hidden написа: 1. Скрит съучастник- мисля, че касае само търговци, но не и ФЛ;
Решение № 656 от 15.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 209/2005 г., I т. о., TK, докладчик съдията Емил Марков
чл. 607а ТЗ
чл. 608, ал.1 ТЗ
чл. 609 ТЗ
чл. 632, ал. 1 ТЗ
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжник, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка на първия, а съдружникът остава скрит. Последната особеност по-конкретно се проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. С оглед изтъкнатата особеност производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Изявлението на ищеца в производството по несъстоятелност, че желае да предплати необходимата сума за покриване на разноските по воденото му, което е от съществено значение за прилагане разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, не може да е израз на някаква абстрактна готовност за това, а следва да се основава на знанието на страната за приблизителния размер на тези разноски.
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 613а, ал. 1 във вр. чл. 632 ТЗ.
Образувано е по жалба на едноличния търговец М. Х. Х., действащ с фирмата "Н. - МХ - М. Х." със седалище в гр. С., подадена против решение на Софийския градски съд, ТК, състав VI-9, от 10.01.2005 г., постановено в производство по несъстоятелност по т. д. № 140/04 г. срещу "Б. К." ООД /в ликвидация/ - гр. С., с което молбата на кредитора - ЕТ по чл. 625 ТЗ е била уважена при условията на чл. 632 ТЗ спрямо търговското дружество длъжник, но е отхвърлена в частта й по искането с правно основание чл. 609 ТЗ - за едновременно откриване на производство по несъстоятелност и спрямо физическото лице Б. А. с германско гражданство. Касаторът атакува това решение на съда по несъстоятелността с оплаквания за неправилност на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, но не само в посочената негова отхвърлителна част, а и досежно директното обявяване на ответното по касация ООД в несъстоятелност и прекратяване на производството. Инвокирани са доводи, че неоснователно било оставено без уважение искането за допускане на гласни доказателства в подкрепа на твърдението за скрито съучастие на физическото лице Б. А., изразяващо се в прикриване на търговска дейност чрез неплатежоспособно дружество. Поради това се претендира отменяване на решението на СГС в двете му атакувани части и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за събиране на заявените гласни доказателства.
Ответниците по касация: търговското дружество-длъжник и физическото лице Б. А. не са изразявали становища по основателността на оплакванията в жалбата на ЕТ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че жалбата на ЕТ М. Х. Х. е постъпила в законния преклузивен срок по чл. 633 ТЗ, от надлежна страна-ищец в производството пред съда по чл. 613 ТЗ и като насочена към атакуване на негов съдебен акт, подлежащ на обжалване по правилата на гл. ХIХ "а" ГПК пред ВКС, счита че тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по съществото жалбата на ЕТ М. Х. Х. е частично основателна.
1. Досежно частта, с която е била отхвърлена претенцията по чл. 625 във вр. 609 ТЗ за обявяване в несъстоятелност и на физическото лице Б. А.:
В тази й част жалбата е неоснователна.
За да отхвърли молбата по чл. 625 във вр. чл. 609 ТЗ срещу физическото лице с немско гражданство Б. А., компетентният по смисъла на чл. 613 ТЗ СГС е приел, от една страна, че търговските отношения с кредитора-ЕТ, инициирал производството, са се развили в периода от м. юли 1998 г. до м. април 99 г., характерно за който е обстоятелството, че "Б. К." ООД вече е било обявено в ликвидация, т. е. съгласно изискването на чл. 9 ТЗ, към неговото фирмено наименование още през м. януари 1998 г. е била направена добавката "в ликвидация" и негов единствен законен представител е станала ликвидаторката В. Х. Й. От друга страна, първата инстанция е счела за недоказано твърдението на молителя Христов, че гражданинът Б. А. и след датата 17 юли 1998 г. е сключвал договори с търговците "П." АД - гр. П., "М. МСД" - гр. П. и "П." АД - гр. Б. С., въвеждайки представляващите ги лица в заблуждението, че той действа от името на "Б. К." ООД, а не лично за себе си.
Така поддържаната теза на касатора: за наличие на скрито съучастие, обективирано в дейност на физическото лице-ответник Б. А. по въвеждане в заблуждение на органите на горепосочените търговски д-ва относно действителната страна по сделките, дори и да бе доказана, е правно несъстоятелна и няма нормативна опора в текста на чл. 609 ТЗ.
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжник, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка на първия, а съдружникът остава скрит. Последната особеност по-конкретно се проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. С оглед изтъкнатата особеност производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Въобще разпоредбата на чл. 609 ТЗ следва да се прилага всякога при конкретна преценка относно това налице ли е осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и дали - макар и в инцидентни случаи на такава симулация на търговските сделки относно субекта - сключените такива са на значителна стойност. Последната хипотеза /на изолирано скрито съучастие, но по повод сключване на крупна по мащабите си сделка/, е аналогична на случаите когато цялата търговска дейност се извършва от подставено лице или тогава, когато това е било правено многократно.
Изложеното дотук опровергава тезата на касатора досежно скрито съучастие на физическото лице Б. А., тъй като твърдението в молбата е било за наличие на негово активно манифестирано поведение в отношенията с горепосочените трети лица, "въвеждащо ги в заблуждение", а това изключва най-съществения признак на обсъжданата правна фигура: "скритостта" на физическото лице, което не е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Наред с това липсват и белезите на горепосочения тип съдружие: несъмнено е, че физическото лице Б. А. е един от съдружниците в "Б. К." ООД и до откриването на производството по ликвидация на същото д-во го е представлявал. С оглед изложеното по-горе относно института на скритото съучастие по чл. 609 ТЗ, исканите гласни доказателства са неотносими и събирането им законосъобразно е било отказано от първостепенния съд.
2. Относно частта от решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с която "директно" е прекратено производството по несъстоятелност:
В тази й част жалбата на ЕТ М. Х. Х. е основателна.
Произнасянето в посочения смисъл на съда по чл. 613 ТЗ е базирано върху негова констатация, че в с. з. на 15.12.2004 г. молителят М. Х. Х. изрично бил заявил, че "няма да поеме разноските по несъстоятелността". Според първостепенния съд едноличният търговец поддържал и твърдението, че наличното имущество на длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/ било недостатъчно за покриването им.
Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК в съставяния за разглеждане на делото /и под диктовката на председателя/ протокол, се вписват "същността на изявленията, исканията и изказванията на страните". Видно от протокола за откритото с. з., проведено на 15.12.2004 г. обаче, изявления на молителя М. Х. Х., че нямало да предплати необходимата сума, представляваща равностойност на разноските по несъстоятелността, както и че имуществото на ООД-длъжник било недостатъчно за покриването им, въобще не са били записвани. Следователно постановяването на решението на СГС в атакуваната негова част по чл. 632, ал. 1 ТЗ е резултат от допуснато особено съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, регламентиращи съставянето на съдебния протокол за разглеждане на делото. Изявлението на ищеца в производството по несъстоятелност, че желае да предплати необходимата сума за покриване на разноските по воденото му, което е от съществено значение за прилагане разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, не може да е израз на някаква абстрактна готовност за това, а следва да се основава на знанието на страната за приблизителния размер на тези разноски.
С оглед изложеното решението на съда по несъстоятелността ще следва да се отмени в частта, с която откритото такова производството за длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/, със седалище в С., е било прекратено при условията на чл. 632, ал. 1 in fine ТЗ.
Констатираният процесуален порок обаче, не засяга и частта от първоинстанционното решение, с която - на основание чл. 272а, ал. 1 във вр. чл. 630, ал. 2 ТЗ - това д-во /в ликвидация/ е било обявено в несъстоятелност. Разрешението е самостоятелна последица от правния статус на длъжника към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Именно от факта, че ответното по касация ООД е било вече в ликвидация, следва по необходимост приложението на чл. 272а, ал. 1, изр. 3-то ТЗ.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, но от друг състав на първата инстанция, като съд по чл. 613 ТЗ. Съдебният състав задължително следва да изясни какъв е приблизителният размер на разноските по водене на откритото производство по несъстоятелност и да изслуша становище на едноличния търговец М. Х. Х. това дали е заинтересуван да предплати тези разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
РЕШИ:
Отменява решението на Софийския градски съд, ТК, с-в У1- 9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г., в частта, с която откритото производство по несъстоятелност на длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/, със седалище в гр. С. е било прекратено на основание чл. 632, ал. 1 in fine ТЗ.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част на първоинстанционното решение от друг състав на СГС, ТК, като съд по чл. 613 ТЗ, с горните две задължителни указания.
Оставя в сила решението на СГС, ТК, с-в У1-9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г. в частта, с която е била отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на едноличния търговец М. Х. Х., действащ с фирмата "Н. - МХ - М. Х." от гр. С. за откриване производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ спрямо физическото лице с немско гражданство Б. А., притежаващ национален паспорт № хххххххххх и с последен известен адрес в Република България: гр. С., кв. К., вилна зона "К.".
В останалите му части - като необжалвано - решението на СГС, ТК, с-в VI-9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г., е влязло в сила.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
чл. 607а ТЗ
чл. 608, ал.1 ТЗ
чл. 609 ТЗ
чл. 632, ал. 1 ТЗ
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжник, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка на първия, а съдружникът остава скрит. Последната особеност по-конкретно се проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. С оглед изтъкнатата особеност производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Изявлението на ищеца в производството по несъстоятелност, че желае да предплати необходимата сума за покриване на разноските по воденото му, което е от съществено значение за прилагане разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, не може да е израз на някаква абстрактна готовност за това, а следва да се основава на знанието на страната за приблизителния размер на тези разноски.
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 613а, ал. 1 във вр. чл. 632 ТЗ.
Образувано е по жалба на едноличния търговец М. Х. Х., действащ с фирмата "Н. - МХ - М. Х." със седалище в гр. С., подадена против решение на Софийския градски съд, ТК, състав VI-9, от 10.01.2005 г., постановено в производство по несъстоятелност по т. д. № 140/04 г. срещу "Б. К." ООД /в ликвидация/ - гр. С., с което молбата на кредитора - ЕТ по чл. 625 ТЗ е била уважена при условията на чл. 632 ТЗ спрямо търговското дружество длъжник, но е отхвърлена в частта й по искането с правно основание чл. 609 ТЗ - за едновременно откриване на производство по несъстоятелност и спрямо физическото лице Б. А. с германско гражданство. Касаторът атакува това решение на съда по несъстоятелността с оплаквания за неправилност на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, но не само в посочената негова отхвърлителна част, а и досежно директното обявяване на ответното по касация ООД в несъстоятелност и прекратяване на производството. Инвокирани са доводи, че неоснователно било оставено без уважение искането за допускане на гласни доказателства в подкрепа на твърдението за скрито съучастие на физическото лице Б. А., изразяващо се в прикриване на търговска дейност чрез неплатежоспособно дружество. Поради това се претендира отменяване на решението на СГС в двете му атакувани части и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за събиране на заявените гласни доказателства.
Ответниците по касация: търговското дружество-длъжник и физическото лице Б. А. не са изразявали становища по основателността на оплакванията в жалбата на ЕТ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че жалбата на ЕТ М. Х. Х. е постъпила в законния преклузивен срок по чл. 633 ТЗ, от надлежна страна-ищец в производството пред съда по чл. 613 ТЗ и като насочена към атакуване на негов съдебен акт, подлежащ на обжалване по правилата на гл. ХIХ "а" ГПК пред ВКС, счита че тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по съществото жалбата на ЕТ М. Х. Х. е частично основателна.
1. Досежно частта, с която е била отхвърлена претенцията по чл. 625 във вр. 609 ТЗ за обявяване в несъстоятелност и на физическото лице Б. А.:
В тази й част жалбата е неоснователна.
За да отхвърли молбата по чл. 625 във вр. чл. 609 ТЗ срещу физическото лице с немско гражданство Б. А., компетентният по смисъла на чл. 613 ТЗ СГС е приел, от една страна, че търговските отношения с кредитора-ЕТ, инициирал производството, са се развили в периода от м. юли 1998 г. до м. април 99 г., характерно за който е обстоятелството, че "Б. К." ООД вече е било обявено в ликвидация, т. е. съгласно изискването на чл. 9 ТЗ, към неговото фирмено наименование още през м. януари 1998 г. е била направена добавката "в ликвидация" и негов единствен законен представител е станала ликвидаторката В. Х. Й. От друга страна, първата инстанция е счела за недоказано твърдението на молителя Христов, че гражданинът Б. А. и след датата 17 юли 1998 г. е сключвал договори с търговците "П." АД - гр. П., "М. МСД" - гр. П. и "П." АД - гр. Б. С., въвеждайки представляващите ги лица в заблуждението, че той действа от името на "Б. К." ООД, а не лично за себе си.
Така поддържаната теза на касатора: за наличие на скрито съучастие, обективирано в дейност на физическото лице-ответник Б. А. по въвеждане в заблуждение на органите на горепосочените търговски д-ва относно действителната страна по сделките, дори и да бе доказана, е правно несъстоятелна и няма нормативна опора в текста на чл. 609 ТЗ.
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжник, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка на първия, а съдружникът остава скрит. Последната особеност по-конкретно се проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. С оглед изтъкнатата особеност производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Въобще разпоредбата на чл. 609 ТЗ следва да се прилага всякога при конкретна преценка относно това налице ли е осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и дали - макар и в инцидентни случаи на такава симулация на търговските сделки относно субекта - сключените такива са на значителна стойност. Последната хипотеза /на изолирано скрито съучастие, но по повод сключване на крупна по мащабите си сделка/, е аналогична на случаите когато цялата търговска дейност се извършва от подставено лице или тогава, когато това е било правено многократно.
Изложеното дотук опровергава тезата на касатора досежно скрито съучастие на физическото лице Б. А., тъй като твърдението в молбата е било за наличие на негово активно манифестирано поведение в отношенията с горепосочените трети лица, "въвеждащо ги в заблуждение", а това изключва най-съществения признак на обсъжданата правна фигура: "скритостта" на физическото лице, което не е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Наред с това липсват и белезите на горепосочения тип съдружие: несъмнено е, че физическото лице Б. А. е един от съдружниците в "Б. К." ООД и до откриването на производството по ликвидация на същото д-во го е представлявал. С оглед изложеното по-горе относно института на скритото съучастие по чл. 609 ТЗ, исканите гласни доказателства са неотносими и събирането им законосъобразно е било отказано от първостепенния съд.
2. Относно частта от решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с която "директно" е прекратено производството по несъстоятелност:
В тази й част жалбата на ЕТ М. Х. Х. е основателна.
Произнасянето в посочения смисъл на съда по чл. 613 ТЗ е базирано върху негова констатация, че в с. з. на 15.12.2004 г. молителят М. Х. Х. изрично бил заявил, че "няма да поеме разноските по несъстоятелността". Според първостепенния съд едноличният търговец поддържал и твърдението, че наличното имущество на длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/ било недостатъчно за покриването им.
Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК в съставяния за разглеждане на делото /и под диктовката на председателя/ протокол, се вписват "същността на изявленията, исканията и изказванията на страните". Видно от протокола за откритото с. з., проведено на 15.12.2004 г. обаче, изявления на молителя М. Х. Х., че нямало да предплати необходимата сума, представляваща равностойност на разноските по несъстоятелността, както и че имуществото на ООД-длъжник било недостатъчно за покриването им, въобще не са били записвани. Следователно постановяването на решението на СГС в атакуваната негова част по чл. 632, ал. 1 ТЗ е резултат от допуснато особено съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, регламентиращи съставянето на съдебния протокол за разглеждане на делото. Изявлението на ищеца в производството по несъстоятелност, че желае да предплати необходимата сума за покриване на разноските по воденото му, което е от съществено значение за прилагане разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, не може да е израз на някаква абстрактна готовност за това, а следва да се основава на знанието на страната за приблизителния размер на тези разноски.
С оглед изложеното решението на съда по несъстоятелността ще следва да се отмени в частта, с която откритото такова производството за длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/, със седалище в С., е било прекратено при условията на чл. 632, ал. 1 in fine ТЗ.
Констатираният процесуален порок обаче, не засяга и частта от първоинстанционното решение, с която - на основание чл. 272а, ал. 1 във вр. чл. 630, ал. 2 ТЗ - това д-во /в ликвидация/ е било обявено в несъстоятелност. Разрешението е самостоятелна последица от правния статус на длъжника към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Именно от факта, че ответното по касация ООД е било вече в ликвидация, следва по необходимост приложението на чл. 272а, ал. 1, изр. 3-то ТЗ.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, но от друг състав на първата инстанция, като съд по чл. 613 ТЗ. Съдебният състав задължително следва да изясни какъв е приблизителният размер на разноските по водене на откритото производство по несъстоятелност и да изслуша становище на едноличния търговец М. Х. Х. това дали е заинтересуван да предплати тези разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
РЕШИ:
Отменява решението на Софийския градски съд, ТК, с-в У1- 9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г., в частта, с която откритото производство по несъстоятелност на длъжника "Б. К." ООД /в ликвидация/, със седалище в гр. С. е било прекратено на основание чл. 632, ал. 1 in fine ТЗ.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част на първоинстанционното решение от друг състав на СГС, ТК, като съд по чл. 613 ТЗ, с горните две задължителни указания.
Оставя в сила решението на СГС, ТК, с-в У1-9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г. в частта, с която е била отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на едноличния търговец М. Х. Х., действащ с фирмата "Н. - МХ - М. Х." от гр. С. за откриване производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ спрямо физическото лице с немско гражданство Б. А., притежаващ национален паспорт № хххххххххх и с последен известен адрес в Република България: гр. С., кв. К., вилна зона "К.".
В останалите му части - като необжалвано - решението на СГС, ТК, с-в VI-9, от 10.01.2005 г., постановено по т. д. № 140/04 г., е влязло в сила.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Решение от 10.03.2010 г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 469/2009 г., ТО, докладчик председателят Анна Трифонова
чл. 608 ТЗ
чл. 609 ТЗ
чл. 625 ТЗ
чл. 629б ТЗ
чл. 632, ал. 1 ТЗ
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжника, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество. Скритият съучастник не се манифестира, той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. Производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Разпоредбата на чл. 609 от ТЗ следва да се прилага, когато е налице осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и в инцидентни случаи на такава симулация, но когато сключените сделки са на значителна стойност.
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 625 ТЗ, във връзка с чл. 608 ТЗ и чл. 609 ТЗ.
Постъпила е молба от Д. Н. Д. в качеството му на ЕТ "Д. -Д-хх-Д. Д." - С. З., с която моли да се открие производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, поради неплатежоспособност и на осн. чл. 609 ТЗ, да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо лицето Л. Б. Р., с произтичащите от това законни последици.
Молителят твърди в молбата си, че като едноличен търговец е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост към няколко търговски фирми - доставчици за сумата 165 279.33 лв. Посочва, че двама от кредиторите са потърсили вземанията си по съдебен ред, като търговецът "С. К." ЕООД - Г. има образувано изпълнително производство при ЧСИ К. А., търговецът "К. - ****" ЕООД В. Т. е предявил иск и е образувано т. д. № 304/2008 г. по описа на ОС - Ст. Загора, както и че имало подадени жалби до Икономическа полиция за проверка по чл. 227а НК. Посочва, че за да изпадне в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост допринесло лицето Л. Б. Р. Дейността на фирмата била спряна от 2003 г. до месец 2007 г. Тогава Л. Р. бил поискал да работи с фирмата и дейността била възобновена. Л. Р. осъществявал контакти с доставчиците-кредитори като при пристигане на стоката молителят твърди, че той е подписвал договорите и фактурите, след това лицето Л. Р. не се отчитал за това къде е реализирал стоката и какви суми е получил. От ОДП - С. З. се установило, че Л. Р. имал присъди за документни измами. Моли съда да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, както и да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ - скрито съучастие по отношение на лицето Л. Б. Р. и тъй като няма никакви средства за покриване на началните разноски по делото, да обяви търговецът в несъстоятелност и да спре производството по делото.
Лицето, спрямо което се иска откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ Л. Б. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с подадената молба и приложените към нея доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени списък на кредиторите и длъжниците на търговецът, декларация за наличните активи, опис на личното имуществото и имуществото съпружеска имуществена общност, удостоверение за наличието или липсата на задължения от ТД на НАП, писмо-уведомление вх. № 24429080000295/10.09.09 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от молителя и съдът възприема като компетентно и мотивирано. Видно от заключението едноличният търговец има задължения към кредитори по търговски сделки общо в размер на 182 185.39 лв. и задължения към държавата в размер на 30 026.15 лв., или общо всички задължения са в размер на 212 211.54 лв. Вещото лице посочва, че задълженията на търговеца, които произтичат от търговски сделки с разни доставчици на стоки и услуги са в размер на 182 185.39 лв., а публичните задължения към държавата - 30 026. 15 лв. са данъчни и осигурителни задължения свързани с търговската му дейност, установени с ревизионни актове на ТД на НАП и НОИ-РУСО - С. З. Информацията от намиращите се в архива на търговеца документи показват, че задълженията към кредиторите не са обслужвани от датата на тяхното възникване. Въпреки че повечето от тях са станали изискуеми, по същите няма никакви погашения. Вещото лице посочва, че плащанията към кредиторите са спрени още на датата на падежите, посочени в списъка на кредиторите по т. 1 на експертизата, като посочва, че с оглед на тези данни началната дата, на която са спрени плащанията към кредитора "Е. Е." ООД град С. е 19.11.2007 г. Търговецът-длъжник не притежава краткотрайни и дълготрайни активи, или друго фирмено имущество. По искане на АДВ- Пловдив в търговския регистър по фирменото дело на едноличния търговец е вписан запор върху търговското предприятие и длъжникът е декларирал, че не разполага и с никакво лично имущество и имущество съпружеска общност, както и парични средства, които да послужат за покриване на задълженията. През 2008 г. и 2009 г. търговец- длъжник не осъществява никаква дейност и не реализира никакви приходи, от които да погасява натрупаните значителни задължения от 212 000 лв., което също показва, че търговецът е неплатежоспособен, свръхзадължен и е изпаднал във фактическа несъстоятелност. Съгласно извършените проверки и данните по делото, вещото лице посочва, че длъжникът не разполага с парични средства за покриване на задълженията към своите кредитори, както и публичните задължения, като задълженията на търговецът не са временни и търговецът не разполага с имущество, достатъчно за покриване интересите на кредиторите, не е в състояние да възобнови своята дейност и не е действуващо предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.
При цялостния анализ на всичките показатели, характеризиращи финансовото състояние на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." - С. З. е видно, че търговецът е напълно декапитализиран, свръхзадължен, неплатежоспособен, не е действащо предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗСч и продължаването на неговата дейност би увредило интересите на кредиторите.
Поради наличието на предпоставките на чл. 629б от ТЗ - липсва налично имущество на длъжника, липсва касова наличност и видно от заключението на експертизата липсват активи за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелност, съдът е определил сума в размер на 4 000 лева за начални разноски, която да бъде предплатена от кредиторите на длъжника в едноседмичен срок от съобщението. Видно от приложените по делото съобщения, никой от кредиторите не е предплатил в срока определената сума за начални разноски.
С оглед на тези съображения, съдът счита, че следва да постанови решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, да обяви в свръхзадълженост и неплатежоспособност едноличния търговец с начална дата - 19.11.2007 г., датата на извършеното последно реално плащане от страна на длъжника и тъй като пасивите /задълженията/ на длъжника превишават към този момент балансовите активи и търговецът не е в състояние да покрива задълженията си, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника и да го обяви в несъстоятелност, като спре производството по делото.
По отношение на искането за откриване производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ спрямо физическото лице Л. Б. Р. съдът намира, че в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителят твърди, че е налице скрито съучастие при извършването на търговската дейност с това лице, но по делото не са събрани доказателства, които да установяват това твърдение. От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. И. И. също не могат да се направят категорични изводи за това какви са били отношенията между едноличния търговец и посоченото физическо лице. Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжника, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка ***, а съдружникът остава скрит. Скритият съучастник не се манифестира, той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. Поради това, производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Разпоредбата на чл. 609 от ТЗ следва да се прилага, когато е налице осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и в инцидентни случаи на такава симулация, но когато сключените сделки са на значителна стойност. Изложеното опровергава тезата на молителя-едноличен търговец относно скритото съучастие на физическото лице Л. Б. Р., тъй като твърдението в молбата е за наличие на активно негово поведение при осъществяване на контактите с доставчиците-кредитори, а това изключва "скритостта" на физическото лице, което не е търговец, по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Освен това липсват данни за наличието на описаното по-горе съдружие между търговеца и физическото лице.
Следва длъжникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ по сметка ***.
Водим от всичко изложено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ,
РЕШИ:
Обявява в свръхзадълженост и неплатежоспособност Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. *** ЕИК *****, с начална дата на неплатежоспособността - 19.11.2007г.
Открива производство по несъстоятелност спрямо Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***, ЕИК ***.
Допуска обезпечение чрез налагане на запор върху всички движими вещи и банкови сметки на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на
ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***
Допуска обезпечение чрез налагане на възбрана върху всички недвижими имоти собственост на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д.- Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***.
Прекратява дейността на предприятието на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***.
Обявява в несъстоятелност Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д."
Спира производството по т. д. № 469/09 г. по описа на ОС - Ст. Загора.
Отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." *** за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ спрямо физическото лице Л. Б. Р. ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана.
Осъжда Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д- **-Д. Д." да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ по сметка ***.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Пловдивския апелативен съд.
Забележка: Отменено в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност с Решение № 456 от 21.06.2010 г. на ПАС по т. д. № 479/2010 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.
чл. 608 ТЗ
чл. 609 ТЗ
чл. 625 ТЗ
чл. 629б ТЗ
чл. 632, ал. 1 ТЗ
Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжника, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество. Скритият съучастник не се манифестира, той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. Производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Разпоредбата на чл. 609 от ТЗ следва да се прилага, когато е налице осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и в инцидентни случаи на такава симулация, но когато сключените сделки са на значителна стойност.
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 625 ТЗ, във връзка с чл. 608 ТЗ и чл. 609 ТЗ.
Постъпила е молба от Д. Н. Д. в качеството му на ЕТ "Д. -Д-хх-Д. Д." - С. З., с която моли да се открие производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, поради неплатежоспособност и на осн. чл. 609 ТЗ, да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо лицето Л. Б. Р., с произтичащите от това законни последици.
Молителят твърди в молбата си, че като едноличен търговец е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост към няколко търговски фирми - доставчици за сумата 165 279.33 лв. Посочва, че двама от кредиторите са потърсили вземанията си по съдебен ред, като търговецът "С. К." ЕООД - Г. има образувано изпълнително производство при ЧСИ К. А., търговецът "К. - ****" ЕООД В. Т. е предявил иск и е образувано т. д. № 304/2008 г. по описа на ОС - Ст. Загора, както и че имало подадени жалби до Икономическа полиция за проверка по чл. 227а НК. Посочва, че за да изпадне в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост допринесло лицето Л. Б. Р. Дейността на фирмата била спряна от 2003 г. до месец 2007 г. Тогава Л. Р. бил поискал да работи с фирмата и дейността била възобновена. Л. Р. осъществявал контакти с доставчиците-кредитори като при пристигане на стоката молителят твърди, че той е подписвал договорите и фактурите, след това лицето Л. Р. не се отчитал за това къде е реализирал стоката и какви суми е получил. От ОДП - С. З. се установило, че Л. Р. имал присъди за документни измами. Моли съда да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, както и да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ - скрито съучастие по отношение на лицето Л. Б. Р. и тъй като няма никакви средства за покриване на началните разноски по делото, да обяви търговецът в несъстоятелност и да спре производството по делото.
Лицето, спрямо което се иска откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ Л. Б. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с подадената молба и приложените към нея доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени списък на кредиторите и длъжниците на търговецът, декларация за наличните активи, опис на личното имуществото и имуществото съпружеска имуществена общност, удостоверение за наличието или липсата на задължения от ТД на НАП, писмо-уведомление вх. № 24429080000295/10.09.09 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от молителя и съдът възприема като компетентно и мотивирано. Видно от заключението едноличният търговец има задължения към кредитори по търговски сделки общо в размер на 182 185.39 лв. и задължения към държавата в размер на 30 026.15 лв., или общо всички задължения са в размер на 212 211.54 лв. Вещото лице посочва, че задълженията на търговеца, които произтичат от търговски сделки с разни доставчици на стоки и услуги са в размер на 182 185.39 лв., а публичните задължения към държавата - 30 026. 15 лв. са данъчни и осигурителни задължения свързани с търговската му дейност, установени с ревизионни актове на ТД на НАП и НОИ-РУСО - С. З. Информацията от намиращите се в архива на търговеца документи показват, че задълженията към кредиторите не са обслужвани от датата на тяхното възникване. Въпреки че повечето от тях са станали изискуеми, по същите няма никакви погашения. Вещото лице посочва, че плащанията към кредиторите са спрени още на датата на падежите, посочени в списъка на кредиторите по т. 1 на експертизата, като посочва, че с оглед на тези данни началната дата, на която са спрени плащанията към кредитора "Е. Е." ООД град С. е 19.11.2007 г. Търговецът-длъжник не притежава краткотрайни и дълготрайни активи, или друго фирмено имущество. По искане на АДВ- Пловдив в търговския регистър по фирменото дело на едноличния търговец е вписан запор върху търговското предприятие и длъжникът е декларирал, че не разполага и с никакво лично имущество и имущество съпружеска общност, както и парични средства, които да послужат за покриване на задълженията. През 2008 г. и 2009 г. търговец- длъжник не осъществява никаква дейност и не реализира никакви приходи, от които да погасява натрупаните значителни задължения от 212 000 лв., което също показва, че търговецът е неплатежоспособен, свръхзадължен и е изпаднал във фактическа несъстоятелност. Съгласно извършените проверки и данните по делото, вещото лице посочва, че длъжникът не разполага с парични средства за покриване на задълженията към своите кредитори, както и публичните задължения, като задълженията на търговецът не са временни и търговецът не разполага с имущество, достатъчно за покриване интересите на кредиторите, не е в състояние да възобнови своята дейност и не е действуващо предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.
При цялостния анализ на всичките показатели, характеризиращи финансовото състояние на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." - С. З. е видно, че търговецът е напълно декапитализиран, свръхзадължен, неплатежоспособен, не е действащо предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗСч и продължаването на неговата дейност би увредило интересите на кредиторите.
Поради наличието на предпоставките на чл. 629б от ТЗ - липсва налично имущество на длъжника, липсва касова наличност и видно от заключението на експертизата липсват активи за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелност, съдът е определил сума в размер на 4 000 лева за начални разноски, която да бъде предплатена от кредиторите на длъжника в едноседмичен срок от съобщението. Видно от приложените по делото съобщения, никой от кредиторите не е предплатил в срока определената сума за начални разноски.
С оглед на тези съображения, съдът счита, че следва да постанови решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, да обяви в свръхзадълженост и неплатежоспособност едноличния търговец с начална дата - 19.11.2007 г., датата на извършеното последно реално плащане от страна на длъжника и тъй като пасивите /задълженията/ на длъжника превишават към този момент балансовите активи и търговецът не е в състояние да покрива задълженията си, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника и да го обяви в несъстоятелност, като спре производството по делото.
По отношение на искането за откриване производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ спрямо физическото лице Л. Б. Р. съдът намира, че в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителят твърди, че е налице скрито съучастие при извършването на търговската дейност с това лице, но по делото не са събрани доказателства, които да установяват това твърдение. От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. И. И. също не могат да се направят категорични изводи за това какви са били отношенията между едноличния търговец и посоченото физическо лице. Институтът на скритото съучастие представлява изключение от принципа, че несъстоятелност може да се претендира само спрямо длъжника, имащ качеството търговец. Трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка ***, а съдружникът остава скрит. Скритият съучастник не се манифестира, той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. Поради това, производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Разпоредбата на чл. 609 от ТЗ следва да се прилага, когато е налице осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и в инцидентни случаи на такава симулация, но когато сключените сделки са на значителна стойност. Изложеното опровергава тезата на молителя-едноличен търговец относно скритото съучастие на физическото лице Л. Б. Р., тъй като твърдението в молбата е за наличие на активно негово поведение при осъществяване на контактите с доставчиците-кредитори, а това изключва "скритостта" на физическото лице, което не е търговец, по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Освен това липсват данни за наличието на описаното по-горе съдружие между търговеца и физическото лице.
Следва длъжникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ по сметка ***.
Водим от всичко изложено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ,
РЕШИ:
Обявява в свръхзадълженост и неплатежоспособност Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. *** ЕИК *****, с начална дата на неплатежоспособността - 19.11.2007г.
Открива производство по несъстоятелност спрямо Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***, ЕИК ***.
Допуска обезпечение чрез налагане на запор върху всички движими вещи и банкови сметки на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на
ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***
Допуска обезпечение чрез налагане на възбрана върху всички недвижими имоти собственост на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д.- Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***.
Прекратява дейността на предприятието на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." със седалище и адрес на управление град С. З. ***.
Обявява в несъстоятелност Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д."
Спира производството по т. д. № 469/09 г. по описа на ОС - Ст. Загора.
Отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ на Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д-**-Д. Д." *** за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ спрямо физическото лице Л. Б. Р. ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана.
Осъжда Д. Н. Д. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Д. -Д- **-Д. Д." да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ по сметка ***.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Пловдивския апелативен съд.
Забележка: Отменено в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност с Решение № 456 от 21.06.2010 г. на ПАС по т. д. № 479/2010 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.
hidden написа: 3. Неограничено отговорен съдружник - на мен не ми е известно такова производство да е провеждано в действителност, т.е. става въпрос за мъртва норма.
Решение № 805 от 26.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 152/99 г., V г. о., докладчик съдията Росица Ковачева
Търговско право 4/99 г., стр. 86
чл. 608,
чл. 610,
чл. 611,
чл. 613а, ал. 1 ТЗ,
чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗБ,
чл. 2, ал. 2 Наредба № 3 за плащанията
Не може в производство, образувано по искане за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност за това, че длъжникът е спрял плащанията по сключен валутен кредит, да се преценяват действията на кредитора за това какъв способ на изпълнение е избрал, за да събере вземането си от неизправния длъжник. Когато задължението на длъжника произтича от договор за банков кредит във валута, който е отпуснат от банка, лицензирана за извършване на валутни сделки, включително и кредитиране във валута, то и задължението за връщане на получения кредит също е във валутата, в която е отпуснат кредитът. Тълкувателно решение № 2 от 1997 г. на ОСГК в случая няма приложение.
------------------------
Производството е по чл. 613а ТЗ във връзка с чл. 218а - 218и ГПК. Образувано е по жалба на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. срещу решение № 303 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила и искане за отмяната му, както и за връщане на делото за ново разглеждане за прекратяване на основание чл. 611, ал. 3 ТЗ или за отхвърляне на искането за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност. Постъпила е и жалба от ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б., срещу Допълнително решение № 371 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и искане за отмяната му и за постановяване на решение, с което да се уважи искането за налагане запор и възбрана върху имуществото на П. Т. - ЕТ с фирма "Л. П. Т.", гр. П.
Страните не изразяват съответни становища по основателността на така постъпилите жалби.
ВКС, като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, констатира следното:
С решение № 303 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд е обявена неплатежоспособността на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. с начална дата 26.03.1993 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, определена е дата на първото събрание на кредиторите, допуснато е обезпечение чрез налагане запор върху движимото имущество и възбрана на недвижимото имущество на дружеството. Изложени са съображения, че по сключения между страните на 11.10.1991 г. Договор за валутен кредит в размер на 1 500 000 щ. д. със срок на издължаване 24 месеца, последното плащане е извършено на 25.02.1993 г., като за времето до 26.11.1992 г. е погасена сумата 183 740 щ. д. и е останала неиздължена сумата 1 316 260 щ. д. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направен извод, че длъжникът дължи лихва 9.2 %, договорена между страните, считано от 11.11.1991 г., като размерът на лихвата в резултат на неиздължаване на кредита в уговорените срокове е увеличен съгласно т. 7 от Договора с 8 пункта, считано от 1.03.1992 г. Като е заключено, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение и че е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел, че са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност. За неоснователно е намерено възражението на длъжника, че вземането срещу него не било безспорно, като е изследвано обслужването на кредита чрез изслушване заключение на съдебно-счетоводна експертиза за неиздължените суми - главница и лихви. Не е уважено и искането на длъжника за прекратяване на производството на основание чл. 611, ал. 1 и 3 ТЗ (редакцията преди изменението с ДВ, бр. 70 от 1998 г.), като е посочено, че в настоящия случай търговското дружество - длъжник е в ликвидация, а не е заличено като правен субект, поради което посочената разпоредба на чл. 611, ал. 3 ТЗ е неприложима.
По повод постъпила молба от ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б. от 27.10.1998 г. за произнасяне относно искането за налагане запор и възбрана и върху имуществото на съдружника П. Т., регистрирала търговско предприятие като ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., е постановено Допълнително решение № 371 от 16.12.1998 г., с което искането е отхвърлено. Изложени са съображения, че няма основание за налагане запор и възбрана и върху имуществото на регистрираното от П. Т. търговско предприятие като ЕТ, тъй като молителят не е направил искане в това производство за несъстоятелност и на предприятието на ЕТ "Л. П. Т.", гр. П.
По жалбата на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. срещу решение № 303 от 7.10.1998 г.: жалбата е неоснователна.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон с отказа съдът по несъстоятелността да прекрати производството по делото на основание чл. 611, ал. 3 ТЗ (редакция преди изменението с ДВ, бр. 70 от 1998 г.). Законосъобразно съдът по несъстоятелността е приел, че не е налице заличаване на търговското дружество, в който случай следва да се спази едногодишният срок, в който да се направи искането за откриване производство по несъстоятелност. Дружеството е в ликвидация, поради което едногодишният срок ще започне да тече от заличаването му в търговския регистър, което ще се извърши, след като приключи ликвидацията.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на законоустановените предпоставки за уважаване искането за несъстоятелност, което правело решението незаконосъобразно. Обоснован е изводът, направен в обжалваното решение, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 2 във връзка с чл. 608, ал. 1 ТЗ. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че длъжникът не обслужва кредита, считано от 25.02.1993 г., като дължи главница и лихви в значителен размер, като няма данни длъжникът да е в състояние да изплати това свое задължение.
Несъстоятелен е доводът на молителя, че кредиторът не бил предприел мерки за събиране на вземането си чрез снабдяване с изпълнителен лист, както и възражението, че задължението следвало да бъде събрано чрез насочване изпълнението върху ипотекирания недвижим имот или запорираните движими вещи, в който случай задължението за лихва не би нарасло до размера, в който е понастоящем. Касае се до искане за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на длъжника за това, че е спрял плащанията по сключения валутен кредит и не може в това производство да се преценяват действията на кредитора какъв способ на изпълнение е избрал, за да събере вземането си от неизправния длъжник.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че неизплатеното задължение следвало да се преценява в левова равностойност и че било недопустимо присъждане на договорни задължения във валута с оглед указанията, дадени в ТР № 2 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Задължението на жалбоподателя произтича от договор за банков кредит във валута, който е отпуснат от банка, лицензирана за извършване на валутни сделки, включително и кредитиране във валута - чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ за плащанията (ДВ, бр. 63 от 1992 г.) и задължението за връщане на получения кредит също е във валутата, в която е отпуснат кредитът. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя за нищожност на договора поради противоречие със закона в частта относно вида на задължението (щатски долари), както и искането за прилагане указанията, дадени в посоченото ТР № 2 от 1997 г., което няма приложение в настоящия случай. Тъй като тези възражения на жалбоподателя са неоснователни, както се изложи по-горе, необсъждането им от съда по несъстоятелността в обжалваното решение не прави решението незаконосъобразно.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за липса на безспорно и изискуемо задължение, тъй като размерът на натрупаните лихви не бил правилно определен. Размерът на лихвата е определен от съдебно-счетоводната експертиза, залегнал въз основа на изчисленията на вещото лице и в обжалваното решение. Главницата е определена в договора за кредит и няма пречка, след като се приспаднат от експертизата направените от длъжника вноски, да се определи размера на задължението, което е и сторено от вещото лице.
По жалбата на ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б. срещу допълнителното решение: жалбата е основателна.
Неправилно с допълнителното решение е отхвърлено искането на кредитора за налагане запор и възбрана върху имуществото, притежавано от регистрираното от П. Т. предприятие като ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., за който търговец също е задвижена процедура по несъстоятелност на основание УСД , за която няма данни да е приключила. По делото има категорични доказателства за регистрирането от П. Т. на предприятие като ЕТ с фирма "Л.", гр. П. (писмата на л. 89, 90, 92, 93 и 96, протокол от 21.02.1994 г. на л. 97, справка за кредитната задлъжнялост на ЕТ "Л." на л. 106, оценка на имуществото на ЕТ "Л." на л. 110). Тъй като е съдружник в СД "Л. Т. Г.", гр. П., който съгласно чл. 88 ТЗ във връзка с чл. 76 ТЗ отговаря за задължения, поети от дружеството, солидарно с останалите съдружници и неограничено, а съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружеството се смята за открито и производство по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник, П. Т. следва да отговаря за задълженията на СД "Л. Т. Г." и с имуществото придобито от нея от предприятието й ЕТ под фирма "Л.", гр. П. По изложените съображения допълнителното решение, с което е отхвърлено искането за налагане запор и възбрана на движимото и недвижимото имущество на ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., за което има данни по делото, следва да бъде отменено и делото да се върне на съда по несъстоятелността за налагане запор и възбрана върху това имущество.
Търговско право 4/99 г., стр. 86
чл. 608,
чл. 610,
чл. 611,
чл. 613а, ал. 1 ТЗ,
чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗБ,
чл. 2, ал. 2 Наредба № 3 за плащанията
Не може в производство, образувано по искане за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност за това, че длъжникът е спрял плащанията по сключен валутен кредит, да се преценяват действията на кредитора за това какъв способ на изпълнение е избрал, за да събере вземането си от неизправния длъжник. Когато задължението на длъжника произтича от договор за банков кредит във валута, който е отпуснат от банка, лицензирана за извършване на валутни сделки, включително и кредитиране във валута, то и задължението за връщане на получения кредит също е във валутата, в която е отпуснат кредитът. Тълкувателно решение № 2 от 1997 г. на ОСГК в случая няма приложение.
------------------------
Производството е по чл. 613а ТЗ във връзка с чл. 218а - 218и ГПК. Образувано е по жалба на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. срещу решение № 303 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила и искане за отмяната му, както и за връщане на делото за ново разглеждане за прекратяване на основание чл. 611, ал. 3 ТЗ или за отхвърляне на искането за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност. Постъпила е и жалба от ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б., срещу Допълнително решение № 371 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и искане за отмяната му и за постановяване на решение, с което да се уважи искането за налагане запор и възбрана върху имуществото на П. Т. - ЕТ с фирма "Л. П. Т.", гр. П.
Страните не изразяват съответни становища по основателността на така постъпилите жалби.
ВКС, като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, констатира следното:
С решение № 303 от 7.10.1998 г. по гр. д. № 808 от 1996 г. на Б. окръжен съд е обявена неплатежоспособността на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. с начална дата 26.03.1993 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, определена е дата на първото събрание на кредиторите, допуснато е обезпечение чрез налагане запор върху движимото имущество и възбрана на недвижимото имущество на дружеството. Изложени са съображения, че по сключения между страните на 11.10.1991 г. Договор за валутен кредит в размер на 1 500 000 щ. д. със срок на издължаване 24 месеца, последното плащане е извършено на 25.02.1993 г., като за времето до 26.11.1992 г. е погасена сумата 183 740 щ. д. и е останала неиздължена сумата 1 316 260 щ. д. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направен извод, че длъжникът дължи лихва 9.2 %, договорена между страните, считано от 11.11.1991 г., като размерът на лихвата в резултат на неиздължаване на кредита в уговорените срокове е увеличен съгласно т. 7 от Договора с 8 пункта, считано от 1.03.1992 г. Като е заключено, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение и че е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел, че са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност. За неоснователно е намерено възражението на длъжника, че вземането срещу него не било безспорно, като е изследвано обслужването на кредита чрез изслушване заключение на съдебно-счетоводна експертиза за неиздължените суми - главница и лихви. Не е уважено и искането на длъжника за прекратяване на производството на основание чл. 611, ал. 1 и 3 ТЗ (редакцията преди изменението с ДВ, бр. 70 от 1998 г.), като е посочено, че в настоящия случай търговското дружество - длъжник е в ликвидация, а не е заличено като правен субект, поради което посочената разпоредба на чл. 611, ал. 3 ТЗ е неприложима.
По повод постъпила молба от ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б. от 27.10.1998 г. за произнасяне относно искането за налагане запор и възбрана и върху имуществото на съдружника П. Т., регистрирала търговско предприятие като ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., е постановено Допълнително решение № 371 от 16.12.1998 г., с което искането е отхвърлено. Изложени са съображения, че няма основание за налагане запор и възбрана и върху имуществото на регистрираното от П. Т. търговско предприятие като ЕТ, тъй като молителят не е направил искане в това производство за несъстоятелност и на предприятието на ЕТ "Л. П. Т.", гр. П.
По жалбата на СД "Л. Т. Г." (в ликвидация), гр. П. срещу решение № 303 от 7.10.1998 г.: жалбата е неоснователна.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон с отказа съдът по несъстоятелността да прекрати производството по делото на основание чл. 611, ал. 3 ТЗ (редакция преди изменението с ДВ, бр. 70 от 1998 г.). Законосъобразно съдът по несъстоятелността е приел, че не е налице заличаване на търговското дружество, в който случай следва да се спази едногодишният срок, в който да се направи искането за откриване производство по несъстоятелност. Дружеството е в ликвидация, поради което едногодишният срок ще започне да тече от заличаването му в търговския регистър, което ще се извърши, след като приключи ликвидацията.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на законоустановените предпоставки за уважаване искането за несъстоятелност, което правело решението незаконосъобразно. Обоснован е изводът, направен в обжалваното решение, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 2 във връзка с чл. 608, ал. 1 ТЗ. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че длъжникът не обслужва кредита, считано от 25.02.1993 г., като дължи главница и лихви в значителен размер, като няма данни длъжникът да е в състояние да изплати това свое задължение.
Несъстоятелен е доводът на молителя, че кредиторът не бил предприел мерки за събиране на вземането си чрез снабдяване с изпълнителен лист, както и възражението, че задължението следвало да бъде събрано чрез насочване изпълнението върху ипотекирания недвижим имот или запорираните движими вещи, в който случай задължението за лихва не би нарасло до размера, в който е понастоящем. Касае се до искане за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на длъжника за това, че е спрял плащанията по сключения валутен кредит и не може в това производство да се преценяват действията на кредитора какъв способ на изпълнение е избрал, за да събере вземането си от неизправния длъжник.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че неизплатеното задължение следвало да се преценява в левова равностойност и че било недопустимо присъждане на договорни задължения във валута с оглед указанията, дадени в ТР № 2 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Задължението на жалбоподателя произтича от договор за банков кредит във валута, който е отпуснат от банка, лицензирана за извършване на валутни сделки, включително и кредитиране във валута - чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ за плащанията (ДВ, бр. 63 от 1992 г.) и задължението за връщане на получения кредит също е във валутата, в която е отпуснат кредитът. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя за нищожност на договора поради противоречие със закона в частта относно вида на задължението (щатски долари), както и искането за прилагане указанията, дадени в посоченото ТР № 2 от 1997 г., което няма приложение в настоящия случай. Тъй като тези възражения на жалбоподателя са неоснователни, както се изложи по-горе, необсъждането им от съда по несъстоятелността в обжалваното решение не прави решението незаконосъобразно.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за липса на безспорно и изискуемо задължение, тъй като размерът на натрупаните лихви не бил правилно определен. Размерът на лихвата е определен от съдебно-счетоводната експертиза, залегнал въз основа на изчисленията на вещото лице и в обжалваното решение. Главницата е определена в договора за кредит и няма пречка, след като се приспаднат от експертизата направените от длъжника вноски, да се определи размера на задължението, което е и сторено от вещото лице.
По жалбата на ТБ "Х." АД, гр. П., чрез клона й в гр. Б. срещу допълнителното решение: жалбата е основателна.
Неправилно с допълнителното решение е отхвърлено искането на кредитора за налагане запор и възбрана върху имуществото, притежавано от регистрираното от П. Т. предприятие като ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., за който търговец също е задвижена процедура по несъстоятелност на основание УСД , за която няма данни да е приключила. По делото има категорични доказателства за регистрирането от П. Т. на предприятие като ЕТ с фирма "Л.", гр. П. (писмата на л. 89, 90, 92, 93 и 96, протокол от 21.02.1994 г. на л. 97, справка за кредитната задлъжнялост на ЕТ "Л." на л. 106, оценка на имуществото на ЕТ "Л." на л. 110). Тъй като е съдружник в СД "Л. Т. Г.", гр. П., който съгласно чл. 88 ТЗ във връзка с чл. 76 ТЗ отговаря за задължения, поети от дружеството, солидарно с останалите съдружници и неограничено, а съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружеството се смята за открито и производство по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник, П. Т. следва да отговаря за задълженията на СД "Л. Т. Г." и с имуществото придобито от нея от предприятието й ЕТ под фирма "Л.", гр. П. По изложените съображения допълнителното решение, с което е отхвърлено искането за налагане запор и възбрана на движимото и недвижимото имущество на ЕТ "Л. П. Т.", гр. П., за което има данни по делото, следва да бъде отменено и делото да се върне на съда по несъстоятелността за налагане запор и възбрана върху това имущество.
/ Ето тези въпроси не ми дават мира, при тази точно хипотеза, в отлика от останалите - от кой момент се считат известени кредиторите, от кой момент за тях тече срокът за предявяване на вземанията им.