Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч,15.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в публичното
заседание на първи юни
двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПОЛЯ ДАНКОВА
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря Г.А. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА гр.Д N 236 по описа
за 2012 година и за да се произнесе, съобрази :
Постановено е съдебно решение № 111/ 02.04.2012. на Ловешки районен съд по гражданско дело №104/2012 г. по описа на същия съд, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д. В. по по заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на директора на „В и К” АД –Ловеч, възстановяване на длъжност преди уволнението - “шофьор на товарен автомобил”,а иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТр за заплащане на сумата от 900 лв. -обезщетение от 21.11.2011 г. до 20.01.2012 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като са присъдени на „ВиК”-АД-Ловеч 122 разноски и е осъдено дружеството да внесе държавна такса в размера на 100 лева.
Подадена е въззивна жалба №3250/17.04.2012 г. от „В и К” АД-Ловеч против съдебно решение от №111/02.04.2012 г.на Ловешки районен съд по гр.д.104/2012г. по описа на съда в частта,в която са уважени исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и по чл. 344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на работа. Изтъква се,че фактическите обстоятелства по казуса,са възприети неправилно от решаващия съд и правните изводи не съответствуват на разпоредбата на чл. 194,ал.-3 от КТ. Молят атакувания съдебен акт да бъде отменен, в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Представен е отговор от В. №3858/08.05.2010 г.,в като посочва, че въззивната жалба е неоснователна и моли да потвърден атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Н.. Заявява,че поддържа жалбата и моли да бъде отменено атакуваното решение. В съдебно заседание аргументацията акцентира върху незаконосъобразност на атакуваното решение, поради неправилно определяне на двумесечния преклузивен срок по чл. 194 от КТ.
Въззиваемият,редовно призован се явява лично, а се представлява от адв. К.. Изтъква,че съдебния акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила.
От представените доказателства по гражданско дело №1048/2012 г. на Ловешки районен съд,от становището на страните, прецени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение № 111/ 02.04.2012. на Ловешки районен съд по гражданско дело №104/2012 г. по описа на същия съд е валидно и допустимоНастоящата инстанция констатира,че поради техническа грешка в първоинстанционния акт при принтирането има разместване на текстове и повтаряне на отделни абзаци, но въпреки това от тях може да се изведе волята на съда и крайните изводи по делото. Видно е,че районния съд е приел, че В.В. е извършил нарушението, описано в заповедта за уволнение и крайният правен извод за незаконност на уволнението съдът формирал единствено поради това, че не е спазен двумесечния срок за налагане на наказанието. Прието е, че този срок е изтекъл на 16.11.2011 год., затова връчената заповед за уволнение на 21.11.2011 год. била незаконосъобразна и предявените искове по чл. 344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ са били уважени. При самостоятелен анализ на представените доказателства въззивния съд намира,че съдебното решение от 02.04.2011 г. на ЛРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По въззивната жалба №3250/17.04.2012 г. от „В и К” АД-Ловеч, е въведен само един довод за неправилност на съдебния акт- неправилно определяне на крайната дата на преклузивния срок по чл. 194 от КТ, водеща до незаконност на уволнението. При действие на чл. 269,пр.последно от ГПК, въззивния съд е ограничен при проверката за правилност на съдебния акт само до посоченото във въззивната жалба и в този смисъл следва да се обсъди само въведения довод на въззивника. От искането по въззивната жалба е видно, че съдебния акт от 02.04.2012 г. е атакуван само в частта, в която е уважен иска за отмяна на уволнението и В. е възстановен на работа. Съдебното решение в частта,в която е отхвърлен иска по чл. 225 от КТ не е обжалвано от В.В. и не е предмет на въззивен контрол. Анализът на фактическите обстоятелства следва да е относим към въведения довод за незаконосъобразост на акта и то в обжалваната част.
Ловешки окръжен съд констатира, а това обстоятелство не е и спорно,че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 41/01.12.1990 г. ,по силата на който В.Д. В. е бил назначен длъжност “водопроводчик”, считано от 15.11.1990 г. ,за неопределено време. С последващо допълнително споразумение № 225/15.02.2011 г. към трудов договор № 41/15.11.1990 г. В.Д.В. е бил преназначен на длъжност “шофьор на лекотоварен автомобил”, а с допълнително споразумение № 36/25.05.2011 гна длъжност “шофьор на товарен автомобил” при основно трудово възнаграждение от 450 лева месечно.Със Заповед № 001/03.01.2011 г.е вменено в трудовите задължения на В.Д.В. - водач на ЕАЗ 3909/ОВ 85 – 53 АР да отговаря за малогабаритната техника, задвижвана от двигатели с вътрешно горене в поделение на ЕР Ябланица,като с последваща заповед № 29/21.01.2011 г. да управлява и съхранява и автомобили - УАЗ 3909, с рег. № ОВ 85 – 53 АР и Рено “Мидлум”, с рег. № ОВ 08- 90 АТ, считано от 21.01.2011 г. Съдът установява,че с протокол от 25.08.2011 г., Р.Л.П. – ръководител поделение ЕР Ябланица и Д.Б.Б. - технически ръководител към същото поделение са отчели километропоказателя на автомобил УАЗ 3909/ОВ 85 – 53 АР, с водач В.Д.В., - засичане на изминати километри на 24.08.2011 г. в 08,30 часа на 78 059 километра, а на 25.08.2011 г. сутринта -78 994 или с 885 километра повече, като реално за деня са посичили,че са изминати 50 – 60 км. и са приели,че километража е манипулиран /превъртян/ напред с 800 км
Съдът проследи процедурата по уведомяне на работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение и последвалите санкции към работника и констатира,че тя е законосъобразна и следва установените параметри в чл. 190 и сл. от КТ. По повод извършени злоупотреби от В.Д.В. чрез манипулиране километропоказателя на управлявания от него автомобил - УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 53 АР с около 800 – 1 000 километра на месец е бил изготвен рапорт вх. № ЧР – 6127/16.09.2011 г. от Р.Л.П. - ръководител на поделение ЕР Ябланица до И.И. – изпълнителен директор на “В и К” АД Ловеч-Ловеч.Подробно в рапорта е описано,че от месец януари 2011 г. до месец август 2011 г., след анализ на GPS – информацията и отчетеното по пътни листи, е констатирано превъртане на километража с повече от 7 780 км., като по разходна норма това са 1 300 л. бензин на стойност 3 300,00 лв,разпредени по пътни листове за всеки работен ден-подписани от техническия ръководител в края на всеки месец, като е предложено, да се потърси на В.В. дисциплинарна отговорност. С ръкописен текст е изписано”За обяснение!М.С.-16.09.2011 г.” и е положен подпис на изп.директор на дружеството, като относно този факт страните също не спорят и съдът го приема за установен. Следователно въззивния съд приема, че на 16.09.2011 г. работодателят,чрез органа, който го представлява е узнал за извършеното от В.В. нарушение на трудовата дисциплина.
В.Д. В. е дал писмени обяснения № ЧР – 6127 – 1/16.09.2011 г. ,в които е изтъкнал,че не е манипулирал на километража и поискал експертиза на километража и на GPS – системата, която му била отказан,както посочил,,че въпреки допускани грешки при оформяне на пътните листове, не само той е управлявал автомобила и не е сверявал километрите по пътен лист и километража дали съвпадат. По повод писмо № ЧР – 6548/30.09.2011 г. до В.Д.В. той представил нови писмени обяснения № ЧР – 6548 – 1/03.10.2011 г., ,в които още по-подробноизложил аргументи че не е манипулирал километража на автомобил УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 – 543 АР, ,позовал се на възможност GPS – системата , други лица са карали автомобила, като е изтъкнал, че никога не е наказван в 21 годишната си работа и няма аварии и катастрофи. По повод писмените обяснения на В.В. и целейки да изясни фактите на работодателя е предоставена докладна ТСБ – 6575/03.10.2011 от Ц.П.Р. – ръководител направление автотранспорт, ,в която е посочено,че „проблема не е в автомобила, а във водача В.Д.В.”/к.ц./, който е манипулирал брояча на автомобила с 800 км. и в същите граници е установено и от GPS – системата за м. август 2011 г., за месец септември разликата в реално изминатите километри и отчетените по GPS – системата е в граници от 5 % и след отстраняването на В. от управление на автомобила на 15.09.2011 г.той го е предал с липсващо гориво и от там се явил преразхода на автомобила.
Крайното решение на работодателят е обективирано в заповед № ЧР – 8202/14.11.2011 г.на изпълнителния директор на “В и К” АД Ловеч, с която на основание чл. 188, т. 3 КТ на В.Д.В., е наложено дисциплинарно наказания “дисциплинарно уволнение”, като е мотивирано,че при извършена проверка на километража на управлявания от В.Д.В. автомобил - УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 – 53 АР на 24.08.2011 г. в 8,30 часа той е показвал 78 059 километра, а на 25.08.2011 г. сутринта са отчетени показани 78 994 километра, т. е. автомобилът е изминал 935 километра, а по GPS системата на автомобила на 24.08.2011 г. е изминал 72 километра,в пътния лист са отразени неверни показания и е прието,че километража е манипулиран в периода 24.08.2011 г. до 25.08.2011 г. с над 800 километра. В цитираната заповед е посочено и че за периода 01.01.2011 г. до 29.08.2011 г., има разлика между реално изминатите километри и отчетените от него с около 7 780 километра в повече, като по разходна норма това се равнява на 1 300 литра бензин на стойност от 3 300лв., за периода 28.07.2011 г. до 29.08.2011 г. според GPS – системата на автомобила са изминати 1 419, километра, а по пътни листове 2 276 километра, т. е. отчетени са 857 километра, което не са изминати. В заповед № ЧР – 8202/14.11.2011 г . работодателя е счел,че дисциплинарните нарушенията са по чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, т. 4 и 7 КТ и тя е връчена на 21.11.2011 г. срещу подпис на В. В..
Съдът анализира документите, вложени в трудовото досие на В.В. и приема, че той е подал молба от 28.10.2011 г. за ползване на платен годишен отпуск от 14 дни за периода от 01.11.2011г. до 18.11.2011 г.,върху която е поставена резолюция на прекия ръководител”Да” идата 28.10.2011 г. , а със заповед №1128/01.11.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството е разрешено ползването на платения годишен отпуск в посочения период. Въззивният съд намира,че при действие на чл. 194,ал.3 от КТ времето на ползването на платения годишен отпуск следва да бъде приспаднато от двумесечния срок по чл. 194,ал.1 от КТ.
Последвало е издаването и на заповед № 33/21.11.2011 г., от ръководител на “В и К” АД- Ловеч ,с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и Заповед № ЧР–8202/14.11.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на В.Д.В. на длъжност “шофьор на товарен автомобил”, считано от 21.11.2011 г. и е връчена на 21.11.2011 г. срещу подпис на В.В..
Ловешки окръжен съд счита,че уволнението по заповед № 33/21.11.2011 г. и заповед № ЧР–8202/14.11.2011 е законосъобразно,тъй като не е нарушена на разпоредбата на чл. 194 от КТ и наказанието е наложено преди да е изтекъл законоустановения срок от два месеца след откриване на нарушението. Спазването на преклузивния двумесечен срок по чл. 194,ал.1 от КТ се следи служебно от съда . В чл.194,ал. 1 от КТ са визирани два срока,в които работодателят следва да наложи дисциплинарно наказание на работника при нарушение на трудовата дисциплина-два месеца от откриване и една година от извършване на нарушението. Относно характера на срока по чл. 194 от КТ като преклузивен съдебната практика е утвърдена и настоящата инстанция я споделя-решение №1533/28.11.99 г. по гр.д. 435/99 г. на ВКС, решение №231/13.06.2011 г. по гр.д. 858/2010 г. на ВКС. Въвеждането на преклузивния срок по чл. 194 от КТ цели осъществяване на дисциплинарното производство в разумни срокове,спрямо времето на извършване на нарушението на трудовата дисциплина. Доколкото обаче се осъществява санкционно производство по реализирането на дисциплинарната отговорност спрямо работника законодателно е установено в чл. 194,ал.3 от КТ, че по време на ползване на законоустановен отпуск от работника сроковете по чл. 194,ал. 1 от КТ спират. От граматическото тълкуване на цитираната правна норма съдът извежда,че е уредено спиране на срока, поставено в зависимост от две самостоятелни хипотези-ползване от работника на законоустановен отпуск или участие в стачка. В конкретния казус Вл.В. е ползвал платен годишен отпуск по чл. 155,ал.1 от КТ, който безспорно попада в приложното поле на първата хипотеза – чл. 194,ал.3,пр.първо от КТ. При спиране на срока периода на ползване на платения годишен отпуск от 10.11.2011 г. до 18.11.2011 г. следва да бъде приспаднат от 2 – двумесечния срок . Настоящата инстанция приема, че работодателят е узнал за извършеното нарушение на 16.09.2011 г. по представения рапорт вх. № ЧР – 6127/16.09.2011 г. от Р. П. - ръководител на поделение до И.И. – изп. директор на “В и К” АД- Ловеч и от тази дата е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание. Към 01.11.2011 г. са били изтекли 1 месец и 15 дни от двумесечния срок, като след 18.11.2011 г. останалите 15 дни от срока са продължили да текат. Процесните заповеди за уволнение са връчени на 21.11.2011 г. ,в първия работен ден след 18.11.2011 г. и следователно работодателят е спазил законоустановения срок за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно атакуваното уволнение е законосъобразно, тъй като работодателят е спазил законоустановената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност по чл. 194,ал.3 от КТ. Правните изводи по казуса са обосновани и от константаната съдебна практика в посочения смисъл- решение №420/21.05.2009 г. по гр.д. 2619/2009 на ВКС.
Предявен е обективно съединен конститутивен иск за възстановяване на работа по чл.344,ал.1, т.2 от КТ от В.В. *** , който съдът преценява че следва да бъде отхвърлен, с оглед неоснователеност на иска за отмяната на уволнението. В. В. е заемал по силата на допълнително споразумение № 36/25.05.2011 г. длъжност “шофьор на товарен автомобил” при „В и К”-Ад-Ловеч към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на работника да бъде възстановен на заемата от него длъжност към момента на уволнение зависи от незаконността на уволнението. Касае се до иск, който е свързан с произнасянето на съда относно законност на уволнението. При отхвърляне на главния иск за отмяна на уволнението искът за възстановяване на работа също следва да бъде отхвърлен и трудовото правоотношение между страните не може да бъде възстановено в обхвата му към момента на прекратяване на трудовия договор.
Ловешки окръжен съд счита, че исковете с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ предявени от В.В. *** за отмяна на уволнението по заповед № 33/21.11.2011 г. и заповед № ЧР–8202/14.11.2011 г. на изп.директор на дружеството и за възстановяване на длъжност с допълнително споразумение № 36/25.05.2011 г. на длъжност “шофьор на товарен автомобил” са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения на Ловешки окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция, приема, че правните изводи на Ловешки районен съд, обективирани в решение № 111/ 02.04.2012. по гражданско дело №104/2012 г. на ЛРС са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени. Постановеният съдебен акт на първата инстанция в атакуваната част следва да бъде отменен, а въззивния съд да се произнесе в посочения по-горе смисъл.
При този изход от процеса разноските във въззивна инстанция следва да останат за страните така, както са извършени, като първоинстанционното решение в частта, в която е осъден въззивника да заплати държавна такса от 100 лева следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно съдебно решение № 111/ 02.04.2012. по гражданско дело №104/2012 г.на Ловешки районен съд, в частта в която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д.В. по Заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на изп.директор на „В и К” АД –Ловеч, възстановяване на длъжност преди уволнението - “шофьор на товарен автомобил”,както и е осъдено „В и К”-АД-Ловеч да заплати 100 лева държавна такса и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове предявени В.Д.В., ЕГН **********,*** против „В и К” АД –Ловеч, ЕИК110549443,гр.Ловеч, ул. „Райна княгиня” № 1 а с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д.В. по Заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на изп.директор на „В и К” АД –Ловеч и за възстановяване на длъжност “шофьор на товарен автомобил” при „В и К”-АД-Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от срок от датата на обявяване на съдебния акт-15.06.2011 г. при условията на чл. 280 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
Публикувано на: 21 Мар 2013, 10:31
.
, което в случая е сторено от въззивния съд. Същото се отнася и до третия материалноправен въпрос относно приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на съда с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящата инстанция намира, че наличието на такъв порок би довело до извода за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В този аспект основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Несериозни са такива ултиматуми, сама съзнавате, нали? 