forum.lex.bg

По какъв начин един работодател би могъл да обвърже даден работник/служител да работи в предприятието за определен период , например 5 години ? Самият трудов договор не дава такава гаранция,защото работникът/служителят може да го прекрати по всяко време с предизвестие без дори да е длъжен да посочва причини.

Уважаема/ми колега,
не само индивидуалният или колективният трудов договор, но и самият КТ не предвижда и не допуска такава възможност. Убеден съм, че това и на Вас Ви е ясно и без да съм Ви го казал, но Ви моля да имате предвид следното:
Принципите на трудовото право изхождат от постановката, че престирайки труда си по трудовото правоотношение, работникът или служителят отчуждава част от личната си свобода - поставя се на разположение на работодателя, който от своя страна я ангажира с оглед нуждите на своето производство.
Работникът или служителят в този смисъл и въпреки каквито и да е уговорки може по всяко време да се освободи от правотношението (разбира се, зачитайки интересите и на другата страна по него) и така да възстанови пълния обем на личната си свобода.
Включването на подобна уговорка в трудовия договор ще доведе до частичната му недействителност (по отношение на тази клауза), а сключването на отделно споразумение между работника или служителя и работодателя ще се квалифицира като сключване на нищожен договор. И в двете хипотези основанията за недействителността ще са две: противоречие със закона (императивните правила в КТ при уредбата на прекратяването на трудовото правоотношение) и с морала (подобни клаузи в практиката на някои от западноевропейските съдилища (Германия и страните от този правен кръг) се определят като заробващи за работника или служителя).
Освен това в случая би бил налице и предварителен отказ от право (обусловен със срок), който КТ също принципно не допуска.

Да, знам разбира се , че трудовият договор , както и трудовото законодателство въобще, не допускат подобно задължаване. Но тук съвсем не става въпрос за заробване на работника. Тук става въпрос за защита на работодателския интерес.
Двете страни по трудовото правоотношение би следвало да са равноправни, нали?Как се защитава работодателския интерес, ако производството му е свързано с дългосрочни инвестиции и за да го осъществи той трябва да е сигурен в работната сила, с която може да разполага. Тук става въпрос за висококвалифицирани работници, които не се "редят на опашка " пред вратата на предприятието. Обиковенно се смята, че в по-слаба позиция е работника, но не винаги е така.Представете си отговорността, усилията, инвестициите, времето, нервите на един работодател, които осигурява работни места, плаща данъци и осигуровки, участва в кръгооборота на стоки, услуги и капитали , и за да продължи производството си е направил дългосрочни инвестиции, но във всеки един момент този работодател трябва да се притеснява освен за всичко останало, но и за това, дали някой от работниците няма да реши да прекрати трудовия договор. как да се защити работодателския интерес?

Ясно, че не може да го накара да работи принудително, но наистина ли се приема за противоречащ на закона и морала един договор, в който се уговаря, че ако работникът напусне преди изтичането на някакъв срок, дължи нещо като обезщетение?

Какво пречи например межди работодателя и работника да се сключи договор за спонсорство - работодателят се задължава да финансира обучението на работника за повишаване на квалификацията по определена специалност, а работникът се задължава да работи определен брой години в предприятието на работодателя?

Законен начин е да имате клауза в трудовия договор за обучение. Ако служителят тръгне да напуска, ще трябва да възстанови разходите за обучение + лихва. Но ако не желае да работи, ще ги плати и пак ще напусне. Така че гаранция няма...

Добре е да мотивирате служителите, ако сте доволни от тях. Така няма да се опасявате, че ще напуснат.