ФЛ срещу ЮЛ, чиито представляващ е същото ФЛ!
Публикувано на: 30 Мар 2013, 01:33
Страшно интересен реален трудов (и не само трудов) случай! Казусът е наистина действителен и става в столицата, а не в някое смотано селце.
Заместник-директорът (ФЛ) по ТД на държавно учреждение (ЮЛ) е назначен от по-горестоящия орган за директор по ТД на това ЮЛ за неопределено време. Той излиза в неплатен отпуск като заместник-директор за "периода на заемането от него на длъжността "директор", но не повече от три години, след което отпускът му се прекратява".
След една година се сменя властта и идва ГЕРБ. Новата власт (по-горестоящият орган) го уволнява като директор, но новият директор ("калинка" на ГЕРБ) не го допуска до работа като заместник-директор и даже забравя (еееех, майко моя Българийо!) да му прекрати ТД като заместник-директор, макар и на някакво незаконосъобразно основание. ФЛ многократно писмено иска да бъде допуснат до работа като заместник-директор, но не получава отговор от "калинката" никога и е принуден да се регистрира в Бюрото по труда за цели 4 години.
След четири години дела ГЕРБ пада от власт и съдът възстановява ФЛ на длъжността му като директор на ЮЛ (да, това става наистина в момента!) с влязло в сила съдебно решение.
ФЛ встъпва в длъжност и започва да изпълнява функциите си като директор. Получава съответните обезщетения за 6 месеца като директор по силата на съдебното решение за възстановяване, но завежда ново трудово дело за 4-те години недопускане до работа като заместник-директор с цел да получи някаква компенсация за 4-те си пропилени години.
Ответникът на ФЛ по това дело е ЮЛ (защото ЮЛ е работодател на ФЛ в качеството му на заместник-директор), на което той е директор. Тъй като ФЛ е представляващ ЮЛ, то Адвокатската колегия определя служебен представител на ЮЛ.
Искът на ФЛ към ЮЛ, на което е директор, е на стойност около 50 х. лева заедно с лихвите. На първото съдебно заседание адвокатът на ФЛ предлага на служебния представител на ЮЛ споразумение за 40 х. лева (адвокатският хонорар за първата инстанция е отделно и няма влияние върху казуса). Представляващият учреждението ФЛ дава писмено становище, че е съгласен като представляващ ЮЛ с предлаганото споразумение, защото така ЮЛ печели 10 х. лева. Служебният представител отказва, защото е млад и наперен. Даже заявява, че ще обжалва до ВКС. Делото се води в момента.
Въпросите са:
Ако след около две-три години делото завърши в полза на ФЛ, като ЮЛ бъде осъдено да плати на ФЛ не 40 х. лева (както предлага адвокатът на ФЛ), а 60 х. лева (заедно с лихвите и все по-набъбващия адвокатски хонорар на горните инстанции), то кой носи вина за загубата на 20 х. лева от страна на ЮЛ? Каква вина има служебният представител и доколко евентуално дело от страна на ЮЛ срещу него би имало шанс за успех?
Заместник-директорът (ФЛ) по ТД на държавно учреждение (ЮЛ) е назначен от по-горестоящия орган за директор по ТД на това ЮЛ за неопределено време. Той излиза в неплатен отпуск като заместник-директор за "периода на заемането от него на длъжността "директор", но не повече от три години, след което отпускът му се прекратява".
След една година се сменя властта и идва ГЕРБ. Новата власт (по-горестоящият орган) го уволнява като директор, но новият директор ("калинка" на ГЕРБ) не го допуска до работа като заместник-директор и даже забравя (еееех, майко моя Българийо!) да му прекрати ТД като заместник-директор, макар и на някакво незаконосъобразно основание. ФЛ многократно писмено иска да бъде допуснат до работа като заместник-директор, но не получава отговор от "калинката" никога и е принуден да се регистрира в Бюрото по труда за цели 4 години.
След четири години дела ГЕРБ пада от власт и съдът възстановява ФЛ на длъжността му като директор на ЮЛ (да, това става наистина в момента!) с влязло в сила съдебно решение.
ФЛ встъпва в длъжност и започва да изпълнява функциите си като директор. Получава съответните обезщетения за 6 месеца като директор по силата на съдебното решение за възстановяване, но завежда ново трудово дело за 4-те години недопускане до работа като заместник-директор с цел да получи някаква компенсация за 4-те си пропилени години.
Ответникът на ФЛ по това дело е ЮЛ (защото ЮЛ е работодател на ФЛ в качеството му на заместник-директор), на което той е директор. Тъй като ФЛ е представляващ ЮЛ, то Адвокатската колегия определя служебен представител на ЮЛ.
Искът на ФЛ към ЮЛ, на което е директор, е на стойност около 50 х. лева заедно с лихвите. На първото съдебно заседание адвокатът на ФЛ предлага на служебния представител на ЮЛ споразумение за 40 х. лева (адвокатският хонорар за първата инстанция е отделно и няма влияние върху казуса). Представляващият учреждението ФЛ дава писмено становище, че е съгласен като представляващ ЮЛ с предлаганото споразумение, защото така ЮЛ печели 10 х. лева. Служебният представител отказва, защото е млад и наперен. Даже заявява, че ще обжалва до ВКС. Делото се води в момента.
Въпросите са:
Ако след около две-три години делото завърши в полза на ФЛ, като ЮЛ бъде осъдено да плати на ФЛ не 40 х. лева (както предлага адвокатът на ФЛ), а 60 х. лева (заедно с лихвите и все по-набъбващия адвокатски хонорар на горните инстанции), то кой носи вина за загубата на 20 х. лева от страна на ЮЛ? Каква вина има служебният представител и доколко евентуално дело от страна на ЮЛ срещу него би имало шанс за успех?