forum.lex.bg

ЗНЗ дефинира "Подходяща работа" като:

"...работата, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт ..."

Също така се казва, че ако лице, получаващо обезщетение за безработица, откаже т.нар. "подходяща работа", губи правото на обезщетение.
А какво става, ако на получаващо обезщетение за безработица лице, му се предложи работа според образованието, квалификацията, здравословното състояние и т.н., обаче със заплата много по-малка от обезщетението, което това лице получава? Например, внасяни са осигуровки върху максималния осигурителен доход, при което обезщетението би било около 1100-1200, но от бюрото по труда предлагат позиция за двойно по-малко. В този случай отказа на подобна позиция пак ли може да се използва като основание за прекратяване изплащането на обезщетение?

По принцип всичко е възможно. В цитираната хипотеза възниква правен спор, който се решава по установения от съответния закон ред. Всичко е въпрос на конкретика. Хипотетичните разсъждения биха били заблуждаващи.
Потърсете съдебна практика, относно тълкуването на цитираното от вас правило.

Здравейте отново.
Порових се още малко по въпроса, който повдигнах и попаднах на "КОНВЕНЦИЯ № 44 НА МОТ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА, 1934 Г." която е ратифицирана от България. Струва ми се, че чл.10 т.1б урежда точно случая който описах. Той гласи следното:

"... Не трябва да се смята за подходяща работата:
...
b) за която размерът на предлаганото възнаграждение е по-ниско или другите условия са по-неблагоприятни от:
i) тези, които лицето би могло разумно да очаква, като държи сметка за условията, които то обикновено е имало в своята професия в областта, където обикновено е наемано, или от тези, които би получило, ако беше продължило да работи в своята професия и в областта, където обикновено е било наето за последен път;
ii) общото ниво в момента за неговата професия в областта, където е предложена работата (във всички други случаи);..."

Правилно ли е да се заключи, че ако някой е осигуряван на дадена сума (в примера - максималния осигурителен праг), и от бюрото по труда предложат позиция, за която заплатата е много по-ниска, то по този чл. тя се класифицира като неподходяща?

Според мен, която и да е ниско платена работа си е по начало неподходяща работа.
Що се отнася до цитираната Конвенция, тя е задължителна за всички органи и съдилища в България - при нужда може да се позовавате на цитираните от вас разпоредби на тази Конвенция.

При тълкуването "неподходяща работа" в цитираната от Вас конвенция на МОТ от 1934 г. има една особеност -предлаганото възнаграждение да е по-ниско от това, което лицето би могло разумно да очаква. Какво е "разумното" възнаграждание в България, при минимална заплата 310 лв. и определен за всяка длъжност минимален осигурителен доход. Спокойно минималния осигурителен праг за длъжността може да се приеме за "разумно" възнаграждение. А и не забравяйте, че регистрацията в Бюрото по труда е за хора, които активно си търсят работа, т.е. безработните лица очакват посредничество за намиране на работа. Обезщетението за безработица е временно подпомагане на лицето, до намирането му на подходяща работа, респ. до предлагането на такава от трудовия посредник. При отказ регистрацията се прекратява със съответните последствия, загуба правото на обезщетение.

Всъщност ми направи впечатление думичката "разумно", но допуснах, че разумното е поне средното за страната за съответната професия . Знаете ли дали някъде, черно на бяло (закон, разпоредба ...) е написано, че по смисъла на конвенцията "разумно възнаграждение" е мин. работна заплата?

direktor написа:регистрацията в Бюрото по труда е за хора, които активно си търсят работа, т.е. безработните лица очакват посредничество за намиране на работа. Обезщетението за безработица е временно подпомагане на лицето, до намирането му на подходяща работа...

Абсолютно съм съгласна с това.

direktor написа:...респ. до предлагането на такава от трудовия посредник. При отказ регистрацията се прекратява със съответните последствия, загуба правото на обезщетение.

Да, но ако погледнем реалното положение с бюрата по труда, в определени сектори, те не могат да окажат адекватно съдействие на висококвалифицирани хора, които при достатъчно време могат и сами да си намерят в пъти по-добра работа (всеки който си е търсил работа знае, че първото предложение не винаги е най-доброто). Вместо това, законите ми се струват така написани, че да могат да се отърват възможно най-бързо, дори и това да значи да ти смъкнат в пъти стандарта на живот, което някак си, не е редно.