се прави, като на хората с увреждания се даде възможността да наемата и освобождават личните си асистенти. Трябва държавата да подсигури пари за лични асистенти, които ще се разходват САМО за това, не за дограма, а човека с увреждане да наема и освобождава хората, които ще му помагат да става от кревата, да се храни, облича и т.н. ежедневни функции, които човекът не може да извършва сам. Той ще управлява асистентите, казвайки и определяйки кога, как и какво ще се случва в ежедневието му. А човек освободен от дилемата "кой ще ме вдигне от кревата?" може да насочи вниманието и енергията си към по-важните житейски решения. Може да работи, да учи, ще плаща данъци, асистентите му ще плащат данъци, роднините му няма да го обгрижват, а ще го третират равноправно и респективно ще имат време да работят и, изненада, да плащат данъци.
Хората с увреждания са един огромен неизползван ресурс. В момента държавата дава "социално подпомагане" на "социално слабите инвалиди", като по този начин разходва пари без да има ефект от тях. Те отиват за хляб и сирене, понеже за друго не стигат. Т.е. това са загубени пари и хората разчитат на тия смешни 200 лева, за да оцелеят. А ако държавата им даде възможността да управляват сами живота си, което е рожденно право на всички хора без увреждания, а на хората с увреждания видимо е забранено, тогава всички тези хора ще работят, ще изкарват пари, ще създават семейства, ще плащат данъци и то само, защото държавата е Инвестирала в тях. Инвестирала. А в момента тя налива пари от пусто в празно, не върши реално това, което трябва да се свърши и в крайна сметка всички губим. А обществото продължава да си задава въпроси, като "какво пак искат тия инвалиди?!".
За инвалидите, не знам. Хората с увреждания, като мен, искаме да се признае рожденното ни право да сме хора. Хората с увреждания, могат всичко, което можете и вие. Само инвестирайте в тях и ще разберете. Това предлагаме ние с проекта за Закон за личната помощ. Сега остава властимащите да поразсъждават върху него.