forum.lex.bg

Здравейте, наскоро се явявах на дело по което бях свидетел. Изпратих на работодателя си молба, да бъда освободена от работа във въпросния ден, по чл.157, ал.1, т. 5 от КД.
Днес ми беше обяснено, че трябва да подам молба за отпуск за въпросния ден - платен или неплатен. Въпросът ми е редно ли е това и на какво основание ми се иска? И въобще каква молба трябва да подам в случая?
Благодаря Ви за консултацията.
Поздрави!

По правило молбата се подава преди съдебно заседание, към нея прилагате и фотокопие на съобщението за призоваване.
По закон времето на този отпуск ( по 157, ал.1 т.4 КТ) за работодателят не носи задължение за плащане (чл. 157, ал.3 т.3), а на осн. чл. 122 от НПК е следвало да искате от съда да постанови определение по силата на което да ви бъде заплатено възнаграждение за загубения работен ден ( и пътни, ако сте правили такива разходи) от бюджета на съда.

Чак не го вярвам да се случи ( съдът да заплати възнаграждението ви, защото ще се отпочне- носите ли трудов договор, пък какъв е размера на дневното ви възнаграждение, та до ... няма пари за това в бюджета на съда, ако изобщо ви обърнат внимание на воплите), ама така е разписано. То и за това такава мъка да дойде свидетел в съдебна зала. Всеки бяга като дявол от тамян, когато чуе за свидетелстване.

Благодаря Ви за бързия отговор. Аз написах молба, в която посочих че заради чл.157 бих искала да отсъствам от работа. Но в последствие ми поискаха молба за отпуск. Мисля да си пусна неплатен отпуск.

Интересно. Като чета законите и аз разбрах същото, което беше отговорено тук. Само не разбрах защо отделите по човешки ресурси в 2 големи IT компании в България ми заявиха, че според закона те били длъжни да изплатят възнаграждение на техния служител, който е отсъствал като свидетел по дело. От друга страна собствената ми фирма заяви, че не дължи възнаграждение, а съдът го дължи.

Свидетелстването се приема за обществен дълг и затова отпускът за явяване пред съд е неплатен за работодателя - разходите за явяване се плащат или от депозита /ако делото е гражданско/ или се поемат от бюджета на съда /ако е делото е наказателно или административно наказателно/. Ако делото е по служебни въпроси, много администрации считат, че това влиза в изпълнение на служебните задължения и не само че не принуждават служителите си да ползват отпуск, но и плащат всичко - дори командировъчни пари ако съдът е в друго населено място. Тълкуването на тези правила е проблемно, тъй като в чл. 157 от КТ няма разграничение дали делото е служебно. Тази нормативна неяснота е добре дошла както за работодателите, така и за съда /който така те овиква, че можеш да съжалиш, че си поискал дължимото по закон/. Единственият ощетен е самия свидетел. Мила родна картинка.