Решения на Върховен съд
Публикувано на: 19 Сеп 2013, 13:49Здравейте! Не мога да намеря следните решения на Върховен съд и ВКС: Р-914-1991-ІІІ ГО ВС и Р-502-1998-ІІІ ГО ВКС. Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете да ги намеря.
Решение № 914 от 3.XII.1991 г. по гр. д. № 514/91 г., III г. о., докладчик член-съдията Д. Богданова
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 25, стр. 16
чл. 344, ал. 2 КТ,
чл. 345, ал. 1 КТ
Ръководителят може да признае за незаконно уволнението и да го отмени по свой почин или по повод оспорването му от работника до момента на отнасянето на спора пред компетентния орган за разглеждане на трудовите спорове по реда на глава осемнадесета от КТ. Профсъюзният орган не е орган за разглеждане на трудови спорове. След отменяването на незаконното уволнение от ръководителя предявяването на искове за защита срещу него по реда на глава осемнадесета е недопустимо.
------------------------
Окръжният съд е отменил заповедта, с която е прекратен трудовият договор с ищцата и я е възстановил на длъжността "касиер-счетоводител" като е приел, че е нарушена охранителната норма на чл. 47 КТ, приложима спрямо нея поради качеството й на член на профкомитета.
Спорен между страните обаче не е бил въпросът, че не е спазено изискването по чл. 47 КТ. Предприятието е оспорило иска за защита срещу незаконно уволнение на ищцата, като е поддържало, че поради допуснато нарушение на това изискване ръководителят сам е отменил заповедта преди тяхното предявяване. Поради това спорът е придобил друг характер - относно интереса на ищцата да търси защита срещу уволнението по реда за разглеждане на трудовите спорове.
С решението, което окръжният съд е отменил, районният съд е разрешил трудовия спор, като е приел, че такъв интерес няма, защото заповедта е отменена.
Това решение е обосновано и законосъобразно.
От неоспорените от ищцата писмо № 371 от 6.XI.1990 г. и обратна разписка, представени в съдебното заседание на 1.II.1991 г. се вижда, че ръководителят е отменил заповед № 0002 - издадена от него на 20.VIII.1990 г., а връчена на ищцата на 11.X. същата година, и я е възстановил на заеманата длъжност, като я е поканил да се яви в тридневен срок на работа.
Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ ръководителят може сам или по повод оспорване на уволнението от работника пред него или пред профсъюзните органи да го отмени до момента на отнасянето на спора пред компетентния да го разгледа орган по реда на глава осемнадесета.
Чл. 36 КТ определя органите, които разглеждат трудовите спорове - комисиите за трудови спорове, съдилищата и по-горестоящите административни органи. Търсенето на синдикална защита не представлява отнасяне на трудовия спор пред орган, компетентен да го разреши. Предписанията на профсъюзните органи до ръководителите на предприятията не са решения за разрешаването на трудови спорове, а съдействие за упражняване правомощието по чл. 344, ал. 2 КТ в случаите, когато е нарушен законът, в интерес на работника, за да се избегне неудобството и загубата на време от воденето на трудово дело.
За отменяването на незаконно уволнение от ръководителя не се изисква издаването на нарочна заповед. Достатъчно е ръководителят писмено да признае уволнението за незаконно и това му волеизявление да достигне до работника, преди той да е повдигнал трудов спор. В случая това е сторено. Поради това липсва основание за търсене на защита срещу признато и отменено от ръководителя уволнение като незаконно по реда за разглеждане на трудовите спорове.
Ищцата е могла да се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 2 КТ независимо от това, че ръководителят е определил по-кратък срок, както и да получи обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което той е определил с писмо № 424 от 13.XII.1990 г., връчено й с обратна разписка на следващия ден, което е определено правилно по размер. Като не се е възползувала от тази възможност, предвидена в чл. 345, ал. 1 КТ, а в същия ден - 14.XII.1990 г., е предявила пред районния съд искове за защита срещу уволнението й включително иск по чл. 225, ал. 1 КТ, действието на ищцата е злоупотреба с права, каквито законът не допуска.
Решение № 502 от 15.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1484/97 г., III г. о., докладчик член-съдията Надя Зяпкова
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 7-8/1998 г., стр. 24
чл. 344, ал. 2,
чл. 226, ал. 2 КТ
Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ. Ако работодателят е отменил заповедта за уволнение след предявяване на този иск компетентен да се произнесе по законността на уволнението e само съдът, аргумент за противното на чл. 344, ал. 2 КТ.
------------------------
В. Т. районен съд е уважил обективно съединените искове на ответницата по молбата С. Р. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Признал е уволнението й за незаконно и е отменил заповед № 23 от 14.12.1995 г. на директора на СОУ "Вл. Комаров", гр. В. Т., с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328а КТ. Възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност "помощник-директор по административно-стопанската дейност" и й е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 43 320 лева със законна лихва. Отхвърлил е иска за заплащане обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка. Районният съд се е занимал първо с въпроса за допустимостта на исковете с оглед обстоятелството, че четири дни след постановяване заповедта за уволнение, работодателят по свой почин е отменил уволнението. Приел е, че исковете са допустими, тъй като постъпването на исковата молба в съда (на 27.12.1995 г.) хронологически предхожда датата, на която ищцата реално е узнала за постановяването на заповедта, с която директорът на училището сам е отменил уволнението й (9.01.1996 г.). Обсъждайки спора по същество, районният съд е счел уволнението за незаконно, тъй като работодателят не установил по делото "интерес на работа" по смисъла на чл. 328а КТ. Окръжният съд споделил изводите на първоинстанционния съд и е оставил в сила решението му.
Молбата за преглед по реда на надзора е частично основателна.
Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. Ако работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск компетентен да се произнесе по законността на уволнението е само съдът - по аргумент за противното на чл. 344, ал. 2 КТ . Разглежданият случай обаче не е такъв. Заповедта за уволнението на ответницата по молбата е постановена и й е връчена на 14.12.1995 г. Четири дни по-късно (на 18.12.95 г.) работодателят по свой почин издал нова заповед, с която отменил уволнението. Исковата молба за отмяна на уволнението ответницата по молбата е подала във В. Т. районен съд на 27.12.95 г. или след датата на издаване на заповедта, с която работодателят сам е отменил уволнението й. В тази хипотеза съдът не е бил компетентен да разгледа спора. Следвало е да приеме, че исковете са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от завеждането им и да прекрати производството по делото. Незаконосъобразно съдът се е заел да изяснява кога ищцата е узнала за отмяната на уволнението и тъй като узнаването било след завеждането на делото, приел претенциите за допустими. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ точно определя пределният срок, в който работодателят има право сам да отмени постановеното уволнение. Това е денят, в който уволненият работник или служител да потърси правата си за защита срещу уволнението в съда. Ирелевантно е узнаването от страна на работника или служителя, че работодателят е отменил уволнението. Вместо да установи процесуална недопустимост по исковете и да прекрати производството по делото, районният съд се е произнесъл по същество на спора по заповед за уволнение, която вече не е съществувала в правния мир. Второинстанционният съд не е констатирал пороците на първоинстанционния съдебен акт и е постановил неправилно решение. Решението му следва да се отмени по реда на надзора при условията на чл. 229, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 225, ал. 3 ГПК и чл. 207, б. "а" и "г" ГПК и съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК , ВКС приема да се произнесе по спора. Решението на районния съд в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 следва да се обезсили, поради липса на правен интерес - към датата на постъпване исковата молба в съда заповедта за уволнение на ищцата е била отменена от работодателя и не е съществувал предмет за произнасяне по този иск. Районният съд е следвало да прекрати производството по делото на същото основание и по иска за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ . От датата на узнаване отмяната на заповедта за уволнение ищцата е разполагала с възможността да се яви на работното си място и да започне работа, съгласно чл. 345, ал. 1 КТ . Различно е положението, обаче по иска за присъждане обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ . Този иск е процесуално допустим, тъй като е налице интерес от обезщетение на пропуснатите ползи, поради незаконното уволнение, отменено от самия работодател. Този иск е основателен, но само за времето от датата на незаконното уволнение (заповед № 23 от 14.12.95 г.) до датата, на която ищцата е узнала, че тази заповед е отменена от работодателя, която е елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ . Като е уважил иска за целия законоустановен период от шест месеца, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и в тази част делото следва да се върне на същия съд в друг състав да се произнесе по претенцията като съобрази указанията в настоящето решение.
