Здравейте имам тази ситуация.
Сключен е договор за заем с банка, като имаме един поръчител по него.
През 2011год заемателят сключва анекс към договора за заем като удължава срока на договора и се променя лихвата с 1% нагоре.
Сега банката е пуснала дело по втория анекс срещу поръчителя.
На мен ми е ясно едно: Поръчителят отговаря по договора - /да го наречем с ниската лихва/ но му е издаден изпълнителен лист за сумите по анекса.
И сега вече се обърках- не може да се каже че договорът за заем е прекратен но нали имаше едно правило че поръчителят отговаря до 6 месеца от изтичане на договора, ако не се заведе дело против главния длъжник.
Отваря ми се и въпроса кога изтича тези 6 месеца и още нещо -има естествено неголяма но някаква разлика ако длъжникът беше плащал по договора, както отговаря поръчителя а той е плащал по анекса. Това винаги може да се калкулира в едно дело от вещо лице а дори и преди това, като т.к. кредитът е обслужван 3 год след анекса ще има няккава разлика да не говорим че това ще рефлектира и върху наказателните лихви.
Друго ми се върти в главата ако приемем че на 01.11.2014 кредитът е станал пресрочно изискуем веднага е заведено дело но с искане по анекса не по договора. Дали би могло да се приеме че кредиторът е изпуснал срока си за предявяване на вземане по кредита спрямо поръчителя и по тази причина той вече да не отговаря изобщо.
Ако питате защо пък чак сега се сеща поръчителят той е в чужбина и всички книжа са получавани от тъщата.
- Дата и час: 28 Ное 2024, 00:30 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
поръчителство последвано от анекс без участие на поръчителя
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: поръчителство последвано от анекс без участие на поръчит
Намерих това
Определение № 344 от 20.04.2012 г. по търг. д. № 1219/2011 г. на Върховен касационен съд
Чл. 280, ал. 1 ГПК Чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Чл. 422 ГПК Чл. 147, ал. 2 ЗЗД
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1219 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ П. Б. / България / „ АД против постановеното на 10 юни 2011 год. решение на Варненски апелативен съд , търговско отделение , по т.д.№ 207 / 2011 год. , с което е отменено решение на Шуменски окръжен съд от 12.01.2011 год. по гр.д.№ 350 / 2010 год. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от касатора против В. Д. Р. иск с правно основание чл.422 от ГПК, за сумата от общо 31 809,68 лв. / главница , договорна и наказателна лихви / , дължима по обявен за предсрочно изискуем кредит , на основание сключен договор за земеделски кредит № 140 -349130 / 12.0-9.2007 год., за задълженията на кредитополучателя по който ответникът е поел да поръчителства. Касаторът оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.147 ал.2 от ЗЗД . В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК формулира материалноправен въпрос ,свързан с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД , в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , който , в съответствие с правомощието на настоящата инстанция да конкретизира и уточни същия , съгласно задължителните указания на т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до : отпада ли изцяло отговорността на поръчителя за задължението за което поръчителства ,т.е. и отговорността в съответствие с първоначалната договореност между кредитора и длъжника , в случай че поръчителят не заяви изрично съгласие за продължаване срока за изпълнение на задължението . С други думи : чл.147 ал.2 от ЗЗД предвижда ли основание за автоматично отпадане отговорността на поръчителя, в случай че не е дал изричното си съгласие за продължение срока на главното задължение . Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като не намира, че е налице формулиран правен въпрос , а дори и да се приеме от изложението поставения по-горе , то не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Намира, че въззивното решение е постановено в съответствие с решение № 2188 / 19.12.1995 год. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС . Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното : „П. Б. / България / „АД е предявил иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземането си спрямо В. Д. Р. , на основание чл. 138 ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ , за събиране задължението на трето за спора лице - Й. И. А. , възникнало от договор за земеделски кредит № 140 - 249130 / 12.09.2007 год. и обявено за предсрочно изискуемо , поради неизпълнение на кредитополучателя, в съответствие с Общите условия на банката - кредитодател . За задълженията по този договор ответникът е сключил договор за поръчителство с банката. След сключването на договора за земеделски кредит, с последващ анекс № 1 / 11.03.2009 год. е извършено преструктуриране на кредита, изрично мотивирано с трансформирането на просрочена главница в редовна , с оглед което е променен погасителния план - падежа на месечните погасителни вноски - от 25-то на 28-мо число на съответния месец , променен е незначително размера на погасителните вноски и като цяло е променен срока за издължаване на кредита - 28.02.2015 год., при първоначален срок - 25.09.2014 год. . Анексът не е подписан от поръчителя - ответник, нито в писмен вид допълнително същият е заявил съгласие с удължаването на срока за издължаване на кредитополучателя . Задължението по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо преди изтичане първоначално уговорения в същия срок . За да отхвърли иска , въззивният съд е приел, че като не е заявил съгласие за удължаване срока за погасяване на кредита, поръчителят се е освободил от задължението си изобщо , в съответствие с чл.147 ал. 2 от ЗЗД . Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - т.1. - е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело . Правомощие на съда е да го конкретизира и уточни, в съответствие с изложението на касатора . От последователното изложение на релевантните обстоятелства и обвързаността им с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД напълно ясно,видно и за ответната страна , е изводим формулирания : за последиците относно отговорността на поръчителя , при изменение срока за изпълнение на задължението, за което поръчителства , без негово съгласие .Същият е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда, поради което удовлетворява общия критерий за допустимост на касационното обжалване , съгласно чл.280 ал.1 ГПК . По приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД в конкретната хипотеза - предявено от кредитора към поръчителя изпълнение поради предсрочна изискуемост и за цялото вземане , в рамките на първоначалния срок на договора - липсва задължителна съдебна практика .Приложеното решение № 2188 / 19.12.1995 г. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС не може да се приеме за относимо , тъй като от мотивите му не се установява идентичност на спора с разрешимия в настоящото производство , доколкото е неустановимо отговорността на поръчителя да е приета за отпаднала само и единствено с оглед изменението на срока за изпълнение на задължението без негово съгласие , т.е. че не се касае за предявено от кредитора изпълнение след изтичане на първоначално уговорения срок, с който поръчителят се е задължил ,в който смисъл нормата на чл.147 ал.2 от ЗЗД не се нуждае от тълкуване за прилагането й . В хипотезата на предявено от кредитора изпълнение преди изтичане и на първоначално уговорения срок , обаче, когато за кредитора съществува основание да предяви вземането си в същия , без това да конфронтира с предоговорения с длъжника краен срок за изпълнение на задължението , отговорът на така поставения въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което удовлетворява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 10.06.2011 год. по т. .д. № 207 / 2011 год. на Варненски апелативен съд . УКАЗВА на касатора „П. Б. / България / „АД , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса по допуснатото касационно обжалване, в размер на 636,19 лева . След представяне доказателства за внесена държавна такса или изтичане на предоставения за същото срок, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение . Определението е окончателно .
Но делото е прекратено поради невнасяне на държавна такса и не ми помага никак.
Определение № 344 от 20.04.2012 г. по търг. д. № 1219/2011 г. на Върховен касационен съд
Чл. 280, ал. 1 ГПК Чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Чл. 422 ГПК Чл. 147, ал. 2 ЗЗД
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1219 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ П. Б. / България / „ АД против постановеното на 10 юни 2011 год. решение на Варненски апелативен съд , търговско отделение , по т.д.№ 207 / 2011 год. , с което е отменено решение на Шуменски окръжен съд от 12.01.2011 год. по гр.д.№ 350 / 2010 год. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от касатора против В. Д. Р. иск с правно основание чл.422 от ГПК, за сумата от общо 31 809,68 лв. / главница , договорна и наказателна лихви / , дължима по обявен за предсрочно изискуем кредит , на основание сключен договор за земеделски кредит № 140 -349130 / 12.0-9.2007 год., за задълженията на кредитополучателя по който ответникът е поел да поръчителства. Касаторът оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.147 ал.2 от ЗЗД . В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК формулира материалноправен въпрос ,свързан с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД , в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , който , в съответствие с правомощието на настоящата инстанция да конкретизира и уточни същия , съгласно задължителните указания на т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до : отпада ли изцяло отговорността на поръчителя за задължението за което поръчителства ,т.е. и отговорността в съответствие с първоначалната договореност между кредитора и длъжника , в случай че поръчителят не заяви изрично съгласие за продължаване срока за изпълнение на задължението . С други думи : чл.147 ал.2 от ЗЗД предвижда ли основание за автоматично отпадане отговорността на поръчителя, в случай че не е дал изричното си съгласие за продължение срока на главното задължение . Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като не намира, че е налице формулиран правен въпрос , а дори и да се приеме от изложението поставения по-горе , то не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Намира, че въззивното решение е постановено в съответствие с решение № 2188 / 19.12.1995 год. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС . Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното : „П. Б. / България / „АД е предявил иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземането си спрямо В. Д. Р. , на основание чл. 138 ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ , за събиране задължението на трето за спора лице - Й. И. А. , възникнало от договор за земеделски кредит № 140 - 249130 / 12.09.2007 год. и обявено за предсрочно изискуемо , поради неизпълнение на кредитополучателя, в съответствие с Общите условия на банката - кредитодател . За задълженията по този договор ответникът е сключил договор за поръчителство с банката. След сключването на договора за земеделски кредит, с последващ анекс № 1 / 11.03.2009 год. е извършено преструктуриране на кредита, изрично мотивирано с трансформирането на просрочена главница в редовна , с оглед което е променен погасителния план - падежа на месечните погасителни вноски - от 25-то на 28-мо число на съответния месец , променен е незначително размера на погасителните вноски и като цяло е променен срока за издължаване на кредита - 28.02.2015 год., при първоначален срок - 25.09.2014 год. . Анексът не е подписан от поръчителя - ответник, нито в писмен вид допълнително същият е заявил съгласие с удължаването на срока за издължаване на кредитополучателя . Задължението по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо преди изтичане първоначално уговорения в същия срок . За да отхвърли иска , въззивният съд е приел, че като не е заявил съгласие за удължаване срока за погасяване на кредита, поръчителят се е освободил от задължението си изобщо , в съответствие с чл.147 ал. 2 от ЗЗД . Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - т.1. - е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело . Правомощие на съда е да го конкретизира и уточни, в съответствие с изложението на касатора . От последователното изложение на релевантните обстоятелства и обвързаността им с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД напълно ясно,видно и за ответната страна , е изводим формулирания : за последиците относно отговорността на поръчителя , при изменение срока за изпълнение на задължението, за което поръчителства , без негово съгласие .Същият е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда, поради което удовлетворява общия критерий за допустимост на касационното обжалване , съгласно чл.280 ал.1 ГПК . По приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД в конкретната хипотеза - предявено от кредитора към поръчителя изпълнение поради предсрочна изискуемост и за цялото вземане , в рамките на първоначалния срок на договора - липсва задължителна съдебна практика .Приложеното решение № 2188 / 19.12.1995 г. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС не може да се приеме за относимо , тъй като от мотивите му не се установява идентичност на спора с разрешимия в настоящото производство , доколкото е неустановимо отговорността на поръчителя да е приета за отпаднала само и единствено с оглед изменението на срока за изпълнение на задължението без негово съгласие , т.е. че не се касае за предявено от кредитора изпълнение след изтичане на първоначално уговорения срок, с който поръчителят се е задължил ,в който смисъл нормата на чл.147 ал.2 от ЗЗД не се нуждае от тълкуване за прилагането й . В хипотезата на предявено от кредитора изпълнение преди изтичане и на първоначално уговорения срок , обаче, когато за кредитора съществува основание да предяви вземането си в същия , без това да конфронтира с предоговорения с длъжника краен срок за изпълнение на задължението , отговорът на така поставения въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което удовлетворява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 10.06.2011 год. по т. .д. № 207 / 2011 год. на Варненски апелативен съд . УКАЗВА на касатора „П. Б. / България / „АД , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса по допуснатото касационно обжалване, в размер на 636,19 лева . След представяне доказателства за внесена държавна такса или изтичане на предоставения за същото срок, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение . Определението е окончателно .
Но делото е прекратено поради невнасяне на държавна такса и не ми помага никак.
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1361
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
Re: поръчителство последвано от анекс без участие на поръчит
Иначе това намирам но е малко старо.
Решение № 2188 от 19.12.1995 г., V г. о.
Чл. 147, ал. 1 ЗЗД Чл. 147, ал. 2 ЗЗД
Отговорността на поръчителя пред кредитора отпада, ако кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника без съгласие на поръчителя. Чл. 147, ал. 2 ЗЗД По жалбата в частта й, с която изцяло е отхвърлен искът по отношение на смесено "Р" ООД, гр. Д. Оплакванията за противоречие на закона и необоснованост са неоснователни. За да се отхвърли иска спрямо този ответник, окръжният съд е приел на базата на събраните по делото доказателства и при безспорната фактическа обстановка, че с анексите, подписани от кредитополучателя и кредитодателя по договора за банков кредит № 357/27.11.1991 г. се определя нов срок за погасяването на задължението без съгласието на ответника смесено "Р" ООД, гр. Д., поради което този срок няма действие за поръчителя, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. Тези изводи са в съответствие със закона. Договорът за банков кредит от 27.11.1991 г. е подписан от трите страни - кредитодател, кредитополучател и гарант. Окръжният съд правилно е приел, че "гарантът" фактически е сключил договор за поръчителство, с което се е задължил спрямо банката-кредитодател за изпълнение на задължението на "Д" гр. Д. - кредитополучател - чл. 138, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД. На писмения договор са се подписали представители на трите страни в процеса, поради което е спазена писмената форма по чл. 138, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД. Договорът е с краен срок на ползване на кредита 27.02.1992 г. и с краен срок на издължаване 27.02.1993 г. С анекса от 30.12.1992 г. се постига съгласие за ползване на кредита до 30.03.1993 г., а срока за погасяването му до 30.12.1993 г. Същите срокове са възпроизведени и в анекса от 20.02.1993 г. Следователно правилно съдът е приел, че страните по договора за банков кредит са променили условието му по отношение на срока, поради което съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗД няма действие спрямо поръчителя. Неоснователен е доводът, повдигнат от жалбоподателя, че искът е заведен на 28. 04.1993 г. преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което отсрочването с анекси на падежа на кредита с нищо не урежда интересите на поръчителя, който следва да отговаря за неизпълнението на задължението по главния дълг на длъжника, съгласно чл. 138 от ЗЗД. Като е дал съгласието си за промяна на посоченото вече условие на договора срок, кредиторът е действал виновно, засягайки интересите на поръчителя и не може да черпи права от това свое виновно поведение. Шестмесечния срок за предявяване на иска по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД няма връзка с отпадането на отговорността на поръчителя при хипотезата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД.
Решение № 2188 от 19.12.1995 г., V г. о.
Чл. 147, ал. 1 ЗЗД Чл. 147, ал. 2 ЗЗД
Отговорността на поръчителя пред кредитора отпада, ако кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника без съгласие на поръчителя. Чл. 147, ал. 2 ЗЗД По жалбата в частта й, с която изцяло е отхвърлен искът по отношение на смесено "Р" ООД, гр. Д. Оплакванията за противоречие на закона и необоснованост са неоснователни. За да се отхвърли иска спрямо този ответник, окръжният съд е приел на базата на събраните по делото доказателства и при безспорната фактическа обстановка, че с анексите, подписани от кредитополучателя и кредитодателя по договора за банков кредит № 357/27.11.1991 г. се определя нов срок за погасяването на задължението без съгласието на ответника смесено "Р" ООД, гр. Д., поради което този срок няма действие за поръчителя, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. Тези изводи са в съответствие със закона. Договорът за банков кредит от 27.11.1991 г. е подписан от трите страни - кредитодател, кредитополучател и гарант. Окръжният съд правилно е приел, че "гарантът" фактически е сключил договор за поръчителство, с което се е задължил спрямо банката-кредитодател за изпълнение на задължението на "Д" гр. Д. - кредитополучател - чл. 138, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД. На писмения договор са се подписали представители на трите страни в процеса, поради което е спазена писмената форма по чл. 138, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД. Договорът е с краен срок на ползване на кредита 27.02.1992 г. и с краен срок на издължаване 27.02.1993 г. С анекса от 30.12.1992 г. се постига съгласие за ползване на кредита до 30.03.1993 г., а срока за погасяването му до 30.12.1993 г. Същите срокове са възпроизведени и в анекса от 20.02.1993 г. Следователно правилно съдът е приел, че страните по договора за банков кредит са променили условието му по отношение на срока, поради което съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗД няма действие спрямо поръчителя. Неоснователен е доводът, повдигнат от жалбоподателя, че искът е заведен на 28. 04.1993 г. преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което отсрочването с анекси на падежа на кредита с нищо не урежда интересите на поръчителя, който следва да отговаря за неизпълнението на задължението по главния дълг на длъжника, съгласно чл. 138 от ЗЗД. Като е дал съгласието си за промяна на посоченото вече условие на договора срок, кредиторът е действал виновно, засягайки интересите на поръчителя и не може да черпи права от това свое виновно поведение. Шестмесечния срок за предявяване на иска по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД няма връзка с отпадането на отговорността на поръчителя при хипотезата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД.
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1361
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot], Google [Bot] и 28 госта