forum.lex.bg

Здравейте!
Случаят ми е следният :
Водя ГД срещу работодателя ми за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. На първа инстанция той представи като доказателство пред РС, копие на Заповедта за прекратяване,а на гърба и беше отпечатан Протокола за отказа ми да подпиша заповедта, подписан от двамата свидетели. На база това копие ответната страна твърдеше,че свидетелите на отказа ми са се подписали на гърба на самата Заповед.
Наистина ми беше връчена Заповед в присъствието на двама свидетели, но самата Заповед нямаше гръб, сигурен съм че свидетелите не се подписаха на гърба и ,а на отделен протокол. Т.е. два отделни документа се представят като един общ с явната цел да се заблуди съда,че свидетелите са се подписали на гърба на самата заповед.
Затова на основание чл.183 от ГПК , помолих съда да задължи ответната страна да представи оригинала на Заповедта за прекратяване,за да се установи дали наистина свидетелите са се подписали на гърба и.
Въпросите ми относно тази ситуация са следните ( при положение, че се докаже това, което твърдя) :
1.Тези действия на ответната страна могат ли да бъдат определени като опит за измама на съда?
2. Може ли да се потърси наказателна отговорност на ответната страна? И ако "да', аз ли трябва да я потърся?
3. Изобщо какво е редно да се случи, ако се докаже, че ответната страна е представила по твърдяният от мен "измамен" начин тези документи?
3

Абе ти наред ли си? Има презумпция за невинност, нека те да доказват, че са ти връчили заповедта при отказ. Ти добре знаеш, че е така, и няма защо да лъжеш съда. Ще се вкараш в затвора така.

Колега,
не аз,а работодателят представя копие на документ , което може да се окаже, че не отговаря на оригинала.
Или аз не съм обяснил ситуацията както трябва, или вие сте разбрал погрешно..а може и двете.
Аз се опитвам да докажа,че работодателят ми се опитва да заблуди съда, а не обратното.

ivanov_p написа:Абе ти наред ли си? Има презумпция за невинност, нека те да доказват, че са ти връчили заповедта при отказ. Ти добре знаеш, че е така, и няма защо да лъжеш съда. Ще се вкараш в затвора така.

Колега, май вие не сте наред. Презумпцията за невиновност е институт на наказателното право, това тук е трудов казус

piligrim написа:Наистина ми беше връчена Заповед в присъствието на двама свидетели, но самата Заповед нямаше гръб, сигурен съм че свидетелите не се подписаха на гърба и ,а на отделен протокол. Т.е. два отделни документа се представят като един общ с явната цел да се заблуди съда,че свидетелите са се подписали на гърба на самата заповед.

Текста в болд е важен, а след като има дело сте депозирал в срок жалба срещу законосъобразността на уволнението ( датата има отношение единствено към сроковете), останалото с "въвеждане в заблуждение" е ... удар в празното пространство, защото не е нормативно закрепено изискването двата документа - заповед и разписка за връчване, или отказ от получаването и, да са обективирани в един документ.
А, за това, което си мислите ( подчертаното) наказателно дело няма да бъде инициирано, защото в гражданското всяка от страните може да си твърди всякакви факти и обстоятелства...
В най-добрия случай да се окаже, че в приложения протокол не е надлежно описан номера на заповедта, която сте отказал да получите, свидетелите на отказа да ги застигне амнезията, какво точно са опитали да ви връчат, че да се ползвате благоприятно от тези обстоятелства. Но! в трудовото дело.

piligrim написа:1.Тези действия на ответната страна могат ли да бъдат определени като опит за измама на съда?
- не
2. Може ли да се потърси наказателна отговорност на ответната страна? И ако "да', аз ли трябва да я потърся?
- наказателна отговорност може да се търси- съдът и сам служебно е задължен с копие от протокола да сезира съответната прокуратура, респективно самостоятелно -всеки от свидетелите, страните, вещите лица... , но не и при тези обстоятелства.
3. Изобщо какво е редно да се случи, ако се докаже, че ответната страна е представила по твърдяният от мен "измамен" начин тези документи?
- ..... трактати за въздушни кули на тема "ако баба ми беше мъжка"....

Аз съм от малкото хора в системата, който е наред! В повечето съдебни системи, вкл. и в нашата до промяната на законите след 9.09. 1944 г. съществува т.нар. клетвена декларация, относно спорното право, която се прави от страните. В началото на деветдесетте имаше идеи това да се върне и в нашия ГПК, но не стана. Това означава, че заставаш пред съдията и той те пита дали документа ти е връчен, а другата страна я пита дали ти е платила за спорните месеци. От тук нататък и двете страни носят наказателна отговорност за твърденията си. Ти отиваш в съда за да ти присъди нещо което мислиш, че е твое. Може да е така, може и да не е, ти не знаеш тънкостите на закона, но е недопустимо да отидеш в съда за да лъжеш, каквото право по нашето право имат страните, но не и ВЛ или свидетелите.
Ти си наясно, че такава покана ти е връчена, но не само лъжеш лъжеш в съд, а се чудиш какво да направиш, за да вкараш в затвора другата страна, която не лъже?!?
Нищо не е станало, адвокатът им или те са снимали двата документа на един лист и са го представили в съда като едно доказателство.

ivanov_p написа:Нищо не е станало, адвокатът им или те са снимали двата документа на един лист и са го представили в съда като едно доказателство.

Да, но се твърди, че и в оригинал на гърба на Заповедта е съставен протокола по отказа, а това категорично ще се докаже,че не е вярно. Самите свидетели, заблудени от порочният начин на представяне на тези две отделни доказателства(това копие им беше показано от съда за разпознаване и тъй като мина доста време от датата на връчването) те заявиха,че са се подписали на гърба на Заповедта, а те носят наказателна отговорност за думите си. Дори в началото на показанията си един от свидетелите каза,че не се е подписвал на гърба на самата Заповед,а на отделен Протокол,но в края на показанията си,адвокатът на ответника поиска от свидетеля да разпознае заповедта и той объркан от порочния вид ,в който беше представена , заяви че се подписал на гърба на самата Заповед.
Може би сте прав, може би наистина това, което стана е нищо. Не съм сигурен какво е редно да се случи в тази ситуация и затова и отворих темата. Какво ще се случи ще разбера след около месец и ще споделя тук.
Благодаря за отговорите!

никакво значение няма кой къде се е подписал, а че ти е връчена заповед и свидетелите са удостоверили връчването с подписи. Това е! Може да е било на тоалетна хартия, на парче вестник или картон от кашон. Може да оспориш подписите и толкова. Направили са протокола на друг лист, който се е намокрил и после са го направили на гърба, документът е редовен, отразява осъществяването законоизискуеми факти и съдържа подписите на лицата, които законът изисква да са присъствали на събитието.

votpuska написа:

ivanov_p написа:Абе ти наред ли си? Има презумпция за невинност, нека те да доказват, че са ти връчили заповедта при отказ. Ти добре знаеш, че е така, и няма защо да лъжеш съда. Ще се вкараш в затвора така.

Колега, май вие не сте наред. Презумпцията за невиновност е институт на наказателното право, това тук е трудов казус

хохохо
Егати забивката!

ivanov_p написа:В повечето съдебни системи, вкл. и в нашата до промяната на законите след 9.09. 1944 г. съществува т.нар. клетвена декларация, относно спорното право, която се прави от страните. В началото на деветдесетте имаше идеи това да се върне и в нашия ГПК, но не стана. Това означава, че заставаш пред съдията и той те пита дали документа ти е връчен, а другата страна я пита дали ти е платила за спорните месеци. От тук нататък и двете страни носят наказателна отговорност за твърденията си.

На какво основание?

На какво основание не трябва да лъжеш в съда? Сигурен съм, че си адвокат с 40 години практика!

ivanov_p написа:На какво основание не трябва да лъжеш в съда? Сигурен съм, че си адвокат с 40 години практика!

Пейчо, спри се бре.... Става ясно, че не всичко ти е ясно.
Дано да се озаптиш накрая и да спреш да бълваш щуротии.