forum.lex.bg

Здравейте,
Пиша ви по един доста заплетен и странен казус.
Първо малко предистория през 2012 аз С.И. и колежка В.Ц. работихме в охранителна фирма, където неколкократно ни бяха отказвани или отлагани във времето сключването на трудови договори. Поради което към края на 2012г.и напуснахме фирмата, в следствие от което останаха и неизчистени финансови възнаграждения към нас. Заради, което пролетта на 2013г. заведохме и граждански дела срещу дружеството. При което настъпиха невероятни обрати:
1. Появи се "мой" трудов договор неподписан от мен нито от ответното дружество но регистриран в НАП, същият договор е прекратен месец след напускането ми с дисциплинарно уволнение и обвинение в уронване престижа на фирмата.
2.При колежката В.Ц. нещата са още по-странни управителя на фирмата до последно тввърдешепред съда, че лицето В.Ц. никога по никакъв повод не е работела във фирмата, което се потвърждава и от доклада на Вещото лице по делото, цитирам "в справката ми в НАП и в дружеството ответник не са намерени никакви документи свързващи лицето В.Ц.с ответната фирма същата не присъства и във ведомостите за заплати на дружеството за периода". Всичко това беше последвано и от изискване на нарочна съдебна справка в НАП по искане на ищцата подкрепена и от ответника, излязоха на яве два "трудови договора" сключени между дружеството и В.Ц. на две различни длъжности първото заверено в НАП април 2012г. и заличено 4 дни по-късно и второ заверено в НАП декември 2012г и заличено 2 часа по-късно.
Въпросът е може ли да бъдат подведени под отговорност за заблуда/измама на съда, управителят на фирмата за твърденията му, че В.Ц.никога по никакъв повод не е работила в повереното му дружество и вещото лице по делото, което най-малкото недобросъвестно, да не кажа по поръчка за прикриване, не е изпълнило зададената му от съда задача. Въобще вещото лице носи ли някава отговорност по доклада си?

Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Може да пуснете жалба до прокуратурата.

Не се занимавайте с жалби, само ще си утежните положението и може да Ви съдят за набедяване.
От думите Ви е ясно, че нямате адвокат, което е било недопустим пропуск от Ваша страна. Иначе един адвокат би оспорил експертизата и поискал тройна експертиза, след която вече можеше да заведете жалба в Прокуратурата.
Но за три мандата като съдебна заседателка, все още не съм чула да има осъдено "зловещо" лице.

Адвокат имаме, но информацията за сключените договори изтече в хода на делото месец - два след "направената" експертиза. Същата беше доказана със справка и удостоверение от НАП където вещото лице твърди, че проверил и не е намерил нищо. В същото време според мен и управителя на фирмата трябва да понесе отговорност за това, че в отговора си пред съда отрича В.Ц. някога да е работила в неговата фирма като даже наглее и твърди, че в исковия период тя даже е била регистрирана в бюрото по труда и е получавала обезщетение за безработица, което след справка се видя, че няма нищо вярно и в това му твърдение.
В моя случай на първа инстанция печеля делото си, но в решението на съда освен финансовите ми обезщетения няма други санкции срещу ответника и в момента стартира процедура по обжалване от страна на загубилия. Та се чудя нормално ли е да се лъже така нагло в съдебната зала и да няма никакви последствия?