forum.lex.bg

докладчик съдията Красимира Харизанова
Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от[населено място] чрез адв. К. М. от Ст. Загорската адв. колегия срещу решение на Старозагорския окръжен съд № 213 от 30.VI.2009 г. по в. гр. д. № 255/2009 г., с което е потвърдено решение № 73 от 9.III.2009 г. постановено по гр. д. № 1554/2008 г. на Старозагорския районен съд за отхвърляне на предявените й претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, включително международноправни актове.

В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], пл. Св. Н. № 7 чрез пълномощника юрисконсулт Г. Б. И., в който се поддържа, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Евентуално се изтъква, че тя е неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 гражданско отделение взе предвид следното:

Ищцата И. Г. е назначена в [фирма] на 14.ХII.2007 г. със 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 от КТ, като със заповед от 10.IХ.2008 г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 71 от КТ по време на ползване от нейна страна на отпуск поради бременност. Родила е дете на 26.IХ. 2008 г. Безспорно по делото е, че към момента на излизане в отпуск за бременност не е бил изтекъл 6 месечния срок за изпитване поради ползване преди това на различни отпуски (съгласно ал. 4 на чл. 70 от КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът). За да отхвърли претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, Старозагорският окръжен съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 5 и 6 от КТ на бременна работничка или служителка е неприложима при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 от КТ, което представлява самостоятелно прекратително основание, при което работодателят е освободен от задължението да мотивира преценката си.

В изложението към касационната жалба са формулирани материалноправни въпроси: Има ли уредена в българското трудово законодателство абсолютна закрила при уволнение на работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане? Такава закрила може ли да бъде преодоляна с разрешение на някакъв орган или не? Тя абсолютна ли е или не - съобразена с правния режим на чл. 70 и 71 от КТ? Съобразено ли е българското законодателство[населено място] № 3 на Международната организация по труда за закрила на майчинството от 1919 г., [населено място] № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г., ратифицирана със закон, приет от 39 Н. събрание на 19.IХ.2001 г. Д. в. бр. 85 от 2001 г. в сила от 6.ХII.2002 г., [населено място] социална харта, ратифицирана със закон, приет от 38 Н. събрание на 29.III.2000 г., обн. Д. в. бр. 30/11.IV.2000 г.?

Върховният касационен съд, състав на 4 г. о. отделение намира, че постановеният съдебен акт на Старозагорския окръжен съд е съобразил утвърдената съдебна практика, че основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по Глава 16 на Кодекса на труда, регламентирани в разпоредбите от чл. 325 до 336, са неприложими към режима на договорите със срок за изпитване по чл. 70 - 71 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ представлява самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка, имащо сходство и с регламентацията на срочните трудови договори по чл. 68 от КТ, което не се подчинява на изискванията в глава 16 от КТ. Именно посочената специфика обуславя неприложимостта на закрилата по чл. 333 от КТ към този вид договори. Новите разпоредби на чл. 333, ал. 5 и 6 от КТ са приети именно в изпълнение на поетите задължения на България с посочените международноправни актове, станали част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, но те нямат отношение към регламентацията в чл. 70 и 71 от КТ. В тази връзка не може да се счита, че съществува абсолютна закрила на бременната работничка или служителка при уволнение, както и на такава, ползваща отпуск за бременност и раждане.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което искането за това на И. Г. следва да се остави без уважение. На ответника по жалбата при този изход на спора в производството по чл. 288 от ГПК следва да се присъди сумата 80 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 30.VI.2009 г. на Старозагорския окръжен съд постановено по в. гр. д. № 255/2009 г.

Осъжда И. А. Г. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] пл. С. Н. № 7 сумата 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.