forum.lex.bg

Здравейте!
Съпругата ми работи в голяма хранителна верига. Не се разбират с управителя на магазина. Той има огромно желание да я уволни. Но тъй като няма причина да я освободи, праща съпругата ми в командировка в съседен град с единствената цел тя сама да си подаде заявление за напускане. Командировката е повече от 30 календарни дни. И тъй като по закон няма право да я командирова за повече от 30 дни без прекъсване, кара я да изработи 1 ден в магазина, където основно е назначена и след това пак следва командировка. Пак казвам, с единствената цел тя сама да се откаже и да си подаде предизвестието за напускане.
Въпросът ми е, има ли законово основание управителят да прави прекъсване от само един ден и после пак да я праща на продължителна командировка? Как съпругата ми може да се защити в случая от некоректната тактика на своя началник? Съпругата ми е съвестен работник и по никакъв начин не нарушава реда и дисциплината във филиала, в който работи. Конфликтът е на лична основа.

Здравейте!
В описаната ситуация, не разбирам - „избождат очи или изписват вежди“?
Казвате „по закон няма право да я командирова за повече от 30 дни без прекъсване“ - с уточнението

Чл. 121. (1) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
(2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

От друга страна - щом има командироване - има и допълнително пари!

Чл. 215. (1) При командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Прекъсването от 1 работен ден си е прекъсване. Обаче - прекъсването означава край на командироването. Следва ново командироване - с нова заповед, която не се издава „от днес за утре“!

За защитата - чл. 326 или чл. 327, ал. 1, т. 3.
И без друго в момента хранителните (и не само) вериги търсят персонал!

Искам да уточня, че заповедите за командироване се издават всяка седмица и са за срок от една седмица /5 работни дни/. В края на седмицата се издава нова заповед за следващата седмица. Съпругата ми е в командировка от началото на февруари. Вече повече от 40 календарни дни. Шефа прави 1 ден прекъсване, в който ден съпругата ми работи в основния си филиал, където е назначена. И след това пак отива в командировка. Управителят казва , че законът бил спазен, защото на 30- ия ден е направил един ден прекъсване на командировката. И после нямало проблем наново да ходи в командировка. Не било нужно нейното съгласие в този случай. Та, въпросът е как може да се излезе от тази ситуация. Какви са точните законови разпоредби в случая? Има ли право в случая управителят да я командирова отново без да иска нейното съгласие, при условие, че е направил "почивка" от 1 ден?
Въпросът не в допълнителните мижави 10 лева на ден командировъчни. Каквото с тях, такова и без тях. Въпросът е принципен. А и в случая жена ми си финансира сама пътуванията в двете посоки до съседния град, като парите се възстановяват след 1 месец.

Хммм...
Казвате - заповед в петък, командировка през следващата седмица?
А кога се изготвя отчета за извършената работа? Чл. 29, ал. 1 от КТ!
Второ - самофинансирането на пътуването всъщност е само разсрочване във времето - нали фирмата възстановява „пътните разходи“?
Колкото до „допълнителните мижави 10 лева на ден“ - дневните разходи са минимум 20 лв. за всеки ден на командировката!

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
Наличието на обективна нужда от командироване е основаниe за законосъобразност на заповедта за командироване. Липсата на такава обективна нужда обосновава незаконосъобразност на тази заповед.

Командировъчните са 10 лв на ден, тъй като се пътува всекидневно с автобуса. А доколко има обективна нужда от командироването, можете да съдите от това, че във филиала в която е командирована я карат да работи като хигиенистка, а не да изпълнява нормалните си трудови задължения на касиерка. В длъжностната и характеристика няма записано такова задължение за изпълнение по време на работния ден.
Всъщност, доколкото разбрах от други източници, командироването не може да бъде повече от 45 дни за една календарна година. Това така ли е? Колко пъти по 30 дни може да я командирова, без да иска нейното съгласие?

Дали има или няма обективна необходимост от командироването, е въпрос на доказване, което може да стане само в съда.

milenhr написа:Всъщност, доколкото разбрах от други източници, командироването не може да бъде повече от 45 дни за една календарна година. Това така ли е?

Не, не е така. Вие визирате нормата на чл. 120, ал. 1 от КТ, съгласно която работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
Т.е. тези 45 дни касаят случая на производствена необходимост, а не на командироване. При нея няма преместване в друго населено място, а на друго място на работа в рамките на същото населено място.

milenhr написа:Колко пъти по 30 дни може да я командирова, без да иска нейното съгласие?

Законът не поставя ограничения, стига действително да е налице нужда от командироване. Което, както вече казах, е въпрос на доказване.