forum.lex.bg

Здравейте, колеги.

Как тълкувате думичката "явяване" в текста на чл. 213, ал. 1 от КТ? В смисъл, абсолютно наложително ли е работникът/служителят да е отишъл на място в офиса и те да са му казали "тръгвай си"??
Става въпрос за отпуск по майчинство, който служителката е искала да прекрати и да се върне на работа, обадила се е по телефона и е попитала кога може да се върне на работа - те ѝ казали, че нямат работа за нея, да си кара майчинството. Имаме воля за постъпване на работа, имаме и недопускане. Но чисто формално, строго погледнато, явяване няма.
Та, как разсъждавате в този случай, може ли да имам проблем в съда?

В едно решение казват, че "за да бъде налице недопускане до работа на ищеца, трябвасъщият да се е явил на работното си място, да е бил готов да започне изпълнение на служебните си задължения и да бъде препятстван от работодателя си да извърши това."
И продължават "По делото не се събраха данни за поведение, с което работодателя е препятствал вече започнало изпълнение на служебните задължения от ищеца. Констатира се точно обратното - че ищецът въобще не се е явил в дружеството – ответник, за да започне изпълнение на задълженията си по трудовия договор."

Което ме навежда на мисълта, че трябва физически да е на място, готов да полага труд. Освен това дори да се приеме, че и изразяването по телефона на желание за работа е един вид явяване (въпреки, че това ми е доста разширително) как ще докажете в процеса препятстването от страна на работодателя? Дума срещу дума и то относно телефонен разговор ...

Доколкото съм чела Р на ВКС- явяването следва да е лично. Достатъчно е само веднъж да се е явила пред работодателя и да е заявила, че желае да работи по ТПО.
Нямате и формално изявление за прекратяване на платен отпуск за отглеждане на дете, та от там насетне да се главоболите по доказването дали има препятстване допускане до работа. Като цяло, според мен, искът е преждевременно предявен.

Благодаря Ви за мненията. За съжаление и аз клоня към Вашето мнение Изявление за прекратяването на отпуска имаме в емейл.

chadel написа:Благодаря Ви за мненията. За съжаление и аз клоня към Вашето мнение Изявление за прекратяването на отпуска имаме в емейл.

Стига да установиш авторството на имейла и получаването му,т.е узнаването от представител на работодателя-смятам че ще се приеме.Има и практика за имейлите.Но пък не се приема за писмена форма.Където е нужна такава-доколкото сещам,не се приема.

Иначе ,сещам се за един случай,където на жената й казват- "От днес вече си финиш" ! Без да й прекратят пр.отношението.От цялостната ситуация обаче..не можело да се направи извод за...съдийска му работа

Много е важно какво точно се доказва и как следва да се разбира.Без надлежни свидетели нищо не става.Иначе има и практика вкл. и на ВКС доколкото се сещам,че идва ли не всеки ден трябвало да ходи на работа и да не бъде допускан! Надделява обаче другата-стига веднъж да е бил на място.

Аз мисля, че писмената форма е спазена с емейла.

Чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП - (2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

"във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност, или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан. Подписаният електронен документ трябва да бъде подписан с електронен подпис" (Определение 249/11.04.2011 по т.д. 892/2010 г. на ВКС).

При оспорване на документа, тогава вече ще трябва да се назначават експертизи и т.н.

А това, че не е подала Декларация Обр. 12 по НИИПОПДОО според вас има ли значение за прекратяването на отпуската? Според мен не, доколкото чл. 46, ал. 6, т. 3 предпоставя само и единствено писмено заявление до работодателя. Евентуално, после да я карат да връща получените обезщетения, но отпуска би трябвало да е валидно прекратен от момента на получаване на заявлението.

Чл. 46, ал. 6, т. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските исках да кажа. Мисълта ми е че трудовоправното и осигурителноправното отношение са колкото свързани, толкова и самостоятелни.